Р Е Ш Е Н И Е
№850/28.2.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети януари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Галя Дамянова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6593 по
описа на Варненски районен съд за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова молба вх. № 31134/10.05.2018 год. от Д.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник срещу К.Ш.,
гражданин на Р. Г., с адрес Р. Г., *, с искане за постановяване на решение, с
което да:
- възстанови на
ищцата запазената част от наследството, останало след смъртта на А. К. У., б.
ж. на гр. Варна, чрез намаляване, до размер на 1/ 2 ид. ч., на завещателно
разпореждане, извършено от * в полза на К.Ш., със саморъчно завещание,
съставено на * год., обявено по нот. дело № */ * год. на нотариус Д. С., с
което е завещана 1/ 4 ид. ч. от апартамент № * с площ по КК от * кв. м., а по
документ за собственост – * кв. м. за жилището и 18 кв. м. за терасата,
представляващ имот № * по КККР на гр. Варна, намиращ се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № *, състоящ се
от антре, хол, столова с кухненска ниша, две стаи, баня – тоалет и тераса, при
граници: на същия етаж - имот № **, под обекта - имот № **, над обекта – няма,
ведно с прилежащото му избено помещение, находящо се под апартамент № *, при граници: стълбище, двор, жилищна сграда, избен
коридор и изба № *, както и
15.0666 % ид. ч. от общите части на сградата и * кв. м. ид. ч. от ПИ № *, с
номер по предходен план *, при съседи на имота: ПИ № имот № *, имот № *, имот №
* и имот № *;
- допусне
извършване на делба на описания имот, при квоти 7/ 8 ид. ч. за ищцата и 1/ 8
ид. ч. за ответницата.
В исковата молба
се твърди, че ищцата е законен наследник на лицата А. С. У. и *. Последните, по
време на брака си придобиват собствеността върху процесния имот. След смъртта
на А. У., призовани към наследяване са ищцата, която е негова дъщеря и
съпругата му - *, при квоти от по 1/ 2 ид. ч. Въз основа на договор за продажба
от * год., * придобива * кв. м. ид. ч. от ПИ № *, върху който е разположена
сградата, в която се намира делбеното жилище. Със саморъчно завещание от * год.
* завещава цялото имущество на ищцата и ответницата (нейна внучка).
Наследството на * е открито на * год., като същото включва само 1/ 2 ид. ч. от
жилището, тъй като наследодателката не е оставила в наследство други недвижими
имоти, движими вещи, ценности и др. Твърди се още, че с извършеното завещателно
разпореждане, наследодателката е накърнила запазената част на ищцата.
Ответникът – К.Ш.,
депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с които излагат съображения за
допустимост и основателност на иска за делба, като оспорва единствено размера
на квотите в съсоствеността между страните. Оспорва иска за възстановяване на
запазена част, като счита че същата не е накърнена. Не оспорва, че делбения
имот е придобит от А. С. У. и * в режим на семейна имуществена общност. Твърди,
че А. У. оставя завещание в полза на съпругата си, обявено през * год., което
не е оспорено от ищцата. От * год. единствен собственик на цялото жилище е А.
У.. С извършеното завещателно разпореждане последната изразява воля, страните
да получат по 1/ 2 ид. ч. от имота, т. е. запазената част на ищцата не е
накърнена. Позовава се и на нарушение на чл. 30, ал. 2 ЗН, като сочи че иска за
възстановяване на запазена част е предявен без да е налице приемане на
наследството по опис. Оправя искане за допускане на делбата при равни квоти
между страните.
С отговора е
заявено и искане за определяне на привременни мерки по отношение на делбения
имот, чрез присъждане в полза на ответницата на обезщетение за лишаване от
ползването на имота. Искането е обосновано с твърдения за еднолично ползване на
делбеното жилище от ищцата.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА № *
год., А. С. У. е признат за собственик, по силата на покупко
– продажба, на апартамент № *, находящ се в *, с
площ от * кв. м., включващ и тераса с площ от * кв. м., ведно с 15.0666 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на
строеж.
Със саморъчно
завещание от ** год. А. С. У. завещава цялото си
движимо и недвижимо имущество, където и да се намира то, на съпругата си – А.
К. У..
Съгласно
представеното на л. 12 от делото удостоверение, законни
наследници на А. С. У., б. ж. на гр. Варна, починал на **
год., са лицата А. К. У. (съпруга) и Д.А.С. (дъщеря).
По силата на договор за продажба от * год. (л. 15), А. К. У.
придобива собствеността от О. В. по отношение на * кв. м. ид. ч. от ПИ № *,
целият с площ от * кв. м., находящ се в *, за който парцел е съставен АОС № */
* год.
Със саморъчно завещание от * год. А. К. У. завещава всичко,
което притежава в деня на смъртта си – недвижими имоти, движимостти, пари,
влогове, вземания, ценности и др., на дъщеря си Д. Лоренц и на внучката си К.Ш..
Видно от приобщеното на л. 13 удостоверение, законен
наследник на А. К. У., б. ж. на гр. Варна, починала на * г., е нейната дъщеря –
Д.А.С..
Завещанието, оставено от А. У. е обявено на * год., съгласно
протокол рег. № */ * год. на нотариус Д. С.,
вписана под № 192 в Регистъра на Нотариалната камара.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и писмо
от 23.10.2018 год. от О. В., съгласно което за периода 01.01.1998 год. –
31.03.2018 год., ,
От заключението на вещото лице Р.П. по изготвената в хода на процеса
съдебно – оценителна експертиза, се установява че средният пазарен месечен наем
на процесния апартамент е 450.00 лв.
За изясняване на спора от фактическа страна в хода на процеса са ангажирани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Т. Н. П. и Ж. Д. П..
В показанията си свидетелят П. излага, че познава
наследодателката на страните от повече от 20 години. Помагал е на У., като я е
превозвал до банка за да си плаща битови сметки и данъци за имота. Известно му
е, че тя е единствен собственик на жилището, не е чувал дъщеря и да заявява, че
е собственик или У. да е заявявала на ищцата, че тя е изключителен собственик.
Свидетелят споделя впечатленията си, че У. е правила ремонти на жилището, за
които е плащала тя – боядисване, саниране, ремонт на покрива. Закупила е и
идеална част от земята, върху която е построен блока. Свидетелят споделя
впечатленията си, че У. е живяла сама в апартамента си, но е финансирана от
внучката си. Последната е подменила електрическите уреди в дома на баба си –
печки, хладилници, които са превозвани с таксито на свидетеля. Известно му, че
по време на пребиваването си в Б., ищцата е отсядала в жилището на майка си. След
смъртта на У., свидетелят лично е дал ключовете от жилището на ищцата. Известно
му, че на деня следващ погребението на У., ответницата е отишла до жилището, до
ключалките са били подменени, а майка и не я пуснала да влезе.
В показанията си свидетелката П. излага, че познава както
страните, така и наследодателката им, съседи са. Общувала е с А. У., посещавала
е дома и, помагала и е за покупки. Известно и е, че дъщеря и живее в Б.,
връщала се е във В. минимум два пъти годишно (пролет и есен), като е отсядала в
дома на майка си. У. и е споделяла, че двамата със съпруга и са закупили
жилищет Свидетелката споделя, че не е чувала А. У. да е казвала, че е
собственик на имота, не е чувала това да прави и дъщеря и.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството е за делба, във фазата на допускане.
Разпоредбата на чл. 69 ЗН предвижда, че
всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото
наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху
определени имоти или вещи, посочената норма се прилага и във връзка с чл. 34
ЗС, която също предвижда възможността всеки един от съсобствениците да иска
делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки.
Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки: възникване на съсобственост между страните по отношение
на имуществото, предмет на делбата, както и че същата не прекратена.
Имуществено правният
режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на
общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото
на собственост.
Между страните
липсва спор, а и се установява от събраните писмени доказателства,
обстоятелството, че процесния имот е придобит по време на брака между А. У. и
А. У.
поради което и по отношение на същия е приложим режимът
на семейната имуществена общност, която е прекратена след смъртта на съпруга. Наследството
на У. е открито на **
год. Към този момент призовани да го
наследят са съпругата и дъщеря
му (чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), при квоти от по 1/ 2 ид. ч.
Представеното от ответницата саморъчно
завещание,
оставено от У. в полза на съпругата му, е надлежно оспорено по реда на чл. 193,
ал. 1 ГПК. В хода на производството автентичността на
оспорения документ не бе установена от ответницата, в чиято тежест бе да стори
това. Ето защо, макар и по формални съображения, се налага извод за
неавтентичност на представеното завещание, като същото не следва да бъде
съобразявано при определяне квотите на страните в съсобствеността.
На следващо място – безспорно
е, че след смъртта на У., в процесния имот е живяла единствено неговата
съпруга.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на десет години. Владението
следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт
върху имота се упражнява с намерението той да се свои. Релевантно е владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е.
владелецът следва
да манифестира явно намерението си да владее
целия имот за себе си, като го противопостави на собственика.
В случая, юридическият факт от който
произтича съсобствеността е наследяване, поради което и презумпцията на чл. 69
ЗС, е неприложима. (в този смисъл и ТР № 1/ 2012 год., постановено по т. д. № 1/ 2012 год. ОСГК). Ето защо, в тежест на ответника е да установи извършване на действия от страна на наследодателя си, с които обективира спрямо дъщеря си намерението да владее нейните идеални части за себе си.
Завладяването частите на останалите и промяната по
начало трябва да се сведе до знанието на останалите
съсобственици, чрез предприети пред тях постъпки,
отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно.
В случая, за начален момент, считано от
който за У. е настъпила промяна в анимуса по отношение на идеалните части на
съпруга и е ** год. – датата обявяване на оставеното от последния саморъчното
завещание. Този извод се налага в предвид липсата на данни на У. да е била
известна неавтентичността на документа. Още повече, че настоящия състав, приема
коментирания документ за неавтентичен, по само по формални съображения – липса
на сравнителен материал от завещателя, което препятства адекватно провеждане на
доказване истинността на завещанието.
За установяване
на твърдяното придобивно основание, по делото са събрани гласни доказателствени
средства. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че след смъртта на съпруга си, А. У. е живяла сама в целия имот,
поддържала го, ремонтирала, декларирала е и е заплащала е данъци за целия имот,
и като цяло предприемала е всички обичайни действия, които едно лице би могло
да извърши в имот, който счита за изцяло собствен. В подкрепа на този извод са
и предприетите ремонт на покрива, покупка на идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, в която се намира процесното жилище, действия
финансирани изцяло от завещателката и нейната внучка (така според свидетеля П.).
Тези твърдения не са оспорени от ищцата. Естеството на действията, предприети
по отношение на имота, не предполага те да останат скрити за нейната дъщеря при
посещенията и в страната. Дори и да не е правила нарочно изявление, че е
собственик на жилището, сред хората от обкръжението си, У. явно и ясно е
демонстрирала, че е единствен собственик на имота (поведението и е оставило
подобни впечатления за свидетеля П.), върху нея е падала и цялата тежест по
поддържане на жилището. Обстоятелството, че У. не е заявявала изрично на дъщеря
си, че счита себе си за единствен собственик, че не я е гонила от дома и, че
ищцата е гостувала в дома на майка си, при посещенията си с страна (веднъж или
два пъти в годината), не обосновават извод в обратна насока. Съвсем нормално и
житейски логично е една майка да покани и приеме дъщеря си да отседне нощува в
жилището и, още повече при положение, че тя живее в друга държава и се виждат
рядко.
На следващо място, отправяне на изявление като първото от майка към
единствената и дъщеря, настоящия състав приема като житейски нелогично, а дори
и морално укоримо. Същото предполага влошени отношения между страните, за
каквито в случая липсват данни. Ищцата е трайно установена в друга държава, не
е упражнявала фактическа власт върху имота. Същевременно, употребеният от
свидетелите, а и от процесуалния представител на ищцата в хода на устните
състезания, израз „отсядала“ сочи към поведение като гост, а не като на
собственик на жилището. До момента на откриване на наследството, не са налице
каквито и да е данни за предприети от С. действия във връзка с имота, още
повече и такива които да налагат да бъдат отблъскването им от лицето което
счита себе си за собственик.
Въз основа на гореизложеното, се налага
извода, че през релевирания период (1998 год. – 2018 год.) от страна на
завещателката на страните са предприети действия, манифестирани пред другия
наследник, и с които, явен и недвусмислен начин, да е демонстрирано намерение,
че държи конкретния за себе си, с намерение за своене.
С оглед на горното, основателно е възражението на
ответника за придобиване на имота от наследодателя им – А. У. по силата на
давностно владение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС .
По силата на наследствено
правоприемство и завещателно разпореждане, между
страните е възникнала съсобственост по
отношение на процесния имот, при равни квоти.
Ищцата Д.С. предявява иск за възстановяне на
запазена част, с правно основание в чл. 30 ЗН.
В
случая иска за делба е предявен от наследник със запазена част срещу лице,
което не е наследник по закон. В предвид универсалния характер на завещателното
разпореждане, приемането на наследството по опис не е предпоставка за реализиране
правото на наследника да иска възстановяване на запазената част от наследството
(в този смисъл са и указанията, дадени по т. 4 ТР 3/ 2013 год., Решение № 14/
24.04.2014 г. по гр. д. № 1398/ 2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.).
Преди да бъде разгледана основателността
на претенцията по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на конкретното лице, следва да направи
преценка за характера на извършеното от наследодателя разпореждане със
саморъчно завещание, а именно дали същото е универсално или представлява завет
на определена вещ. При преценка на посоченото обстоятелство следва да изходи от
волята на завещателя, както и от обстоятелството дали завещанието се отнася за
цялото имущество на завещателя или до едно или друго имуществено право. В
конкретната хипотеза, волята на завещателя е била да се разпореди с цялото си имущество.
Последното обуславя извод да универсален характер на завещателното разпореждане,
поради което и се не налага сформиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН.
В
случая, размерът на разполагаемата част от наследството, определена по реда на
чл. 29, ал. 1, предл. 1- во ЗН е 1/ 2, като запазената част на наследникът по
закон също в размер на 1/ 2 от наследството.
При
съпоставяне на изчислената по-горе запазена част на ищеца с извършеното
завещателно разпореждане в полза на ответницата се налага извода, че запазената
част на Д.С. не е накърнена.
По отношение на искането за
постановяване на привременни мерки:
Претенцията
по чл. 344, ал. 2, предл. второ ГПК, черпи правното си основание от нормата на
чл. 31, ал. 2 ЗС. Касае се за искане за
налагане на привременни мерки досежно делбения имот, поради което и същата е
допустима за период от датата на постановяване на решение по допускане делбата
до окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за имота, считано от датата на получаване на писменото поискване.
Ето защо, за да бъде уважено искането
за присъждане на обезщетение, заявено на посоченото основание, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки, а именно: 1./ наличие на съсобственост върху
процесния имот; 2./ съсобственик да е лишен от възможността да ползва имота
съобразно с правата си; 3./ същият да е отправил покана до ползващия
съсобственик /съсобственици/ за предоставяне ползването на имота съобразно
правата му.
Съобразно приетото
по – горе, между страните е налице съсобственост по отношение на процесното жилище,
при квоти от по 1/ 2 идеална част.
Обезщетение
се дължи от момента на получаването на писмената покана. По същността си тя
представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният
от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено,
писменото искане се разпространява неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В
настоящата хипотеза, видно от материалите по делото, за най- ранен момент, в
който изявлението за заплащане на обезщетение е достигнало до ответника следва
да се приеме 08.10.2018 год. –датата, на която е определението по чл. 140 ГПК,
с приложен препис от отговора са достигнали до пълномощника на ищцата.
На следващо място – не е спорно по делото, а и се установява от показанията на свидетеля П., че
след смъртта на наследодателя на страните, ищцата не осигурява достъп на ответницата
до апартамента.
Фактическият
състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен, поради което се налага се извод за
частична основателност на претенциите, като същите следва да бъдат уважени за
периода от постановяване на решението по допускане на делбата до окончателното
и извършване (арг. от чл. 344, ал. 2 ГПК)
От заключението
на вещото лице Р.П., се установява, че средния пазарен месечен наем на
апартамента, за посочения период, възлиза на 450 лева.
Ето
защо, Д.А.С. следва да бъде осъден за заплати на К.Ш. сумата от 200.00 лева
(съобразно заявения от съделителя размер), представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, а именно - апартамент № *, находящ се
в *, представляващ имот № * по КККР на гр. Варна, за периода от датата на
постановяване на настоящия съдебен акт до окончателното извършване на делбата, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник срещу К.Ш., гражданин на Р. Г., с адрес
Р. Г., * иск за възстановявяне на ищцата запазената част от наследството,
останало след смъртта на А. К. У., б. ж. на гр. Варна, чрез намаляване, до
размер на 1/ 2 ид. ч., на завещателно разпореждане, извършено от А. К. У. в
полза на К.Ш., със саморъчно завещание, съставено на * год., обявено по нот.
дело № */ * год. на нотариус Д. С., с което на ответницата е завещана 1/ 2 ид.
ч. от апартамент № * с площ по КК от * кв. м., а по документ за собственост – *
кв. м. за жилището и * кв. м. за терасата, представляващ имот № * по КККР на
гр. Варна, намиращ се в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор № *,
състоящ се от антре, хол, столова с кухненска ниша, две стаи, баня – тоалет и
тераса, при граници: на същия етаж - имот № **, под обекта - имот № **, над
обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение, находящо се под
апартамент № *, при граници: стълбище, двор, жилищна сграда, избен коридор и изба
№ *, както и 15.0666 % ид. ч. от общите части на сградата и * кв. м. ид. ч. от
ПИ № *, с номер по предходен план *, при съседи на имота: ПИ № имот № *, имот №
*, имот № * и имот № *, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
ДОПУСКА извършване на
делба на следния недвижим имот, а именно:
апартамент № *, находящ се в *, с
площ по КК от * кв. м., а по документ за собственост – * кв. м. за жилището и *
кв. м. за терасата, представляващ имот № * по КККР на гр. Варна, намиращ се в сграда
№ *, разположена в ПИ с идентификатор № *, състоящ се от антре, хол, столова с
кухненска ниша, две стаи, баня – тоалет и тераса, при граници: на същия етаж -
имот № **, под обекта - имот № **, над обекта – няма, ведно с прилежащото му
избено помещение, находящо се под апартамент № *, при граници: стълбище, двор,
жилищна сграда, избен коридор и изба № *, както и 15.0666 % ид. ч. от общите
части на сградата и * кв. м. ид. ч. от ПИ № *, с номер по предходен план *, при
съседи на имота: ПИ № имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, между лицата: Д.А.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, и К.Ш.,
гражданин на Р. Г., с адрес Р. Г., *, при квоти:
1/ 2 ид. ч.(една втора идеална част) за Д.А.С., ЕГН: ********** и 1/ 2 ид. ч. (една втора идеална част) за К.Ш., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща на К.Ш., гражданин на Р. Г., с адрес Р. Г.,
* сумата от 200.00
(двеста) лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, а именно - апартамент № *, находящ се в *, представляващ имот № * по КККР на гр. Варна, за периода от датата на постановяване на настоящия съдебен акт до
окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, вр. с чл.
31, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: