№ 365
гр. С.З., 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000466 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на И. М. Ф. против
решение № 303/28.04.2022г., постановено по гр.д. №3794/2021г. по описа на
Районен съд – гр.С.З., с което И. Ф. е осъдена да заплати на застрахователното
дружество сумата 1559,60 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, реализирано на 20.06.2018г. в
с.Б.** по вина на въззивницата, като водач на лек автомобил „БМВ 316“ с ДК
№ ***, който управлявала без свидетелство за управление и при което
управление ударила паркираният лек автомобил „Рено Лагуна“ с ДК № *** и
причинила имуществени щети на МПС „Рено Лагуна“, ведно със законната
лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
13.08.2021г. до окончателното плащане на сумата, като иска е отхвърлен в
останалата част до предявения размер от 1654.00 лв. Присъдени и разноските
по делото съразмерно с уважената част от иска. Въззивната жалба касае
решението в частта, с която иска е уважен. Изложени са доводи за
неоснователност и недоказаност на иска. Направено е искане да се отмени
решението, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество,
в който е взето становище, че въззивната жалба е неоснователна и бланкетна,
а обжалваното решение законосъобразно и правилно. Изложени са
съображения в тази връзка. Претендират се направените разноски в
производството, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото обстоятелства,
намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ.
Страните не спорят, че между ищеца и Р.А.С. е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по представената
по делото полица № BG/07/11800362647/23.01.2018 г., действаща за периода
от 06.02.2018 г. до 05.02.2019 г. /л. 13 от делото/.
От протокола за ПТП № 1697504/20.06.2018 г., издаден от ОД на МВР -
С.З., се установява, че на 20.06.2018 г., в 13, 25 ч. в с. Б.** лек автомобил
“БМВ 316” с ДК№ СТ0357ВС, собственост на Р.А.С. и управлявано от
ответницата И. М. Ф. е ударило лек автомобил „Рено Лагуна” с ДК№ ***
собственост на М.С.А.. Водачката И. Ф. е загубила контрол над
управляваното от нея МПС и е блъснала паркирания л. а. „Рено Лагуна“ в
задна лява част, както и че И. М. Ф. към датата на ПТП е била
неправоспособен водач, нямала е СУМПС и въпреки това е управлявала
МПС. Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице
на мястото на произшествието.
Ответницата е подписала документа и не оспорва това обстоятелството.
Ответницата не е ангажирала никакви твърдения и доказателства за
установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане на
отговорността й.
От представеното и неоспорено платежно нареждане се установява, че е
извършено плащане по щета № **********/22.06.2018 г., към М.А. в размер
на 1564,00 лв..
От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза
се установява, че причина за настъпването на процесното ПТП са действията
на ответницата, която е загубила контрол на управление, при което е
достигнал и с предна челна част на автомобила се е ударила в задна лява част
паркираното „Рено“, в резултат на което са генерирани деформации по
2
последното. Необходимите средства за възстановяване на увредените части и
детайли на автомобила „Рено“ изчислени по пазарни цени, са в размер на
1559,60 лв..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от
надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен
състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен
състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с
въззивната жалба е допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал
допустим иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните
доказателства, намира, следното:
Първоинстанционното решение жалбоподателят, чрез назначения особен
представител обжалва с бланкетна въззивна жалба, съдържаща оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност, каквато жалба е допустима, като
изискването на чл. 260 т. 3 ГПК има пряка връзка с ограничения характер на
въззивното обжалване съобразно чл. 269 пр. 2 ГПК, доколкото посочената в
жалбата порочност на решението определя обхвата на дейността на
въззивната инстанция.
При бланкетна въззивна жалба дейността на въззивния съд се изчерпва с
извършване на правилната според него правна квалификация и субсумиране
3
на събрания фактически и доказателствен материал под приложимата според
въззивния съд материалноправна норма.
По възражението, че ГФ е платил, без да направи никакви възражения
следва да се отбележи, че ГФ не е страна по делото. По отношение на
твърдението, че ГФ е следвало да направи всички възражения с което е
разполагало лицето в чийто права се е суброгирал съдът намира, че именно в
настоящето производство по чл. 500, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да
направи всички свои възражения за недължимост на сумата. Правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че ответницата не е ангажирала
никакви твърдения и доказателства за установяване на различна фактическа
обстановка, водеща до отпадане на отговорността й. Извършеното нарушение
и предизвикване на ПТП от ответницата, нейната вина и липсата на СУМПС,
са категорично установени. Няма данни, които да противоречат на тези
изводи.
Предвид изложеното, съдът приема, че решението като правилно следва
да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на
въззиваемия се дължат сторените от него разноски в размер на 500 лв. от
които 350 лв. за особен представител и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед цената на иска в размер на 1564 лв., настоящето въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 303/28.04.2022г., постановено по гр.д.
№3794/2021г. по описа на Районен съд – гр.С.З..
ОСЪЖДА И. М. Ф., ЕГН: **********, с адрес: с. Д., Община С.З., ** да
заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.*** сумата 500 лв., представляваща направените разноски по делото за
възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5