Решение по дело №662/2015 на Районен съд - Стара Загора

МОТИВИ

към решение № 305 от 29.04.2015 година

по н.о.х.дело № 662 по описа на 2015 година

на Старозагорския районен съд:

Обвинението против подсъдимия П.П.С., ЕГН **********, е в това, че на 10.10.2014 год. в гр.Стара Загора при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320 Д”, рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са […] водачите на двуколесни пътни превозни средства”) и чл.37, ал.1 от Закона за движението по пътищата („При завой наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства […]”), с което причинил по непредпазливост на Д.И.Д., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост и счупване на крайните фаланги на пръстите на лявото ходило, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок от около една година при първоначално притичане на оздравителния процес - престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

     С разпореждане от 02.04.2015 год. (л.7) делото беше насрочено за разглеждане по реда на Глава двадесет и осма от НПК.

   Представителят на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му бъде наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, както и да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година.

   Защитникът адв.П.К. не оспорва обвинението от фактическа страна, но счита, че след извършване на деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което престъплението следва да бъде преквалифицирано по чл.343а от НК. Пледира при условията чл.78а от НК на подзащитния му да бъдат наложени наказания „глоба” в минимален размер и „лишаване от право на управление на моторно превозно средство” за минимален срок.

        Подсъдимият П.П.С. се признава за виновен, съжалява за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.

   Съдът, като прецени събраните в наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:

Подсъдимият П.П.С. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категории „В”, „А” и „М”, като до момента не е осъждан по смисъла на НК и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.

На 10.10.2014 год. в гр.Стара Загора подсъдимият управлявал лек автомобил „БМВ”, рег.№ ***. Около 16.30 часа той се намирал източно от кръстовището на улиците „Васил Левски” и „Димитър Наумов”, пресичащи се перпендикулярно,  предназначени за двупосочно движение и ориентирани съответно изток-запад и север-юг, като се движил по ул.„Васил Левски” в посока изток-запад в северната лента за движение. Времето било с ясна видимост, а настилката от сух асфалт. На споменатото кръстовище подсъдимият решил да предприеме маневра за завиване на ляво, като се включи в движението по ул.„Димитър Наумов” в посока север-юг. В това време св.Д.И.Д. управлявал мотопед „Сузуки”, рег.№ ...., по ул.„Васил Левски” в посока запад-изток в южната лента за движение със скорост от 20 км/ч. Между подсъдимия и св.Д. нямало зрителни прегради. Подсъдимият спрял да пропусне движещите се пред св.Д. автомобили, след което завил на ляво, отнемайки предимството на насрещно движещия се мотопед, управляван от св.Д.. Последният направил опит за аварийно спиране, но разстоянието било недостатъчно и настъпил контакт между двете превозни средства. Вследствие на сблъсъка им св.Д. паднал от мотопеда, като от удара със земята получил счупване на шийката на лявата бедрена кост и на крайните фаланги на пръстите на лявото ходило, довели до трайно затрудняване на движенията на левия му крак за срок от около една година при правилно протичане на оздравителния процес и следователно съставляващи средни телесни повреди по смисъла на 129, ал.2 от НК.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни доказателства, включително и от заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” № 02113002751323, добавък № 02113002751323112558 към застрахователна полица № 02113002751323, протокол за оглед на местопроизшествие при ПТП с дата 10.10.2014 год., фотоалбум за посетено местопроизшествие, извършено на 10.10.2014 год., протокол от 16.05.2014 год. за разпит на св.Д.И.Д., протокол от 10.10.2014 год. за разпит на св.П.П.С., съдебно-медецинса експертиза по писмени данни № 358/2014 год., епикриза от Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” гр. Стара Загора на Д.И.Д., авто-техническа експертиза № 520_14 от 19.12.2014 год., писмо рег. УРИ 1228р-8298 от 16.12.2014 год., констативен протокол за ПТП с пострадали лица с дата 10.10.2014 год., протокол от 19.01.2015 год. за разпит на обвиняемия, писмо изх.№ РД-17-54 от 16.01.2015 год. на ЦСМП гр.Стара Загора, протокол от 28.01.2015 год. за разпит на св.Р.Д. И., протокол от 13.02.2015 год. за разпит на св.Ж.В.В., протокол от 03.02.2015 год. за разпит на св.П.И.П., протокол от 25.02.2015 год. за разпит на св.А.П.С., протокол от 13.02.2015 год. за разпит на св.К.И.В., писмо УРИ 10584р-197 от 09.02.2015 год. на „Регионален център 112” гр.Бургас), и събраните в хода на съдебното следствие доказателства - обясненията на подсъдимия, които макар и лаконични, имат характер на направени самопризнания, и справките му за съдимост, както и справката за извършени от него нарушения по ЗДвП, като следва изрично да се отбележи, че:

доколкото са налице противоречия между обясненията на подсъдимия в съдебно заседание и обясненията му, дадени на досъдебното производство, съдът кредитира с доверие именно първите (освен в частта им, че той е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, в която им част същите ще бъдат обсъдени по-долу – при правната квалификация на деянието, понеже имат отношения към нея), тъй като от една страна не са негова в полза – подсъдимият признава изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а от друга страна – кореспондират с останалите доказателства по делото;

в останалата им част доказателствата по делото са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като изцяло съответстват на приетата за установена от съда фактическа обстановка, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.     

При така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 10.10.2014 год. в гр.Стара Загора при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320 Д”, рег.№ ***, подсъдимият П.П.С. е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движението по пътищата („Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са […] водачите на двуколесни пътни превозни средства”) и чл.37, ал.1 от Закона за движението по пътищата („При завой наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства […]”), с което е причинил по непредпазливост на Д.И.Д., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост и счупване на крайните фаланги на пръстите на лявото ходило, довели до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок от около една година при първоначално притичане на оздравителния процес, с което свое деяние той е осъществил от обективна и субективна страна признаците от престъпния състав на чл.343, ал.1, б.„б”, предложение второ във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

В случая съдът намери, че не са установиха факти, обуславящи преквалифициране на престъплението по по-леко наказуемия състав на чл.343а от НК, тъй като, освен данните в обясненията на подсъдимия в съдебно заседание за това, че е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, други доказателства в тази насока не се събраха, напротив – останалите доказателства установяват обратното, поради което обясненията на подсъдимия в тази им част не следва да бъдат кредитирани с доверие и следва да бъдат възприети като защитна негова позиция.

     От субективна страна инкриминираното деяние е било извършено от подсъдимия виновно - по непредпазливост, тъй като той не е предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. На този извод навеждат механизмът и начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при които то е било извършено, описани по-горе, в частност – фактът, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС и като такъв познава правилата за движение, респективно – бил е длъжен и е могъл да предвиди, че при нарушаването им с оглед на конкретната ситуация е бил възможен настъпилият впоследствие вредоносен резултат.

Тъй като подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, а от друга страна от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно за извършеното непредпазливо престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода до три години” или „пробация”, съдът на основание на основание чл.78а от НК освободи подсъдимия П.П.С. от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева.

При определяне на размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от него самопризнания и изразеното критично отношение към извършеното, както факта, че до момента, видно от приложената към съдебното производство справка за нарушител, той е бил наказван само веднъж с НП (наказателно постановление) по административен ред за нарушаване на правилата за движение и то през 2008 год. и два пъти с фиш (т.е. за по-леки нарушения), а като отегчаващи отговорността обстоятелства – сравнително по-високата обществена опасност на конкретното престъпление в сравнение с обичайните случаи на престъпления от този вид предвид причиняването на две средни телесни повреди, всяка една от които сама по себе си води до съставомерност на извършеното, както и дългият период за възстановяване на пострадалия при правилно протичане на оздравителния процес – около една година.

Имайки предвид съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства с явен превес на първите, съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство на основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК, каквато възможност е предвидена в чл.78, ал.4 от НК, но за срок малко над минималния, предвиден в закона (от три месеца до три години), поради което и го лиши от това право за срок от шест месеца.

Съдът присъди в тежест на подсъдимия направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на сумата от 230 лева.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: