Решение по дело №2482/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1477
Дата: 2 декември 2020 г. (в сила от 2 декември 2020 г.)
Съдия: Валентин Бойкинов
Дело: 20201000502482
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1477
гр. София , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502482 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 463, вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по жалба на В.
Ю. К. срещу Решение на СГС, ГО, 4с-в по ч.гр.дело № 17051/2018г., с което е оставена без
уважение жалбата срещу разпределение от 08.10.2018г. по изп.дело № 20189210400436 на
ЧСИ С. П., с рег. № 921 при КЧСИ.
Счита, че обжалваното решение е неправилно поради съображения, изложени в
жалбата, поради което моли да бъде отменено и да се постанови друго, с което се отмени
постановлението за разпределение на ЧСИ в обжалваната част като незаконосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е допустима, но разгледана по
същество тя е неоснователна.
Установява се от преписката по изп. дело № 20189210400436, че изпълнителното
производство е образувано по молба на първоначалния взискател „Юробанк България“АД
въз основа на изпълнителен лист изаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение
издадено по ч.гр.дело № 8088/2010г. на РС Варна, с която длъжниците В. Ю. К. , Д. И. М. и
„Одисейстрой“ООД са осъдени да заплатят парично задължение в размер на 693 806,06
лева, от които главница в размер на 349 352,96 лева; законна лихва в размер на 281 943,287
лева за периода от 02.06.2010г. до 27.04.2018г.; 26 123,74 лева мороторна лихва; 15 768,53
лева разноски и 20 617,55 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
1
Не е спорно, а и се установява от данните по делото, че в хода на принудителното
изпълнение това вземане е било цедирано от първоначалния взискател в полза на „Гама
Трейд България“ООД, който пък от своя страна е цедирал същото вземане на „Транс
Съплай“ЕООД, който на осн. чл.429 ГПК е бил конституиран като взискател по
принудителното изпълнение.
Не е спорно, а и се установява, че в хода на изпълнителното производство е
проведена публична продан на ипотекиран в полза на взискателя недвижим имот ,
собственост на длъжниците В. Ю. К. и Д. И. М. вследствие на която са постъпили парични
средства в размер на 267 000 лева, които са включени в изготвеното разпределение.
С протокол от 08.10.2018 г. съдебният изпълнител е изготвил разпределение на
постъпилата от публичната продан сума от 267 000 лв. Разпределението на сумата от 267 000
лв. е извършено, както следва:

1. Вземания за разноски по принудителното изпълнение (чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД):

1. 1 За взискателя „Транс Съплай" ЕООД - 5 992,20 лв. - т. 20 от ТТР към ЗЧСИ;

1. 2 За ЧСИ С. П. 348,00 лв. - обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ.

2 . Вземания на държавата и общината за данъци и такси (чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД):

2.1. В полза на Столична община - 162,58 лв;

2.2. За ЧСИ С. П. 19,51 лв. - на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

3. Вземания, обезпечени с ипотека и залог (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД):

3.1. За взискателя „Транс Съплай" ЕООД - 258 963,52 лв. - главница (частично);
2

3.2. За ЧСИ С. П.- 1 514,19 лв. - на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна :
Разпределението представлява акт на съдебния изпълнител, с който се определя
редът за удовлетворяване вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното
или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело
сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. Съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително
удовлетворение на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а
степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на
вземанията с еднакъв ред.
Съгласно чл. 136 ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение в реда,
по който са изброени, следните вземания:
1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както
и за исковете по чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо
кредиторите, които се ползуват от тези разноски;
2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно
превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство,
както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки
по концесионни договори;
3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените
или ипотекирани имоти;
В разглеждания случай от получената от проданта сума, както правилно е посочил и
първоинстанционният съд, най - напред подлежат на удовлетворяване в пълен размер
вземанията, с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - разноски по изпълнението, като в
първия ред на специалните привилегии влизат изцяло необходимите разноски на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, тъй като по
изпълнителното дело не се извършва общо разпределение на постъпленията, а
разпределение на постъпления от отделни изпълнителни способи.


3
Правилно съдът е приел, съобразявайки задължителните разяснения, дадени с ТР № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, че съдебният
изпълнител законосъобразно на първо място е заделил сума за удовлетворяване на
вземанията за разноски по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД
в полза на взискателя. Правилно е приел, че при определяне на разноските съдебният
изпълнител е съобразил заплатената от взискателя такса по т. 20 ТТР към ЗЧСИ в размер на
5 992,20 лв., която според представените доказателства по изпълнителното дело (лист 317)
са заплатени от взискателя по издадена фактура № **********/31.07.2018 г. Както се
установява също така от приложеното уведомление на ЧСИ за дължими такси по ЗЧСИ, на
основание чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, в полза на ЧСИ следва да бъдат присъдени обикновени такси
по образуваното изпълнително дело, както следва: т. 1 - 24. 00 лв. с ДДС за образуване на
изпълнително дело; по т. 3 - 24. 00 лв. с ДДС за 4 броя справки и по т. 4 - 300,00 лв. с ДДС за
разгласяване на проданта.
На следващо място, правилно е преценено, че на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, в
полза на взискателя Столична община в разпределението следва да бъде включена и
сумата от 162,58 лв. за задълженията за данък недвижими имоти и лихва върху имота,
предмет на изпълнението. Както се посочи по-горе, съгласно цитираната разпоредба с право
на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или МПС,
както и вземанията, произтичащи от концесионния плащания, лихви и неустойки по
концесионни договори. В настоящия момент данъците, които се обезпечават с тази особена
привилегия, са местни, събират се в полза на общинския бюджет - чл. 10, чл. 44 и чл. 52 от
ЗМДТ. Съответно нормата следва да се тълкува в смисъл, че привилегировани са вземанията
на общината за данъци върху вещта, по отношение на която е реализирана продажба, от
цената от тази продажба, като противно на твърденията на жалбоподателя това
обстоятелство изрично е посочено от частния изпълнител в проекта за разпределение.
Остатъкът от събраната в изпълнителното производство сума, която ще се получи
след погасяване на вземанията с по - преден ред на привилегия, следва да се разпредели в
полза на взискателя, на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД (вземанията, обезпечени със залог
или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти). В тази връзка
настоящият съдебен състав намира за правилен извода на съда, че в полза на взискателя от
този ред „Транс Съплай" ЕООД не следвало да се разпределят суми, тъй като липсвало
уведомяване за извършената цесия и договорът за цесия не е вписан в Агенцията по
вписванията. Напротив, видно от данните по делото липва възможност да се направи такъв
извод, тъй като длъжниците са редовно уведомени за извършените цесии, а договорите са
надлежно вписани.
Съгласно чл. 99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор/ в
случая „Транс Съплай" ЕООД/ с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, ако не е уговорено противното, като видно от представения по делото
4
договор за цесия такова изрична уговорка не е налице.
На следващо място, следва да се посочи, че от жалбата не става ясно дали изобщо се
оспорва качеството на взискател на „Транс Съплай" ЕООД, който да има правото да участва
в производството по принудителното изпълнение, т.е да се оспорват правата му като
приобретател на прехвърленото вземане заедно с обезпеченията, които са предмет на
привилегията по 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД- вземане обезпечено с ипотека или пък само се оспорва
действието на цесията по отношение на длъжника.
В първия случай, възраженията на длъжника изобщо не могат да бъдат предмет на
обсъждане в настоящото производство тъй като разпределението е акт на съдебния
изпълнител, в който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът
за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на
всяко от тях. В това производство, както и при обжалването му пред съда по реда на чл. 463,
ал.1 ГПК, не може да се преценява и да се извършва проверка относно самото съществуване
на материалните права на взискателите дори и ако някой от другите взискатели или
длъжникът възразят против неговото включване в разпределението с подобни възражения.
При съставянето на разпределението съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази
единствено с издадените изпълнителни титули и удостоверените в публичния регистър
вписвания, удостоверяващи наличието на вписана противопоставима на другите взискатели
привилегия, като съотв. съдебният контрол върху преценката на законосъобразността на
органа по изпълнението не може да надхвърли обхвата на тази проверка. Тези въпроси не
могат решавани по повод обжалване на разпределението, както правилно е процедирал и
първостепенният съд.
Във втория случай, с оглед твърденията на жалбоподателя, че цесията не му е била
съобщено, както се посочи по-горе, тези възражения са неоснователни и недоказани.
Цесията е съобщена на длъжника в хода на принудителното изпълнение като
обстоятелството, че това е станало чрез съдебния изпълнител по никакъв начин не се
отразява на материално-правния ефект на изявлението на стария кредитор по чл. 99, ал.3
ЗЗД. Следва да се посочи и обстоятелството, че смисълът на съобщаването на цесията е до
момента на получаването на съобщението от длъжника, негов кредитор във вътрешните им
отношения продължава да се счита цедентът, а такъв в случая е „Юробанк България“АД,
който е първоначалния взискател по чието искане е образувано и самото принудително
изпълнение. Преди съобщението длъжникът не може да отказва плащане на стария
кредитор- до тогава тя нито, го ползва нито му вреди. До момента на уведомяването
длъжникът може валидно да престира на стария си кредитор, което плащане ще има
погасителен ефект за дълга му. След уведомяването му обаче, което безспорно е налице към
настоящия момент, цедентът „Юробанк България“АД, респ. първият първият приобретател
на цедираното вземане „Гама Трейд България“ООД са изгубили качеството си на кредитор
на длъжника и тъй като нито се твърди, нито се доказва длъжникът да е погасил дълга си
към тях преди уведомяването за цесията, то и длъжникът дължи плащане на новия кредитор
5
„Транс Съплай" ЕООД, който е включен в разпределението от съдебния изпълнител.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба
срещу обжалваното решение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение на СГС, ГО, 4с-в по ч.гр.дело № 17051/2018г., с което е
оставена без уважение жалбата срещу разпределение от 08.10.2018г. по изп.дело №
20189210400436 на ЧСИ С. П., с рег. № 921 при КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6