Р Е Ш Е Н И Е
№ 159
гр. Велико Търново, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕЛИНА ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Донка Мачева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер дело № 10110 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът М.М.И. ***, чрез процесуалния си представител ***Д. от ВТАК,
е обжалвал частично решение №122 от 17.02.2020 г., постановено по АНД №398/2019
г. по описа на Великотърновският районен съд като неправилно. С обжалваната
част на това решение е потвърдено наказателно постановление №19-1275-000191
от11.02.2019 г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново в частта му, с
която са наложени наказания глоба от 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 12 месеца, както и две глоби от по 50 лв.
Систематизирани, оплакванията на касатора
касаят съществено нарушени съдопроизводствени правила
и неправилно приложен закон от страна на въззивният
съд. Касаторът счита, че делото е неизяснено от
фактическа страна поради процесуални опущения на съда. Намира, че неизискването
на справка или на видеоклип досежно предмета на
доказване на едно от нарушението е израз на такова съществено нарушаване. Такъв
израз е и несъбирането на доказателства за назначаването на актосъставителя
на свидетеля и на наказващия орган в системата на МВР, както и неизискването на
информация за изискване на качествата на пътната настилка и срока и на експлоатация.
Що са касае до нарушаването на закона, поддържа се, че съдът неправилно приема
спазването на разпоредбите на чл.42, т.7 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, неправилно
приема наличие на умисъл при едно от извършените деяния, неправилно не
съобразява всички доказателства, неправилно е приел наличие на опасност при
реализиране на конкретно изпълнително деяние, неправилно не е приложил чл.28 от ЗАНН. Допълнителни аргументи се излагат от процесуалния представител на
жалбоподателя пред касационната инстанция.
Ответникът по касация при ОДМВР – Велико Търново не взема становище по
нея, прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №19-1275-000191 от11.02.2019 г. на началник сектор ПП при ОДМВР – Велико Търново в потвърдените с обжалваното решение части, с които на основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП на касатора е наложена глоба от 3000 лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП на касатора е наложена глоба от 50 лева и на основание чл.186, ал.7 от същият закон му е наложена отново глоба от 50 лв.
За да постанови този правен резултат, от фактическа страна досежно нарушението по чл. 175А, ал.1, предложение трето на ЗДвП съдът приема, че на 23.01.2019 година в град Велико Търново, на кръстовище
с кръгово движение /ул.Магистрална и ул.Никола Габровски/, касаторът
управлява лек автомобил БМВ 316 и с регистрационен номер ***, собственост на
трето лице, използвайки отворения за обществено ползване път за друга цел,
извън предназначението му за превоз на хора и товари. Всъщност касаторът умишлено поднасял задната част на МПС, чрез
използването на газ, като застрашавал останалите участници в движението. Съдът
приема, че тази фактология е изцяло облегната на
събрания и оценен от него и от административно-наказващият орган доказателствен материал. Позовавайки се на свидетелските
показания на разпитаните от него свидетели съдът е приел, че касаторът се е движил, превъртайки многократно гуми в
рамките на посоченото кръгово кръстовище, като това му действие е било умишлено
и демонстративно. Не са ценени показанията на другият свидетел /А.И./, според
които касаторът го поздравил на влизане в кръговото
движение и не подал рязко газ, а просто поради острия вираж и влажното време
автомобилът е поднесъл и той се завъртял.
По отношение на нарушението по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП съдът приема
от фактическа страна, че при посочените по-горе маневри, извършени от касатора, последният не е поставил обезопасителен
колан, с който е било оборудвано ППС.
По отношение на нарушението по чл. 179, ал.6, т.1 от същия закон съдът
приема, че при проверката на автопатрула е
констатирано, че описаното по - горе МПС се движи /включително и извършвайки
посочените по-горе маневри/ с техническа неизправност – неработеща предна лява
къса светлина.
От правна страна съдът приема, че правилно административнонаказващият
орган приема нарушаване на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП с оглед
констатираните обстоятелства. Посочено е, че в наказателното постановление е
достатъчно подробно описано деянието, като точно е описан и механизма му,
представляващ управление на МПС чрез спортна техника за шофиране, общоизвестна
като „дрифт“. Това управление влиза в разрез с
нормата на чл.104б, т.2 от закона. По отношение на второто нарушение съдът от
правна страна приема, ме констатираното представлява неспазване на изискването
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, като по отношение на третото констатирано деяние
съдът приема, че то нарушава изискването на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира становището на съда за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.175а, ал.1 от закона се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В процесният случай се претендира изпълнително
деяние, представляващо ползване на отворен за обществено ползване път за цели,
различни от предназначението им, като конкретната цел с оглед контекста на
спора, е използването на отворен за обществено ползване път за спортно
управление на МПС, при което се допуска съзнателно поднасяне на задната му част
след загуба на сцеплението на задните колела с настилката на пътя и промяна на нормалното
им положение при липсата на такава загуба, при което МПС се движи и чрез приплъзване /drifting/.
Касационната
инстанция споделя всички доводи на съда досежно съставомерността на обективираното
деяние. Всъщност показанията на свидетелите И.и И. напълно и всестранно изясняват
механизма на управлението на МПС от касатора, като
няма място за съмнение, че той е включвал посоченият в наказателното
постановление начин на управление на МПС. Нещо повече, тези свидетели
единодушно сочат, че очевидно след забелязването им от страна на касатора, същият е направил маневра на заден ход и е продължил
по улица „Краков“, очевидно целейки осуетяването на проверка. Правилно съдът не
е кредитирал показанията на свидетеля А.И., като изложените в решението
съображения напълно се споделят от касационната инстанция и не следва да се
повтарят. Очакванията на касатора за необходимостта
от probatio diabolica досежно абсолютно всички и всякакви обстоятелства е
неправилно. Съдът е събрал необходимият обем от относими
към конкретното претендирано изпълнително деяние
доказателства – свидетелски показания и метеорологична справка за времето и
оттам за пътните условия, при които това изпълнително деяние е извършено.
Липсват и неудовлетворени доказателствени искания на
защитника на касатора от страна на въззивния съд. Въпреки записваното в акта, че водачът има
възражения, то конкретни възражения, които да обосновават събирането на
допълнителни доказателства или прилагането на института на чл.52, ал.4 от ЗАНН
липсват.
Без значение
е умисъла или небрежността при извършването на нарушението с оглед разпоредбата
на чл.7, ал.2 от ЗАНН. Неумението да се управлява адекватно автомобил със задни
задвижващи колела и съответно управлението на такъв автомобил при такова неумение,
е израз на самонадеяност, след като съответният водач знае за това свое
неумение, но е субективно уверен, че може да предотврати последиците от
проявлението му.
Неоснователно
е и оплакването за липса на доказателства за създадена опасност като резултат
от изпълнителното деяние на касатора. Видно е от
състава на нарушението, че то е формално, като евентуалната опасност /данни за
която се съдържат в свидетелските показания на свидетеля И.И./
влияе върху интензитета /степента/ на обществената опасност на конкретното
деяние, без да е необходимо изследването с оглед индивидуализацията на наказанията, които са
абсолютно определени като размер.
По отношение
на нарушението на разпоредбата на чл.137А от ЗДвП в
касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания досежно
твърдяното съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила и твърдяното неспазване на закона. Настоящата инстанция намира, че
правилно въззивният съд при констатираните факти приема,
че е налице съставът на чл.183, ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП, според
която разпоредба „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан...“. Това задължение е разписано
в императивната по характера си разпоредба на чл.137а, ал.1 от закона, като не
са констатирани обстоятелства, описани изчерпателно в разпоредбите на чл.137а,
ал.2 от ЗДвП, които да дерогират спазването на това
задължение.
Правилно
съдът прилага и разпоредбата на чл.179, ал.6, т.1 от закона с оглед
констатираното неизпълнение на задължението, разписано в разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 от него.
Впрочем
както и в горният случай, и в този случай в касационната жалба липсват
конкретни оплаквания, които да сочат в какво именно се състои същественото
процесуално опущение на съда досежно установяването
на предмета на доказване във връзка с това нарушение и в какво се състои
нарушението на материалния закон.
Жалбата е неоснователна.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи
касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №122 от 17.02.2020 година, постановено по АНД №398/2019
г. по описа на Великотърновският районен съд в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.