МОТИВИ към присъда по НОХД№1144/12г. по описа на Пловдивския окръжен съд

 

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу  подсъдимите К.Е.Г. и Г.К.Ф.   и същите са предадени на съд за извършено престъпление чл.199 ал.1  т.4, за Г. , вр. чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за двамата  , вр. чл.29 ал.1 б.”Б” от НК за Г., вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за Ф. , за това, че на 17.04.2012г.  в гр. П. , в съучастие като съизвършители , а подсъдимият Г. при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК , а подсъдимият Ф. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, са отнели чужда движима вещ – златен синджир на стойност 1 820 лева от владението на К. Н.Б. , с намерение противозаконно да го присвоят, като са употребили за това заплашване.

В съдебно заседание представителят  на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт и квалификация на деянието. Счита , че направеното самопризнание  и от двамата  подсъдими, по реда на чл.371  т.2 от НПК, се подкрепя напълно от  събрания в рамките на наказателното производство доказателствен материал. По отношение на реализацията на наказателната отговорност и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК предлага съдът да наложи на всеки един от тях  наказание “лишаване от свобода”, при условията на чл.54 от НК,при превес на смекчаващи отговорността им обстоятелства, в размер над минималния предвиден в закона, за всеки един от тях и след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да постанови ефективното му изтърпяване за подсъдимия Г. при първоначален СТРОГ режим, а за подсъдимия Ф. да приложи  института на условното осъждане ,предвид чистото му съдебно минало.

 Подсъдимите К.Г. и Г.Ф.  признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда на чл.371 т.2 от НПК и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума молят за минимални и справедливи наказания.

 Защитникът на подсъдимия Г., адв.Б., счита , че конкретното деяние, макар и квалификацията да е тежка, не се отличава със завишена степен на обществена опасност. Предлага при индивидуализацията  на наказанието съдът да отчете младата възраст на подсъдимия Г. , изразеното разкаяние и съжаление за стореното и му наложи наказание „лишаване от свобода” в размер под минималния предвиден в санкцията за това престъпление.

Защитникът на подсъдимия Ф., адв. Г. , счита участието  на  подзащитния й в извършване на престъплението за незначително, защото същият не е употребил принуда спрямо пострадалия. Излага аргументи, че обществената опасност на деянието и дееца не е висока, той е неосъждан и пледира за определяна на наказание при условията на чл.55 от НК.

Съдът ,след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,обсъди доводите и съображенията на страните ,  намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият К.Е.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със завършено основно образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН**********.

Подсъдимият Г.К.Ф. е роден на ***г***, обл.Пловдивска, българин, български гражданин, с основно образование,  учащ, неженен, неосъждан, с ЕГН**********.

Подсъдимите К.Г. и Г.Ф. ***7.04.2012г. двамата посетил гр.П. Около 18.00 - 18.30 часа на посочената дата се намирали в района на търговски център „***” и нямали пари, за да се приберат до гр.С.. Наблизо се намирало училище „*****”. По същото време свидетелят К. Б. ,ученик в 9- ти клас в посоченото учебно заведение ,приключил с учебните занятия и тръгнал да се прибира. Бил придружен от свидетеля Т.Ц.. Двамата приближили до мястото, където били подсъдимите Г. и Ф.. Свидетелят Б. носел на врата си ланец от 14 каратово бяло и жълто злато, тежащ 28 грама. На ланеца имал закачена златна плочка. Подсъдимият Г. забелязал накита на св.Б. и предложил на подсъдимия Ф. да го отнемат. Последният се съгласил. Когато свидетелите се приближи до подсъдимите, те се изправили от пейката , на която стояли до момента и ги заговорили. Подсъдимият Г. застанал до св.Б. и му поискал цигара. Веднага след това извадил нож и държейки го с дясната си ръка го насочил към гърдите му.Заповядал на св.Ц. да се махне и последният направил опит да се отдалечи. Свидетелят Ц. започнал да се оглежда за преминаващи хора.Това  било забелязано от подсъдимия Ф., който му казал да остане на място и да не мърда. Междувременно подсъдимият Г. посегнал към ланеца на св.Б. и го попитал какво представлява.След това му казал да го свали от врата си и да не вика, защото в противен случай ще го заколи и пак ще го вземе. Пострадалият изпълнил казаното от подсъдимия, свалил синджира и го помолил да задържи ако може само плочката. Подсъдимият Г. се съгласил и взел само ланеца. След това предупредил Б. да не вика и придружен от подсъдимия Ф. се отдалечили от местопроизшествието.

Двамата подсъдими заложили златния накит  в заложна къща „****”, намираща се в гр.П., ул.”Христо Ботев” №87, като получили за него сумата от 750лева. Поделили си ги като Г. взел 570лева , а Ф. 180лева и се прибрали с такси до гр.С.

Междувременно свидетелят Б. съобщил за инцидента и по случая започнало разследване. В хода на същото свидетелите Б. и Ц. разпознали подсъдимите Г. и Ф. като извършители на инкриминираното деяние.

От заключението на назначената на досъдебното производство стоковооценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетата вещ, а именно златен синджир 28 гр. , 14  карата от бяло и жълто злато, е в размер на 1 820лева.

Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена от прочетените на основание чл.283 от НПК доказателства, събрани на досъдебното производство, по реда и със средствата предвидени в НПК. Направеното от подсъдимите К.Г. и Г.Ф.    признание , по реда на чл.371 т.2 от НПК, на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния  акт, се подкрепя по   несъмнен и категоричен начин от следните събрани на досъдебното производство доказателства – от показанията на свидетелите : К. Н.Б., /л.51-л.52 от дознанието/, М.Я.Т. /л.53 от д.п./, П.Д.Б. /л.54 от д.п./, А.С.Т.  /л.59 от д.п./, Т.С.Ц. /л.67 от д.п./, Т.Т.Т. /л.75 от д.п./ , С.Ж.Ц. /л.76 от д.п./ , Н.Д.С. / л.77 от д.п./,  от извършените действия по разследване – разпознавания , от заключението на стоковооценъчната експертиза, от приложените  характеристични справки и справки за съдимост.

Признатите от двамата подсъдими факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния  акт, са в пълно съгласие с показанията на двамата свидетели очевидци – Б. и Ц., които по едни безпротиворечив и идентичен начин описват действията на двамата нападатели и дават подробно описание на външния им вид. И двамата свидетели са посочили  подсъдимите като извършители на деянието  при извършените действия по разследване – разпознаване. Авторството на деянието се явява доказано и от показанията на другите разпитани по делото свидетели, изброени подробно по-горе, които допълват възприетата от съда фактология относно инкриминираните събития. По делото е разпитан и св.С.Ж.Ц., работещ като касиер  в заложната къща, където,  в деня на инцидента и след отнемането му, е бил отчужден златния синджир. В показанията си свидетелите Н.Д.С. и  П.Д.Б. възпроизвеждат направените пред тях самопризнания от всеки един от подсъдимите, относно времето, мястото и начина на извършеното деяние.      

При така установената по един несъмнен и категоричен  начин фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си  подсъдимите са  осъществили от обективна и от субективна страна съставомерните елементи  на престъплението грабеж.

 От обективна страна двамата  подсъдими на 17.04.2012г.  в гр.П.,в съучастие като съизвършители,  чрез съвместни и координирани действия, са осъществили изпълнителното деяние на престъплението грабеж чрез принуда  изразена в заплашване  – обективирана в насочване на нож от подсъдимия Г. към тялото на пострадалия. В резултат на така  упражнената  принуда, възприета от Б.  като такава  и във функционална връзка с нея подсъдимите   са отнели от владението му вещта , предмет на престъпното посегателство, установена по вид и стойност от събраните по делото доказателства  и са  установили своя трайна такава върху нея с последващо разпореждане. Намерението за противозаконно  присвояване е намерило пряк обективен  израз в предприетите  от тях действия.Двамата подсъдими са взели решение за отнемането на златния синджир от пострадалия в момента, в който са го видели , заговорили са го , подсъдимият Ф. е стоял настрани и с думите отправени към св.Ц. да остане на място и да не мърда е целял да неутрализира всякакви негови действия , които биха могли да препятстват по някакъв начин отнемането на златния накит  от Б.. Подсъдимият Ф. през цялото време е имал обективна и субективна връзка с действията  на подсъдимия Г., бил е съвсем наясно, че отнемането на вещта  е съпътствано с принуда, в случая  заплаха. След това двамата са осъществили трайна фактическа власт върху предмета  на престъпното посегателство и са се разпоредили с него в свой интерес.  

От приложената по делото справка за съдимост е видно ,  че от значение за правната квалификация на настоящото престъпление са следните осъждания на подсъдимия Г. :

С влязла в законна сила на 14.12.2009г. присъда, постановена по НОХД№5881/09г. по описа на Пловдивския районен съд, за извършена на 23.09.2009г.  квалифицирана кражба, на подсъдимия Г. му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за срок от три години.

С влязъл в законна сила на 22.06.2010 г. съдебен акт, постановен по НОХД№2555/2010г. по описа  на РС-Пловдив за извършено престъпление квалифицирана кражба на 25.12.2009г. му е било наложено наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване,  като е било  приведено в изпълнение  и наказанието по първото му осъждане.

С влязла в законна сила на 30.09.2010г. присъда, по НОХД№2610/10г. по описа на РС-Пловдив, за извършено на 17.02.2009г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК му е било наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК това наказание е групирано с наложеното му по НОХД№2555/10г. на РС-Пловдив.

С влязъл в законна сила на 03.09.2011г. съдебен акт  по НОХД№5941/2011г. на  Районен съд –Пловдив, за извършено  престъпление квалифицирана кражба при условията на опасен рецидив , осъществена на 02.09.2011г., на подсъдимия Г. му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Гореизброените   осъждания  обуславят съставомерния  елемент  на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.29 ал.1 б.”б” и същото се явява извършено при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъждан  два и повече пъти с наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер ,като поне за едно от тях , изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Не са налице предпоставките на чл.30 ал.1 от НК , с оглед датата  на осъществяване  на деянието, предмет на настоящото наказателно производство.

Подсъдимият Ф. е осъществил престъплението като непълнолетен, след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна престъплението е извършено и от двамата  подсъдими  при форма на вината пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждал са  и са искали настъпването на вредните  последици.В умисъла на  всеки    един  от тях е съществувало знанието , че вещта се намира във владението на пострадалия, че  той не е  съгласен да му  бъде отнета,  както  и че това несъгласие е преодоляно чрез упражнената  заплаха. Всеки един от подсъдимите е осъзнавал ,че участва с другия в общата престъпна  дейност и пряко е  целял постигането на престъпния  резултат.

Предвид на изложеното по-горе, съдът квалифицира деянията, предмет на настоящото наказателно производство, по  чл.199 ал.1 т.4 за подсъдимия Г., вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за двамата, вр. чл.29 ал.1 .”Б” от НК за подсъдимия Г. и във вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за подсъдимия Ф..

 При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия Г. наказание, съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства- сравнително младата му възраст, влошеното материално положение, а като отегчаващи – интензитета на упражнената спрямо пострадалия принуда, водещата му роля в осъществяване  на престъплението, немалката стойност на предмета на престъпното посегателство, обстоятелството , че деянието е осъществено  в близост до  училище, където има лица на ниска възраст.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът намира, че наказанието на подсъдимия Г. следва да се определи при условията на чл.54 от НК в размер над минималния предвиден за това престъпление, а именно ШЕСТ ГОДИНИ лишаване от свобода или наказанието ,което следва да изтърпи подсъдимия след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се явява ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

За подсъдимия Ф. като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете младата му възраст , чистото съдебно минало,    тежко материално положение, а като отегчаващи изключително лошите му характеристични данни, немалката стойност на предмета на престъплението, обстоятелството,че деянието е осъществено в непосредствена  близост до училище. От приложената по делото характеристична справка е видно, че  подсъдимият Ф.  е много добре известен на инспекторите  от ДПС. До момента  има пет регистрирани прояви  за унищожаване на чуждо имущество и за извършени кражби на територията на различни населени места. Като анализира  тези обстоятелства , като взе предвид и редукцията по чл.63 ал.1 т.3 от НК, съдът намери, че наказанието спрямо подсъдимия следва да бъде определено също  при условията на чл.54 от НК , в размер над минималния предвиден в закона  , а именно ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. След приложението  на чл.58а ал.1 от НК наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия се явява в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Искането на адв.Г., защитник на подсъдимия Ф., за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК не може да бъде споделено от съда. Чистото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия са отчетени  в необходимата степен от настоящия съдебен състав. Нито едно от тези обстоятелства , в конкретния казус, не могат да се третират като изключителни  по своя характер или пък многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Съдът намира за нужно да подчертае , че  от характеристичните данни на подсъдимия става ясно , че макар и към момента да е с чисто съдебно минало, настоящото деяние няма нито инцидентен ,нито случаен характер в живота му. Ето защо съдът прие, че определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, спрямо този подсъдим,  не би спомогнало по никакъв начин същия да се поправи и превъзпита.

Тъй като подсъдимият Г. е рецидивист по смисъла на НК и ЗИНЗС следва на основание чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС така наложеното наказание лишаване от свобода да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК следва от така наложеното наказание да се приспадне времето , през което подсъдимият е бил задържан под стража , считано от 26.04.2012г. до влизане на присъдата в сила.

За подсъдимия  Ф. не е налице законова пречка за приложението на чл.66 от НК , а и съдът намира, че спрямо него целите на наказанието успешно биха се реализирали чрез института на условното осъждане. Предвид на това и на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на  наложеното му наказание  лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Според преценката на настоящата инстанция така определеното  по размер наказание, спрямо всеки един  от подсъдимите,  ще съдейства най-добре за постигането необходимия поправителен и възпиращ ефект.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред , ниски морално-волеви задръжки, стремеж към лично облагодетелстване по незаконен начин.

 С оглед изхода на делото – осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите следва да заплатят  по сметката на ВСС направените по делото разноски в размер на 45 лева.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                   

 

            

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :