Определение по дело №201/2014 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 200
Дата: 19 април 2017 г.
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20141800900201
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 19.04.2017 год.

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията Янкова т.д.н. № 201 по описа за 2014 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ във вр. с чл.688, ал.1 от ТЗ.

            Синдикът на „О.” ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК .е изготвил по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ списъци на приетите и неприетите допълнително предявени вземания / Списък за поправка на Допълнителен списък № 2 и Списък за неприетите от синдика вземания на кредиторите/. Списъците са обявени на основание чл.689 от ТЗ  в търговския регистър на 06.02.2017 год. и оставени на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на Софийски окръжен съд.

В срока по чл.690, ал.1 от ТЗ – на 13.02.2017г., е постъпило възражение от кредитора НАП срещу списъка на неприетите от синдика допълнително предявени вземания по чл.688, ал.3 от ТЗ.

Кредиторът НАП възразява срещу включването на публични вземания в общ размер на 1 137.31 лв. в списъка на неприетите допълнително предявени вземания на кредитори на длъжника в производството. На първо място посочва, че синдикът не приема вземанията с аргумента, че публичните вземания за данък върху доходите на физическите лица за периода януари - април 2016 г., включително, установени с Декларация Образец 6, вх. № 230021601725149/24.02.2016 г., Декларация Образец 6, вх. № 230021602658144/23.03.2016г. и Декларация Образец 6, вх. № 230021604314907/05.05.2016 г. били дублирани с публични вземания, установени с Декларация Образец 6, вх. № 23002160933096/24.10.2016 г., с която били установени вземания за данък върху доходите на физическите лица за периода януари - юли 2016 г. Вземанията, установени с последната декларация, били платени по сметка на Н.а.з.п.

Възразилият кредитор излага още във възражението си, че посочените декларации били подадени от „О.- Т" ЕООД, по реда на Кодекса за социално осигуряване и представлявали частни свидетелстващи документи относно обстоятелствата, релевантни за определяне на дължимия данък върху доходите на физическите лица, удържан от работодателя, чиито размери били законово регламентирани и данъчно-задълженото лице било определило, въз основа на правно-релевантните по съответните закони факти. По същество декларациите удостоверявали неизгодни за подписалото ги лице факти относно правно-релевантните факти, на база на които бил определен и размерът на данъка. Кредиторът сочи, че като е подало изброените по-горе декларации обр. 6, дружеството извънсъдебно било признало размера на дължимия от него данък, който следвало да внесе в определените в закона срокове.

Изложено е от кредитора и че синдикът не отричал факта, че декларациите били подадени от „О.- Т" ЕООД, поради което размерът на дължимия данък бил установен по реда на чл. 105 от ДОПК, а именно от самото данъчно-задължено лице. От друга страна не били ангажирани доказателства за подаване от страна на дружеството на коригиращи декларации по отношение на задълженията.

Предвид изложеното, към момента на подаване на процесното възражение, кредиторът счита, че установените публични вземания с Декларация Образец 6, вх. №230021601725149/24.02.2016г., Декларация Образец 6, вх. №230021602658144/23.03.2016г., Декларация Образец 6, вх. №230021603562738/20.04.2016г. и Декларация Образец 6. вх. №230021604314907/05.05.2016г., ведно с лихвите за просрочие били дължими в цялост.

По отношение на твърденията на синдика за заплащане на публичните вземания в общ размер на 700 лв., установени с Декларация Образец 6, вх. № 23002160933096/24.10.2016г., моли съда да приемете, че към датата на подаване на възражението публичните вземания били осчетоводени като дължими.

            Моли съда да  постанови  определение,  с  което  на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ: да изключи от списъка на допълнително предявените и неприети от синдика вземания, публични вземания в размер на 1 137.31 лв., предявени с основание Декларация Образец 6, вх. №230021601725149/24.02.2016г., Декларация Образец 6, вх. №230021602658144/23.03.2016г., Декларация Образец 6, вх. №230021603562738/20.04.2016г. и Декларация Образец 6. вх. №230021604314907/05.05.2016г., и да включи същите в списъка на приетите от синдика вземания.

Към възражението на НАП като доказателство са представени посочените декларации.

В съдебно заседание, проведено на 28.03.2017г. кредиторът НАП поддържа възражението си.

Длъжникът не изпраща представител и не взема становище по направеното възражение.

Синдикът със становището си по чл.690, ал.2 от ТЗ, както и в съдебно заседание поддържа, че възражението на НАП е неоснователно, с оглед представените с него писмени доказателства.

Поддържа, че Декларация образец № 6 с вх. № 230021601725149/24.02.2016 г., за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец януари 2016 г.; Декларация образец № 6 с вх. № 230021602658144/23.03.2016 г., за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец февруари 2016 г.; Декларация образец № 6 с вх. № 230021603562738/20.04.2016 г., за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец март 2016 г.;Декларация образец № 6 с вх. № 230021604314907/05.05.2016 г. за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец април 2016 г. са подадени от счетоводителката, обслужвала дружеството, погрешно, тъй като към този момент не бил получил възнаграждението си за месеците януари, февруари, март и април 2016г., видно от извлечение от особената сметка на дружеството, копие от което е представено към становището. Т.е. поради погрешното деклариране, тези вземания за ДОД се водили дължими към НАП.

Синдикът сочи още, че на 16.09.2016 г. с вносна бележка бил заплатен ДДФЛ в размер на 700 лв. за периода 01-07.2016 г. върху размера на възнаграждението му за същия период, като новият счетоводител на дружеството бил подал в НАП Декларация образец № 6 с вх. № 230021609330967/24.10.2016 г., с която бил начислен данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ в размер на 700 лв., имайки предвид платената сума на 16.09.2016 г, а именно - данъка за периода януари до юли 2016 г. (7 месеца по 100 лв. данък). На практика по този начин се получило дублиране в подадените декларации, обр. № 6 за периода януари - април 2016 година. Сумите, претендирани от НАП по Декларация образец № 6 с вх. № 230021601725149/24.02.2016 г., Декларация образец № 6 с вх. № 230021602658144/23.03.2016 г., Декларация образец № 6 с вх. № 230021603562738/20.04.2016 г., Декларация образец № 6 с вх. № 230021604314907/05.05.2016 г. и тази по Декларация образец № 6 с вх. № 23002160933096/24.10.2016 г., се дублирали досежно периода януари - април 2016 г., като на 16.09.2016 г. те, както и данъка за периода май-юли 2016 г., били изплатени по сметката на НАП.

Изложено е в становището на синдика, че видно от справка от електронните услуги на НАП за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени с тях задължения за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. /към 23.01.2017 г./, сумата, наредена на 16.09.2016 г. за данък по ЗДДФЛ в размер на 700 лв. е отнесена за покриване на задължения на несъстоятелното дружество за стар период - 01.01.2014 - 31.03.2014 г., по Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 235191400192289/25.04.2014 г. за окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37, и чл. 38, ал. 5 и ал. 11 от ЗДДФЛ, въпреки че в платежното нареждане изрично било посочено, че тази сума се внася за данък по ЗДДФЛ върху възнаграждения на синдика за периода 01-07.2016 година.

Синдикът счита, че разпоредбата на чл. 169, ал. 1-5 от ДОПК регламентира реда за доброволно погасяване на публичните задължения до започване на принудителното им събиране по реда на ДОПК, както и че този ред е неприложим за публичните задължения, предявени пред съда по несъстоятелността от органите на НАП в хода на производствата по търговска несъстоятелност, какъвто е настоящия случай. Поддържа, че вземането на НАП по Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 235191400192289/25.04.2014 г. е прието в редовете по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, така както било предявено от кредитора НАП и същото било включено от временния синдик в Списъка на предявените и приети вземания по чл. 685 от ТЗ, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 139 от 21.04.2015 г. и обявен в Търговския регистър на 02.04.2015 година.

Синдикът намира, че с внесената сума би следвало да се покрие първото най-старо задължение непредявено от НАП в производството по несъстоятелност, а не задължение, предявено и прието в производството по несъстоятелност.

На следващо място сочи, че следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК, която гласи, че „при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно". В конкретният случай, синдикът изрично бил изявил волята си кои свои задължения погасявам и сумата следвало да бъде отнесена за погасяване на задълженията, посочени в платежното нареждане от 16.09.2016 г., а именно „ДДФЛ-възнаграждение синдик", „01-07.2016 година".

Синдикът твърди, че с молба вх. № 53-06-235 от 20.02.2017 г. до ТД на НАП - София област е поискал да бъдат заличени дублиращите се декларации образец № 6 с вх. № 230021601725149/24.02.2016 г., с вх. № 230021602658144/23.03.2016 г., с вх. № 230021603562738/20.04.2016 г., с вх. № 230021604314907/05.05.2016 г., досежно периода януари - април 2016 година. Сочи, че видно от справка от електронните услуги на НАП „Справка за задължения" към 20.03.2017 г. е прието от данъчните органи, че е налице дублиране на посочените тук по-горе декларации с Декларация, образец № 6 с вх. № 23002160933096/24.10.2016 г. и същите били отразени с нулево салдо за главница. Същото е било видно и от изпратените от НАП Протоколи с изх. № 232271700134683/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134658/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134648/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134564/27.02.2017 г. и съответните приложения към тях.

Моли съда да остави без уважение възражението на НАП против неприемането на  предявени от същата вземания и да постанови определение, с което да одобри списъка за поправка на допълнителен списък № 2 на приети допълнително предявени вземания на кредиторите на „О.- Т” ЕООД – в несъстоятелност без промени.

            Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намери следното от фактическа страна:

С молба за предявяване на публичини вземания с вх. № 9570/20.12.2016 г.  кредиторът НАП е предявил публични вземания срещу длъжника в настоящото производство в общ размер от 144 513.58лв., от които данъчни вземания – 142 076.91лв. и лихви върху тях след РОПН в размер на 2 436.67 лева. Като основания за възникване на вземанията за данъци е посочил декларации обр. 6.

Към тази молба са представени писмени доказателства под опис – Декларациите образец 6.

В хода на производството по чл.692, ал.3 ТЗ кредиторът НАП не е представил други доказателства.

Такива са представени от синдика в производството, а именно заверено копие от Извлечение от особената сметка на несъстоятелността за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.; 3аверено копие от Справка за извършени плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. /към 20.03.2017 г./, Справка за задължения към 20.03.2017 година; заверено копие от Преводно нареждане от 16.09.2016 г.; заверено копие от Молба с вх.№ 53-06-235/20.02.2017 г.; заверено копие на Протоколи с изх. № 232271700134683/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134658/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134648/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134564/27.02.2017 г. и съответните приложения към тях, както и копие на предявено вземане по чл. 685, ал. 1 от ТЗ с изх. № 24-28-1397/13#17от 25.03.2015 г. на НАП.

            От посочените по – горе доказателства се установяват твърденията на синдика отразени в становището му по чл.690, ал.1 от ТЗ.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Установи се в производството от представените от синдика писмени доказателства, че Декларация образец № 6 с вх. № 230021601725149/24.02.2016 г., за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец януари 2016 г.; Декларация образец № 6 с вх. № 230021602658144/23.03.2016 г., за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец февруари 2016 г.; Декларация образец № 6 с вх. № 230021603562738/20.04.2016 г., за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец март 2016 г.;Декларация образец № 6 с вх. № 230021604314907/05.05.2016 г. за начислен ДОД в размер на 100 лв., върху възнаграждението му като синдик за месец април 2016 г. са подадени погрешно. Установи се също така от представените Протоколи на НАП с изх. № 232271700134683/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134658/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134648/27.02.2017 г., с изх. № 232271700134564/27.02.2017 г. и съответните приложения към тях, че данъчните органи приемат обстоятелството, че е налице дублиране между декларации образец № 6 с вх. № 230021601725149/24.02.2016 г., с вх. № 230021602658144/23.03.2016 г., с вх. № 230021603562738/20.04.2016 г., с вх. № 230021604314907/05.05.2016 г., досежно периода януари - април 2016 година и Декларация, образец № 6 с вх. № 23002160933096/24.10.2016 г.

Установи се също така, че задължението на длъжника за начислен ДОД в размер общо на 700 лв., върху възнаграждението на синдик за периода януари - юли 2016 година е заплатено.

В този смисъл отнасянето от страна на НАП на заплатената сума за покриване на задължения на несъстоятелното дружество за стар период - 01.01.2014 - 31.03.2014г., по Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 235191400192289/25.04.2014г. за окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37, и чл. 38, ал. 5 и ал. 11 от ЗДДФЛ е незаконосъобразно, предвид изричното посочване в платежното нареждане, че сумата се внася за данък по ЗДДФЛ върху възнаграждения на синдика за периода 01-07.2016 година. Това е така, предвид разпоредбата на чл.169, ал.3 от ДОПК, а и защото вземането на НАП по Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ с № 235191400192289/25.04.2014г. е било включено в Списъка на предявените и приети вземания по чл. 685 от ТЗ, одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 139 от 21.04.2015 г. и обявен в Търговския регистър на 02.04.2015 година.

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на синдика, че  разпоредбата на чл. 169, ал. 1-5 от ДОПК регламентира реда за доброволно погасяване на публичните задължения до започване на принудителното им събиране по реда на ДОПК, че този ред е неприложим за публичните задължения, предявени пред съда по несъстоятелността от органите на НАП в хода на производствата по търговска несъстоятелност, какъвто е настоящия случай, както и че в конкретния случай с внесената сума би следвало да се покрие първото най-старо задължение непредявено от НАП в производството по несъстоятелност, а не задължение, предявено и прието в производството по несъстоятелност.

Предвид на изложеното, възражението на кредитора НАП досежно сумата от 1137.31 лева, представляваща данъчни задължения, дължими на основание 4 бр. декларации образец 6 по ЗДДФЛ, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на горното и на основание чл.692, ал.4 от ТЗ съдът следва да одобри списъка на приетите от синдика допълнително предявени вземания, без да извършва промени в него.

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОДОБРЯВА списъка / Списък за поправка на Допълнителен списък № 2 / на приетите от синдика на „О.” ЕООД – в несъстоятелност с ЕИК ., допълнително предявени вземания на кредитор по чл.688, ал.3 от ТЗ, както следва:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на НАП с правно основание чл.690, ал.1 от ТЗ срещу включването на публични вземания за данъци в общ размер на 1 137.31 лв. в списъка на неприетите допълнително предявени вземания на кредитори на длъжника в производството по несъстоятелност, вместо в списъка на приетите вземания, които вземания произтичат от Декларация Образец 6, вх. №230021601725149/24.02.2016г., Декларация Образец 6, вх. №230021602658144/23.03.2016г., Декларация Образец 6, вх. №230021603562738/20.04.2016г. и Декларация Образец 6. вх. №230021604314907/05.05.2016г..

Определението да се обяви в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

СЪДИЯ :