О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .......
гр.****, 04,06,2014 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
****СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в закрито заседание на четвърти юни две
хиляди и четиринадесета година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
като взе на
доклад гр.д. №2759 по описа на
съда за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по подадена ИМ /коригирана на 25,11,2013 г. и находяща
се в кориците на гр.д.№1145/2013 г. по описа на Окръжен съд ****/ от Е.П.И.,***,
чрез адв.Н.Н. от ПАК, против Р.И.И.,***, “****” ЕООД,
ЕИК *********, гр.****, и “Р.И. – ****” ЕООД, ЕИК *********, гр.****, с
посочено правно основание чл.440, ал.1 от ГПК. В молбата се твърди, че ищцата и
първия ответник са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло на
02,08,2012 г. решение по гр.д.№4019/2012 г. на ПлРС.
Сочи се, че с решението по бракоразводното дело е утвърдено споразумение между
страните, включващо и уреждане на собствеността-СИО, като на ищцата са
поставени в дял апартамент №4, находящ се в гр.****,
ул.**** №31, ет.2, подробно описан в нот.акт №173,
том ІV, дело №773/1997 г., и незастроен поземлен имот
от 810 кв.м., находящ се в гр.****, съставляващ ПИ
№10228, попадащ в УПИ І, стр.кв.12, подробно описан в нот.акт №201, том V, рег.№4066, дело №323/2004 г. Твърди се, че на 09,05,2013 г.
ищцата била информирана от първия ответник, че е установил вписана възбрана
върху 1/2 ид.ч. от описаните имоти от втория
ответник, по образувано изпълнително дело №816/2012 г. на ЧСИ **** Н.. Ищцата
твърди, че изпълнението е насочено към имущество, което не принадлежи на
длъжниците Р.И.И., ЕГН **********, и “Р.И. – ****” ЕООД, ЕИК *********, а двата
процесни имота се владеят от ищцата към момента. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че 1/2 ид.ч. от апартамент
№4, находящ се в гр.****, ул.**** №31, ет.2, подробно описан в нот.акт №173, том ІV, дело
№773/1997 г., и 1/2 ид.ч. от незастроен
поземлен имот от 810 кв.м., находящ се в гр.****,
съставляващ ПИ №10228, попадащ в УПИ І, стр.кв.12, подробно описан в нот.акт
№201, том V, рег.№4066, дело №323/2004 г., към датата
на налагане на възбраната – 27,09,2012 г., не са собственост на длъжниците по
изпълнителното дело №816/2012 г. на ЧСИ **** Н..
В
срока по чл.131 от ГПК ответника “****” ЕООД депозира писмен отговор, в който
навежда редица доводи за недопустимост и неоснователност на иска.
Ответниците Р.И.И., ЕГН **********, и “Р.И. – ****” ЕООД,
ЕИК *********, не депозират писмен отговор.
Съдът намира, че
така депозираната молба се явява процесуално недопустима и производството по
делото следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните: Съобразно разпоредбите
на чл.440, ал.1 от ГПК, на лице, което не е страна във висящ изпълнителен
процес за събиране на парични вземания е предоставена възможност да предяви
отрицателен установителен иск, че имуществото, върху
което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника. Искът е специален,
поради което и за предявяването му законът е въвел две кумулативни
предпоставки, а именно: вещите, предмет на изпълнението да не са във фактическа
власт на третото лице, а да са във фактическа власт на длъжника, поради което
то не може да защити правата си по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител
и второ, срещу вещите да е насочено принудително изпълнение, което не е
приключило. Тези изисквания закона въвежда, за да осигури от една страна
възможността на трето за изпълнителния процес лице да защити притежавани от
него права, засегнати от изпълнението, и по този начин да осигури
законосъобразността на изпълнителния процес. Законът въвежда различна форма на
защита в изпълнителния процес на третото лице, в зависимост от това дали то или
длъжника упражнява фактическа власт върху вещите, обект на изпълнение. Двете
форми на защита не са алтернативни, нито взаимно заместващи се. Всяка една от
тях е приложима при наличието на изискуемите от
закона предпоставки, като пропускът да се проведе подходящата защита преклудира възможността на третото лице да защити правата
си в хода на висящ изпълнителен процес. За него остава открита правната
възможност да предяви правата си след приключване на изпълнението по общия ред.
В настоящия случай, с оглед факта, че с решението по бракоразводното дело процесния имот – апартамент, е останал в собственост на
ищцата, следва да се приеме, че същият се намира във нейно владение, поради
което тя е можела да обжалва действията на съдебния изпълнител. Следва да се
отбележи, че факта на владение на имотите изцяло от ищцата се признава изрично
от самата нея и в новата искова молба от 25,11,2013 г. Възбраната по
изпълнителното дело е вписана на 27,09,2012 г., преди вписване на решението на
съда по бракоразводното дело на 14,05,2013 г., поради което на основание
чл.435, ал.1 от ГПК решението по бракоразводното дело не може да се
противопостави на кредитора и ответник по настоящото дело “****” ЕООД. Установеното
безспорно обстоятелство, че към момента на налагане на възбраната ищцата е
упражнявала фактическа власт върху процесните имоти, води
до извода, че ищцата се явява трето за изпълнителното производство лице, което
се е намирало във владение на процесните имоти и е
следвало да обжалва действията на съдебния изпълнител по реда на чл.435, ал.4
от ГПК. Като е пропуснала тази правна възможност, ищцата не може да поправи
това свое бездействие като използва друг правен ред за защита, приложим при различни
предпоставки, а именно реда на чл.440, ал.1 от ГПК. Възможностите й за защита
при горните факти във висящия изпълнителен процес са изчерпани. Твърденията си
за право на собственост върху процесните имоти ищцата следва да въведе по общия ред, с предявяване
на положителен установителен иск за собственост. В
този смисъл е и константната съдебна практика – например Определение
№214/23,04,2009 г. по ч.гр.д.№187/2009 г. на ВКС, І г.о., Определение
№552/23,09,2010 г. по ч.гр.д.№380/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№607/06,01,2009 г. по т.д.№218/2008 г. на ВКС, І г.о. Постановките в цитираната
практика не противоречат и на Тълкувателно решение от 27,11,2013 г.,
постановено по тълк.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
което приема, че е налице правен интерес от предявяване на установителен
иск от владеещия собственик само когато страните спорят за пространствените
предели на правото на собственост.
При това положение, поради липса
на правен интерес от заявения отрицателен установителен
иск, производството по настоящото дело следва да се прекрати, като недопустимо.
По
изложените съображения ****ският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №2759/2013 г. по описа на ****ския
районен съд поради недопустимост на молбата, депозирана
от Е.П.И.,***, чрез адв.Н.Н. от ПАК, против Р.И.И.,***,
“****” ЕООД, ЕИК *********, гр.****, и “Р.И. – ****” ЕООД, ЕИК *********, гр.****,
с посочено правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, с искане съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че 1/2 ид.ч. от апартамент №4, находящ
се в гр.****, ул.**** №31, ет.2, подробно описан в
нот.акт №173, том ІV, дело №773/1997 г., и 1/2 ид.ч.
от незастроен поземлен имот от 810 кв.м., находящ се в гр.****, съставляващ ПИ №10228, попадащ в УПИ
І, стр.кв.12, подробно описан в нот.акт №201, том V, рег.№4066,
дело №323/2004 г., към датата на налагане на възбраната – 27,09,2012 г., не са
собственост на длъжниците по изпълнителното дело №816/2012 г. на ЧСИ **** Н..
Определението
подлежи на обжалване пред ****ски Окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на молителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: