Определение по дело №290/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 418
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20221700500290
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 418
гр. Перник, 20.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500290 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Б.К. и В.Б., чрез адв. С.Л., срещу Определение №
587 от 23.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 2774/2021 г. по описа на Районен съд – Перник,
с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба с рег. № 1599
от 02.06.2021 г. от Б. Х. К. и В. Х. Б. срещу П. В. Ж. с правно основание чл.34 от ЗС, вр.
чл.341 от ГПК. В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение
като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, които като цяло се свеждат до това, че
неправилно районният съд е приел, че е налице идентичност между предмета на делото по
гр.д. № 2774/2021 г. по описа на ПРС и този по гр.д.№ 31257/2021 г. по описа на Софийски
районен съд. Твърди се, че имотът в с.***, общ.*** не е част от предмета на иска по делото,
образувано от Софийски районен съд. Възразява се, че в отговор по посоченото дело
ответникът е поискал присъединяване на гр.д.№ 2774/2021 г. по описа на ПРС за съвместно
разглеждане, но не е поискано включване на процесния имот към делбеното производство,
поради което производството не следва да бъде прекратявано. В заключение се иска отмяна
на прекратителното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна П.Ж., чрез адв.
А.П., с който се възразява срещу така депозираната частна жалба. Сочи се, че същата е
неоснователна и необоснована, а определението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно постановено. Твърди се, че правилно съдът е приел, че е налице идентитет
между страните и предмета на двете дела, доколкото основанието на иска е едно и също.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково
1
производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между
съделителите относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на
съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за собственост, за
произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за действителност на
завещания, за възстановяване на запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина
няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност
могат да бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди
предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на
делбеното производство е една правна възможност, а не императивно изискване.
Производството по гр.д. № 2774/2021 г. е образувано в Районен съд – Перник по
искова молба с рег. № 1599 от 02.06.2021 г. от Б. Х. К., ЕГН ********** и В. Х. Б., ЕГН
********** срещу П. В. Ж., ЕГН ********** с правно основание чл.34 от ЗС вр. чл.341 от
ГПК, за делба не недвижим имот, находящ се в ***, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по
регулационния план на с.***, с площ от 650 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна
вилна сграда с площ от 28 кв.м., придобит по наследство между страните. По наведени
възражения в отговора на исковата молба, съдът е изискал служебно информация от
Софийски районен съд за страните и предмета на гр.д. № 31257/2021 г. по описа на
последния. В писмо с изх.№ 17377 от 26.10.2021 г. е посочено, че дело № 31257/2021 г. е
образувано в Софийски районен съд на 02.06.2021 г. по подадена искова молба от Б.К. и
В.Б. срещу П.Ж. с предмет искове по чл.30, ал.1, чл.40 ЗН и чл.34 ЗС за делба на недвижими
имоти, находящи се в четири общини. Изрично е посочено, че единият от процесните имоти,
предмет на иска, е УПИ – ***, кв.*** по регулационния план на с.***, общ.***, с площ от
650 кв.м., ведно с изградена в него едноетажна сграда с площ от 28 кв.м.
Видно от съдържанието на искова молба с вх.№ 1599/02.06.2021 г., депозирана в
Районен съд – Перник, е предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на имот УПИ
– ***, кв.*** по регулационния план на с.***, общ.***, с площ от 650 кв.м., ведно с
изградена в него едноетажна сграда с площ от 28 кв.м. Като основание за възникване на
съсобствеността се сочи наследствено правоприемство от Х. К. – баща на страните.
При тези фактически обстоятелства, въззивният съд приема, че безспорно е налице
обективен и субективен идентитет между гр.д.№ 2774/2021 г. по описа на ПРС с част от
гр.д. № 31257/2021 г. по описа на СРС. Налице е пълен субективен идентитет – ищци в двата
процеса са Б.К. и В.Б., а ответник - П.Ж.. Налице е и обективен идентитет - и в двете
производства се търси делба на имот, УПИ – ***, кв.*** по регулационния план на с.***,
общ.***, с площ от 650 кв.м., ведно с изградена в него едноетажна сграда с площ от 28 кв.м.,
за когото е образувано производството пред Районен съд – Перник. Обстоятелството, че в
производството пред Софийски районен съд са включени и други имоти, чиято делба се
иска, както и искове с преюдициално значение за делбения иск, не променят извода за
наличие на идентитет между производствата. Налице е трайна съдебна практика,според
която е налице хипотезата на чл.216, ал.1 от ГПК и при предявяване на частичен иск, тъй
като при постановяване на съдебното решение ще е налице сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти, от които правоотношението произтича, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му. В този смисъл са Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК; Решение
№ 209 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1099 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение; Решение № 209 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1099 / 2017 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 209 от 15.01.2020 г. по гр. д. № 1099 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че ответникът П.Ж. е направил
искане за съединяване на двете дела на основание чл.213 от ГПК. Съгласно посочената
разпоредба няколко дела могат да бъдат служебно съединени в едно производство при
идентичност на страните или при връзка между делата. Делбеното производство обаче е
особено исково производство, като допускането на делбата е регламентирано и от
разпоредбата на чл.341,ал.2 от ГПК, която се явява специална по отношение на чл.213 от
2
ГПК. Съгласно тази разпоредба всеки от останалите съсобственици може в първото по
делото заседание да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други
имоти, т.е. в делбената маса по № 31257/2021 г. по описа на СРС могат да бъдат включени
по искане на ответника и други имоти, при условие, че не е проведено първото по делото
заседание.
В случая обаче, е налице идентичност на страните, основанието и искането, като
второ заведеното дело № 2774/2021 г. по описа на ПРС е между същите страни, има за
предмет същия имот и също се иска делбата му, както се иска делба и по първо заведеното
дело в СРС, релевират се твърдения за наследствено правоприемство и от двете страни, като
спорът касае приложимото материално право, респ. квотите на съсобственост, съответно
изобщо наличието на съсобственост. Поради това, по-късно заведеното дело е недопустимо
и правилно е прекратено от първоинстанциония съд на основание чл.126,ал.1 от ГПК.
В допълнение на изложеното, с оглед разпоредбата на чл.116 ГПК е допустимо при
предявен иск за имоти, намиращи се в различни съдебни райони, подсъдността да се избере
от ищеца в съда на един от тези райони. Поради това, настоящият състав счита, че
прекратяването на производството пред Районен съд – Перник и разглеждане на спора,
негов предмет, ведно с останалите предявени искове на основание чл.30, ал.1, чл.40 ЗН и
чл.34 ЗС от Софийски районен съд е правилно и целесъобразно, с оглед необходимостта от
предотвратяване постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 587/23.02.2022 г., постановено по гр. д. №
2774/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 274, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в 1-
седмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3