РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря В. М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110107286 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от В. И. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * е
предявен частичен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищцата сумата от 20 лв. /двадесет лева/, представляваща част от оставащото
дължимото обезщетение от 3 950 лв., изразяващо се в действителната стойност на л.а. * *т с
рег. № В * вследствие реализирано на 22.10.2021 г. ПТП в град *, което ПТП е реализирано
по вина на водача на л.а. *с рег. № *, застрахован по договор гражданска отговорност при
ответното дружество, при което са причинени имуществени вреди на л.а. * с рег. № *,
изразяващи се в увреждане на задна броня средна част, задна броня дясна част, заден
подкалник, задна маска, греда заден мост, носач заден десен долен, вежда заден калник,
преден десен калник, стоп външен, заден десен рог, гума Hankook 175/55/15, ПВЦ, държач
стъкло и предна дясна врата, тас, лагер главина, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /06.06.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата В. И. К. твърди, че на 22.10.2021 г. около 8.30 часа
управлявала личният си автомобил * срег. № *, като се движела по ул. *“ посока ул. „*. В
този момент по ул. „*“ посока от ул. „*“ се движи л.а. * с рег. № * като на кръстовището с
ул. „*“ при наличие на пътен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не
пропуска управлявания от ищцата л.а. * с рег. № * и го блъска. За настъпилото ПТП е
попълнен двустранен протокол като в него за виновен водач е посочен водачът на л.а. * *.
Автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника, която е действаща към датата на ПТП. На 22.10.2021 г. уведомила
застрахователя на виновния водач и бил извършен опис на увредените детайли - увреждане
на задна броня средна част, задна броня дясна част, заден подкалник, задна маска, греда
заден мост, носач заден десен долен, вежда заден калник, преден десен калник, стоп външен,
заден десен рог, гума Hankook 175/55/15, ПВЦ, държач стъкло и предна дясна врата, тас,
лагер главина. На 05.11.2021 г. получила уведомление, че е налице „тотална щета“, поради
1
което поискала да прекрати регистрацията, което ищцата сторила на 17.11.2021 г. Като
застрахователно обезщетение получила сумата от 1050 лева. Твърди, че действителната
стойност на автомобила е 5000 лева, поради което ответникът следва да й заплати дължими
остатък от 3950 лева. Моли за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява
становище за недопустимост, евентуално неоснователност на предявения иск. Твърди, че е
изплатил изцяло дължимото застрахователно обезщетение след приключване на
производството по гр.д.№ 17669/2021 г. на ВРС, като същото е в общ размер от 1 760 лв.
Излага подробни съображения в тази насока. Претендираното от ищеца частично вземане в
размер на 20 лв. е погасено извънсъдебно, поради което и искът се явява неоснователен.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е частичен осъдителен иск, за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, който е уреден в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Между страните е приключило с влязло в сила решение производството по гр.д.№
17669/2021 г. на ВРС. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН
обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и
същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
В случая ищецът предявява друг частичен иск, а не иск за цялата останала част от
вземането, но същите условия следва да се приложат. Между страните не може да се
пререшава спорът относно съществуването на материалното правоотношение, както и
последиците от него. Поради тази причина и съдът няма да обсъжда подробно
представените от страните писмени доказателства в тази връзка.
Единственият спорен въпрос в производството е по отношение на размера на
дължимото застрахователно обезщетение. Съобразно разпределената в процеса
доказателствена тежест ищцата е следвало да докаже размера на претърпените от нея
имуществени вреди. В тежест на ответника е било да докаже, че е заплатил изцяло
дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
2
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
В производството по гр.д.№ 17669/2021 г. на ВРС с решение от 21.06.2022 г. съдът е
приел, че е налице тотална щета и ответникът е осъден да заплати на ищеца 30 лв., като
експертизата е установила, че дължимото обезщетение по щетата е в размер на 1 760 лв.
(след приспадане на 400 лв. за скрап при средна пазарна стойност на автомобила от 2 160
лв.), като ответникът извънсъдебно преди образуване на делото е заплатил 1 050 лв., което
се посочва и от самия ищец в настоящата искова молба. Останалите 710 лв., заедно с
разноските от 535 лв. и законната лихва върху главницата са заплатени на ищеца
извънсъдебно след постановяване на решението с преводно нареждане от 12.07.2022 г.
В настоящото производство са допуснати няколко съдебно-автотехнически
експертизи, като в последната повторна тройна такава вещите лица Й. М. и С. М. са приели,
че средната пазарна стойност на процесния автомобил към 22.10.2021 г. е била 1 990 лв.
(преценявайки методиките за средна пазарна стойност от 2 579 лв. и остатъчната стойност от
1 400 лв.), като предвид наличието на тотална щета и установените запазени части
автомобилът би могъл да бъде изкупен за около 800 лв. Вещото лице Д. В. е дал отделно
заключение в което е приел, че пазарната стойност на автомобила към 22.10.2021 г. е
3 890,56 лв., като счита, че не са налице налични запазени части.
Съдът намира, че заключението на вещите лица М. и М. е обективно, безпристрастно,
подробно и обосновано, поради което възприема определената от тях средна пазарна
стойност на процесния автомобил. Следва да се приложи единствено методиката на
пазарните аналози, поради което и стойността за автомобила към датата на ПТП е била 2 579
лв., в който размер следва и да се определи и дължимото застрахователно обезщетение. От
тази сума следва да се приспадне сумата от около 800 лв., за която вещите лица обосновано
са приели, че автомобилът може да бъде предаден за изкупуване, съобразно запазените му
части. От тази сума следва да се приспаднат и заплатените от застрахователя 1 050 лв. преди
образуване на производствата и още 710 лв. извънсъдебно (без да се съобразява законната
лихва). За плащане остава сумата от 19 лв., като предвид това, че сумата за запазени части е
около 800 лв., то съдът намира, че предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 20
лв. следва да се приеме за изцяло основателен и да се уважи, заедно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба. Със заплащането на тази сума следва отношенията
между страните да са окончателно уредени по отношение на дължимото застрахователно
обезщетение по процесната щета.
Съдът не възприема заключението на вещото лице В. по отношение на средната
пазарна стойност на автомобила, която е изключително завишена, спрямо дадените
заключения на всички други вещи лица, както тези в настоящото производство, така и в
производството по гр.д.№ 17669/2021 г. на ВРС, което сериозно поставя под съмнение
обективността на оценката. Допълнително същият е приел, че автомобилът няма никакви
запазени части, а този извод се опровергава след преценката на тежестта на увреждането.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е претендирал такива в общ размер от 2
430 лв., от които 50 лв. заплатена държавна такса, 1 080 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение и 1 300 лв. депозити за вещи лица. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата е неоснователно,
предвид броя на проведените открити съдебни заседания. Ответникът следва да бъде осъден
и да заплати заплатените от бюджета на съда 200 лв. в полза на вещите лица, предвид
3
определението на съда от 05.02.2024 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 20 лв. /двадесет лева/,
представляваща част от оставащото дължимото обезщетение от 3 950 лв., изразяващо се в
действителната стойност на л.а. * с рег. № *, вследствие реализирано на 22.10.2021 г. ПТП в
град *, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. * с рег. № *, застрахован по
договор гражданска отговорност при ответното дружество, при което са причинени
имуществени вреди на л.а. * с рег. № *, изразяващи се в увреждане на задна броня средна
част, задна броня дясна част, заден подкалник, задна маска, греда заден мост, носач заден
десен долен, вежда заден калник, преден десен калник, стоп външен, заден десен рог, гума
Hankook 175/55/15, ПВЦ, държач стъкло и предна дясна врата, тас, лагер главина, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/06.06.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на В. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 2 430 лв. /две хиляди
четиристотин и тридесет лева/, представляваща сторени по делото разноски от ищцата, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАД „*“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата в размер на 200 лв. /двеста лева/ за определени от съда допълнителни
възнаграждения за вещите лица.
Дължимите от ответника суми могат да се заплатят на ищцата по следната банкова
сметка с титуляр адв. А. – IBAN *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4