Решение по дело №17197/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261620
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330117197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         № 261620                     02.06.2021 г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двад..ет и първи май през две хиляди и двад..ет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17197 по описа на ПРС за 2019г., за да се произн..е, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание член 215 КТ, член 220, ал. 1 КТ и член 26, ал. 2 от КТ.

Ищецът Н.А.Н. с ЕГН ********** е предявил срещу ответника  „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********** искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 4986,24 лева, представляваща обезщетение при командировка в чужбина за периода 13.02.2019г. – 01.04.2019г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 22.10.2019г. до окончателното й изплащане; сумата от 3266,40 лева обезщетение за претърпени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка на ищеца за периода 01.04.2019 г. – 11.06.2019г., както и сумата от 600 лева обезщетение за прекратяване на ТПО от работодателя без предизв..тие. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че е назначен на длъжност ............... по трудов договор при ответното друж..тво на 12.02.2019 г., с уговорено основно м..ечно възнаграждение в размер на 600,00 лева, като със заповед за командировка от същата дата, ищецът бил командирован за периода от 13.02.2019 г. до 13.05.2019 година на територията на .., с цел извършване на .... с ........., като за това били определени командировъчни пари в размер на 53 евро на ден, като за период от 90 дни ищецът следвало да получи сума в размер на 4986,24 лева за командировъчни.

Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията си, извършвайки транспортни курсове с поверения му ............... на територията на ..... и ......., като не бил получил дължимите му командировъчни пари. Ищецът узнал, че трудовото му правоотношение било прекратено едностранно и без предизвестие от работодателя със заповед от  26.03.2019 година, с оглед на което претендира и обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на трудовото му правоотношение в размер на 600,00 лева, изразяващо се в една брутна заплата.

Претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконното задържане на трудовата му книжка за периода от 01.04.2019   г. до 11.06.2019 година.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

В отговора на исковата молба не се оспорват обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено със заповед, считано от 26.03.2019, както  и че от 13.02.2019 година ищецът е командирован на територията на .. за 90 дни, по 53 евро на ден.

Излагат се твърдения, че на 22.03.2019 година, работодателят узнал от спедиторската фирма, че ищецът е изоставил поверения му ......, като считано от тази дата работодателят е загубил връзка с ищеца, с оглед на което на 26.03.2019 година, е била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

Относно предявената искова претенция за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, работодателят счита, че такова не се дължи, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ.

Касателно иска за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от работодателя се твърди, че след сключването на трудовия договор, трудовата книжка е била върната на ищеца, като не му дължи обезщетение за незаконното й задържане.

Релевира се възражение за прихващане между дължимите на ищеца командировъчни и обезщетения с дължимите му от работника суми общо от 7353,71 лева, представляващи претърпени вреди, пропуснати ползи и липси, в резултат на виновно поведение на работника, заемащ материално- отговорната длъжност/отчетник/.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявения иск с правно основание член 220, ал. 1 КТ.

Представен по делото е трудов договор № .../12.02.2019г., сключен между Н.А.Н., в качеството му на работник и „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД на осн. член 67, ал. 1, т. 1 във връзка с член 70 от КТ, като съгласно член VІІ от същия срокът на договора е за неопределено време и с определен от страните срок на изпитване - шест месеца, в полза на работодателя. Също така видно е, че ТПО е прекратено със заповед № 003 от 26.03.2019г., връчена на ищеца, чрез сина му М.Н., на 11.06.2019г. Съгласно член 71, ал. 1 от КТ и доколкото уговореният в трудовия договор срок за изпитване не е изтекъл за работодателя, в чиято полза е уговорен, договорът може да се прекрати без предизвестие, ето защо искът за залащане на обезщетението за неспазено предизвестие е неоснователен, като същият ще се отхвърли.  

По предявения иск с правно основание член 226, ал. 2 от КТ.

За уважаване на този иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните материалноправни предпоставки: прекратено ТПО и задържане на трудовата книжка на работника от работодателя. КТ презумира настъпилите от незаконното задържане вреди, те са нормативно определени и работникът не дължи  доказването им. Ако работникът обаче започне работа по трудово или служебно правоотношение вреди, няма и презумпцията се счита оборена.

В конкретния случай ищецът не е установил правнорелевантния за делото факт - трудовата му книжка да е задържана от работодателя, тъй като от една страна няма данни книжката да се е съхранявала в работодателя при започване на ТПО, така и защото ищецът е престанал да идва на работа след 20.03.2019 г., след което е последвало и прекратяване на ТПО. Освен това, видно от изисканата справка от ТД на НАП ....... /л.77/, след прекратяване на ТПО с ищеца, последният е започнал работа по трудов договор в ............. на 29.03.2019г.

Ето защо искът по член 226, ал. 2 КТ като неоснователен и недоказан ще се отхвърли.

По предявения иск с правно основание член 215 от КТ.

От представената заповед за командировка от 12.02.2019г., подписана от двете страни по трудовия договор, и неоспорена като писмено доказателство, е видно, че ищецът е командирован като шофьор на ............... – 12 и повече тона, на територията на ... за извършване на .... с ......... с определени дневни разходи съгласно Приложение № 3 към член 31, ал. 1 от НСКСЧ, в размер на 53 евро на ден за периода 13.02.2019г. – 13.05.2019г.

По делото е разпитан свидетеля И.Г., според чийто показания ищецът е работил в ответното дружество до 20.03.2019г., когато ищецът извършил ........ превоз на ..... от кенчета с .... в гр. ....., ......., като при разтоварването на стоката било установено повреждането й, и по която причина товарът не бил приет от получателя му. Показанията не са опровергани от другата страна, като косвено се подкрепят от последвалата заповед за прекратяване на ТПО и изпратената нот. покана до ищеца от 2019г., в която са описани действията на шофьора и произтеклите от тези действия вреди за работодателя. Също така според обясненията на ищеца, дадени пред съда по реда на член 176 ГПК, същият се е прибрал в България на 22.03.2019г., ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение при командировка е основателен и доказан за периода 13.02.2019г. – 20.03.2019г., за 36 дни по 53 евро /1908 евро/, ето защо искът е основателен и доказан до размера на 3 720,60 лева.

 По наведеното възражение на ответника за прихващане между дължимите на работодателя обезщетения и дължимите от работника вреди.

 Според КТ пълната имуществена отговорност на работника може да бъде ангажирана в няколко хипотези, като съгласно член 205 от КТ вредата, подлежаща на обезщетяване се свежда до претърпяната загуба, но не и за пропусната полза.

 Първата / член 203, ал. 2 КТ/ от тях касае вреда, причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, а втората /член 207, ал. 1, т.2 от КТ/ се отнася до отговорност за вреди с неизяснен произход /липси/, причинена при отчетническа дейност.

 В случая работодателят не е доказал умишлено поведение на ищеца при изпълнение на трудовите му задължения, което да  е довело да настъпили вреди за неговия работодател, нито е установил липса в повереното на работника имущество. Представените от него писмени доказателства – преведени от ..... на български език счетоводни документи не оборват изложените по-горе констатации, ето защо възражението се явява недоказано.

С оглед изхода на спора разноски се дължат и на двете страни.

На ищеца ще се присъди по съразмерност разноски за адвокат в размер на 336 лева, а на ответника в размер на 696 лева.

          На осн. член 78, ал. 6 ГПК на ответника ще се възложат разноските за държавна такса от 149 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на Н.А.Н. с ЕГН ********** следните суми: 3 720,60 лева, представляваща обезщетение при командировка в чужбина за периода 13.02.2019г. – 20.03.2019г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 22.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски от 336 лева за адв. възнаграждение, като отхвърля иска за разликата над уважения размер от 3720,60 лева до пълния предявен от 4986,24 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.А.Н. с ЕГН ********** против „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********** искове за заплащане на сумата от 3266,40 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка за периода 01.04.2019 г. – 11.06.2019г., както и за заплащане на сумата от 600 лева, представляваща дължимо обезщетение за прекратяване на ТПО от работодателя без предизвестие, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН ********** да заплати на „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********** сумата от 696 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА „ПАРАГОН ИНТЕРНАЦИОНАЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на ПРС на осн. член 78, ал. 6 ГПК държавна такса от 149 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /п./ АНЕТА ТРАЙКОВА

 

Вярно с оригинала!

ММ