№ 79
гр. гр.Несебър , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20202150100724 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
„М.Б. ООД, ЕИК ......, представлявано от И.Г., против Д. Б. Д., ЕГН **********.
Твърди се, че на 12.04.2019 г. между страните бил сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0007510, по силата на
който лизингодателя /ищеца/ придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя /ответника/ лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с номер на
рама WAUZZZ4BZ1N092518, с рег.№ ........, и предоставил ползването му на Д. на
12.04.2019 г. Последният бил заплатил авансово вноска и първоначални разходи в
размер на 2650 лв. Договорен бил със срок на заплащане на лизинговите вноски- 30
месеца, изтичащ на 05.10.2021 г., с фиксиран лихвен процент в размер на 41.16%, с
размер на всяка анюитетна вноска- 142.82 лв. Сочи се, че последното постъпило
плащане било от 03.06.2019 г., с което била погасена вноска № 1 с падеж 05.05.2019 г.
и част от вноска № 2 в размер на 2.98 лв. с падеж на плащане- 05.06.2019 г. Към
22.07.2019 г. останали непогасени вноски № 2 и 3. Заявява се, че предвид неизпълнение
на задължението за заплащане, ищецът отправил изявление за разваляне на договора,
получено лично от ответника. До 05.08.2019 г. Д. продължил да ползва лизинговата
вещ, след което същата била върната на лизингодателя. Твърди се, че ответникът
дължал заплащане на сумата от 168,84 лв.- падежирала непогасена главница,
съставляваща вноски с падеж от 05.06.2019 г. до 06.08.2019 г., сумата от 261,45 лв.-
падежирала непогасена лихва по сочените по- горе вноски, сумата от 1,40 лв.-
неустойка за забава по силата на чл.15.1 от Общите условия за периода от 05.06.2019 г.
1
до 06.08.2019 г., сумата от 428,46 лв.- неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя по чл.15.5 от ОУ, сумата от 660 лв.- разноски по възстановяване
владението на вещта, сумата от 122,20 лв.- заплатени от лизингодателя данъци за 2019
г. За тези вземания било подадено заявление и била издадена заповед по ч.г.д. №
35/2020 г. по описа на РС- Несебър. Предвид връчването на заповедта по реда на чл.47
ГПК, се моли да бъде прието за установено съществуването на вземанията в сочените
по- горе размери, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
В срокът по чл.131 от ГПК, постъпи писмен отговор от назначения особен
представител на ищеца, с който се считат за неоснователни предявените претенции.
Твърди се нищожност на клаузите за неустойка и лихва поради противоречие с
добрите нрави. Сочи се, че размера им се явява твърде висок, поради което същите се
явяват прекомерни. Алтернативно се моли неустойката да бъде намалена. Оспорва се
претенцията за разходите по чл.8.7.10 от ОУ, като се твърди, че отношенията на ищеца
с трети лица не следва да касае ответника. Същите следва да са предвидими и да
обхващат стойността на репатрирането, а не облигационните договорености на ищеца
с трети лица.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че между страните бил сключен договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0007510, по силата на
който лизингодателя /ищеца/ придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя /ответника/ лек автомобил марка „Ауди“, модел А6, с номер на
рама WAUZZZ4BZ1N092518, с рег.№ ......... Въз основа на същия ищецът предоставил
на ответника ползването на лекия автомобил, за което бил съставен приемо-
предавателен протокол от 12.04.2019 г. При условията на договора, ответникът се
задължил да заплаща 30 месечни лизингови вноски, всяка на стойност 142,82 лв. По
делото е приложено уведомление от 22.07.2019 г., получено лично от ответника, по
силата на което ищеца го е уведомил, че поради неизпълнение на задължение за
заплащане на дължими суми, на основание чл.13.5 от Общите условия към договора,
прекратява договора, като видно от представения протокол, на 05.08.2019 г. лекият
автомобил е бил върнат на ищеца.
С оглед на така изложеното съдът намира, че между страните е било налице
валидно правоотношение, което е било прекратено на 22.07.2019 г.- с достигане на
изявлението до ответника. В този смисъл ищецът има право да претендира
незаплатените лизингови вноски, но до момента на прекратяване на договора. След
2
тази дата, предвид липсата на вече валидно правоотношение между страните,
лизинговите вноски, уговорени в договора, не се дължат. Ето защо основателно се
претендира заплащането на вноски № 2 и № 3, с падежи 05.06.2019 г. и 05.07.2019 г.
Вноска № 4 не е дължима предвид на това, че на падежната й дата- 05.08.2019 г.,
автомобилът е бил върнат на лизингодателя, като ноторно известно е, че вноските се
заплащат авансово, т.е. вноска № 4 е за ползване на автомобила за периода от
05.08.2019 г. до 05.09.2019 г. В този смисъл, съобразно приложения погасителен план и
като взе предвид изготвеното заключение по ССчЕ, основателна се явява претенцията,
касаеща заплащане на лизинговите вноски, за сумата от 139.84 лв. /вноска № 2 след
приспадане на сумата от 2.98 лв., постъпила на 03.06.2019 г. по сметка на
дружеството/, както и за сумата от 142.82 лв.- цялостна вноска № 3, за които суми
претенциите следва да бъдат уважени. Както бе посочено по- горе, за вноска № 4
исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно чл.15.1 от ОУ, при забава в плащането на парично задължение от страна
на Лизингополучателя, Лизингодателя има право на неустойка в размер на законната
лихва върху неплатената в срок сума, за целия период на забава. Предвид на това, че
по делото няма спор, че вноска № 2 и № 3 не са платени и с оглед заключението на
вещото лице, претенцията се явява основателна за сумата от 0.86 лв.- за вноска № 2, и
0.48 лв.- за вноска № 3, дължими за периода от датата на падежа до датата на
прекратяване на договора- 22.07.2019 г. За вноска № 4 следва да бъде отхвърлена
поради недължимост на същата на сочените по- горе основания.
Съгласно чл.15.5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на
Лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски, като
неустойката се изчислява въз основа на последните 3 вноски с настъпил падеж преди
прекратяване на договора. По делото не е спорно, че договора е бил прекратен на
22.07.2019 г. поради неплащане от страна на ответника на дължимите му задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция
неустойката има и санкционна функция, тъй като кредиторът е в правото си да
претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са в предвидения
размер. В този смисъл настоящият състав намира за неоснователно възражението за
прекомерност на претендираната неустойка. Съдът не споделя и направеното от
особеният представител на ответника възражение за нищожност на клаузата за
неустойката поради противоречие на добрите нрави. Съгласно ТР № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по т.д.№ 1/2009 г., ОСTK условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В т. 3 от цитираното ТР
3
е посочено, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Съдът счита, че в случая неустойката е уговорена от страните в рамките на присъщите
й функции и че в отношенията между страните не е налице несправедливост с оглед
поетите по силата на договора насрещни задължения и извършени престации.
Неустойката е уговорена по сключен между страните договор за отдаване на
автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за придобиване
правото на собственост. Касае се за договореност между страните в хипотеза на
периодично изпълнение. В този случай неустойката за забава е дължима наред с
неустойката за предсрочно прекратяване на договора, което следва от факта, че е
развален двустранен договор за периодично изпълнение по вина на ответника. При
това положение могат да се претендират двата вида неустойки, какъвто е и настоящия
случай. Видно от заключението на вещото лице дължимата неустойка възлиза на
сумата от 428.46 лв., поради което претенцията следва да бъде уважена в цялост.
Съгласно договорката в чл.8.6 от ОУ, Лизингополучателят се задължава да
заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски. Съобразно
чл.8.7.10, в срок от 5 работни дни, Лизингополучателят следва да възстанови
заплатените суми. От ищецът се твърди, че е заплатил сумата от 122.20 лв.- данък за
процесния автомобил. Видно от заключението на вещото лице, това е било сторено с
платежно нареждане от 05.09.2019 г. Доказателства за реално извършено плащане по
делото, обаче, не са представени и предвид на това, че заплащането според
експертното заключение е сторено на 05.09.2019 г., т.е. близо 2 месеца след
прекратяване на договора и 1 месец след връщане на автомобила, съдът намира, че не
може с категоричност да приеме, че се касае за заплащане на данък за 2019 г., както се
твърди в исковата молба, поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Следва да се посочи, че заключение на вещо лице не е достатъчно за да се приеме за
доказан един факт. Необходимо е да се представят и писмени доказателства в тази
насока, каквито по делото липсват. Такова платежно нареждане не е представено и при
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Съгласно чл.14.1 от ОУ при прекратяване на договора, включително и по вина на
Лизингополучателя, последния дължи връщане на лизинговата вещ, като разходите по
транспортирането и предаването са за негова сметка. Не е спорно по делото, че
договора е бил прекратен на 22.07.2019 г., като на 05.08.2019 г. автомобилът е бил
предаден от ответника. По делото не са представени обаче доказателства, от които да
се следва извода, че претендираната от ищеца сума от 660 лв. представлява разходи по
връщането на процесната вещ. Представените договор за поръчка от 06.07.2019 г. и
анекс № 1 от същата дата, касаят уреждане на общи отношения между ищеца и „Ем Би
Кей Груп“ ЕООД, но не могат да се отнесат към конкретния случай. В двата документа
4
са описани различни възнаграждения, за различни дейности. В исковата молба е
заложено твърдение, че сумата от 660 лв. била заплатена за издирване и изземване на
автомобила, но доказателства за реално извършени такива действия не са ангажирани
по делото. Видно от приложените приемо- предавателни протоколи, МПС-то е
предадено лично от ответника на представител на ищеца, като няма данни за
извършване на някакво действие от страна на „Ем Би Кей Груп“ ЕООД. Ето защо тази
претенция следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски. Заплатените от дружеството разноски са както
следва: 155.20 лв.- държавна такса, 342 лв.- възнаграждение за особен представител,
200 лв.- възнаграждение на вещо лице. В тази връзка и съобразно уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 302.50 лв. за исковото
производство, както и сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за
юрисконсулт. Следва да бъде присъдена и сумата от 57.65 лв., представляваща
разноски по заповедното производство.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземания в полза на „М.Б.
ООД, ЕИК ......, представлявано от И.Г., против Д. Б. Д., ЕГН **********, за които е
издадена Заповед № 66/20.01.2020 г. по ч.гр.д. № 35/2020 г. по описа на РС- Несебър, за
сумата от общо 712.46 лв., дължими по договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № AG0007510 от 12.04.2019 г., сключен между
страните, от които 139.84 лв.- незаплатена лизингова вноска № 2, 142.82 лв.-
незаплатена лизингова вноска № 3, сумата от 1.34 лв.- неустойка за забавено плащане
на двете вноски за периода от 05.06.2019 г. до 22.07.2019 г. /датата на прекратяване на
договора/, сумата от 428.46 лв.- неустойка за прекратяване на договора по вина на
ответника, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 17.01.2020 г. до
окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, над
присъдените до претендираните суми.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, да заплати на „М.Б. ООД, ЕИК ......,
представлявано от И.Г., сумата от 302.50 лв.- разноски в исковото производство, и
сумата от 57.65 лв.- разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
5
На адвокат Г.М. да се изплати сумата от 342 лв.- възнаграждение за положения
труд като особен представител на ответника.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6