РЕШЕНИЕ
№ 11954
гр. С., 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря Н.А.Б.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20211110173026 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от Д.Х.Д. и Ж.М.Д. против СО, представлявана от Й.Ф., със седалище
и адрес на управление: /адрес/ с която са предявени искове с правно основание чл. 410,
ал. 1, т.2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че на 13.05.2019 г. в гр. С., е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Ауди А4” с рег.№
********, управляван от Г. Д., преминал през необозначена и необезопасена
неравност на пътното платно, при което му били причинени материални щети. Към
датата на инцидента лекият автомобил бил застрахован при ищцовото дружество по
договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, поради което при него била
образувана преписка по щета № *********./фирма/ определило и заплатило
застрахователно обезщетение за отстраняване вредите на автомобила в размер на 1
648,90 лева, с включени разходи за репатриране на автомобила и обичайни
ликвидационни разноски. В исковата молба се сочи, че ответникът СО е отговорен за
инцидента, тъй като е задължен за поддръжката и ремонта на пътното платно. Ищецът
поканил ответника да му възстанови застрахователното обезщетение и да му заплати
15 лева – ликвидационни разноски за определянето му, но задължението не било
изпълнено. С оглед на тези обстоятелства /фирма/ моли, да бъде постановено решение,
с което СО да бъде осъдена да му заплати сумата 1 648,90 лева, включваща
застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
мораторна лихва върху главницата в размер на 314, 69 лева за периода от 03.02.2020 г.
20.12.2021 г. Претендира разноски.
1
Ответникът СО оспорва предявения иск. Изразява становище, че ищецът не е
имал основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че не е доказано,
че действително е настъпил покрит застрахователен риск. Поддържа, че за инцидента е
съставен протокол за ПТП от служител на СДВР, в който не били вписани
обстоятелствата и причините за ПТП, както и не били посочени свидетели съгласно
изискванията на действащото законодателство. Ответникът счита, че липсват
доказателства за причинна връзка между увреждането и наличие на дупка на пътното
платно. Твърди, че не е установено, че при определяне на обезщетението е взето
предвид овехтяването на увредените части. С отговора на исковата молба е наведено
възражение, че водачът на процесния автомобил е допринесъл за настъпване на
инцидента. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване от
страна на водача на застрахования при ищеца автомобил, който е допуснал нарушение
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, което е основание за намялаване на застрахователното
обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка, встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени
вредите.Следователно ангажирането на отговорността на застрахователя спрямо
причинителя на вредата е свързано с установяване на следните кумулативно дадени
предпоставки: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за
процесното МПС с валидно застрахователно покритие към сочената дата на ПТП; 2)
настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно
договора застрахователен риск; 3) плащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя-ищец в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор; 4) деликтна отговорност на ответника по отношение на увредения-
застрахован, възникнала за него в качеството на възложител на работа при условията
на чл. 49 ЗЗД. С плащането на това обезщетение за застрахователя е възникнало
правото на встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата по
смисъла на чл. 45 ЗЗД, респективно – срещу възложителя на работата по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и
главно доказване.
Страните не спорят и от представената по делото застрахователна полица е
видно, че на посочената дата ищецът и Г. Д. Д., сключили договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” с период на покритие от 17.07.2018 г. до 16.07.2019 г.
От представените и приети писмени доказателства по делото- протокол за ПТП
№ 1704958/13.05.2019 г., опис- заключения за вреди- 2 бр., възлагателно писмо и
приемо- предавателен протокол, както и от събраните гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетелите Р. У. и Г. Д., се установява, че на 13.05.2019 г.
гореописаното МПС, управлявано от св. Д., претъпяло пътно- транспортно
произшествие при движение по /адрес/, гр. С.. Лекият автомобил попаднал в
препятствие на пътя - необезопасена и необозначена неравност на пътното платно. В
резултат от преминаването били увредени греда, преден мост и кормилна рейка.
Същите увреждания по автомобила се установяват и от протокола за ПТП, и от
2
назначената авто-техническа експертиза.
От разпита на свидетеля Р. У. се установява, че протоколът за ПТП е издаден за
настъпило на /улица/ пътно- транспортно произшествие. Лекият автомобил се ударил в
изпъкнала шахта на пътното платно. Свидетелят установява, че посетил
местопроизшествието на място. Споделя също, че шахтата изглеждала нормално, но
при преминаване на колата, имала неравност, от която се получавало пропадане на
автомобила. Докато описвал произшествието още една кола се ударила на същото
място.
Разпитан в съдебно заседание на 28.09.2022 г. свидетелят Д. установява, че си
спомня за процесното ПТП през м.май 2019 г., в гр.София. Свидетелят споделя, че
както карал колата си, пропаднал на пътя и ударил колата отдолу на една шахта.
Разказва още, че тази шахта била на пътя. Било вечерта. Самата улица била такава, че
бил пропаднал пътя точно пред шахтата. Докато чакал „Пътна помощ“ още една кола
се ударила. Останал на място, защото колата започнала да тропа отдолу. Извикал
„Пътна помощ“ на застрахователя и полиция за съставяне на протокола.
Управляваният от него автомобил бил Ауди „А4“ Нямало обозначителни знаци за
дупка или пропадане на пътя. Дупката не била обезопасена. Първо се обадил на
тел.112, после на „Пътна помощ“, след което на застрахователя.
При преценката им по реда на чл. 172 от ГПК съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите, като достоверни и непротиворечиви, кореспондиращи със
събраните по делото писмени доказателства и приетата САТЕ.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ стойността на щетата по средни
пазарни цени, към датата на събитието, възлиза на сумата от 1 583,50 лева. От
заключението на съдебната-автотехническа експертиза се установява, че нанесените
вреди върху процесния автомобил, са настъпили в причинно- следсвена връзка с
описания механизъм на процесното ПТП, а водачът бил в невъзможност да избегне
попадането на автомобила в необезопасената и необозночена неравност на пътното
платно.
Видно от платежно нареждане от 19.06.2019 г. ищецът заплатил на доверения
сервиз сумата от 1 583,50 лева, представляваща сума за възстановяне на увредения
автомобил, както и сторил обичайни разноски в размер на 15,00 лева за определяне на
застрахователното обезщетение.
По делото е прието и платежно нареждане 05.12.2019 г. видно, от което ищецът
заплатил на „СБА – Национална служба пътна помощ“ сумата от 50,40 лева за
извършени разходи по репатриране на застрахования автомобил.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, в редакцията им към датата на ПТП,
на кметовете на съответните общини е възложено задължението за управление,
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища. Съобразно чл. 48, т. 2, б. „а“
ППЗП, в приложимата към датата на ПТП редакция, в задължение на СО е поставено
организирането на дейността по поддръжка на общинските пътища в столицата.
Предвид легалната дефиниция на понятията “поддържане на пътищата” и “ремонт на
пътищата” в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма задължение
за СО, се изразява в извършване на дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по
възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на
пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.
Безспорно по делото се установява, че процесното произшествие е настъпило в
3
резултат на необезопасена и необозначена неравност на платното за движение по
/адрес/, в София, като задължението за поддръжка и ремонт на пътното платно към
датата на ПТП, нормативно е било възложено на ответника. Неизпълнението на
цитираното законово задължение от отговорните служители в общината, представлява
противоправно и виновно поведение при изпълнение на възложената им работа.
Предвид изложеното съдът приема за доказан фактическия състав на нормата
на чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД вр с чл. 45 от ЗЗД, тъй като СО е проявила
бездействие, като не е изпълнила задълженията си за ремонт и поддържане на
общинския път в съотвествие с разпоредбите на чл. 31 вр. с чл. 29 от ЗДвП. Ответната
община не е изпълнила и задълженията си по реда на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, да
поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по
него и да ги отстрани свовременно във възможно най- кратък срок.
Неоснователни останаха и доводите на ответника за вина/съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а., досежно нарушаване от последния на
правилото, регламентирано в чл. 20. ал. 2 от ЗДвП.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на САТЕ възраженията на ответната страна останаха недокозани, поради
което същите следва да бъдат оставени без уважение.
По изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло основателен и следва
да бъде уважен до пълния предявен размер от 1 648,90 лв., като следва да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, съгласно разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 410 от КЗ в 30- дневен
срок застрахователят е длъжен да определи и изплати размера на задължението си,
респ. да откаже плащане. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато има определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай не се спори, че
ответникът е бил поканен да плати изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение. В указания срок ответникът не е извършил плащане, поради което съдът
счита, че за периода от 03.02.2020 г. до 20.12.2020 г. същият е изпаднал в забава.
След използване на приложението калкулатор - лихви и при приложение на
нормата на чл. 162 от ГПК съдът приема, че размерът на обезщетението за забава,
възлиза на сумата от 314,50 лева, до който размер искът следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК правото на разноски
принадлежи на ищеца. Искане в този смисъл е своевременно направено. По делото са
представени доказателства за сторени разноски в размер на 555,96 лева, от които
115,00 лева държавна такса, 200 лева депозит за вещо лице, 40,00 лева депозити за
разпит на свидетели. Следва да бъде определено уважено и искането за заплащане на
200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА СО, ЕИК ************, /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, /адрес/, представлявано от Д.Х.Д., главен изпълнителен директор и
Ж.М.Д., изпълнителен директор, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 648,90 лева (хиляда шестотин четиридесет и осем лева и 90
ст.), представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 13.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 314, 50 лв. (триста четиринадесет лева и 50 ст.), представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 03.02.2020 г. – 20.12.2021 г.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ************, /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК
**********, /адрес/, представлявано от Д.Х.Д., главен изпълнителен директор и
Ж.М.Д., изпълнителен директор сумата от 555, 96 лева (петстотин петдесет и пет лева
и 96 ст.), представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5