ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
гр. Пловдив, 14 юли 2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на четиринадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно
дело № 305 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
С Определение № 398 от 29.06.2020 г. по ЧНД №
282/2020 г. С. окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил
без уважение молбата на осъдения И.И.К. за условно предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 4 години.
Недоволен от постановеното определение е
останал осъденият К., който на 01.07.2020г. е подал жалба с искане да се
отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно
преценено, че не е дал доказателства за поправянето си. Посочва, че е спазвал
правилата за вътрешния ред в затвора, работи, с което е показал честно
отношение към труда, като отговорник на група е помагал на администрацията в
затвора. Счита, че обстоятелството за инициирани от него дела пред ГДИН, няма
отношение към завършеността на корекционния процес.
Началникът на Затвора – С. З. и Окръжна
прокуратура – С. З. не са изразили становище по подадената жалба.
Апелативният съд, след като се запозна с
изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална
легитимация, но по съществото си е неоснователна.
В Окръжен съд
– С. З., на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения К. с
искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения К., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.
Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.
Съгласно представената справка
за правното му положение е видно, че л. св. И.К. е многократно осъждан, като с
Определение от 09.05.2019г. по ЧНД № 1654/2019г. на Специализирания наказателен
съд, на основание чл.25 от НК му е определено общо, най-тежко наказание по
Присъда №34/24.07.2014г. по НОХД №394/2013г. на ОС – С. З., Присъда
№61/09.04.2015г. по НОХД №212/2015г. на РС – С. З., Присъда №11/18.04.2016г. по
НОХД №345/2014г. на РС – Б., Присъда №5/14.02.2019г. по НОХД №11/2019г. на ОС –
С. З., Присъда от 25.03.2019г. по НОХД №357/2019г. на Специализирания
наказателен съд в размер на 4 години „Лишаване от свобода“.
На основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през
което К. е бил с предварителен арест, мярка за неотклонение „Домашен арест“ от
общо 5 месеца и 19 дни.
С Присъда по НОХД
№345/2014г. на РС – Б., на основание чл.68 от НК е приведено в изпълнение,
отложеното наказание по присъда по НОХД №363/2006г. на ОС-С. З. в размер на 1
година и 8 месеца „Лишаване от свобода“.
Постановен е първоначален
„Строг“ режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода.
Л. св. К. е постъпил
в затвора на 20.05.2016 г., с начало на наказанието 12.05.2016 г., като наказанието
по НОХД № 363/2006г. е изтърпяно на 24.08.2017г., от когато започва да търпи
общото наказание от 4 години „Лишаване от свобода“.
От справката се
установява, че към датата на влизане на определението на окръжния съд в сила - 07.07.2020
г. осъденият К. би бил изтърпял, фактически - 2 години, 10 месеца и 13 дни, предв.
арест - 5 месеца и 19 дни, от работа – 6
месеца, 7 дни, т.е. всичко 3 години, 10 месеца и 9 дни, като остатъкът на
неизтърпяната част от наказанието е 1 месец и 1 ден.
В първоначалната
оценка от 31.05.2016г. е отчетено ниско ниво на риск от рецидив – 25 бала, като
не са установени сериозни дефицити в отделни зони. Рисковете от вреди също са
от ниска степен. В първоначалния план на присъдата е предвидено индивидуалната
корекционна дейност да бъде насочена към изграждане на модели за цялостно
законосъобразно и социално-приемливо поведение, чрез устройване на подходяща
работа, активно участие в общопенитенциарни дейности и др.
В последващите оценки
за риска са отчетени следните резултати - 08.06.2017г. -
22 бала, т.е. нивото на риска от рецидив и вреди продължава да е от ниска
степен; 10.01.2018г. – 32 бала, т.е. регистрирано е повишаване на риска от
рецидив, но все пак е запазено в ниска степен; 02.10.2019 г. – запазени са
същите стойности както по отношение на риска от рецидив, така и за риска от
вреди и 21.01.2020 г. е отчетено леко снижаване нивото на риска от рецидив,
което продължава да е от ниска степен.
В становището на
Началника на Затвора, което се поддържа и в съдебно заседание е видимо, че
макар и корекционният процес да върви в добра насока и да дава
положителни резултати, следва да се обърне внимание на факта, че спрямо л.св. К.
има образувани две ДП, както и две неприключили НОХД, при едното от които има
произнесена присъда на първа инстанция /5 год. лишаване от свобода на строг
режим/ и се предлага да се вземат предвид Заповед номер Л-5865/2/ 17.08.2009 г.
и указания с входящ номер Г- 619/26.11.2010 г. от Главния директор на ГДИН, в
които се засяга въпросът за УПО, касаещо лишени от свобода с неприключили
съдебни производства.
Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече
от изискването в чл.70, ал.1, пр.2, т.1
от НК, за не по-малко от една втора от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Действително по делото няма данни,
от които да се направи положителен извод, че същият е дал доказателства за
своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна
промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК.
Подобни доказателства не са
установени от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС и от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС.
Първоначално
определеният риск от рецидив не е претърпял сериозна корекция, варирайки от 25
бала до 30 бала през целия период на изтърпяване на наказанието. И това от своя
страна сочи, че възпитателният и превъзпитателният процес при осъдения не е
завършен и че целите на наказанието не са постигнати, а от друга страна, рискът
от рецидив леко се засилва, най-вече поради обстоятелството, че спрямо лишения
от свобода И.К. към настоящия момент се водят две досъдебни производства, както
и две неприключили наказателно общ характер дела, като при едното от тях е
постановена осъдителна присъда на първа инстанция /лишаване от свобода за срок
от пет години/. Затова и изтърпяното до
момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем.
В заключение, предвид на така изложените съображения, настоящият въззивен състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения К., тъй като същият не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.
По
гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а
жалбата на осъдения К., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 398 от 29.06.2020
г. по ЧНД № 282/2020 г. С. окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения И.И.К. за условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 4 години.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.