№ 112
гр. Габрово, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
при участието на секретаря Красимира Ат. Николова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20224210100677 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД
В исковата молба се излагат следните твърдения от ищцата:
През периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. ответницата Н. Т. И. е живяла на
четвърти, последен етаж от къща, находяща се в гр.Габрово, кв. Етъра 1, ул.
„**********” № 1, на който има два самостоятелни апартамента, които са ползвани заедно,
с две бани, две тоалетни, две кухни, с обща тераса. Четвъртият етаж е новопостроен. На
последния етаж, който е четвърти, ако се брой приземният етаж, има два самостоятелни
апартамента с обща площ 224 кв.м.
Семейството на ищцата е живяло на втория етаж.
От началото на 2019г. ответницата и Ц. П. Ц. - неин приятел и партньор, както и
първородната им дъщеря Б. - са се настанили и ползвали новопостроения последен четвърти
етаж от жилищната сграда , състоящ се от два мезонета, които са разположени на две нива
със самостоятелни входове и санитарни възли с обща тераса.
Ответницата е била допусната да живее в гореописания имот по нейно желание и
настояване със знанието и съгласието на собственика - Р. П. Ц., която е единствен
собственик на целия имот -къщата на ул. „**********" №1, а правото на ползване е
разпределено по 1/2идеална идеална част между нея и нейния брат - Ц. П. Ц..
Живеейки на семейни начала с посочения Ц. П. Ц., Н. Т. И. трайно е ползвала
чуждия имот, като за това не е заплащала нищо. Претенцията в настоящото дело е не за
частта, върху която право на ползване има Ц. П. Ц., а само и единствено за обезщетение
вместо наем /обезщетение за ползване/ на 1/2 идеална част, принадлежаща на ищцата Р. П.
Ц..
Претенцията на ищцата е , както следва:
- За календарната 2019г. - месечен размер на обезщетението вместо наем в размер на
130лв., което е половината от пазарния наем за ползването на имота от ответницата за
посочения период, или общо за 2019г. в размер на 1560 лв..
- За календарната 2020 г. - месечен размер на обезщетението вместо наем в размер на
1
135лв., което е половината от пазарния наем за ползването на имота от ответницата за
посочения период или общо за 2020г. в размер на 1620 лв..
- За календарната 2021 г. - месечен размер на обезщетението вместо наем в размер на
150 лв., което е половината от пазарния наем за ползването на имота от ответницата за
посочения период или общо за 2021г. в размер на 1800лв..
Претенцията на ищцата за обезщетение за ползване на имота от ответницата за
целия период от 01.01.2019 г. до 31.12. 2021 г.. е общо в размер на 4980лв.
В отговора си ответницата оспорва изцяло предявения иск, като излага
възражения, че е живяла в имота във фактическо съжителство с Ц. Ц. и същият никога не
е споменавал, че тя ще дължи възнаграждение за това.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От съвкупната им
преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №95, том V, н.дело №1227/1994г.
на нотариус при РС-Габрово П. Ц. Ц. дарява на децата си Ц. П. Ц. и Р. П. Ц. недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с квадратура от 515кв.м., за което е отреден
парцел І-167 от кв.1 по плана на гр.Габрово, кв.Етъра заедно с построената в него
МАСИВНА, ДВУЕТАЖНА, ЕДНОФАМИЛНА, ЖИЛИЩНА СГРАДА.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №1516, том VІІІ, рег.№6976,
н.дело №363/26.09.2016г. на Нотариус с рег.№299 на НК, Ц. П. Ц. продава на Р. П. Ц.
собствения си недвижим имот, а именно: 1/2ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №14218.538.147, целият с площ 547кв.м., с адрес: гр.Габрово,
ул.”**********” №1, заедно с 1/2ид.ч. от ЧЕТИРИЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с кадастрален идентификатор №14218.538.147.1 на застроена
площ 224кв.м., като продавача Ц. П. Ц. си запазва правото на ползване върху
1/2ид.част от гореописания недвижим имот, пожизнено и безвъзмездно.
От показанията на свидетелите М.Д., П.Д. и К. И. се установява, че Ц. Ц.- брат на
ищцата и Н. И.-ответницата, през периода на фактическото си съжителство от 2019г. до
2021г. са ползвали двата апартамента, които се намират на четвъртия етаж от
гореописаната сграда.
Свид. М.Д.- син на ищцата посочва, че със своята майка са живели на втория
етаж. Н. и вуйчо му са живяли като семейство на четвъртия етаж. Вуйчо му и преди това
си обитавал четвъртия етаж.
Свид. П.Д. също посочва, че ищцата ползва втория етаж от къщата.
От заключението на в.лице Р. Г. се установява, че средната пазарна наемна цена на
1/2ид.част от четвърти жилищен етаж от къщата, находяща са в гр.Габрово, кв.Етър 1,
ул.”**********” №1, за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. е общо в размер на
4020лв..
Ищцата счита, че ответницата е била допусната да живее в имота по свое желание
и настояване, но със знанието и съгласието на ищцата, като единствен собственик на
имота. Правото на ползване на имота било разпределено, както следва: по 1/2ид.част за
2
ищцата Р. Ц. и 1/2ид.част за нейния брат Ц. Ц..
От данните по делото е безспорно установено, че ищцата Р. Ц. е единствен
собственик на процесната жилищна сграда, а нейният брат Ц. Ц. има учредено вещно
право на ползване върху 1/2ид.част от имота. Показанията на свидетелите М.Д. и П.Д.
сочат, че ползването не имота е било разпределено между тях, като ищцата е ползвала
втория жилищен етаж, а нейният брат - четвъртия етаж. Ц. Ц. е поканил ответницата Н. И.
да живеят заедно като семейство в жилището, което е ползвал на четвъртия етаж от
сградата. През периода на тяхното фактическо съжителство от 2019г. до 2021г.
включително, те са живяли на този етаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС, както и според правната доктрина и съдебната
практика, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се
ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите, без тя да
се променя съществено. По съдържание под упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя следва да се разбира не само постоянното обитаване на жилището /недвижимия
имот/, а всяка форма на фактическо и правно използване на имота - постоянно или временно
пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с
ежедневния бит, стопанска дейност и др. Освен това ползвателят може да предостави
ползването на имота на друго лице под формата на наем, каквато възможност регламентира
чл. 60 от ЗС, както и под формата на заем за послужване, и това съответно обективира
упражняване на правото му чрез другиго. Няма законово разграничаване или рестрикция
това „друго лице“ да бъде родственик на ползвателя, нито пък съществува забрана то да
бъде и самият собственик на имота, тъй като в действителност в неговия патримониум не се
съдържа правомощието "ползване", понеже то е изцяло във властта на носителя на
ограниченото вещно право. Тълкувателната практика на ВКС еднозначно приема, че лично
ползване се осъществява не само чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но
и чрез действията, осъществени и от членовете на неговото семейство или чрез трето лице,
на което той безвъзмездно е предоставил вещта/имота. Няма изискване това предоставяне
на упражняването на правото на друг да става с изрично волеизявление, още повече, когато
това се извършва в семейството.
В настоящия случай има съвпадение на качествата на „трето лице“ с „член на
семейството“ в широк смисъл. Ц. Ц., който има учредено вещно право на ползване върху
½ ид.част от сградата е реализирал това правомощие и през 2019г. е избрал да го
упражни чрез трето лице.
От събраните доказателства съдът приема, че се налага изводът, че комплексът от
последователно осъществилите се събития – предложение от страна на брата на ищцата,
ответницата да се нанесе да живее в къщата- в жилището на четвъртия етаж и да не заплаща
наем за това, приемането на предложението и настаняването на двамата в жилището –
обективира всички белези на договор за заем за послужване. Най-общо съдържанието му се
изразява в безвъзмездното предоставяне от едно лице /заемодател/ на друго лице /заемател/
определена вещ или имот за временно ползване, която заемателят се задължава да върне
3
след уговорения срок или след поискване. По правната си същност той е реален договор –
счита се сключен едва когато въз основа на постигнатото съгласие вещта или имотът бъде
предаден, той още е безвъзмезден, едностранен и неформален, тоест – за неговата валидност
правната норма не предвижда писмена форма.
Така е налице пълен аналог между констатираните по делото факти със законовата
уредба, и от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. отношенията между Ц. Ц. и ответницата Н. И. са
се развивали на плоскостта на договор за заем за послужване, тъй като двамата заедно са
живели и ползвали имота безвъзмездно въз основа на постигнато между тях съгласие за
това.
С оглед всичко това е несъмнено, че Ц. Ц. е титуляр на правото на ползване върху
1/2ид.част от имота, което е възникнало за него въз основа на годно правно основание –
писмен договор в нотариална форма, то е пожизнено, необременено с условия и се простира
върху спорната жилищна сграда. Съгласно установеното по делото разпределение на
ползването между ищцата и нейния брат, същият ползва четвърти жилищен етаж от
сградата. Поведението на Ц. Ц. не обективира дезинтересиране или отказ от ограниченото
му вещно право, тъй като той го е упражнил по избран съзнателно от него начин –
посредством трето лице чрез предпочетената форма – устен безвъзмезден договор за заем за
послужване.
Действително, както вече бе посочено, при нанасянето на ответницата тя е разполагала
със съгласието и одобрението на титуляра на правото на ползване. Тъй като отношенията
между тях са били такива на фактически съжители, уговорката не е била свързана с
конкретен срок. Ц. Ц., като титуляр на правото на ползване е разполагал с възможността да
поиска възстановяване на предходното положение по всяко време – тоест – да терминира
договора за заем за послужване с едностранно волеизявление, което от достигането си до
ответницата, поражда за нея задължението да върне държането на жилищната сграда, но не
го е направил през процесния период. След тяхната раздяла през 2022г. ответницата е
освободила имота.
По изложените съображения, съдът приема, че не е осъществен фактическият състав
на чл.59,ал.1 от ЗЗД, поради което ответницата не дължи на ищцата заплащане на
обезщетение за ползване на четвърти жилищен етаж от сграда, находяща се в
гр.Габрово, кв.Етър1, ул.”**********” №1 за периода 01.01.2019г.- 31.12.2021г..
Следователно предявеният иск за заплащане на сумата от 4980лв. е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата
направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.,
съгласно разпредбата на чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД от Р. П. Ц.,
ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово,кв.Етър 1, ул.”**********” №1, с пълномощник:
адвокат Б. Г. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово,ул.”********” №1,ет.2 против Н. Т.
И., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, ул.”*******” №12, с пълномощник: адвокат В.
П. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово, ул.”***************” №1,офис 9 за
заплащане на сумата от 4980лв. /четири хиляди деветстотин и осемдесет лева/,
представляваща обезщетение за ползване на четвърти етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр.Габрово, кв.Етър 1 ул.”**********” №1 за периода 01.01.2019г.-
31.12.2021г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р. П. Ц., ЕГН**********, с адрес: гр.Габрово, кв.Етър 1, ул.”**********”
№1, с пълномощник: двокат Б. Г. от АК- Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово, ул.”********”
№1, ет.2 да заплати на Н. Т. И., ЕГН**********,с адрес: гр.Габрово, ул.”*******” №12, с
пълномощник: адвокат В. П. от АК-Габрово, съдебен адрес: гр.Габрово,
ул.”***************” №1, офис 9, направените разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800лв. /осемстотин лева/, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5