Р Е Ш Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 27.11.2020 год.
Административен съд – Кърджали, ………………………….......…
в открито ………………...….…..
съдебно заседание на девети септември ……………….…....…………………………………..………....………..
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при
секретар ………………………………………………………......
Мелиха Халил, …....………..……...................
като разгледа докладваното от ………………….………….…
съдията В. Атанасов
…………….……….…...
административно дело №150 ……. по описа за ...............................
2020 год. ………….......…………
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следв. от
ДОПК, във вр. с чл.107
от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Образувано
е по жалба, подадена от ЕТ „ПЕГАС – Б. -
Д.Б.”, със седалище и адрес на управление *** ***,
с ЕИК ***, представлявано от Д.С.Б. от ***, с ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, против Акт №*** от *** год. за установяване на задължения
по декларация, издаден от *** при община Кърджали, потвърден с Решение №МП-03
от 16.01.2020 год. на директора на Дирекция „Местни приходи” при община
Кърджали.
Жалбодателят твърди в жалбата, че обжалваният
акт е „нищожен
неправилен - постановен нарушение на процесуалният и
материалният закон и необоснован.”. Излага
най-напред доводи за нарушения на материалния закон и за нищожност на акта,
като твърди, че видно от съдържанието на акта,
не ставало ясно, въз
основа на коя точно от предвидените в чл.107 от ДОПК хипотези е издаден същият.
Сочи, че текстът на закона предвиждал
няколко възможности, при които орган по приходите може да издаде такъв акт и че това
ставало, когато не е подадена изискуема от
закон декларация, когато са установени несъответствия между данните в
декларацията и данни събрани от трети лица и
когато задължението не е платено в срок и освен това няма извършена ревизия. Сочи също, че в акта органът по приходите е изброил механично
всички тези обстоятелства, като е достигнал до категорични противоречия, като излага довод, че в мотивите се твърди, че са ползвани,
както данни от декларациите на жалбодателя, така и собствени данни и данни,
получени от трети лица и организации и че подобно
противоречие влияе пряко върху процесуалният ред, по който се развива
производството,
т.е. органът по
приходите не посочил ясно, по кой процесуален ред е протекла и
приключила процедурата по издаването на акта, с
което е нарушил разпоредбата на чл.107 от ДОПК. Излага и
довод, че в
частта, с която се претендира
да се установяват
задължения за периода 01.01.2014 год.
- 31.12.2016 год.,
актът противоречал
и на влязлото
в сила решение от 26.02.2018 год., постановено по адм.дело №241/2017 год.
по описа на Административен съд -
Кърджали, с което бил отменен Акт за установяване на
задължение по декларация №***/*** год.,
имащ за предмет установяване на същите задължения.
По отношение твърденията за нарушение на материалния закон, жалбодателят
сочи най-напред, че при издаването на акта,
органът по приходите не е посочил въз основа на кои материалноправни разпоредби
е определил размерът на дължимите данъци и такси и нещо
повече - не била
посочена и индивидуализирана данъчната основа на всеки един от обектите - недвижими имоти, а освен
това, не бил
посочен и размерът на данъчната основа за изброените
в акта ППС. Според жалбодателя, не ставало
ясно и въз основа на какви доказателства се приема, че тези ППС са собственост
на обложеният търговец, като липсвала
каквато и да е обосновка, как е формиран размерът на дължимият
данък и размерът на начислената лихва. Поради това счита, че
материалният закон е приложен неправилно, като размерът на начислените данъци, такси и лихви е определен в
противоречие на материалноправните норми и в нарушение на императивните им
разпоредби.
На следващо място, по отношение необосноваността на оспорения акт,
жалбодателят сочи, че в мотивите на обжалваният акт не били
посочени доказателствата, въз основа на които органът по
приходите установява правопораждащите задължението за плащане на данъци,
такси и лихви факти и че не ставало ясно,
въз основа на какви доказателства е прието, че обложеното лице е собственик на
недвижимите имоти и ППС, не ставало ясно
как е определена данъчната основа за начисляването на данъците,
таксите и лихвите и въз основа на какви доказателства или
с други думи, липсвало
каквото и да е позоваване на конкретни доказателства,
установяващи съществени за производството факти и позволяващи да се приложи
конкретна материалноправна норма. Предвид всичко изложеното, жалбодателят счита, че обжалваният акт е
незаконосъобразен, нищожен и
необоснован и подлежи на отмяна. По тези съображения, в жалбата моли, съдът да отмени АУЗД №***/*** год., издаден от *** към община Кърджали.
Редовно призован за съдебните заседания, жалбодателят ЕТ „ПЕГАС – Б. - Д.Б.”, със седалище и адрес на
управление *** ***, с ЕИК ***, представляван от Д.С.Б. от ***, се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител – адв.И.Б. от АК – ***, който
заявява че поддържа жалбата по изложените в нея основания. Моли съда
да отмени атакувания акт и да присъди на жалбодателя направените
деловодни разноски. В предоставен от съда срок
представя и писмени бележки, в които развива подробни доводи и съображения в
подкрепа на жалбата, като отново моли да бъде отменен обжалваният АУНЗД
№***/*** год., издаден от *** към община Кърджали, както и да бъдат присъдени в полза на жалбодателя направените от него
деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – директор на Дирекция „Местни приходи” при община
Кърджали, редован призован за съдебните заседания, не се явява, представлява се
от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк. Р. И., който оспорва
изцяло жалбата като неоснователна. Впоследствие, в хода по същество заявява, че счита, че жалбата
против Акт за установяване на
задължение по декларация №***/*** год., издаден от
орган по приходите при община Кърджали, е неоснователна в частта
й по отношение на периода от 2017 - 2019
год. и че тези суми, за този период, се дължат,
тъй като община Кърджали била
извършвала съответните дейности по сметосъбиране и сметоизвозване за имотите на
жалбоподателя ЕТ „ПЕГАС – Б. - Д.Б.” ***. Сочи, че имотът
на жалбодателя, който се намира в ***, в ***, попада във всички заповеди на
кмета на община Кърджали, с които се определят
териториите за сметосъбиране и сметоизвозване и трите вида услуги били
извършвани по отношение на такса битови отпадъци, а също така,
по отношение на данъка върху недвижимите
имоти счита, че за този период данъците са изчислени правилно, съгласно
изискванията на чл.21 от ЗМДТ. Поради тези съображения, моли съда
да потвърди в тази му част
АУЗД, както и да потвърди сумите на начисления данък върху ППС за
този период, като в тази връзка счита,
че твърденията на пълномощника на
жалбодателя, че не са извършвани тези услуги по отношение на такса битови
отпадъци, са неоснователни. Сочи, че в този
смисъл имало и съдебна практика, а именно -
Решение №7436 от 29.05.2019 год., постановено по
адм.дело №15454/2018 год. по описа на ВАС на Р България -
І отделение, в което решение, изводите на съда били, че
данъкът и такса битови отпадъци се дължат и доказателствата, които са
представени по отношение за недължимост на данъците,
са неоснователни, тъй като тези територии били
определени със заповед на кмета на общината и били
извършени и трите вида услуги, поради което отново заявява,
че счита,
че тези данъци
се дължат. Моли
за решение в този смисъл.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена против годен предмет на оспорване -
индивидуален административен акт, изрично посочен в закона, съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка
с чл.107, ал.4, предл.І/първо/ от ДОПК и във връзка
с чл.156, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице, което е адресат на акта.
Спазен е и преклузивният срок 14 - дневен срок за оспорване, регламентиран в
чл.156, ал.1 от ДОПК - решението на горестоящия
административен орган – в случая на директора на
Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, е получено от адресата му на 23.04.2020
год., видно от
приложеното по преписката известие за доставяне с баркод ИД
***/на
л.6
от делото/,
а жалбата е подадена по установения ред, чрез административния орган до съда, на 30.04.2020
год., регистрирана с Вх.№*** от същата дата/л.3/, т.е. жалбата е подадена на 7-ия/седмия/
ден след получававнето на решението на горестоящия административен
орган. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания акт за установяване на задължения
по декларация, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорения Акт за установяване
на задължения по декларации №*** от *** год., издаден от Н. М. – *** към община
Кърджали/л.9-л.11/, с правомощия на орган по
приходите в Дирекция „Местни приходи” в община Кърджали, на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ, на жалбодателя са били
определени задължения, за периода от 2014
год. до 23.12.2029 год., както следва:
1. Данък недвижим имот и лихви – ***
лева;
2. Такса смет/т.е. битови
отпадъци/ и лихви – *** лева и
3. Данък ПС и лихви – *** лева
или общо установени с процесния
акт задължения и лихви за просрочие върху тях, в размер общо на ***/*** лв. и ***
ст./ лева.
В обстоятелствената част на АУЗД е
посочено, че се издава въз основа на следните констатаии и мотиви:
По персонални партиди, съгласно
подадени декларации, собствени данни и данни, получени от трети лица и
организации:
Декларации
по чл.14 от ЗМДТ, за облагане с данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци:
С Вх.№**/**
год., с партиден номер *** и адрес на имота:
Населено място: ***, ***,
с документ за собственост – Hот.акт с номер **, том **,
Дело №** от ** год.,
представляващ
земя и сгради: Обект
с предназначение - селскостопански обект с година на
построяване 1980 год.,
конструкция ПМ - полумасивна и
РЗП на обекта - 1057 кв.м., с
данъчна оценка ** лева
на притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик. Земя, с
площ 2625 кв.м. и застроена
площ 985 кв.м. и данъчна оценка **
лева на
притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик;
С Вх.№**/**
год., с партиден номер *** и адрес на имота: населено място: ***,
***, с документ за собственост – Нот.акт с
номер **, том **,
Дело №** от ** год.,
представляващ земя и сгради: Обект
с предназначение - селскостопански обект,
с година на построяване - 1977 год.,
конструкция ПМ - полумасивна и
РЗП на обекта 1150 кв.м., с данъчна оценка **
лева на
притежаваната идеална част 1, декларирана
от лицето в качеството му на собственик. Земя, с
площ 6604 кв.м. и застроена
площ 1150 кв.м. и данъчна оценка **
лева на
притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик;
С Вх.№**/**
год., с партиден номер *** и адрес на имота: Населено място: ***,
с документ за собственост –
Hот.акт с номер **, том
**,
Дело ** от ** год.,
представляващ земя и сгради: Обект
с предназначение - селскостопански обект,
с година на построяване – 1977 год.,
конструкция ПМ - полумасивна и
РЗП на обекта - 929 кв.м., с
данъчна оценка ** лева
на притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик. Земя, с
площ 5647 кв.м. и застроена
площ 929 кв.м. и данъчна оценка **
лева на притежаваната
идеална част 1, декларирана от лицето в качеството му
на собственик;
С Вх.№**/**
год, с партиден номер *** и адрес на имота: Населено място:
***, *** – Медицински център, с
документ за собственост – Hот.акт
с номер **, том **,
Дело ** от ** год.,
представляващ земя и сгради: Обект
с предназначение: Други нежилищни обекти, с
година на построяване 1981 год.,
конструкция МЗ - масивни, монолитни (стом. б.ел., ЕПК, ППП и др.) и РЗП на обекта
- 1110 кв.м., с
данъчна оценка ** лева
на притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик. Обект
с предназначение - други нежилищни обекти,
с година на построяване 1981 год.,
конструкция МЗ - масивни, монолитни (стом. б. ел., ЕПК, ППП и др.) и РЗП на
обекта - 720 кв.м., с
данъчна оценка ** лева
на притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик. Земя, с
площ 6838 кв.м. и застроена
площ 997.5 кв.м.,
с данъчна оценка **
лева на
притежаваната идеална част 1, декларирана от
лицето в качеството му на собственик.
Заявление
за определяне на такса битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, на база количество - Приложение
№1 от чл.25, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община
Кърджали, подадено с Вх.№*** от *** год. за 2018
год., с Вх.№*** от *** год. за 2019 год.
за имот с партиден номер ***.
В мотивите към акта е посочено, че лицето в
качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се на територията на общината,
на основание чл.11 и чл.64 от ЗМДТ, е
задължен да заплаща данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци и че данъкът
се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти. Посочено е също, че до 2015 год.,
основа за определяне на такса битови отпадъци е данъчната оценка на имота, а от
2016 год., основа
за определяне на таксата за битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или др. съоръжения,
е количеството на битовите отпадъци, събирани в стандартен съд, разположен в
границите на имота/кофа 110 л., кофа 120 л.,
кофа 240 л., съд „Бобър” 1100 л./ и при
определената по реда на чл.21, ал.1 честота на извозване на съда за годината, както и че за услугата по почистване на териториите за
обществено ползване в населените места, таксата се определя на база квадратен
метър разгъната застроена площ на имота, а когато
не може да се определи количеството на битовите отпадъци за всеки отделен имот
за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци,
таксата се определя на база квадратен метър разгъната застроена площ на
сградите. Отбелязано е също, че за имоти, които
представляват незастроени терени и прилежащи площи към сгради, попадащи в
границите на обслужваните райони, съгласно заповедта
по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, се дължи такса само за услугата по почистване
на териториите за обществено ползване.
В мотивите, на следващо място е посочено, че лицето, в
качеството му на собственик на превозно средство,
регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България и с постоянен
адрес на територията на общината, на основание чл.53 от ЗМДТ, е
задължен за заплащане на данък върху превозните средства и че размерът
на данъка за леки автомобили се определя съобразно мощността на двигателя,
коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство. Посочени са:
Декларация
по чл.54 от ЗМДТ, с Вх.№**, за притежаван лек автомобил с
peг.номер
***, марка „Мерцедес”,
модел „***”,
шаси ***, двигател ***, мощност 55 кВт., година на производство 1991 год.
- собственост до 08.11.2017 година.
Декларация
по чл.54 от ЗМДТ,
с Вх.№**, за притежавано пътно превозно средство/без леки автомобили/,
с peг.номер
***, марка „Шкода”,
модел „***”,
шаси ***, двигател ***, товароносимост - 1.5 т., допустима максимална маса 6 т.,
брой на осите: 2, вид на окачването: други
системи на окачване - собственост до 01.11.2017 година.
Декларация по чл.54 от ЗМДТ, с Вх.№**, за
притажавано ППС с peг.номер ***, марка „Мерцедес”,
модел”***”,
шаси *** двигател ***,
товароносимост 2.94 т., допустима максимална маса 6
т., брой на осите: 0, вид на окачването: /непосочен/.
В мотивите към акта е упоменато, че данъкът
за товарни автомобили с допустима максимална маса над 12 тона се определя
зависимост от допустимата максимална маса, броя
на осите и вида на окачването. Посочено е също, че описаните
декларации са заведени в регистрите на община Кърджали, Дирекция
„Местни приходи”
и на база посочените данни са изчислени данъчните задължения,
дължими от ЕТ „ПЕГАС-Б. - Д.Б.”, ЕИК ***, както и че
задълженото
лице - собственик на декларираното имущество, ежегодно,
след извършване годишно облагане, е информирано в писмен вид със съобщение –
образец, за установеното текущо задължение,
данъчна основа и данъчна ставка, както и сроковете за заплащане от общинска
администрация, на посоченият от лицето данъчен адрес. В оспорения АУЗД, в табличен вид са описани конкретно и по години,
задълженията за данък върху ПС за всяко едно от описанте ППС, задълженията за
данък недвижим имот за всеки един от описаните недвижими имоти, с посочени
партиди и за всяка отделна година, както и са посочени задълженията за такса
смет/т.е. битови отпадъци/, за тези недвижими имоти, по години. Така издаденият
АУЗД е бил връчен на задъженото лице на датата 12.02.2020 год., видно от
подписаната и оформена разписка към акта/л.11/, като против същия
е била подадена в срок жалба, до директора на Дирекция „Местни приходи” при
община Кърджали, с Вх.№** от ** год. на община Кърджали/л.7-л.8/. По повод тази жалба, горестоящият орган – директор на Дирекция „Местни
приходи” при община Кърджали се е произнесъл с Решение №МП-3 от 16.04.2020 год./л.5/, с което е потвърдил Акт за установяване на задължение по
декларация №*** от *** год.,
издаден от Н. М. - *** към община
Кърджали, с който са установени задължения на ЕТ „ПЕГАС
- Б. - Д.Б.”, с
ЕИК ***, за данък върху недвижимите имоти, такса
битови отпадъци и данък върху превозните средства, ведно
с лихвите за просрочие върху тях, за периода 2014 год. – 2019 година. В решението са изложени мотиви, като е прието, че доводите и
съображенията, развити в жалбата, са неоснователни.
По делото са представени и са приети като доказателство 4/четири/ броя
декларации по чл.17(отм.,
бр.98 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.), ал.1 от ЗМДТ за следващия се данък върху недвижими имоти, подадени от
жалбодателя ЕТ „ПЕГАС-Б. - Д.Б.”, както следва: с Вх.№*** от
*** год., подадена за недвижимия имот с
местонахождение – ***, придобит чрез покупка през 1995 год. и представляващ
административна сграда/л.35-л.36/; с Вх.№***
от *** год., подадена за недвижимия имот с местонахождение – ***, ***, придобит чрез покупка
през 2005 год., деклариран като сграда/л.37-л.38/; с Вх.№*** от *** год., подадена за недвижимия имот с местонахождение – ***, придобит чрез покупка през
2005 год. деклариран като сграда/л.39-л.40/ и с Вх.№***
от *** год., подадена за недвижимия имот с местонахождение – ***, ***, придобит чрез покупка
през 2005 год. и деклариран също като
сграда/л.41-л.42/.
Представени са и са приети като доказателство и 3/три/ броя заявления
за определяне на такса битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, на база количество отпадъци, подадени от ЕТ „ПЕГАС-Б. - Д.Б.”, както следва: с Вх.№***
от *** год., подадено за
2018 год., за имот с партиден №***, находящ се на адрес: ***, *** – Медицински
център/л.43/; с Вх.№***
от *** год., подадено за 2019 год., за имот с партиден №***, находящ се на адрес: ***, ***
– Медицински център/л.44/ и с Вх.№***
от *** год., подадено за 2020 год., за имот с партиден №***,
находящ се на адрес: ***, *** – Медицински център/л.45/. Видно е от тези три
заявления, че и в трите жалбодателят е заявил таксата битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци, да се определя на база количеството отпадъци, като и в трите заявления е
посочил да се използва 1/един/ брой поцинкована кофа, с вместимост 110 литра и
съответно, и трите заявления са били съгласувани за съответните години, от
началник сектор/отдел „ООС” при община Кърджали.
По делото са изискани и са представени, съответно са приети и като
доказателство, заповедите, издавани от кмета на община Кърджали, на основание
чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с които са определяни границите на обслужваните райони в
община Кърджали за всяка една от трите услуги по управление на отпадъците,
както следва: 1. 3аповед №1247 от 29.10.2018 год. на кмета
на община Кърджали, с която са определени границите
на обслужваните райони в община Кърджали за всяка една от трите услуги по
управление на отпадъците за 2019 год./л.55-л.58/; 2. 3аповед №1221 от 03.10.2017 год. на кмета
на община Кърджали, с която са определени границите
на обслужваните райони в община Кърджали за всяка една от трите услуги по
управление на отпадъците за 2018 год./л.59-л.62/; 3. Заповед №1016 от 14.10.2016 год. на кмета
на община Кърджали, с която са определени границите
на обслужваните райони в община Кърджали за всяка една от трите услуги по
управление на отпадъците за 2017 год./л.63-л.66/; 4. 3аповед №1139 от 28.10.2015 год. на кмета
на община Кърджали, с която са определени границите
на обслужваните райони в община Кърджали за всяка една от трите услуги по
управление на отпадъците за 2016 год./л.67-л.71/; 5. 3аповед №1027 от 28.10.2014 год. на кмета
на община Кърджали, с която са определени границите
на обслужваните райони в община Кърджали за всяка една от трите услуги по
управление на отпадъците за 2015 год./л.72-л.76/ и 6. Заповед №1069 от 30.10.2013 год. на кмета
на община Кърджали, с която са определени границите
на обслужваните райони в община Кърджали за всяка една от трите услуги по
управление на отпадъците за 2014 год./л.77-л.81/. Видно е от тези заповеди, че
във всички тях, в обособените към град Кърджали производствени/промишлени и
селскостопански/ зони, които са включени в границите на обслужваните райони в
община Кърджали, за услугата по сметосъбиране и сметоизвоване, е посочена
изрично и Складово-промишлена зона „***”, а като едно от по-големите
предприятия в тази зона, е посочен и ЕТ „ПЕГАС – Б.”/с изключение на Заповед
№1069 от 30.10.2013 год.
на кмета на община
Кърджали/. В същите тези заповеди, като територии,
включени в строителните граници на селата в община Кърджали, в които се
извършва услугата по събиране и извозване на битовите отпадъци, в категорията
села, отстоящи на разстоаяние над 23 км. от депото в землището на ***, са
посочени и селата *** и ***, в които жалбодателят ЕТ „ПЕГАС – Б. – Д.Б.” е
придобил и притежава недвижими имоти. Видно е от тези заповеди, също така, че
във всички тях, в обособените към град Кърджали производствени/промишлени и
селскостопански/ зони, които са включени в границите на обслужваните райони в
община Кърджали, за услугата по поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, е посочена изрично и Складово-промишлена зона „***”, а
като едно от по-големите предприятия в тази зона, е посочен и ЕТ „ПЕГАС – Б.”/с
изключение на Заповед №1069 от 30.10.2013
год. на кмета
на община Кърджали/.
В хода на производството по делото, по направено
доказателствено искане на процесуалния представител на жалбодателя, са допуснати до разпит в съдебно
заседание и двама свидетели П.И.П. и И.И.П., и двамата от
***. В показанията си свидетелят П.П.
заявява, че се познава с Д.Б. от **
години и че ползва един склад, който се намира в
неговата сграда. Пояснява,
че
сградата на Б., в която ползва
склад се намира в ***, срещу ***. В показанията си
сочи, че от
дейността, която извършва в този склад, генерира отпадъци и че тези отпадъци
обикновено ги изхвърля в контейнера,
който се намира до дома му, в *** и че ги изхвърлял там,
защото в района,
където бил склада, нямало
къде да ги изхвърлят. Свидетелят П.
заявява също, че познава и
други хора, които ползват помещения в близост до неговия в *** и че проблемът с изхвърлянето на отпадъците винаги е съществувал,
защото и тези хора нямало къде да си изхвърлят
отпадъците и че те по същия начин изхвърляли
отпадъците си някъде другаде,
извън ***. На поставени му въпроси от съда свидетелят П. отговаря,
че над
** години ползва това складово помещение
на приятелски начала и че през целия този период, в този район е
имало една единствена кофа за отпадъци, от
обикновените варели с капак. В показанията
си излага предположение, че тази кофа би следвало да е предназначена за всички и че в нея трябвало всички собственици и
ползватели на имоти в този район, да си изхвърлят отпадъците. Свидетелят заявява, че не може да отговори на въпроса,
къде изхвърлят отпадъците си ползвателите на намиращия се в съседство ***, тъй
като не е виждал отвън да имат контейнер или кофа и че е възможно
някъде вътре да имат контейнер или кофа,
но не и отвън пред сградата, като отново заявява, че отвън не е
виждал да имат контейнер или кофа за отпадъци. В
показанията си свидетелят П. твърди, че отпадъците, които
генерира, ги събира в торба и ги изхвърля в
контейнера, който се намира до *** в ***, където живее.
На въпрос на процесуалния представител на ответника,
свидетелят П. отговаря, че никога не е
плащал наем за помещението, което ползва в сградата на Д.Б. и че ползва
склада на приятелски начала. Заявява също, че преди
една седмица поставили контейнер пред ***, но че
преди това не е
виждал контейнер в този район, както и че преди
една година не е
забелязвал да има
контейнер в този район, а кофата за отпадъци била поставена откакто той
ползва склада в сградата на Б.
В показанията си, другият свидетел И.И.П., заявява, че познава Д.С.Б. от повече от **
години и че е ходил много пъти в сградата на Д.Б., която се намира в ***. Пояснява, че Д.Б.
живее там и че част от сградата се ползва
и от други лица - негови
наематели. В показанията си твърди, че когато е
ходил до Д.Б., е виждал, че пред
сградата има малка обикновена поцинкована кофа, с капак, но контейнер,
тип „бобър”, не е виждал. В показанята
си заявява, че познава някои от наемателите в сградата и знае, че
си изхвърлят отпадъците някъде в града, защото, там, където е склада, нямало
къде да ги изхвърлят, като предполага, че обикновената
поцинкована кофа я ползва Д.Б., тъй като го виждал да я ползва, а и на него му
давал да изхвърля отпадъци в нея. В показанията си
потвърждава, че пред тази сграда, която е собственост на Д.Б., е виждал само
един варел за отпадъци.
В показанията си свидетелят П. отново заявява, че познава
наемателите и че те са му
казвали, че си изхвърлят отпадъците в контейнерите, които се намират пред
домовете им или в някой контейнер в града, където им е удобно, както и че в близост до сградата на Б.,***, не е
виждал контейнер. На въпрос на съда свидетелят П. отговаря, че не е
сигурен колко
наематели има в сградата на Д.Б. и каква дейност осъществяват те, но
мисли, че наемателите са около пет, като пояснява, че в сградата се помещават: ***. Заявява също, че е запознат открай време, че всички тези
наематели имат проблем с изхвърлянето на отпадъците.
По настоящото административно дело е изискано и съответно е приложено като
доказателство административно дело №241/2017 год. по описа на Административен
съд – Кърджали. Делото е било образувано по жалба от същия жалбодател - ЕТ
„ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ ***, като предмет на това това дело са били Решение №МП-03 от
04.08.2017 год. на директора на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали и
потвърдения с него Акт за установяване на задължения по декларация №176 от
26.05.2017 год., издаден от *** при община Кърджали, с който акт са били
установени задължения по декларации на жалбодателя, за: 1. Данък върху
недвижими имоти и лихви върху тях, в размер на *** лева, изчислени за периода
от 2014 год. до 26.05.2017 год.; 2. Такса битови отпадъци и лихви върху тях, в
размер на *** лева, изчислени за периода от 2014 год. до 26.05.2017 год. и 3.
Данък върху МПС и лихви върху тях, в размер на *** лева, изчислени за периода
от 2014 год. до 26.05.2017 год. или общ размер на задълженията и лихвите за
просрочие към тях, в размер на *** лева. По това административно дело №241/2017
год. по описа на Административен съд – Кърджали е постановено Решение №50 от
26.02.2018 год., което е влязло в законна сила на 14.03.2018 год. и с което е
била оставена без разглеждане жалбата
на ЕТ „ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ *** срещу Решение №МП-03/04.08.2017
год., издадено от директора на Дирекция „Местни приходи”
при община Кърджали и е прекратено производството по делото в тази му част и съответно е ОТМЕНЕН Акт за установяване на задължение по
декларация №176
от 26.05.2017 год.,
издаден от орган по приходите при община
Кърджали, като незаконосъобразен.
По направено доказателствено искане от процесуалния представител на
жалбодателя, по делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице
– икономист, със задачи: 1.
Какъв е размерът на данъка върху притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти
за периода от 2014 год. до 2019 год.?
2. Какъв е размерът на данъка върху
притежаваните от жалбоподателя МПС за периода от 2014 год.
до 2019 год.? 3. Какъв е размерът на такса смет за
притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти за периода от 2014 год.
до 2019 год.? 4. Определеният
с АУЗД №***/*** год. данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2014 год.
до 2016 год.,
идентичен ли е с определения с АУЗД №***/*** год. данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци -
предмет на разглеждане по адм.дело №241/2017 год.
по описа на АдмС – Кърджали?
Вещото лице лице – икономист И.К.Н., след като се е запознала
с материалите по настоящото административно дело и с
материалите по приложеното към настоящето дело,
адм.дело №241/2017 год.
по описа на АдмС - Кърджали, е представило заключение по назначената
съдебно-счетоводна експертиза /л.695-л.699/,
поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и
което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като
неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 09.09.2020
година.
По
поставения му първи въпрос, в констативно-съобразителната част на експертизата
и в заключението към същата, вещото лице е посочило, че жалбоподателят
ЕТ „ПЕГАС-Б. - Д.Б.”
притежава следните недвижими имоти:
I. По
партида *** – ***, ***, декларация
Вх.№**/** год.:
Земя/незастроена/, с площ 2625 кв.м. и
застроена 985 кв.м., с данъчна оценка *** лв.;
Сгради – ПМ, 1,
с РЗП 1057 кв.м., с данъчна оценка *** лева, придобити,
съгласно Нот.акт за собственост на недвижим имот №*** т.**,
рег.№**, дело
**/** год.;
II. По
партида *** – ***, ***, декларация Вх.№**/** год.: Земя,
с площ 6604 кв.м., с данъчна оценка **
лева; Сгради – ПМ,
с РЗП 1150 кв.м., с данъчна оценка ** лева, придобити,
съгласно Нот. акт за собственост на
недвижим имот №**, т.**,
рег.№**, дело **/** год.;
III. По партида *** – ***, декларация
Вх.№**/** год.: Земя,
с площ 5647 кв.м., с данъчна оценка **
лева; Сгради – ПМ, с
РЗП 929 кв.м., с данъчна оценка ** лева, придобити,
съгласно Нот. акт за собственост на недвижим имот №**, т.**,
рег.№**, дело **/** год.;
IV. По партида *** – *** -
***, декларация Вх.№**/** год.: Земя,
с площ 6838 кв.м./застроена площ 997.50
кв.м./, с данъчна оценка ** лева;
Сграда – МЗ,
с РЗП 1110 кв.м., с данъчна оценка **
лева; Сграда – МЗ,
с РЗП 720 кв.м., с данъчна оценка ** лева, придобити,
съгласно Нот.акт за собственост на недвижим имот №**,
т.**, дело **/** година.
Вещото лице е посочило, че размерът на
данъка върху притежаваните от жалбодателя недвижими имоти за периода от 2014 год. до 2019 год.
е в размер общо на 10212.10 лева,
в т.ч. данък върху недвижимите имоти/ДНИ/ – ** лева и лихва за забава – ** лева.
По поставения му втори въпрос в
констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата,
вещото лице е посочило, че жалбоподателят ЕТ
„ПЕГАС-Б. -
Д.Б.” притежава следните МПС:
„Шкода Европа”
- седлови, с рег.№***; „Мерцедес 609”
- товарен автомобил, с per №*** и
„Мерцедес 100 Д”
- лек автомобил, с рег.№*** и че размерът на
данъка върху притежаваните от жалбодателя МПС за периода от 2014 год. до 2019 год.
е в размер общо на **
лева, в т.ч. данък върху МПС – ** лева и лихва за забава – ** лева.
По поставения му трети въпрос в
констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата,
вещото лице е посочило, че за притежаваните
от жалбодателя недвижими имоти, такса смет/ТБО/ е
начислена само за имот по партида №*** - земя и сгради в *** на *** и че размерът
на такса смет/ТБО/ върху притежаваните от жалбодателя
недвижими имоти за периода от 2014 год.
до 2019 год.
е в размер общо на *** лева,
в т.ч. такса
смет – *** лева и лихви за забава – *** лева.
По поставения му трети въпрос в
констативно-съобразителната част на експертизата и в заключението към същата,
вещото лице е посочило, че изчислените
данъци върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2014 год. до 2016 год. по партиди
на имотите при съставяне на АУЗД №*** от *** год., са идентични
с тези при съставяне на АУЗД №176 от 26.05.2017 год.,
като е уточнило, че поради плащане на част от задълженията
във времето между двата Акта, са налице разлики в дължимите по АУЗД №*** от *** год. данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за
периода от 2014 год.
до 2016 год.
и тези по АУЗД №176 от 26.05.2017 год./посочени в таблица
№4, №5, №6, №7/. По отношение
извършените плащания, в констативно-съобразителната част към заключението, вещото лице е
уточнило, че изчислената
такса битови отпадъци и лихвите за забава за имот по партида M165/отписан, поради
продажба/ за 2014 год.
и 2015 год.
са платени по банков път и че е платен
и ДНИ за 2014 год. и частично за 2015 год.
за имот по партида ***, както и че
частично
е платена такса битови отпадъци за 2014 год.
за имот по партида №***, като
изрично е отбелязало, че тези задължения не фигурират в АУЗД №***
от *** година.
В съдебно заседание вещото лице допълва и уточнява, че в
настоящия Акт за установяване на задължение по декларация №***/*** год.,
издаден от орган по приходите при община
Кърджали, който е предмет на настоящото административно дело, са включени
и задълженията, които са били отразени и в
предходния Акт за установяване на задължение по декларация №***/*** год.,
издаден от орган по приходите при община
Кърджали, който е бил отменен от Административен съд – Кърджали. Вещото лице
потвърждава, че задълженията от 2014 до 2016 год. включително,
установени в предходния Акт за установяване на задължение по декларация №***/***
год., са включени в настоящия Акт за установяване на задължение по декларация №***/***
год., издаден от орган по приходите при община
Кърджали и че тези задължения, в същите размери, са
включени, тъй като те не са платени, като има
известна разлика, но че тя е поради постъпили суми по банков
път, с които са частично прихванати някои задължения,
например, по отношение на такса битови
отпадъци, разликата е 4.00
лева, но
начислената сума е абсолютно същата, каквато е била и през 2016 год.
в отменения АУЗД. Вещото лице е
категорично, че корекции по отношение на изчисляване на данъка не са
правени в Дирекция „Местни приходи” при община
Кърджали и че задълженията, каквито са установени през
2016 год., за тези 3 години, такива се установени
и в АУЗД №*** от *** година.
При
така изяснената фактическа обстановка, при служебно извършената проверка, на основание
чл.168, ал.1 от АПК, за
законосъобразност на оспорения Акт за установяване на задължение
по декларация, на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира следното:
Съдът намира най-напред, че
оспореният АУЗД
№*** от *** год. е издаден от надлежен орган по приходите при община Кърджали, съгласно изисканата и представена по делото Заповед №463 от 08.04.2019 год. на кмета на община Кърджали/л.33/, с която, на основание чл.4, ал.4 и
чл.9б от ЗМДТ, са определени служителите от
Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, които имат права и задължения на
органи по приходите относно установявяне, обезпечаване и събиране на местните
данъци и такси, като е видно от заповедта, че издалият процесния АУЗД *** при
община Кърджали - Н. М., е посочена на втора позиция в тази заповед. От горното
следва, че процесният АУЗД е издаден от надлежно оправомощен орган по приходите
към община Кърджали и в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
съобразно чл.4, ал.1 - 4 от ЗМДТ, като следва да се
отбележи, че безспорно
недвижимите имоти, за които с оспорения АУЗД
е установена дължимостта и размера на данъка върху
недвижимите имоти и ТБО, се намират на
територията на община Кърджали. Следва, също така, да се посочи, че Решение
№МП-3 от 16.04.2020 год. на
директора на Дирекция „Местни
приходи” при община
Кърджали, с което е осъществен административният
контрол на процесния акт и с което е потвърден АУЗД №*** от *** год. на *** при община
Кърджали, също е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.4, ал.5, предл.ІІ/второ/
от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4
от ДОПК, тъй като задължението за данък недвижим
имот/ДНИ/, данък върху превозните средства и ТБО е установено
по декларации, а не след ревизия.
На следващо място, оспореният АУЗД е издаден в
изискуемата се писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за
издаването му, като освен това, съдът не установява
при издаване на обжалвания акт административният орган да е допуснал съществено нарушение на процесуални разпоредби на закона, които да съставляват самостоятено и достатъчно основание за отмяната му.
Видно от посоченото в оспорения АУЗД, правното
основание за издаването му е чл.107, ал.3 от
ДОПК.
Следва да се отбележи, че първата алинея на
цитирания текст – чл.107 от ДОПК предвижда, че
когато органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
срока, предвиден в съответния закон, като задълженото лице има право при
поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението,
съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения
размер, съгласно ал.2 на същия текст.
Използването на този способ за установяване на дължим данък,
обаче, се подчинява на нормативно
регламентирани процесуални предпоставки, разписани в посочената в АУЗД, като основание, ал.3 на чл.107
от ДОПК – тази норма повелява, че акт за установяване на задължения може да се
издаде или по искане на задълженото лице, след като размерът на задължението по
ал.1 му е бил съобщен от органа по приходите, (какъвто не е настоящият случай) или служебно по инициатива на
органа по приходите. Предпоставките за упражняване на това служебно правомощие
на приходната администрация са уредени изчерпателно в закона, а именно: когато
е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103; когато не е
подадена декларация от задълженото лице; когато задължението по декларацията не
е платено в срок и не е извършена ревизия. Видно от мотивите към процесния
АУЗД, той е издаден при упражняване на служебното правомощие по чл.107, ал.3 от ДОПК на местната администрация по приходите като резултат от невнасянето за
посочените данъчни периоди (от 2014
год. до 23.12.2019
год.) на дължимите суми за данък недвижими имоти, данък върху превозните средства и за такса битови отпадъци от
данъчнозадълженото лице. Същевременно, в мотивите към Решение №МП-3 от 16.04.2020
год. на директора на Дирекция „Местни приходи” към община Кърджали е посочено,
че съгласно
§21 от Преходните и заключителни
разпоредби към ЗИД на ЗМДТ (обн., ДВ, бр.95 от 2009 год., в сила от 01.01.2010 год.),
за притежаваните нежилищни имоти и за
нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право на
ползване, предприятията подават декларации по чл.14 в срок до 30 юни 2010 год., но тъй
като лицето не е изпълнило в срок посоченото задължение, с писмо Изх.№53-00-184/24.01.2014 год.,
на основание чл.103 от ДОПК, е било поканено
да подаде декларации по чл.14 от ЗМДТ за притежаваните нежилищни имоти. В мотивите изрично е посочено, че към датата на
издаване на акта, декларации по чл.14 от ЗМДТ не са
подадени от лицето и че за издаване на
акта са ползвани данни, получени от трети организации - копия на нотариални
актове от Служба по вписвания, както и справка от ОД на МВР - сектор „Пътна
полиция”
– Кърджали, а също
така,
че задълженията не са платени в срок и не е
извършвана ревизия.
В
случая, нито в акта се сочи, нито оспорващият едноличен търговец твърди, за същите публични задължения да е
било образувано ревизионно производство, нито се твърди да е
подал, дори и в един по-късен период, изискуемите се декларации по чл.14 от ЗМДТ, поради
което следва да се приеме, че в конкретния казус кумулативно уредените
отрицателни предпоставки
по чл.107,
ал.3, изр.ІІІ/трето/ от ДОПК,
са били
налице. За да се издаде, обаче, при това
положение АУЗД не е достатъчно само да се посочи в него, че дължимите суми не
са внесени от задълженото лице. Декларацията по чл.14 от ЗМДТ/респ. и по чл.17,
ал.1 от ЗМДТ до отмяната му - отм.,
ДВ, бр.98 от 2010 год., в
сила от 01.07.2011
год./, съответно и по чл.54, ал.4 от ЗМДТ/за придобитите превозни средства/, няма
пряк установителен ефект по отношение на определянето на конкретния размер на
задължението за данъка недвижим имот и за таксата битови отпадъци, респ. и за данъка върху превозните средства - с нея
задълженото лице единствено декларира факта на придобиване на собствеността
върху недвижимия имот или превозното
средство,
съответно - на ограниченото вещно право на ползване, посочвайки и идеалните си
части в съсобствеността (в случаите, когато става въпрос за съсобственост).
Съгласно
чл.23, чл.54, ал.1 и чл.69, ал.2 от ЗМДТ,
общинската администрация по местонахождението на имота е тази, която на база на
декларираните данни определя конкретния годишен размер на задължението за данък
върху недвижимите имоти, за данък върху превозните средства и за
такса битови отпадъци, за което следва да уведоми данъчнозадълженото лице с
изпращането на нарочно съобщение – с получаването му от адресата се свързва
настъпването на ликвидността на задълженията (определянето им по основание и
размер), като едва след изтичане на срока за доброволното им заплащане, който
съгласно чл.69, ал.2 от ЗМДТ, по
отношение на таксата за битови отпадъци подлежи на определяне със самото
съобщение, а по отношение на данъка върху недвижимите имоти е
регламентиран в чл.28, ал.1 от ЗМДТ, съответно за данъка върху превозните
средства – чл.60, ал.1 от ЗМДТ, приходните органи са в правото да
пристъпят към издаването на акт по чл.107, ал.3 от ДОПК, когато задълженията,
въпреки съобщаването им, не са били заплатени.
В случая, в мотивите на оспорения АУЗД изрично е
посочено, че задълженото
лице - собственик на декларираното имущество/недвижими имоти и
ППС/,
ежегодно, след извършване годишно облагане, е
информирано в писмен вид със съобщение – образец, за
установеното текущо задължение, данъчна основа
и данъчна ставка, както и сроковете за заплащане от общинска администрация,
на посоченият от лицето данъчен адрес, но че при
извършената проверка е установено, че
задълженията не са платени в срок. Тези
обстоятелства, описани в мотивите към оспорения АУЗД, не се отричат от
жалбодателя, като няма никакви твърдения от негова страна, същият да не е бил
информиран от
общинската приходна администрация, в
писмен вид със съобщение по образец, за
установените, за посочените години, текущи
задължения за данък върху недвижимите имоти, за данък върху ПС и
за ТБО,
данъчните основи и
данъчните ставки,
както и сроковете за заплащането им.
Предвид горното, съдът в настоящия състав не установява да е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, доколкото органът по приходите се е
произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и
при спазване на процесуалните правила, в съответствие с регламентацията, дадена
в разпоредбата на чл.107, ал.3 от ДОПК, като намира за неоснователни доводите и
оплакванията, инвокирани в жалбата в тази насока.
По отношение
съответствието на оспорения АУЗД с приложимите материалноправни норми, съдът
намира следното:
Не е спорно, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че жалбодателят – ЕТ
„ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ *** има качеството на задължено лице за плащане на данък върху
недвижимите имоти, на основание чл.11, ал.1 от ЗМДТ и на такса за битови
отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ лице, за периода 2014 г., 2015 г., 2016
г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., като собственик на земя и сгради, находящи се на
територията на община Кърджали - в *** и в селата *** и ***, ***, както и за данък върху
превозните средства, за притежаваните от него ППС.
Тук следва най-напред да се посочи, че за една част от
установените с процесния АУЗД задължения, е бил издаден предходен Акт за
установяване на задължения по декларация №176 от 26.05.2017 год., от *** при
община Кърджали, с който акт са били установени задължения по декларации на
жалбодателя ЕТ „ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ ***. Данък върху недвижими имоти и лихви върху тях, в размер на *** лева, изчислени за периода от
2014 год. до 26.05.2017 год., за същите недвижими имоти, описани и в АУЗД №***
от *** год.; 2. Такса битови отпадъци и лихви върху тях, в размер на *** лева, изчислени за периода от 2014 год. до 26.05.2017 год., за същите
недвижими имоти, описани и в АУЗД №*** от *** год и 3. Данък върху МПС и лихви
върху тях, в размер на *** лева, изчислени за периода от 2014 год. до 26.05.2017 год. както бе посочено
и по-горе, от изисканото и приложено към настоящото дело, като доказателство,
административно дело №241/2017 год. по описа на Административен съд – Кърджали
е видно, че това дело е било образувано по жалба от същия жалбодател - ЕТ
„ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ ***, против Решение №МП-03 от 04.08.2017 год. на директора на
Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали и потвърдения с него Акт за
установяване на задължения по декларация №176 от 26.05.2017 год., издаден от ***
при община Кърджали, с който акт са били установени описаните по-горе задължения
по декларации на жалбодателя. С постановеното по това административно дело
№241/2017 год. по описа на Административен съд – Кърджали, Решение №50 от 26.02.2018
год., което не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 14.03.2018 год., е
бил отменен този Акт за
установяване на задължение по декларация №176 от 26.05.2017
год., издаден
от орган по приходите при община
Кърджали, за описаните по-горе задължения по декларации на жалбодателя за данък върху
недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства, като незаконосъобразен. Независимо от наличието на това
влязло в сила съдебно решение, процесният АУЗД №*** от ***
год., предмет на настоящото дело, е издаден отново и за тези задължения,
описани по-горе и установени с отменения АУЗД №176 от 26.05.2017 год., като това е видно както от
съдържанието на двата АУЗД, така и е безспорно установено от заключението на
вещото лице - т.4 от същото, в което категорично е посочено, че изчислените
данъци върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2014 год. до 2016 год. по партиди на имотите при съставяне на АУЗД №*** от *** год., са идентични с тези при съставянето на АУЗД №176 от 26.05.2017 год.,
като този факт, между впрочем, не се оспорва и от процесуалния представител на
ответника по жалбата. Изводът, който може да се направи е, че или наличието на
това влязло в законна сила съдебно решение, с което е бил отменен, като
незаконосъобразен, предходно издадения АУЗД №176 от 26.05.2017
год., не е било
известно на органа по приходите, който е издал процесния АУЗД №*** от *** год., или че дори и
да му е било известно, органът по приходите е решил да не съобрази с него и да
издаде АУЗД отново и за същите идентични задължения на жалбодателя, за данък
върху недвижимите имоти, ТБО и данък върху превозните средства. Предвид това съдът намира за основателен довода,
изложен в жалбата и в представената писмена защита за това, че атакуваният акт е нищожен в
частта му, с която установяват
задължения за периода 01.01.2014 год.
- 31.12.2016 год., тъй като в тази му част, процесният АУЗД пряко противоречи
на влязлото в
сила Решение №50 от 26.02.2018 год., постановено по административно дело
№ 41/2017 год. по описа на Административен съд - Кърджали,
с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация №***/*** год.,
имащ за предмет установяване на същите задължения, за периода
2014 год. - 2026 година.
Така, предвид изложеното, съдът намира, че е налице
хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК, съгласно
която норма, актове и действия на административен орган, извършени в противоречие
с влязло
в сила
решение на съд, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове
на нищожността и да поиска от съда да я обяви. В случая, жалбодателят ЕТ
„ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ *** безспорно е заинтересован и се е позовал на това
противоречие, предвид което, с решението по настоящото дело, процесният АУЗД №***
от *** год., издаден от *** към община
Кърджали, следва да бъде обявен за нищожен в тази му част.
На следващо място, съдът намира
за безспорно, че като собственик на
описаните в процесния АУЗД недвижими имоти и ППС, едноличният търговец – жалбодател,
е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 и на чл.64, ал.1 от ЗМДТ за
дължимите данък върху недвижимите имоти и ТБО, по отношение на тези имоти и за данъка
върху превозните средства, за притежаваните от него ППС, по смисъла на чл.53 от ЗМДТ.
По отношение дължимия
данък върху недвижимите имоти/ДНИ/:
Съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата й към датата
на издаване на оспорения АУЗД редакция (Доп. - ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и
самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на
територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по
реда на специален закон, а съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно
задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като следва да се посочи, също така, че съгласно чл.13 от с.з., данъкът
се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не. На следващо място, разпоредбата
на чл.19, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1
януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на
същата година, като това е посочено и в мотивите на оспорения АУЗД, а
съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на
предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка
съгласно приложение №2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно
приложение №2. В случая, видно е от приложените Договор за
покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост №** от ** год./л.14/ и 4/четири/ броя нотариални
актове/л.15-л.17,
л.34/, а и от описаното в мотивите към оспорения АУЗД, че се
касае за недвижими имоти – собственост на предприятието на едноличния търговец
и които недвижими имоти не са жилищни имоти, а именно – касае се за сгради със
селскостопанско предназначение и прилежащ терен/земя/ към тях, находящи се в
селата *** и ***, ***, както и за една четириетажна административна сграда, един склад на два
етажа и земя – парцел/УПИ/ **, кв.**, находящи се в ***, ***. Това, между
впрочем, е отразено и в оспорения АУЗД, като за недвижиите имоти в селата *** и
***, ***, изрично е посочено, че същите
са с предназначение – селскостопански обект, а за недвижимите имоти в *** -
четириетажната административна сграда и склада на два етажа е отразено, че
представляват други нежилищни обекти, като за всички тези недвижими имоти, в
оспорения АУЗД са посочени и данъчните им оценки, включително същите са
посочени отделно за сградите и отделно за земята. Така, за целия посочен в АУЗД
период от 2014 год. 23.12.2019 год., задължението за данък върху недвижимите имоти, за тези четири имота, ведно с дължимите
лихви, е определен в размер на ** лева, като така определеният общ размер на това задължение е потвърден с
т.1 от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в
която е посочено, че задължението за ДНИ е в размер на ** лева и за лихви за забава, в размер на ** лева или общо в размер на ** лева, като заключението не е
оспорено от страните в тази му част и се приема и кредитира от съда. Предвид
гореизложеното съдът намира, че задълженията за данък върху недвижимите имоти и
лихвите за забава върху тях са правилно определени от органа по приходите към
община Кърджали и са дължими от жалбодателя, но само за периода от 2017 год. до
23.12.2019 год., като в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена с решението по делото.
По отношение дължимия
данък върху превозните средства/данък върху ПС/:
Съгласно разпоредбата
на чл.52, т.1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства
се облагат: 1. (изм. - ДВ, бр.112 от
2003 г.) превозните средства,
регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а съгласно разпоредбата чл.53 от ЗМДТ, данъкът
се заплаща от собствениците на превозните средства, т.е. собствениците на превозните средства са данъчно задължените лица за
този местен данък. На следващо място,
разпоредбата на чл.54, ал.1 (Нова – ДВ, бр.105 от 2014 г., в
сила от 01.01.2015
г.) от ЗМДТ регламентира, че размерът на данъка се определя от
служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи и
се съобщава на данъчно задълженото лице, а както бе
упоменато и по-горе, нормата на чл.54, ал.4, предл.І/първо/ от ЗМДТ, и в предходните й редакции, и
понастящем регламентира, че собствениците
на превозни средства, с изключение на случаите по ал.1, декларират пред
общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях
превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. В оспорения АУЗД е посочено, че за 3/три/ броя, описани
в същия акт, МПС, са налице декларации по чл.54 от ЗМДТ, с посочени входящи
номера на същите, като собствеността на тези МПС, а именно - че същите са били
собственост на жалбодателя ЕТ „ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ ***, се установява безспорно и
от приложената по делото и приета като доказателство по делото Справка от Централна
база данни на Пътна полиция, за бивша собственост на ПС, собственост на ЕТ
„ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ ***, с ЕИК ***, изготвена на 20.09.2019 от служител в сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали/л.12-л.13/. От тази справка, респ. и от отразеното в оспорения АУЗД е видно, че едно
от тези МПС - лек автомобил с рег.№***, е било собственост на жалбодателя до датата
08.11.2017 год., а друго от тях – товарен автомобил – влекач, с рег.№***, е било
собственост на жалбодателя до датата 01.11.2017 год.
Така, за целия, посочен в оспорения АУЗД, период от 2014
год. 23.12.2019 год., задължението за данък върху превозните средства, за тези
три пътни превозни средства, ведно с дължимите лихви, е определено в размер на ** лева, като така определеният
общ размер на това задължение е потвърден с т.2 от заключението на назначената
по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че задължението за
данък върху превозните средства/ПС/ е в размер на ** лева и за лихви за забава, в размер на ** лева или общо в размер на ** лева, като заключението не е оспорено от страните и в тази му част и се приема
и кредитира от съда. Предвид гореизложеното съдът намира, че задълженията за
данък върху превозните средства/ПС/ и лихвите за забава върху тях са правилно
определени от органа по приходите към община Кърджали и са дължими от
жалбодателя, но също само за периода от 2017 год. до 23.12.2019 год., като и в
тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена с
решението по делото.
По отношение дължимата
такса за битови отпадъци/ТБО/:
Съгласно разпоредбата
на чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се
заплаща за извършваните от общината услуги по: 1.
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране; 2. третиране на битовите
отпадъци в съоръжения и инсталации; 3.
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината, като съгласно чл.63, ал.1 от ЗМДТ, таксата за
битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл.62 на
територията на общината. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ, повелява, че таксата по чл.62, т.е. ТБО, се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на
територията на общината, като лицата по чл.11, ал.1 от ЗМДТ са собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти. Както бе
обосновано и по-горе, жалбодателят ЕТ „ПЕГАС-Б.-Д. Б.“
***, с ЕИК ***, е собственик на недвижими имоти, описани по-горе и облагаеми
с данък върху недвижимите имоти и респ. като такъв, за тези недвижими имоти той
е задължено лице и за таксата за битови отпадъци, като разпоредбата на чл.67,
ал.1 от ЗМДТ регламентира, че размерът на таксата за битови отпадъци за
всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа
за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Кърджали, годишният размер на
таксата се определя с решение на Общинския съвет, като: 1. Pазмерът на таксата се определя в левове според
количеството на битовите отпадъци; 2. Основа за определяне на таксата
за битови отпадъци за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или др. съоръжения е количеството на битовите
отпадъци, събирани в стандартен съд, разположен в границите на имота (кофа 110 л., кофа 120 л., кофа 240 л., съд „Бобър” 1100 л.) и при определената по реда на
чл.21, ал.1 честота на извозване на съда за годината; 3. За услугата по почистване на териториите за обществено ползване в
населените места, таксата се определя на база
квадратен метър разгъната застроена площ на имота; 4. Когато не може да се определи количеството на
битовите отпадъци за всеки отделен имот за услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, таксата се
определя на база квадратен метър разгъната застроена площ на сградите. В мотивите към оспорения АУЗД е описан този механизъм за определяне
размера на таксата за битови отпадъци, като е отбелязано, че същият действа от
2016 год., а от табличната част на АУЗД е видно, че задължения за ТБО и лихви
за забава върху тях са установени единствено и само за недвижимия имот с
партиден номер ***, т.е. само за недвижимия имот, находящ се в ***, ***,
включващ една четириетажна административна сграда, един склад на
два етажа и земя, съставляваща парцел/УПИ/ **, кв.** по
плана на града, но не и за недвижимите имоти, находящи се в селата *** и ***.
Така, за целия посочен в АУЗД период от 2014 год.
23.12.2019 год., задължението за такса за битови отпадъци за този недвижим имот, ведно с дължимите лихви, е определен в
размер на *** лева, като така определеният
общ размер на това задължение се различава несъществено с размера му, посочен в
т.3 от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. В тази
т.3 от заключението е посочено, че задължението за ТБО е в размер на *** лева и за лихви за забава, в размер на *** лева или общо в размер на *** лева, т.е. налице е разлика в общия размер на това
задължение от ** лева, с която разлика следва
да се намали размера на дължимия ТБО и лихвите за забава. Заключението по т.3
от съдебно-счетоводната експертиза също не е оспорено от страните, поради което
и се приема и кредитира напълно от съда. Предвид изложеното по-горе съдът
намира, че задължението за такса за битови отпадъци и лихвите за забава върху
тях са правилно определени от органа по приходите към община Кърджали и са
дължими от жалбодателя, но само за периода от 2017 год. до 23.12.2019 год., намалени
с посочената сума от ** лева, като в тази част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена с решението по делото.
Така, предвид всички изложени по-горе съображения, съдът
в настоящия състав намира, че с оспорения АУЗД №*** от *** год. на *** при
община Кърджали са установени правилно и законосъобразно, в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, следните задължения на жалбодателя ЕТ
„ПЕГАС-Б.-Д. Б.“ ***, описани детайлно в табличната част към акта:
- За данък върху превозните средства – за 2017 год., за
МПС с рег.№***, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2017 год., за МПС с рег.№***, в размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева и за 2019 год., за МПС с
рег.№***, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева или общо задължение за данък върху превозните
средства, в размер на ** лева и лихви за забава, в общ размер на ** лева, т.е. общ размер на задължението
- ** лева;
- За данък върху недвижимите имоти/ДНИ/:
– за имот с партиден №**: за
2017 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2018 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2019 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева, или общо за трите години
за този недвижим имот - задължение за ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, общо в размер на ** лева;
– за имот с партиден №***: за
2017 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2018 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева; за 2019 год. – ДНИ, в
размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева, или общо за трите години
за този недвижим имот - задължение за ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, общо в размер на ** лева;
– за имот с партиден №***: за
2017 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2018 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева; за 2019 год. – ДНИ, в
размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева, или общо за трите години
за този недвижим имот - задължение за ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, общо в размер на ** лева;
– за имот с партиден №***: за
2017 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2018 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева; за 2019 год. – ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, в размер на ** лева, или общо за трите години за този недвижим имот -
задължение за ДНИ, в размер на ** лева и лихви за забава, общо в размер на ** лева,
или общо задължение за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/, за четирите
недвижими имота, притежавани от жалбодателя, за посочените три години – ** лева и лихви за забава, общо в размер на ** лева, т.е. общ размер на задължението/главници и лихви за забава/ - ** лева.
- За такса за битови отпадъци/ТБО/:
– за имот с партиден №***: за
2017 год. – ТБО, в размер на *** лева и лихви за забава, в размер на *** лева; за 2018 год. – ТБО, в размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева; за 2019 год. – ТБО, в
размер на ** лева и лихви за забава, в
размер на ** лева, или общо за трите години
за този недвижим имот - задължение за ТБО, в размер на ** лева и лихви за забава, общо в размер на ** лева, т.е. общ размер на задължението/главници и лихви за
забава/ - ** лева. Този размер на задължението следва да бъде намален със
сумата от ** лева, съгласно т.3 от
заключението на вещото лице, коментирана по-горе или така, общият размер на
това задължение възлиза на ** лева.
По отношение на описаните по-горе задължения на жалбодателя ЕТ „ПЕГАС – Б. - Д.Б.”, със седалище и адрес на
управление *** ***, с ЕИК ***, установени с оспорения АУЗД, съдът назмира жалмбата за неоснователна и
недоказана, поради което и в тази й част, като такава, същата следва да бъде
отхвърлена с решесието по настоящото дело.
При това положение и предвид изхода на настоящото производство, с оглед
своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбодателя за
присъждане на деловодни разноски, съдът намира, че в полза на жалбодателя следва
да се присъдят направени от него деловодни разноски, съразмерно на уважената
част от жалбата. Жалбодателят ЕТ „ПЕГАС – Б. - Д.Б.” *** е направил деловодни разноски възлизащи общо в размер на 860.50/осемстотин и шестдесет лв. и 50 ст./ лева, представляващи
действително извършени и платени деловодни разноски, произхождащи от: внесена държавна такса по с/ка на
Административен съд – Кърджали, в размер на 50.00/петдесет/ лева, съгласно
приложената по делото вносна бележка УРН ***
от *** год. на „ЦКБ” АД ***/на л.23/, удържана такса
от банката за внасянето на държавната такса, в размер на 7.00/седем/ лева,
съгласно същата вносна бележка, заплатено в брой адвокатско възнаграждение за
един адвокат, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие сер.**, **, от ** год. и пълномощно към него от същата дата/л.30/ и внесен от
жалбодателя депозит за възнаграждение на назначеното
по делото вещо лице,
в размер на 400.00/четиристотин/ лева, съгласно приложената по делото вносна бележка с УРН ***
от ** год. на
„ЦКБ” АД ***/л.691/ и удържана от банката такса за внасянето на определения
депозит, в размер на 3.50/три лв. и 50 ст./ лева, съгласно същата вносна
бележка.
Така, при положение, че общият размер
на установените с оспорения АУЗД задължения на жалбодателя е *** лева, изрично посочен в акта и че
жалбата се явява неоснователна по отношение на описаните по-горе задължения за
данък върху превозните средства, данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци, възлизащи в общ размер от ** лева, то е ясно, че същата се явява основателна и
доказана по отношение на разликата от ** лева до пълния размер на претендираните с АУЗД
задължения и съответно, съразмерно на тази уважена част от жалбата следва да се
присъдят и деловодни разноски в полза на жалбодателя и които разноски при това
положение, в случая възлизат в размер на 455.35/четиристотин петдесет и пет лв.
и 35 ст./ лева. За дължимите разноски следва да бъде осъдено юридическото лице,
в случая община Кърджали, към структурата на което принадлежи административният
орган, издал оспорения АУЗД. Деловодни разноски не са претендирани от ответника
по жалбата, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.І/първо/ и
предл.ІV/четвърто/ от АПК и чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Акт №1437 от 23.12.2019 год. за установяване на задължения по декларация,
издаден от *** при община Кърджали, потвърден с Решение №МП-03 от 16.01.2020
год. на директора на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, В ЧАСТТА
МУ, с която, на ЕТ „ПЕГАС – Б. -
Д.Б.”, със седалище и адрес на управление *** ***,
с ЕИК ***, представлявано от Д.С.Б. от ***, с ЕГН **********, са установени задължения за данък върху
превозните средства, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови
отпадъци и лихви за забава върху тях, за 2014 год., за 2015 год. и за 2016
година.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „ПЕГАС – Б. - Д.Б.”, със седалище и адрес на
управление *** ***, с ЕИК ***, представлявано от Д.С.Б. от ***, с ЕГН **********, с посочен
съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Акт №1437 от
23.12.2019 год. за установяване на задължения по декларация, издаден от ***
при община Кърджали, потвърден с Решение №МП-03 от 16.01.2020 год. на директора
на Дирекция „Местни приходи” при община Кърджали, В ЧАСТТА МУ, с която
е установена дължимостта и размера на:
- задължения за данък върху превозните средства за 2017 год. и за 2019
год., в размер на 149.38 лева и
лихви за забава, в общ размер на 22.87
лева или общ размер на задължението -
172.25 лева;
- задължения
за данък върху недвижимите имоти/ДНИ/, за
поземлени имоти с партиден №***, с партиден №***, с партиден №*** и с партиден №***, за
2017 год., за 2018 год.
и за 2019 год.,
в общ размер 3972.71 лева и лихви за забава, в общ размер на 528.47 лева
или общ размер на задължението - 4501.10 лева;
- задължения за такса за битови отпадъци/ТБО/
за поземлен имот с партиден №***, за 2017 год.,
за 2018 год. и за 2019 год.,
в общ размер 18458.04 лева и лихви за забава, в
общ размер на 3898.05 лева или общ размер на задължението -
22194.08 лева/сбор на главницата и
лихвите, намален със сумата от 162.01 лева/.
ОСЪЖДА община Кърджали, с адрес - ***, с ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „ПЕГАС – Б. - Д.Б.”, със седалище и адрес на
управление *** ***, с ЕИК ***, представляван от Д.С.Б. от ***, направени деловодни разноски, възлизащи в размер
на 455.35/четиристотин петдесет и пет лв. и 35 ст./ лева.
Преписи от
настоящото решение, на основание чл.138, ал.3 във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да
се изпратят или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария, чрез Административен съд - Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: