Р Е Ш Е Н И Е №133/21.4.2020г.
гр.Ямбол, 21.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Наказателно
отделение, VІІ-ми състав в публично заседание на двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Невена Несторова
при секретаря Е. В., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1413 по описа за 2019 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Евроинвест-2009“ ЕООД ЕИК:***,
седалище и адрес на управление: гр.Я., ж.к.„***, представлявано от управителя
В. С. С. против Наказателно постановление № 479015-0301256/21.11.2019 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което на
жалбоподателят на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1293,09 лева за нарушение на чл.86,
ал.1, т.2, т.3, ал.2, чл.82, ал.5, чл.163а, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.25,
ал.2, ал.6, т.1 от ЗДДС. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. По-конкретно се сочи, че при описанието на нарушението в наказателното
постановление не става ясно какво точно нарушение е установено при извършената
проверка. Излага се, че неприлагайки разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение,
представляващо основание за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от редовно упълномощен процесуален представител – адв. П. от АК – Я. и
пледира за отмяна на наказателното постановление.
Претендира се присъждане на разноски в размер на 320 лв.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. И. оспорва жалбата,
като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Претендира и
присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
При
извършването на проверка, възложена с резолюция от 11.10.2019 г., приключила с
издаването на акт за прихващане или възстановяване №
П-02002819170426-004-001/31.10.2019 г. било установено от свид. С.С.Д. на длъжност старши инспектор по приходите в Дирекция
“Контрол”, Отдел „Проверки“ при ТД
Бургас, офис Ямбол, че от ЕТ „***“, ЕИК *** е издадена фактура № *** г., с
предмет на продажбата – слънчоглед, реколта
Горната фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на актосъставителя Д. и на
свидетелите П. и Д., дадени в съдебно заседание и към доказателствения материал по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
От процесуалноправна страна наказателното
постановление е законосъобразно – издадено е от компетентен орган, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа
изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо
описание на нарушението. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП
съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочени са
точно нарушените разпоредби в АУАН, които са възпроизведени и в наказателното
постановление и в този смисъл съдът намира за неоснователен довода, изложен в
жалбата, че не става ясно какво точно нарушение е установено при извършената
проверка.
От материалноправна страна, също не са налице
основания за отмяна на наказателното постановление. Доказателствата по делото
обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение
по чл.86, ал.1, т.2, т.3, ал.2 от ЗЗДС. Нормата установява задължение за
начисляване на данъка от регистрирано лице, който данък е станал изискуем и
включване размера на данъка в справката-декларация и в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с
писмените доказателства по делото, показанията на свид. Д. категорично сочат,
че за периода 01.08.2019 – 31.08.2019 г. е издадена фактура № *** г., по която
е съставен протокол по чл.117 от ЗДДС № *** г. и е определен ДДС в размер на
25861.88 лв., но този данъчен документ не е бил включен в справката-декларация,
дневника на покупките и дневника на продажбите за горепосочения данъчен период,
съобразно разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗДДС. При това положение, по силата на
чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС е следвало до 12.09.2019 г. включително да
начисли данъка в предвидения срок и като е бездействало по отношение на това си
задължение, безспорно дружеството е извършило вмененото му нарушение и е
осъществило административнонаказателния състав на чл.180а, ал.1 от ЗДДС,
предвиждащ за неначисляване в срок на изискуемия данък, юридическите лица да се
наказват с имуществена санкция в размер 5 на сто от неначисления данък, но не
по-малко от 50 лв. Отчитайки тежестта на нарушението, обстоятелството, че
нарушението е за първи път и липсата на настъпили допълнителни вредни
последици, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
определил размера на имуществената санкция – 1293,09 лв.
Съдът не намери основание за прилагане разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат, че конкретното
нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, доколкото няма данни и
доказателства просрочието да се дължи на уважителни
причини или обективна невъзможност за изпълнение на задължението в срок.
Предвид гореизложеното и тъй като при извършената
служебна проверка относно законосъобразността на наказателното постановление не
се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговата
отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли.
Съдът намери искането на представителя на въззиваемата страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
вр. чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на наказателното постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за
НАП/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от ЗПП. В случая, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, за процесуално представителство по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., като в тежест на
жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 100 лева – възнаграждение
за юрисконсулт.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 479015-0301256/21.11.2019
г. на Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас, с което на основание
чл.180а, ал.1 от ЗДДС на „ЕВРОИНВЕСТ-2009“ ЕООД ЕИК: ***, адрес и седалище на
управление: гр.Я., ж.к.„***, представлявано от В. С. С., ЕГН ********** е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1293,09 лв.
/хиляда двеста деветдесет и три лева и 09 ст./ за нарушение на чл.86, ал.1,
т.2, т.3, ал.2, чл.82, ал.5, чл.163а, ал.2
от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.2, ал.6, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНВЕСТ-2009“ ЕООД ЕИК: ***, адрес и седалище на
управление: гр.Я., ж.к.„***, представлявано от В. С. С., ЕГН ********** да
заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – гр.Я. в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: