Решение по дело №392/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв. Г. М. – АК ., в качеството на процесуален представител на „СД Ф.-М.“ СД ЕИК ., със съдебен адрес [населено място], [улица]адв. М.. Обжалва се Решение № 46/17.07.2024 г. на Районен съд-Девин, постановено по АНД № 158/2023 г. по описа на „Районен съд-Девин.

С обжалваното решение е потвърдено НП № 21-2300130/25.10.2023 г. , издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 53, ал. 2 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв.

В жалбата се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно решаващия съд бил приел че АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Оспорват изводите на съда за доказаност на вмененото административно нарушение, като се твърди, че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства в тяхната съвкупност в следствие на което са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се още, че в АУАН не е посочено мястото на извършване на нарушението. Изтекла е предвидената в закона 3-годишна давност, както и че АУАН е издаден след изтичане на регламентирания в чл. 34, ал.1, изречение 2 от ЗАНН.

В касационната жалба се сочи, че изначално в развилото се административно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на съгласие от страна на дружеството да му се връчват книга по електронен път. Липсвали доказателства дружеството да е поканено за участие в административното производство по съставяне на протокола от 20.03.2023 г., с който са дадени предписания за изпълнение. Счита се, че протокола от 20.03.2023 г. и констативен протокол от 17.06.2023 г. не са надлежно връчени, а всички книжа в административно наказателното производство в нарушение на чл. 50 ал .1 ГПК неправилно били връчвани на адреси извън седалището на търговеца. В издадения АУАН не било посочено мястото на извършване на вмененото нарушение.

По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и с акт по същество да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател р.пр. не изпраща процесуален представител, въпреки че делото е отложено веднъж по молба на адв. М..

Ответникът по касация р.пр не изпраща процесуален представител. Постъпили са писмени бележки, в които се развиват доводи за неоснователност на подадената касационна жалба, както и допълнителни писмени бележки за второто съдебно заседание, в което се развиват допълнителни съображения но наведените отменителни основания.

Участващият по делото прокурор от ОП-Смолян заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните и събраните пред въззивния съд доказателства по делото направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата, подадена от адв. М. в качеството на процесуален представител на „СД Ф.-М.“ СД ЕИК . е процесуално допустима- налице е правен интерес от търсената защита, тъй като постановеното въззивно решение е неблагоприятно за правната сфера на касатора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК от надлежна страна. При тези съображения съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Това е така по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, Районен съд-Девин е приел в мотивите си за неоснователно възражението, че трудовото възнаграждение на служителя е изплатено и дружеството няма задължение за изплащане на същото. Приел е, че в производството пред него е доказано по несъмнен и категоричен начин неизпълнението на даденото предписание с ПИП № ПР2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл. 404, ал.1,т.12 КТ. Приел е също, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН и чл. 415в КТ.

Като последица от тези изводи е потвърдил изцяло издаденото НП, обжалвано пред него, считайки, че не са допуснати и останалите въведени с въззивната жалба твърдения за допуснати процесуални нарушения.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

На първо място настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора за липса на компетентност на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] да издаде НП от категорията на обжалваното. Този извод следва от нормата на чл. 20, ал.2, т.2 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, съгласно която дирекциите "Инспекция по труда" се ръководят от директори, които осъществяват правомощия на административнонаказващ орган съобразно компетентността на актосъставителите. Съдът счита доводите на касатора за бланкетни и несъобразени с актуалната правна уредба. Правомощието на издателя на НП произтича от нормативен акт, който е обнародван в ДВ. бр.81 от 11 Октомври 2022г., следователно общоизвестен и за съществуването на цитираната правна норма не следва да се съдържат доказателства по делото.

На следващо място: АУАН, с който е поставено началото на административно-наказателното производство е съставен от компетентен орган. Според чл. 37, ал. 1, б. "а" от ЗАНН актовете се съставят от длъжностни лица, посочени в нормативен акт, а според вр. чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Установява се по делото, че актосъставителят е "главен инспектор" в Дирекция "Инспекция по труда" – Смолян към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика. Изрично в чл. 399 ал.1 КТ е посочено, че ИА "ГИТ" осъществява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, актосъставителят е държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва проверки, респ. да съставя АУАН за констатираното нарушение. В дл.х-ка, представена като доказателство пред касационната инстанция във връзка с направеното възражение задълженията на служителя са разписани изрично и сред тях е вменено и задължение да съставя актове при констатиране на административни нарушения от работодатели. Предвид изложеното, възражението в касационната жалба за некомпетентност на актосъставителя остана недоказано.

Неоснователни са и възраженията, че в АУАН не било посочено мястото на нарушението. Посочено е мястото, където то е установено чрез описание на мястото на извършената проверка. Това е достатъчно за да гарантира на касатора упражняване на правото му на защита. Касационният състав счита, че по начина по който е описано вмененото административно нарушение не се ограничава правото на защита на „СД Ф.-М.“. Освен това процесното нарушение е осъществено чрез бездействие и мястото на извършване е там където е мястото на неизпълнението на предписанието. В случая това е седалището на работодателя. В АУАН са посочени седалището на дружеството, качеството му на работодател и съдържанието на неизпълнението, а именно неплащането на ТВ по чл. 128 т.2 КТ. С това, изискването на чл. 42 ал.1 т.3 пр.2-ро ЗАНН за посочване на място се явява спазено и АУАН не страда от липса на задължителен реквизит. Цитираната в допълнителните писмени бележки константна съдебна практика (л. 44 от делото) се споделят и от настоящия касационен състав и няма основание за нейната ревизия.

Въззивният съд е изложил мотиви досежно направеното възражение за неспазване срока по чл. 34 ЗАНН, които изцяло се споделят от касационния състав. Възраженията на касатора и по този въпрос са изцяло неоснователни и несъобразени с установената по делото фактическа обстановка. Съдът не споделя и аргумента, че АУАН неправилно бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството-жалбоподател, тъй като същото не било надлежно поканено. Доказателствата за поканата до управителя М. се намират на л. 29 и 30 от въззивното дело.

На последно място: Изводите на въззивния съд за консумиран състав на нарушение по чл. 415 ал.1 КТ са обосновани. Установено е, че с ПАМ по чл. 404 ал.1 т. 12 КТ е дадено предписание за изплащане на трудово възнаграждение на лице, което е работило по трудов договор в дружеството; предписанието е влязло в законна сила, тъй като не е оспорено по реда на АПК. Освен, че ПАМ не е обжалвана, тази принудителна административна мярка, според чл.405 КТ, има предварително изпълнение. В случая, не е искано спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, което означава, че принудителната административна мярка подлежи на незабавно изпълнение.

Мерките по чл. 404 ал.1 т.12 КТ за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство се дават до предявяване на иск пред съда - чл.404 ал.3 КТ. Ограничението по чл. 404, ал. 3 от КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в съответствие с чл. 14, ал. 3 от ГПК за подведомствеността на съда, която изключва поведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съда.

Предвид горното, релевантните въпроси, които подлежат на проверка са два: дали към 20 март 2023г., когато е издадено предписанието има заведен иск и дали към момента на неизпълнението на предписанието 14.04.2023г е заведен иск. На двата въпроса следва да се отговори отрицателно. Доколкото искът е предявен на 19.07.2023г., тоест след издаване, влизане в сила и неизпълнение на предписанието, то нарушение по чл. 415 ал.1 КТ е налице. ПАМ е издадена на 20 март 2023г., тя има предварително изпълнение и към този момент няма заведен иск, поради което предписанието се явява допустимо издадено. Неизпълнението на ПАМ е на 14.04.2023г. и към този момент също няма доказателства да е предявен иск. Наказващият орган не може да иска да се изпълни предписанието, само ако е предявен иск, като в случая се установи, че към 14.04.2023г. такъв не е предявен.

Предвид тези съображения и споделяйки изцяло мотивите на въззивния съд , настоящия касационен състав счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По всички въпроси, изложени в касационната жалба като основания за отмяна на въззивното решение и издаденото НП Районен съд-Девин е дал отговор в мотивите на решението си, който е в съответствие с правната регламентация и установената съдебна практика. Ирелевантен е въпроса, че в последващ момент е предявен иск за заплащане на трудово възнаграждение и впоследствие е оттеглен. Тези въпроси са ирелевантни за настоящото правоотношение.

Разноски в производството не се дължат, тъй като ответникът по касация не е представляван от юрисконсулт и такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/17.07.2024 г. на Районен съд-Девин, постановено по АНД № 158/2023 г. по описа на Районен съд-Девин КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.