Решение по дело №7498/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 118
Дата: 22 януари 2019 г. (в сила от 6 февруари 2019 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20184430107498
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.П., 22.01.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                    П.ски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 08.01.2019година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова   

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7498, по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:

 

  Искове с правно основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, и по чл.224, ал.1 от КТ.

  Постъпила е искова молба от П.И.Л., понастоящем в Затвора гр. П., против ***гр. П., в която се твърди, че страните са били в трудови правоотношения по трудов договор № 886/28.08.2017г. и по него не му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 460.00лв. Уточнил е, че трудовото възнаграждение, което претендира, е за периода 27.08.207г. – 25.09.2017г., че е полагал труд в този период и той не му е заплатен. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 460.00лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Посочва банкова сметка, ***.

Ответникът ***гр. П., признава наличието на трудови правоотношения по трудов договор № 886/28.08.2017г. Твърди, че след напускане на работното място и неявяване на работа няколко последователни дни, ищецът е освободен със заповед № 30/20.09.2017г. и че по пощата е направен паричен превод до постоянния адрес на ищеца със сумите: 46.80лв. – възнаграждение за м. август и 248.38лв. – възнаграждение за м. септември 2017г. Твърди, че паричния превод е върнат обратно, след като лицето не е намерено на адреса, със съобщение, че лицето е в затвора. Сочи, че е извършил всички законни действия, което е видно от преписка на Дирекция Инспекция по труда гр. П.. Твърди, че плащането не е извършено от негова страна по причина, за която е отговорен ищеца и че не дължи разноски по производството.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 886/28.08.2017г.  при който ищецът П.И.Л. е работил на длъжността „работник, строителство” до 25.09.2017г. вкл., като последната дата на полагане на труд при работодателя се сочи и от двете страни и не се оспорва. В договора е уговорено  основно месечно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 460 лв. с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 0.6%, с периодичност на заплащането до 25-то число на месеца, следващ отработения. В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Същата, след извършена проверка в счетоводството на ответното дружество, е констатирала наличието на трудови правоотношения между страните, наличие на начислена заплата и осигуровки, липсата на подпис във ведомостите за двата месеца от страна на работника, който е следвало да получи сумите в брой. Експертизата е дала заключение в следния смисъл: за процесния период месеците август и септември 2017г., бруто начисленото възнаграждение /за 3 дни от м. август и за 12 работни дни от м. септември / е в общ размер от 350.53лв., а след приспадане на задължителните осигурителни вноски и ДОД за сметка на работника по КСО, КЗО и ЗДДФЛ, размерът на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца, дължимо от ответника, е в размер , като следва : за м. август 2017г. – 46.80лв. и за м. септември 2017г. – 248.38лв., или общо – 295.18лв. В.л. е констатирало, че на 29.01.2018г. ответникът е изпратил на ищеца с пощенски запис сумата от 295.18лв., но записът е върнат с отбелязване – „лицето е в затвора“. Изпращането и връщането на записа се установяват от приложените от ответника писмени доказателства, както и от копията им, съдържащи се в преписката на Дирекция ИТ гр. П., която е започнала по жалба на ищеца от 23.01.2018г. Тази преписка е приключила с писмо до ищеца, в което му е указано, че следва да уведоми писмено дружеството за друг адрес на получаване, да посочи банкова сметка ***аверено пълномощно за получаване на трудовите му възнаграждения.

С оглед на събраните доказателства, се налага извод, че искът, с които се претендира заплащането на трудово възнаграждение, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично. Претенцията за ТВ за месеците – август и септември 2017г. в общ размер на 460.00лв., се явява основателна до размер на 295.18лв. – чистото възнаграждение, т.к. работодателя е изпълнил задължението си и е начислил и декларирал осигуровките и данъка на работника към бюджета. За остатъка от претенцията, искът, като недоказан, следва да бъде отхвърлен.

Опитът на работодателя да изпрати дължимата сума на ищеца, и то след срока, уговорен в самия трудов договор – до 25-то число на месеца, следващ отработения, би имал значение за претенция за мораторна лихва, каквато в случая не е предявена, но не и за разноските по делото, от които ответникът е поискал да бъде освободен. При този изход на делото, при липсата на кумулативните предпоставки на чл. 78 ал. 2 от ГПК, и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ския районен съд, разноски съобразно уважената част от иска - за държавна такса и за изготвяне на експертиза в общ размер на 96.25лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, съдът

 

                                                     Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 242, ал.1, вр. чл.128 от КТ, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А, представлявано от В.Н., Д.Н.и М.Н., да заплати на П.И.Л., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. П., сумата от 295.18лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение месеците - август и септември 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 22. 10. 2018 год., до окончателното изплащане на сумата, като претенцията до размер от 460.00лв., като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** А, представлявано от В.Н., Д.Н.и М.Н., да заплати по сметка на П.ския районен съд, разноски за държавна такса и за изготвяне на експертиза в общ размер на 96.25лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

 

  БАНКОВА СМЕТКА, ***: ***- сметка на Министерство на правосъдието – Затвора-П., като при превеждане на суми по тази сметка следва да бъдат посочени трите имена и ЕГН, а именно П.И.Л., ЕГН **********.

 

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от днес – 22.01.2019г.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: