РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. ХАСКОВО, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Й. Х.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500160 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 210/15.12.2022 година, постановено по гр.д. №
9/2022 година, РС-Свиленград е отхвърлил предявения от "ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сребърна“ № 16, срещу К. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес:
*****, иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - за заплащане на сумата 3488,00 лева, представляваща платеното
застрахователно обезщетение по щета № **** за нанесени от ответника
имуществени вреди на трето застраховано лице - „Био Сакар“ ЕООД, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 07.01.2022г. до окончателното й изплащане. С оглед
изхода на делото, дружеството-застраховател е осъдено да заплати по сметка
на Районен съд - Свиленград сумата 250 лв. - дължимо възнаграждение за
особен представител на ответника.
Недоволни от постановеното решение са останали от "ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД – ищец в първоинстанционното производство.
Правят се оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост. Въззивникът счита, че неправилно
районният съд е приоритезирал разписката, дадена от управителя на „Био
1
Сакар““ ЕООД за липса на щети по откраднатата вещ и липса на претенции
за такива. Настоява, че изявленията били направени в съвсем различно –
наказателно, - производство и изключително за целите на последното, поради
това не следвало да се ценят. От заключението на съдебно-техническа
експертиза, извършена в настоящото исково производство и базирана върху
солиден доказателствен материал, било несъмнено, че съществува причинна
връзка между механизма, по който била извършена кражбата и повреда на
трактора така, както се претендира с ИМ. С тези и останалите доводи,
изложени във въззивната жалба, въззивникът прави искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и за уважаване на предявения иск. Претендира, също,
деловодни разноски за въззивната инстанция.
В установения от закона срок особеният представител по чл. 47 ал.
6 от ГПК на въззиваЕ.я (ответник в първоинстанционното производство) К. Д.
Г., подава отговор на въззивната жалба. Изразява становище за правилност –
законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт и моли за
потвърждаването му. Прави искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните,
констатира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от ЗАД
„Алианц България“ – София срещу К. Д. Г., представляван в
първоинстанционното производство при условията на чл. 47 ал. 6 от ГПК от
особен представител адв. В. О..
На база събраните по делото и неоспорени от страните
доказателства, районният съд е приел за установено, че по застрахователна
полица № ***** по отношение на процесния трактор, собственост на „Био
Сакар” ЕООД, е имало сключена застраховка „Пълно Каско“ със
застраховател "ЗАД „Алианц България“" АД, с период на застраховката
17.06.2018 г. - 16.06.2019 г. Т.е. към процесния период 28.08.2018г. -
01.09.2018г. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и собственика на трактор, за който се твърди да е бил увреден. С
преводно нареждане за кредитен превод, на 08.05.2020 г. ищецът -
застраховател е превел по сметка на „Био Сакар” ЕООД сумата 3488,00 лв. на
основание заявена пред него от застрахователя-ищец щета № ****.
Установено е по делото, че с протоколно определение № 9/09.01.2020
2
година по НОХД № 2/2020г. по описа на РС-Свиленград е одобрено
споразумение, по силата което К. Д. Г. е признат за виновен в това, че на
28.08.2018г. в землището на ****, като извършител, в съучастие с две
неустановени лица - съизвършители, отнел чужди движими вещи - трактор
марка „Кубота“, модел „****“, с рег. № ****, и прикачена към него дискова
брана с рег. № **** от владението на собственика „Био Сакар“ ЕООД, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Споразумението
е одобрено след направена от наказателния съд констатация, че „причинените
имуществени вреди от престъплението, извършено от подсъдимия К. Д. Г. са
възстановени.“.
При изграждане на изводите си първоинстанционният съд се е позовал
на разписка за върнати вещи от 19.09.2018 година, съдържаща се в ДП №
413/2018г. по описа на РУ на МВР - Свиленград, приложено към НОХД №
2/2020г. по описа на РС-Свиленград, според която управителят на „Био
Сакар” ЕООД е заявил, че „няма никакви притенции относно вещта и че по
нея няма констатирани липси и повреди.“. Обсъдени са показанията на
управителя Я. Г. И. и на тяхна основа е прието, че представената с ИМ
разписка (л.9) е документ с невярно съдържание. Прието е, че нито от
доказателствата по НОХД № 2/2020г. по описа на РС- Свиленград, нито от
доказателствата по ДП № 413/2018г. по описа на РУ на МВР – Свиленград и
показанията на св. И., св. Ж. и св. Р. се установява при кражбата да са
нанесени процесните вреди на трактора. Районният съд е приел, също, че
заключението на извършената по делото съдебно-автотехническа не доказват
спорните вреди.
Тези изводи не се споделят от въззивната инстанция. В.л. С.П., изготвил
заключение по САТЕ, сочи, че при извършен лично от него оглед на
процесния трактор е констатирал липса на контактен ключ, който според него
е бил демонтиран от мястото му по време на кражбата, за освобождаване на
кабелите от клЕ.те и осъществяване на ел.вериги чрез директното им
свързване. Т.е. липсата на контактния ключ е в пряка причинна връзка с
незаконното отнемане на вещта – без премахването на контактния ключ не би
било възможно освобождаването на кабелите, а от там и привеждането на
трактора в движение на собствен ход. На второ място вещото лице заключава,
че по време на придвижването на процесния трактор до мястото му, където
впоследствие е бил открит от полицейските органи, предните тежести са били
част от оборудването на трактора. В същото време, при намирането на вещта
е било констатирано, че предните тежести липсват от монтажното им място.
От тук в.л. черпи извода, че те са били демонтирани в периода след кражбата
на 28.08.2018 година до датата на намирането на трактора (протокол за
претърсване и изземване) на 01.09.2018 година. От тук е изводът, че
демонтирането на предните тежести от трактора също пряко е свързано с
противозаконното му отнемане от собственика. Третото перо, относно което
вещото лице счита, че липсата е свързана с кражбата, касае „чоп плаващо и
планка плаващо“. Те са били част от конструкцията на навесната система на
трактора. От факта, че по време на процесното деяние тракторът е бил с
прикачена „навесна“ дискова брана тип „навесна“, чието окачване е
триточково към навесната система на трактора, според експерта следва, че
тези детайли са били монтирани на трактора към момента на кражбата и
3
демонтирани след или в хода на престъплението.
Относно останалите детайли – антена ср.ч., авариен буркан, казанче за
течност за чистачки, щека на скоростната кутия, маншон за лост на чистачки
и маншон на скоростен лост вещото лице приема, че липсата им не е пряко
свързана с механизма на отнемането на трактора от собственика им. В същото
време установява, че външен маншон за накрайници и вътрешен маншон за
накрайници не са били монтирани на трактора по време на процесното
деяние. А топка за скоростен лост е била намерена и върната на собственика.
ХОС намира така даденото заключение на компетентно, пълно, в
рамките на поставената задача и обективно. Ето защо го кредитира в неговата
цялост. Действително, останалите събрани по делото доказателства, в това
число обсъдените от РС-Свиленград свидетелски показания сами по себе си
не са достатъчни за да се направи извод – кои от претендираните детайли са
били монтирани на трактора непосредствено преди кражбата му и кои – не.
Но изводът на вещото лице относно това, че детайлите № 1, 6, 12 и 13 са
такива, които са били част от фабричната конструкция на трактора и липсата
им несъмнено е свързана с противозаконното отнемане на вещта, е достатъчен
за да бъде изграден извода за основателност на иска относно тези детайли.
ХОС е съгласен с довода на въззивника относно това, че направеното от
управителя на дружеството-собственик изявление при приключване на
наказателното производство за липса на щети и повреди по трактора не може
да има приоритет пред заключението на компетентен специалист, лично
извършил огледа на трактора в състоянието му след кражбата и обяснил
убедително – защо счита, детайлите 1, 6, 12 и 13 несъмнено са били
монтирани на трактора към момента на кражбата му. Освен това, изявлението
на управителя на увреденото дружество е дадено за целите на друго
производство и не може да има решаваща стойност пред доказателствата,
събрани в състезателното исково производство.
Ето защо съдът приема, че ищецът е провел пълно и главно доказване
на правото си на регрес до размера на платеното застрахователно
обезщетение за стойността на липсващите детайли № 1,6, 12 и 13: доказва се
наличието на валиден договор за имуществено застраховане към датата на
процесното събитие, заплащане на застрахователното обезщетение на
застрахования за причинените му вреди, както и наличието на всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезщетяването на тези вреди. С
оглед заключението на вещото лице няма съмнение, че на застрахованото при
ищеца дружество са причинени вреди от процесната кражба, извършена от
ответника К. Г., както и че съществува пряка причинна връзка между вредите
(в случая изразяващи се в липсата на детайлите) и кражбата.
Поради това предявеният иск в частта за искането – ответникът да
възстанови на дружеството-застраховател заплатеното от него по застраховка
„Каско“ за липса на детайлите №№ 1, 6, 12 и 13 (контактен ключ на стойност
220 лева, комплект предни тежести – 2250 лева, чоп плаващо – 40 лева и
планка плаващо – 10 лева) се явява основателен и следва да бъде уважен. РС-
Свиленград е достигнал до противоположен извод, поради това решението му
4
в тази част следва да бъде отменено, а ответникът Г. – осъден да заплати на
ищеца-застраховател общо сумата 2520 лева.
В останалата част – за детайлите, описани по-горе, за които в.л. по
САТЕ приема, че не може да се установи дали те са били на трактора към
момента на кражбата, за тези, които на са липсващи и за върнатата топка на
скоростния лост, действително не се установява причинно-следствената
връзка с процесното престъпление, извършено от К. Г.. Ето защо в тази част
искът се явява недоказан и подлежи на отхвърляне. В тази част изводите на
РС-Свиленград и ХОС съвпадат, поради което атакуваното решение следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, следва да бъде
съобразено разпределението на разноските между страните. В
първоинстанционното производство ищецът е понесъл разноски в общ размер
1768,51 лева. С оглед частично уважаване на иска му и на основание чл. 78 ал.
1 от ГПК ответникът следва да му възстанови част от деловодните разноски, а
именно сумата 1277,74 лева. С атакуваното решение районният съд е
увеличил възнаграждението на особения представител адв. О. и е осъдил
дружеството-ищец да заплати разликата от 250 лева. Тъй като няма
доказателства за внасяне на тази сума, ХОС приема, че тези разноски не са
реално понесени и не ги включва в общия размер на разноските, подлежащи
на възстановяване.
Във въззивното производство дружеството-въззивник е понесло
разноски в размер на 69,76 лева – за държавна такса, 778,56 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 700 лева – внесен депозит за възнаграждението
на особения представител на ответника, или общо 1548,32 лева. Съобразно
изхода на делото, въззиваЕ.ят следва да му възстанови сумата 1118,7 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 210 от 15.12.2022 година, постановено по
гражданско дело № 9 по описа на РС-Свиленград за 2022 година, в частта, в
която искът, предявен от "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД срещу К. Д. Г. е
отхвърлен за разликата над сумата 968 лева до сумата 3488 лева, ведно със
5
законните лихви, както и в частта, в която е оставено без уважение искането
на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за присъждане на деловодни разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *****,
представляван от особен представител адв. В. О. от АК-Хасково да заплати на
"ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, по иск с правно основание
чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД – сумата 2520 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение по щета № **** за
нанесени от ответника имуществени вреди на трето застраховано лице - „Био
Сакар“ ЕООД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 07.01.2022г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА К. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *****,
представляван от особен представител адв. В. О. от АК-Хасково да заплати на
"ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата 1277,74 лева –
деловодни разноски за пъвоинстанционното производство, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА К. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ******,
представляван от особен представител адв. В. О. от АК-Хасково да заплати на
"ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата 1118,70 лева –
деловодни разноски за въззивното производство, съобразно уважената част от
иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е отхвърлен
предявеният от "ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“" АД срещу К. Д. Г. иск с
правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД - за
заплащане на сумата над 2520 лева до пълния предявен размер 3488 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение по щета № **** за
нанесени от ответника имуществени вреди на трето застраховано лице - „Био
Сакар“ ЕООД, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 07.01.2022г. до окончателното й
изплащане, както и в частта, в която съдът се е произнесъл относно
увеличаване на възнаграждението на особения представител на ответника и
възлагането на разликата за довнасяне на дружеството-ищец.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7