№ 260882
Гр.
Пловдив, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд- Пловдив, Гражданско отделение, XV- ти състав, в публично заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева
като разгледа докладваното от съдия Голчев гр. дело №
7061, по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Д.В., ЕГН **********,
против “Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, с която се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на трудова злополука от ****
г., установена с Акт за трудова злополука № ****г., за периода 01.03.2019 г. –
29.02.2020 г., представляващи разликата между получената пенсия за **** и
трудовото възнаграждение, което ищецът е получавал при ответника, в размер на
13 403, 44 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 01.03.2019 г. до окончателното й изплащане ( горепосочената сума е
претендираната от ищеца след изрично заявено увеличение на иска с правно
основание чл. 200, ал. 3 КТ, сторено в ОСЗ, проведено на 04.02.2021г. – л. 80
).
Ищецът твърди,
че е работил по трудово правоотношение с „Електроразпределение Пловдив” АД,
чийто правоприемник е „Електроразпределение Юг” ЕАД. Твърди, че по време на
трудовото си правоотношение е претърпял трудова злополука на **** г.,
установена с акт за трудова злополука № ****г.,
като с ЕР на ТЕЛК от **** г. му била определена *************. В тази връзка
била ангажирана имуществената отговорност на работодателя с влезли в сила
решения по гр. дело № 1242/2011г. на ХОС, гр. д. № 1415/2002г. на ХРС, гр. д. №
1304/2004г. на ХРС, гр. д. № 2384/2008г. на ПРС, гр. д. № 226/2010г. на ПРС,
гр. д. № 8749/2011г. на ПРС, гр. д. № 4387/2013г. на ПРС, гр. д. № 3665/2014г.
по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, гр. д. № 1948/2015г. на ПРС и гр. д. №
2025/2016 г. на ПРС, гр.д. № 3283/ 2017г., по описа на РС- Пловдив, XV- ти гр. с-в,
гр. д. № 3675/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти с-в и гр. д. № 4443/ 2019г., по описа на РС-
Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
Сочи се, че в
резултат на злополуката ищецът получил увреждания и на двете очи, поради което
се наложило да претърпи редица хирургични интервенции на очите. Същият загубил
зрението си, поради което бил лишен от възможността да полага труд и да
получава трудово възнаграждение за периода 01.03.2019 г. – 29.02.2020 г. За
този период се твърди да е претърпял имуществени вреди – пропуснати ползи,
изразяващи се в разликата между получената пенсия за **** поради трудова
злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при ответника за
длъжността „********”.
Ето защо моли
съда да осъди ответникът да му заплати претендираното обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на ответника. Същият счита исковете
за допустими, като единствено оспорва размера на претенцията. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във
връзка с посочените от страните доводи, счита за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не
се спори между страните, че ищецът е работил при Електроснабдяване-район Д. по
трудово правоотношение на длъжност “********”, като на **** г. по време на работата му претърпял злополука, призната за трудова с
Акт за трудова злополука № **** г., изразила се в
удар в областта на очите от скъсано въже, като с Експертно решение на ТЕЛК №
****/ **** г. бил инвалидизиран, като му била призната
100% загубена работоспособност. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено със Заповед на работодателя № *** ****г., на основание чл.325, т.9
от КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайна неработоспособност. Не се спори, че ответникът по производството
е правоприемник на Електроснабдяване- район Д., което е било
„Електоразпределение – Пловдив“ ЕАД клон Х., след което „ЕВН България
Електроразпределение” АД, с ЕИК *********, „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД, а към настоящия момент -
„Електроразпределение Юг“ ЕАД.
От
приетата по делото ССчЕ / л. 74- 75/ се изяснява, че разликата между брутното
възнаграждение за длъжността „********“ в ответното дружество и получената от
ищеца пенсия за **** за периода 01.03.2019г- 29.02.2020г. е в общ размер от
13 403, 44 лв.
Съдът
кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно
и обосновано.
Според чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително и пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по обществено
осигуряване. Правно значима за отговорността на работодателя е всяка
неработоспособност- временна или трайна. Работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука или
професионално заболяване, довели до трайна нетрудоспособност както над 50%,
така и под този процент / изрично в тази насока- решение
№ 286 от 16.07.2010 г. по гр.д.№ 69/2009 г., ІV г.о., решение № 64 от 18.02.2011
г. по гр.д.№ 374/2010 г., ІІІ г.о., решение № 831 от 08.12.2010 г. по гр. д.№
603/2010 г., ІV г.о., решение № 723 от 01.12.2010 г. по гр. д.№ 290/2010 г., ІV
г.о., решение № 380 от 23.07.2009 г. по гр. д.№ 436/2009 г., ІV г.о., решение №
160 от 17.05.2010 г. по гр. д.№ 29/2009 г., ІV г.о., решение № 144 от
22.07.2014г., гр. дело № 4053/2013 г. ІV г.о. и др./.
Не се спори между страните, че е съществувало трудово правоотношение,
че ищецът е претърпял посочената злополука, довела до инвалидизирането му с 100
% трайно намалена работоспособност. Посочените обстоятелства се установяват и
от влезлите в сила съдебни решения относно претенции по чл. 200, ал. 3 КТ за
предходни периоди - по гр. дело № 1242/2011г. на ХОС, гр. д. № 1415/2002г. на
ХРС, гр. д. № 1304/2004г. на ХРС, гр. д. № 2384/2008г. на ПРС, гр. д. №
226/2010г. на ПРС, гр. д. № 8749/2011г. на ПРС, гр. д. № 4387/2013г. на ПРС,
гр. д. № 3665/2014г. по описа на ПРС, XI-ти гр. състав, гр. д. № 1948/2015г. на
ПРС , гр. д. № 2025/2016 г. на ПРС, гр.д. № 3283/ 2017г., по описа на РС-
Пловдив, XV- ти гр. с-в, гр. д. № 3675/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти
с-в и гр. д. № 4443/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в, които
са формирали сила на пресъдено нещо относно правопораждащия фактически състав
на вземането.
Наличието на посочените
предпоставки - травматично увреждане на здравето и причинна връзка с
изпълняваната работа, обуславят основателността на предявения иск на основание
чл. 200, ал. 3 КТ, тъй като ищецът е бил лишен от възможността да полага
труд и да получава трудово
възнаграждение, поради което търпи имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между брутното трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да
работи, доколкото предвид възрастта си все още не придобил право на пенсия по
реда на КСО, и пенсията за **** отпусната му пожизнено, които следва да бъдат
репарирани.
Единственият спорен по делото въпрос е свързан с размера на
претенцията.
Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер образуват брутното трудово възнаграждение и по силата на чл. 245 от КТ
именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на това и
определянето на обезщетението по чл. 200, ал. З КТ за пропусната полза, се
извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй
като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово
възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му / в тази връзка- решение от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1230/ 2010 г., IV г.о. на ВКС/.
По този начин е определен и размерът на дължимото обезщетение по чл.
200, ал. 3 КТ със ССчЕ. Вещото лице е взело предвид основното възнаграждение за
длъжността, ДТВ за продължителна работа, проследило е и получаваната от ищеца
пенсия поради ****. В своето заключение, вещото лице е посочило, че разликата между брутното възнаграждение за
длъжността „********“ в ответното дружество и получената от ищеца пенсия за
**** за периода 01.03.2019г- 29.02.2020г. е в общ размер от 13 403, 44 лв.
Както вече бе посочено, съдът кредитира заключението и счита, че
исковата претенция следва да се уважи в пълния размер от 13 403, 44 лв., до който размер претенцията е увеличена с
протоколно определение от 04.02.2021 г. Като законна последица, следва да се
присъди и законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2019 г. до
окончателното изплащане.
По
разноските:
При този
изход на спора разноски се дължат на ищеца. Претендирани са разноски за адв.
възнаграждение в размер на 800 лв., като са представени и доказателства за
реалното заплащането на сумата / л. 4/.
От ответника
е релевирано изрично възражение за прекомерност на договорения от ищеца
адвокатски хонорар. Съдът счита, че възражението е неоснователно, доколкото
изчислено съобразно методиката, разписана в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореният
и изплатен хонорар е дори под минималната ставка. Предвид това и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума
сторените разноски в размер от 800лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 536, 14 лв. - държавна такса по уважения иск, както и
сумата от 150 лева- депозит платен от бюджета на съда за назначената по делото
ССчЕ.
Така
мотивиран съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да заплати на
В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 200, ал. 3, вр. ал. 1 КТ, сумата от 13 403, 44 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от В.Д.В., имуществени вреди – пропуснати ползи в резултат на
трудова злополука, настъпила на **** г., и установена с акт за трудова
злополука от **** г., в размер на разликата между получената пенсия за ****
поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получил при
ответника за длъжността „********” за периода 01.03.2019 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да
заплати на В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сума в размер от 800 лв., представляваща сторени разноски в рамките на
настоящото производство.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка за държавни такси на
Пловдивския районен съд, сумата от 686, 14 лв., представляваща държавна такса
върху уважения иск и разноски за изготвянето на ССчЕ.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ