№ 442
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20232100500232 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от С. В* В. с ЕГН: ********** и Г* В*а В.а с ЕГН:
**********, чрез М. И. К. с ЕГН: **********, в качеството си на майка и
законен представител на малолетните деца, против Решение
№2739/30.11.2022год. постановено по гр. д. № 5885/2022г. по описа на БРС, в
частта с която е отхвърлен иск с правна квалификация чл. 150 СК за
изменение на присъдената с Решение от 12.10.2021 г. по гр. д. № 5448/2021 г.
на Бургаския районен съд месечна издръжка, която бащата В. С. В. с ЕГН
**********, е осъден да заплаща на децата С. В* В., ЕГН ********** и Г*
В*а В.а, ЕГН **********, като е отхвърлен за разликата над присъдената
сума от 300 лева до пълния претендиран размер от 450 лева за детето С. и над
240 лева до пълния претендиран размер от 300 лева за Г*.
В жалбата се излагат съображения, че е първостепенния съд неправилно
е определил месечната издръжка необходима за правилното отглеждане,
възпитание и хармонично развитие на децата. Твърди се, че доходите на
бащата са се увеличили двойно за последната година, което не било правилно
отчетено от районния съд. Твърди се, че увеличението на доходите на бащата
било трайно. Определените размери на необходима издръжка били твърде
занижени с оглед настъпилите изменения на икономическите условия в
страната и растящата инфлация. Неправилно Бургаският районен съд бил
разпределил участието на двамата родителя съобразно възможностите им.
1
Майката в настоящото дело се явявала родител, на когото са предоставени
родителските права за отглеждане на децата и нейното участие следвало да
бъде значително по-ниско, тъй като тя участвала и със средства и с постоянни
грижи за децата. Нейните възможности били по-ниски, тъй като освен
месечното възнаграждение като доход, тя имала и задължения да заплаща
кредити. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
исковете в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
подаден от В. С. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна
и са изложени подробни аргументи. В него се оспорва твърдението, че
доходите на бащата са се увеличили два пъти. Твърди се, че по делото липсва
документ доказващ доходите на майката. Излагат се аргументи, че БРС
правилно е определил месечните средства необходими за задоволяване
нуждите на децата С. и Г* и че правилно е разпределено участието на
родителите в тях. Значение имало и обстоятелството, че бащата е поемал
разходите за битовите потребности на децата, като ги е водил на почивки,
заплащал бил част от извънкласните им мероприятия. Твърди се още, че В.
също обслужва кредит, теглен за довършване и обзавеждане на семейното
жилище, както и че майката останала да живее в съсобствения на страните по
делото имот без да заплаща наем. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и се претендират разноски.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1
и чл.261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
исковата молба подадена от М. И. К., ЕГН ********** в качеството си на
законен представител на С. В* В., ЕГН ********** и Г* В*а В.а, ЕГН
**********, срещу В. С. В., ЕГН **********, с която моли съда на основание
чл. 150 СК присъдената по гр. д. № 5448/2021 г. на Бургаския районен съд
месечна издръжка, дължима от ответника за децата, да се увеличи от 240 лева
на 450 лева за детето С. и от 200 лева на 300 лева за детето Г*, считано от
подаване на исковата молба на 14.09.2022 г. до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Посочено е, че от предходното
определяне на издръжката са се изменили икономическите условия в
страната, както и нуждите на децата.
Ответникът чрез процесуален представител е взел отношение по
депозираната искова молба, като е посочил, че исковете са неоснователни.
Изложил е доводи, че от предходното определяне на издръжка преди по-
малко от година не са настъпили трайни изменения в обстоятелствата. Не са
нараснали нуждите на децата, нито възможностите на ответника да заплаща
2
издръжка в претендирания размер.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
С решение от 28.11.2019 г. по гр. д. № 5600/2019 г. на БРС е прекратен
бракът между М. К. и В. В., упражняването на родителските права по
отношение на децата С. и Г* са предоставени на майката, а бащата е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лева за всяко дете, считано
от 01.11.2019 г. С Решение от 12.10.2021 г. по гр. д. № 5448/2021 г. на БРС е
увеличен размерът на дължимата издръжка от 150 лева на 240 лева за детето
С. и от 150 лева на 200 лева за детето Г*, считано от 28.07.2021 г.
Съгласно чл. 150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки /вж. т.19 ППВС № 5/16.11.1970 г./.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143,
ал.2 СК, те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи (чл. 142, ал.1 СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна
на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега
действащата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършили пълнолетие
дете, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат
съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от определянето
на предходната издръжка в решението от 12.10.2021 г. до настоящия момент
действително не е изминало дълго време – малко повече от една година, но за
този период са се изменили икономическите условия в страната и размерът на
минималната работна заплата. Ноторно известно е, че през последната година
са се увеличили значително разходите за посрещане на ежедневни нужди,
като инфлацията непрекъснато расте. Следва да се добави още, че наред с
инфлацията се наблюдава и ръст на цените на продуктите от първа
необходимост, които именно са определящи за нуждите на едно малолетно
дете.
3
Настоящата инстанция споделя изводите и че децата са пораснали, с
което са се увеличили и ежедневните им нужди. Към настоящия момент
децата са съответно на 8 и 4 години. Детето С. е ученик във втори клас, а на
тази възраст децата имат нужда от повишени средства за посрещане на
разходите за учебни пособия, храна, облекло, за извънкласни дейности, за
отглеждането и възпитанието като цяло. Децата се нуждаят от средства за
посрещане на разходи и за посещаване на извънкласни дейности – двамата
посещават занимания по народни танци с месечна такса около 30 лева, а Г*
посещава и часове по йога за деца, като майката заплаща такса в размер на 36
лева месечно. Следва да се има предвид, че именно тези нужди, с оглед
възрастта на децата ще нарастват и занапред, което не може да не бъде
съобразено от съда при определяне на издръжката, тъй като процесното
задължение има характера на периодично плащане, което ще се извършва
ежемесечно занапред във времето.
При това положение се установява, че основанието на чл. 150 СК е
налице и издръжката за децата следва да бъде определена в нов по-висок
размер. Този извод не е спорен по настоящото въззивно производство.
Според настоящата инстанция, това, че бащата през годините е
задоволявал битови потребности на децата и ги е водел на почивки, за които
той е поемал разходите не е от правно значение за определянето размера на
издръжката. Това, че ответника изпълнява свои морални задължения и
предоставя на децата си в повече от колкото законът го задължава, не е
аргумент в подкрепа на извод за по-нисък размер на издръжката.
Въззивният съд намира, че от събраните по делото писмени
доказателства се установява значително увеличаване на доходите на бащата.
В мотивите на Решение от 12.10.2021 г. по гр. д. № 5448/2021 г. на БРС е
прието, че В. В. получава месечно възнаграждение около 2000 лв. От
представеното по настоящото дело удостоверение от работодателя на бащата
е видно, че основната заплата заедно с клас прослужено време, за периода
ноември 2021 г. до октомври 2022 г. надхвърля 2500 лв. Съдът обаче не може
да не съобрази, че ответника за същия период е получил бонуси в размер на
8866,30 лв., средства за СБКО 2357 лв., ежемесечни ваучери за храна, както и
изплатени командировъчни средства. Всички тези получени средства следва
да бъдат съобразявани при определяне размера на издръжката, тъй като те
имат определящо значение за възможностите и материалното състояние на
лицето по смисъла на чл. 143, ал. 1 СК. Съобразно описаната по-горе, ноторно
известна инфлационна обстановка в страната, следва да се има предвид и че
към настоящия момент, брутното трудово възнаграждение на ответника е още
по-високо от последните параметри установени по-делото от месец октомври
2022 г.
При тез съображения въззивната инстанция намира, че за пълното
задоволяване нуждите на детето С. за правилното му отглеждане, възпитание
и хармонично развитие месечната издръжка следва да е в размер на 600 лева,
от които бащата съобразно неговите възможности трябва да заплаща сумата
от 380 лева, а за Г* месечната издръжка следва да е в размер на 500 лева, от
които бащата съобразно неговите възможности трябва да заплаща сумата от
4
285 лева, а останалата част от издръжката да е в тежест на майката, ведно с
грижите по отглеждането и възпитанието на децата.
Ето защо въззивният съд намира, че исковете за увеличение на
издръжката за децата са основателни до размера от 380 лева за С. и 285 лева
за Г*, като за разликата до пълния претендиран размер от 450 лева за С. и 300
лева за Г* следва да се отхвърлят.
Поради частично несъвпадение на крайните изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
В. В. е осъден да заплаща определените от районния съд издръжки, като
исковете следва да се уважат в определените от настоящата съдебна
инстанция размери.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 50 лв.
Разноските сторени от страните за двете съдебни инстанции следва да
се присъдят съответно на уважената и отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 ГПК, Бургаският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2739/30.11.2022год. постановено по гр. д. №
5885/2022г. по описа на БРС, в частта с която бащата В. С. В. с ЕГН
**********, е осъден да заплаща на децата С. В* В., ЕГН ********** и Г*
В*а В.а, ЕГН **********, като исковете са отхвърлени за разликата над
присъдената сума от 300 лева до пълния претендиран размер от 450 лева за
детето С. и над 240 лева до пълния претендиран размер от 300 лева за Г*,
както и в частта за разноските, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****** да
заплаща на децата С. В* В., ЕГН ********** и Г* В*а В.а, ЕГН **********
чрез тяхната майка и законен представител М. И. К., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 380 лева (триста и осемдесет лева) за С. и 285 лева
(двеста осемдесет и пет лева) за Г*, считано от 14.09.2022 г. до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка една закъсняла вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковете за увеличение
на издръжката за разликата над 380 лева до пълния претендиран размер от
450 лева за детето С. и над 285 лева до пълния претендиран размер от 300
лева за Г*.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата част.
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****** да
заплати на М. И. К., ЕГН **********, адрес: с. М***** съдебно-деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 886,67 лева (осем стотин
осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
5
ОСЪЖДА М. И. К., ЕГН **********, адрес: с. М***** да заплати на В.
С. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****** съдебно-деловодни
разноски за двете съдебни инстанции в размер на 124,67 лева (сто двадесет и
четири лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****** да
заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 144
лева (сто четиридесет и четири лева).
ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. ****** да
заплати държавна такса за въззивно обжалване по сметка на Бургаския
окръжен съд в размер на 50 лева (петдесет лева).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6