РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Карлово, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20245320101838 по описа за 2024 година
Производството е по обективно предявени искове, с правно основание
чл. 422 във връзка чл. 415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът - „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД твърди, че в законоустановения срок и
съгласно указанията, дадени по ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС,
депозира настоящия установителен иск на основание чл. 422 ГПК. Твърди, че
ответникът е отправил искане за сключване на договор за заем между него и
„Кредирект“ ЕООД. Искането било попълнено собственоръчно от заемателя
посредством сайта на Заемодателя - https://credirect.bg. Договорът за заем се
сключвал съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната
търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от заемодателя,
е предоставил своите лични данни, актуална електронна поща, телефон за
връзка, параметри на желания заем (размер на главница и период на
погасяване), едно лице за контакт, както и е посочил желания начин за
изплащане на отпусканата заемна сума. По този начин заемателят е
обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен заем със
„Кредирект“ ЕООД. Ищцовото дружество изпраща на посочената от заемателя
електронна поща Общи условия, както и предоставя чрез своя сайт проект на
договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация
за искания от заемателя паричен заем. С натискане на бутон „Изпрати“
съгласно Общите условия заемателят е приел така предоставените му условия
във връзка с договора, което действие се счита за подписване на всяка
страница на предоставените по описания начин документи, съобразно чл. 10
от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги
1
(ЗЕДЕУУ) и то при условията, при които последните са му предоставени.
Съгласно чл. 10 от ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от заемателя информационна система.
Заемодателят потвърждавал сключването на договора за заем, като изпращал
на посочения от заемателя електронен адрес договор за паричен заем №
874709, заедно с погасителния план към него и Общите условия. Съгласно
Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влизал в
сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя (06.06.2023г.) и
ставал задължителен и за двете страни. Всички действия на потребителя могат
да се проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от
който файл се виждало кога и откъде е извършено всяко действие във връзка с
кандидатстването за кредит през онлайн платформата. Длъжникът не е
изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми.
Длъжникът не е погасил задълженията си по заема. Ето защо, дружеството е
депозирало заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника и е образувано
ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС, като съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, като за заявителя е възникнало
правото по чл. 415 от ГПК, да предяви установителен иск за процесните суми.
От правна страна твърди, че между страните има валиден договор,
съгласно който заемодателят - „Кредирект“ ЕООД е изплатил на заемателя -
М. С. М., заемната сума, а от своя страна длъжникът се е задължил да върне
заемната сума в размер и срок съгласно уговореното. Сумата била получена от
клиента на каса на Изипей АД срещу предоставена от него лична карта.
Налице е неизпълнение на задълженията на длъжника. От това произтича и
правният интерес на дружеството да депозира срещу същия Заявление по чл.
410 от ГПК, а след депозираното възражение - да предяви установителен иск
за дължите суми. Ако длъжникът не изпълни задължението си, както е в
настоящия случай, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с
обезщетението за забава - в случая обезщетението е в размер на законната
лихва за забава - съгласно чл. 86 от ЗЗД, от датата на подаване на Заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изпълнение на задължението.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми – главница в
размер на 1000.00 лв., представляваща дължима и неплатена по договор за
паричен заем №874709/06.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.
Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.
13, ал. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът – М. С. М., в предоставения му едномесечен срок не
депозира писмен отговор, по смисъла на чл. 131 от ГПК. В хода на делото,
представляван от адв. К. депозира становище, съгласно което оспорва
сключването на договор за потребителски кредит. Твърди, че същият не е
сключен и не е подписван от ответника. Същият не притежава договор за
потребителски кредит № 874709/06.06.2023г., не е получавал, респективно не
се е запознавал нито с договора, нито с общите условия по него
преддоговорната информация и стандартния европейски формуляр и на
валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от ЗЕДЕУУ. Представеният
договор от ищеца не бил подписан с квалифициран електронен подпис, нито
имало постигнато съгласие за подписването му с обикновен. Нямало
2
постигнато съгласие допълнително да бъде начислена такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 508.00 лева, нито сключването на
договора за кредит от разстояние при фиксиран лихвен процент в размер на
44% и годишен процент на разходите в размер на 54.38%, нито имало
постигнато съгласие М., да заплаща възнаграждение за допълнителни такси,
възнаградителна лихва и суми по оскъпяване на кредита. Видно от
представеното извлечение от лог файл по договор за паричен заем, е че
ответникът е получил сумата от 1000 лева, но доказателства за заплащането
на сумата нямало. Допълнително моли съда да приеме следните възражения
относно представения договор за кредит от ответното дружество:
- твърди, че договорът е потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК.
Същият е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к.
липсвало посочване в договора от какви пера е съставена общо дължимата
сума. Съгласно § 2 ДР ЗПК, тя се формирала от аритметичния сбор на общия
размер на кредита и общите разходи по кредита. Последните са нормативно
дефинирани в § 1 ДР на ЗПК и представляват годишен процент на разходите
(ГПР), чл.19, ал.1 от ЗПК. Това водило до извод, че няма как да се определят
компонентите на общата сума дължима от потребителя. Определеното в
договора възнаграждение за такса експресно разглеждане на кредита
представлявала „скрито“ оскъпяване на кредита. Ако била добавен към общия
размер на плащанията посочен в договора, то потребителят е щял да установи,
че сумата надхвърля 50% оскъпяване на кредита. С това е допуснато
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. От тук
нищожен е договорът на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Затова
твърди, че ГПР не отговарял на действителното такова.
- в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора не бил посочен
начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсвала
каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК, определя, че тя
представлявала сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и
общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и
по своето същество представлявали годишен процент на разходите (ГПР)
(чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включвала
възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.)
свързани с кредита.
- таксата за експресно разглеждане на кредита, предвидена в договора, е
нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е
прекомерна. Нищожността се извличала от обстоятелството, че таксата е
прекомерна. Нямало предвидени по договора никакви правила, по които да се
определи, кои са тези вреди, които дружеството ще претърпи от неприемане
на тази клауза и които ще се компенсират от последната. Всички преки или
косвени разходи възникнали от изпълнението на задълженията на страните по
договора, са покрити от ГПР (чл.19, ал.1 и §1, т.1 ДР ЗПК). Затова таксата била
начислена за покриване именно на тези разходи. По изложените съображения,
клаузата за такса експресно разглеждане на кредита била недействителна, но и
на допълнителното основание по чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като с нея се
създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по
този начин се надвишавало изискването по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не можело
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Клаузата за такса -
експресно разглеждане на кредита противоречала и на материалния закон -
чл.71 от ЗЗД. Съгласно коментираната разпоредба, когато длъжникът по
3
двустранен договор не представи исканите от кредитора обезпечения,
последният може да иска изпълнение на всички задължения по договора
предсрочно. С тази такса обаче в конкретния случай, се искало нещо друго -
натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което
противоречило на материалния закон. Клаузата противоречала и на
императивната разпоредба на чл.33 от ЗПК, която предвиждала, че при забава,
кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Това била единствената санкция предвидена в ЗПК при
неизпълнение на договорните задължения, а с процесната неустойка се
заобикаляло тази разпоредба и затова тя била нищожна (чл. 21, ал.1 от ЗПК).
Предвид изложеното намира, че нищожността на клаузите произтичала,
както от обстоятелството, че целият договор е недействителен на основание
чл.22 от ЗПК, така и от обстоятелството, че таксата била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, материалния закон и поради неговото
заобикаляне.
Прави възражение за прихващане на всяка една сума, изплатена от
ответника, като моли съда да приеме същата за заплащане на главницата по
договора за кредит. Точната сума се ангажира да конкретизира след
представяне на справка на извършените плащания от страна на ищцовото
дружество. Претендират разноски.
Съдът констатира, че до устните състезания, възражение за прихващане
не е конкретизирано.
Съдът, въз основа на приетите доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
От приетото за послужване ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС, се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 784/02.09.2024г., по силата на която е
разпоредено, М. С. М. с ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „КРЕДИРЕКТ“
ЕООД, сумата 1000.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за
паричен заем № 874709 от 06.06.2023г.; сумата от 55.00 лева, представляваща
възнаградителна лихва, дължима и неплатена за периода 06.06.2023г. до
21.07.2023г.; сумата 508.00 лева, договорна неустойка, дължима и неплетена
за периода от 06.06.2023г. до 21.07.2023г.; сумата 220.72 лв. законна лихва за
забава, дължима и неплатена за периода 01.09.2023г. до 01.08.2024г.; сумата
156.30 лева, неустойка за забава, дължимата и неплетена за периода от
19.09.2023г.; сума 135.00 лева, разходи за събиране на вземането, поради
забава в плащането, дължими и неплатени за периода от 28.07.2023г. до
01.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на
заявлението – 28.08.2024г. до изплащането на вземането; както и направените
по делото разноски в размер на 25.00 лева за внесена държавна такса и 50.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от
длъжника, поради което с разпореждане от 18.09.2024г. и на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството
по предявения първоначален иск, като в исковото производство се претендира
единствено сумата от 1000.00 лв., представляваща главница - дължима и
неплатена по Договор за паричен заем №874709/06.06.2023г. Останалите суми,
4
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 784/02.09.2024г. не се претендират за установяване. Предвид изложеното
предявеният иск е допустим.
По делото е представено копие от Договор за паричен заем №
874709/06.06.2023г., по силата на който на кредитополучателя М. С. М.,
кредиторът - „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД е предоставил сумата от 1000 лева, което
обстоятелство се установява пряко и от представените по делото
доказателства.
Съгласно договора, параметрите на кредита са следните:
- размер на предоставената сума: 1000.00 лева,
- размер на погасителната вноска 1 х 1055.00 лв.,
- вид вноска: месечна,
- брой вноска: 1,
- ГПР 54.38%,
- фиксиран годишен лихвен процент: 44.00%,
- дата на падеж: 21.07.2023г.,
- обща сума за плащане до датата на падежа: 1000.00 лева,
- обща сума за плащане след датата на падежа: 1055.00 лева,
- такса за експресно разглеждане: 508.00 лева,
- вноска с такса за експресно разглеждане: 1563.00 лева,
- крайна вноска след отстъпка по кредит: 1563.00 лева.
Като доказателство по делото е приет Стандартен Европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, съдържащ
основните параметри на договора, искане за сключване на договор за кредит
от М. С. М. до „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, логфайл по Договор за паричен заем №
874709/06.06.2023г.
За изясняване на обстоятелствата, по делото е допусната, изслушана и
приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира. Съгласно
експертиза, заемната сума по договор за паричен заем №874709/06.06.2023г. в
размер на 1000 лева е получена от ответника на 06.06.2023г. в 14:50:59ч.
непогасения остатък на сумите по процесния договор е в общ размер на
2233.09 лева, от които: 1000.00 лева – главница, 55.00 лева – договорна лихва;
508.00 лева – такса за експресно разглеждане и 670.09 лева – начислена такса.
ГПР по метода на паричните потоци по параметрите на договора, включващ -
главница и лихва е 54.38%. ГПР по метода на паричните потоци по
параметрите на договора, включващ – главница, лихва и такса за експресно
разглеждане е 3643.02%.
Доколкото в представения договор няма фиксирана такса от 670.09 лева,
съдът приема, че същата е начислена по реда на чл. 6 от договор за паричен
заем №874709/06.06.2023г.
Други доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приетите доказателства по делото се установява, сключването между
страните на Договор за паричен заем № 874709/06.06.2023г. и неговото
съдържание. Предпоставките за уважаването на иск за установяване на
5
подлежащо на изпълнение договорно задължение са най-общо две – наличие
на облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази
връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, както - да
е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при изправност на
насрещната страна.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо
едновременното им физическо присъствие - напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.
18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за
електронните изявления - Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за
договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.
143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна, което не е оспорено от
ответника.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства се установява
безспорно, че между „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД и ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД
е възникнало облигационно отношение въз основа на сключен между тях
Договор за паричен заем № 874709/06.06.2023г., според който дружеството
кредитодател се е предоставило на ответника заем в размер на 1000 лева, а
ответника се задължил да върне сумата, ведно с договорна лихва от 54.38%
или обща сума в размер на 1055.00 лева. В тази връзка е неоснователно
възражението на ответника, че не е сключвал такъв договор и не са усвоени
средства по него. От приетото заключение на вещото лице, категорично се
установи усвояването на сумата, а именно, че това се е случило на 06.06.2023г.
м 14:50:59ч., които данни не са оспорени от ответника в хода на делото.
От страна на ответника се прави възражение относно действителността
на договора. Вземайки предвид представените по делото документи във
връзка със заключението по съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира,
че Договор за паричен заем № 874709/06.06.2023г., е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по следните
съображения:
Съгласно чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване
обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР
на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета. С оглед целите на Директивата се приема, че
6
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е
посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява
на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в
Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за
действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата
и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай, в договора за кредит е посочено единствено
цифровото изражение на ГПР, но не и как е формиран размера му, какви
разходи се включват в него. Прави впечатление, че в договора веднъж е
посочена обща сума за плащане от 1055.00 лева, а след това е записана друга
сума от 1563.00 лева, включваща и такса за експресно разглеждане. Не става
ясно дали тази такса е включена при изчисляване на ГПР или не. Тъй като тази
такса е предвидена да се включва в погасителната вноска, тя би следвало да се
включи в ГПР, тъй като представлява разход именно във връзка с договора за
кредит. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една
клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено
с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Приетото заключение на вещото лице установи, че ГПР по метода на
паричните потоци по параметрите на договора, включващ – главница, лихва и
такса за експресно разглеждане е 3643.02%. Именно затова процесният
договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като
липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че
договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски заем би бил сключен и ако
в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на
този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочената клауза на процесния договор обуславя недействителността на
7
целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.
22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение.
Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е
изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са е и тази
по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Приетото заключение установи, че ответникът, като длъжник по договора за
заем не е погасил никаква част от кредита, в това число -главница, лихва и
такса за експресно разглеждане.
Поради изложеното, независимо от установената недействителност на
договора, имайки предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът следва да се
уважи предявения иск, като бъде установено, че ответникът дължи на ищеца
главница в размер на 1000.00 лева, ведно със законната лихва от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доколкото
останалите суми, предмет на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК не се
претендират в исковото производство, съдът не дължи произнасяне.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и съгласно задължителните указания, дадени
с т. 12 на ТР 4/2013г. по претенцията на ищеца, ответникът, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да му заплати съобразно уважения иск всички
разноски, възлизащи в общ размер на 425.00 лева, включващи 25.00 лв. –
държавна такса, 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 350.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Следва да му заплати и разноски в размер на
75.00 лева, присъдени в заповедното производство, които са в минимален
размер.
Доколкото искът е уважен изцяло, на ответникът не се присъждат
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. С.
М. от с. Д., ул. *** с ЕГН **********, дължи на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. С., бул. *** със, законен представител Н. П.
П. – управител, сумата от 1000.00 лв., представляваща дължима и неплатена
главница по Договор за паричен заем №874709/06.06.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
28.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 784/02.09.2024г. по
ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. С. М. от с. Д., ул. *** с
ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. *** със, законен представител Н. П. П. – управител,
сумата от 425.00 лева, представляваща разноски в исковото производство и
сумата от 75.00 лева представляваща разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1490/2024г. по описа на КрлРС.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
9