РЕШЕНИЕ
№
2238
гр.
Пловдив, 19.11.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІII състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Д. Караиванова и участието
на прокурора Димитър Молев, като разгледа КАНД №1489/2021
година по описа на съда, докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП- Пловдив, депозирана чрез юрк. М. против Решение №260197 от 08.02.2021г., постановено
по АНД № 4092/2020г. по описа на Районен съд - Пловдив, VII наказателен състав, с което е отменено Наказателно
постановление №515931-F542345/05.06.2020г.,
издадено от Директор дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП- Пловдив против „Рециана“ ООД гр.Пловдив ЕИК205211738 за административно
нарушение на чл.180 ал.2 вр ал.1, вр.
чл.102 ал.4, вр.чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, за което на
основание чл.180 ал.2 вр .ал.1 от ЗДДС му е наложено
административно наказание „имуществена санкция в размер на 65000.00 лева“.
Касаторът в подадената жалба счита,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при
противоречие със съдопроизводствените правила, като
се явява явно несправедливо. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно
събраните доказателства по представената административна преписка, свързани с наличието
на безспорно осъществено нарушение и неправилно е преценил, че се касае за
приложение на разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗДДС. Сочи, че е приложима
разпоредбата на §1 т.5 б.б от ПЗРЗДДС предвид факта, че сградата е въведена в
експлоатация със заповед от 22.10.2019 година. Касаторът
излага конкретни факти по сключени сделки и поредица от придобивания на
посочения недвижим имот, предмет на обстоятелствата по издаденото НП. Счита, че
липсват основания да се приеме, че не е налице осъществено административно
нарушение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да бъде потвърден издадения
административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк.М., която поддържа жалбата и ангажира допълнителни
писмени доказателства, касаещи издаден РА. По същество и с писмено становище
оспорва изводите на първоинстанционният съд и излага
подробни аргументи за приложението на материалноправните
разпоредби. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, посочени от
ответната страна.
С подадена частна жалба оспорва и Определение №260382/02.04.2021г. постановено в производство по чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, като се иска неговата отмяна
по изложените в касационната жалба основания.
Ответникът по касационната жалба – търговско дружество „Рациана“
ООД-Пловдив, редовно призован, се представлява от адв.
Д.И., която оспорва жалбата и поддържа представеният писмен отговор, като
оспорва и представените в касационното производство писмени доказателства. По
същество на спора с писмени бележки счита, че касационната жалба е
неоснователна и като такава иска да бъде отхвърлена, а съдебното решение като
законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт, с който издаденото НП е отменено, да бъде потвърден.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.
211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от „Рециана“
ООД срещу процесното НП, издадено на основание АУАН №F542345/24.03.2020г., съставен от свидетелят Г.К.Б.,
заемащ длъжността „инспектор по приходите“ в ТД на НАП-Пловдив, с което е
вменено на касационният ответник административно нарушение на разпоредбата на
чл.180 ал.2 вр. ал.1, вр.
чл.102 ал.1 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, извършено на 15.01.2020г.
Съгласно обстоятелствата, изложени в АУАН, дружеството е регистрирано на
13.07.2018г., като основният предмет на дейността е инвестиция в недвижими
имоти с цел продажба. Във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с
вх. № 303912000048861/13.01.2020г., св. Б. извършила проверка за установяване
на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирани с протоколи с №
**********/24.01.2020 г. и № **********/10.04.2020г.. От изисканите и
представени документи, справки и писмени обяснения органът по приходите
установил, че за периода от 01-31.12.2019г. дружеството е реализирало облагаем
оборот от 390000лева, формиран от покупко-продажбата на недвижим имот -поземлен
имот и жилищна еднофамилна сграда, разположена на адрес в гр. Пловдив, ул.
“Велбъжд“ № 63, за което е издадена и фактура № **********/23.12.2019г.. Проверяващият
свидетел направил преценката, че извършената покупко-
продажба е доставка, която не попада в изключенията, предвидени в разпоредбата
на чл.45 ал.3 от ЗДДС. Този си извод извел от преценката на обстоятелството, че
се касае за покупко-продажба на нова сграда и прилежащият й терен, по смисъла
на § 1 т.5 б. „б“ от ДР на ЗДДС /в редакцията в сила до 31.12.2019 г./. В тази
връзка направил преценка на приложеното Удостоверение № 36/22.10.2019 г. издадено
от Главния архитект на Район „Централен“ при Община Пловдив ,за въвеждане на
строеж в експлоатация. Реализираният оборот, натрупан в период, не по-дълъг от
два последователни месеца, включително текущия, съобразно разпоредбата на
чл.96, ал.1 от ЗДДС предполагал подаване на заявление за задължителна
регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Констатирано
било, че „Рециана‘‘ ООД е следвало да подаде
Заявление за регистрация в срок до 30.12.2019г. включително, а то е било подадено
по- късно: на 13.01.2020г.. С оглед тези констатации дружеството е регистрирано
по ЗДДС от връчване на Акт за регистрация № 160422000232861/24.01.2020г., което
е станало на 20.02.2020г.. Констатирано е, че за данъчен период 23.12.2019г. –
19.02.2020г. не са били извършени други облагаеми доставки от „Рециана“ООД. Определената данъчна основа била стойността по
фактура № **********/23.12.2019г. от 390000 лева, за който приход се определил
дължим ДДС по чл. 67, ал. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 53,
ал. 2 от ППЗДДС в размер на 65 000 лева. ДДС бил начислен по реда на чл. 102,
ал. 4 от ЗДДС, съгласно която разпоредба се дължи ДДС за облагаемите доставки в
случаите по чл. 96, ал. 1, изр. 2 от ЗДДС от датата, на която е надвишен облагаемия
оборот от 50 000 лв. до датата, на която е регистрирано от органа по приходите,
или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация, като се дължи
данък и за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот. Актосъставителят приел, че за извършената от касационният
ответник доставка за съответния данъчен период е следвало да се подаде справка-
декларация по чл. 125 от ЗДДС и да включи издадения документ за продажба
в дневника за продажби, като ги подаде в компетентната ТД на НАП – Пловдив не
по-късно от 14.01.2020г..това според него съставлява нарушение на чл. 180, ал.
2, вр. с чл. 180 ал. 1 от ЗДДС, вр.
чл. 102 ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 86, ал. 1 и ал. 2
от ЗДДС, за което на 24.03.2020 г. бил съставен процесния
АУАН, подписан от упълномощен представител. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпило
писмено възражение, което административнонаказващият
орган счел за неоснователно. Въз основа на съставения АУАН, било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "имуществена санкция в размер на 65 000 лева".
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетел е разпитана актосъставителят Б., която поддържа акта и излага
обстоятелствата по него. За да отмени атакуваното НП, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че вмененото
административно нарушение не е установено по безспорен и категоричен начин,
като счел, че неправилно е отказано приложение на разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗДДС, която изключва посочената доставка от категорията на облагаемите с ДДС, поради
което незаконосъобразно е определена и наложена санкция.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд,
като по отношение на
посочените мотиви за установяване на нарушението и обективно отговорното
поведение на касационният ответник, те са правилни. По отношение на изводите
относно приложимостта на разпоредбата на
чл.45 ал.3 от ЗДДС, те са
законосъобразни. Те са изградени на база събраните по делото доказателства,
касаещи приложение нотариален акт от 23.12.2019г и предходният такъв от
23.03.2017година. Безспорно е, че посоченият недвижим имот в частта сградите,
които са в него, попада в обхвата на посочената норма, съгласно която освободена
доставка по ЗДДС е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови,
доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето
на други вещни права върху тях. Касае се за извършено преустройство на стара сграда, а не за нов строеж.
Разглеждащият състав законосъобразно е приел,
че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно липса
на установено административно на нарушението и събраните доказателства не сочат
за осъще8ствено от „Рациана“ ООД случай на
неправомерно деяние по смисъла на чл.180 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС, като не са настъпили посочените от административно – наказващият орган
вреди за държавния бюджет. Тези изводи се споделят и от настоящият съдебен
състав, като те са съобразени с постоянната съдебна практика. Липсата на изводи
от наказващият орган в тази връзка опорочава проведения административно
наказателния процес и води до незаконосъобразност на атакувания административен
акт, свързан с ограничаване на правото на защита на нарушителя. Събраните
в първоинстанционното производство гласни и писмени
доказателства водят до несъмнения извод, че не се касае за осъществено
административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от
страна на касационния ответник. От приобщените и обсъдени от съда писмени
доказателства може да се направи несъмнения извод, че в настоящият случай, дори
да приеме наличие на осъществено административно нарушение, то е налице
хипотезата, за да бъде приложена разпоредбата на чл.28, б. а от ЗАНН. Безспорно е, че обществената опасност на деянието и
дееца са изключително ниски, а наложената санкция, дори в един минимален
размер, би била неоправдано висока с оглед на причинените общественоопасни
последици и е несъразмерна на установеното административно нарушение и неговата
тежест. Затова становището на настоящия съдебен състав е, че не е следвало да
бъде наложена посочената в НП “имуществена санкция в размер от 65000.00 лева”
Тези обстоятелства законосъобразно са преценени от първоинстанционният
съд, който е отменил атакуваното НП. Изводите на съда в тази насока са
законосъобразни, защото са съобразени с наличието на конкретни обстоятелства,като
настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията
на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че същите са идентични с тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е
дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. Приложеното писмено
доказателство – копие от РА, само по себе си не обосновава административно –
наказателна отговорност на касационният ответник, а касае съвсем различно
административно производство. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено
в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва
да бъде оставено в сила.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на ответника,
който е направил своевременно искане
за тяхното присъждане в настоящата инстанция и е приложил списък
с разноски. Същите се констатираха
в размер на 2500 лева за адвокатско възнаграждение, за които е направено възражение за прекомерност, което е неоснователно и противоречи на разпоредбата на чл.18 ал.2 вр.
чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г за минималните адвокатски възнаграждения.
Във
връзка частна жалба от касационният ответник срещу Определение №260382/02.04.2021г.,
постановено от първоинстанционният съд в производство
по чл.248 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 АПК, с което уважена
молба от 18.02.2021г. на Рециана ООД за изменение на
решението в частта за разноските с искане за присъждане на такива в размер на 2480
лева, касационният състав намира, че то се явява законосъобразно и правилно. На
жалбоподателят са се дължали разноски, определени по реда на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г за минималните
адвокатски възнаграждения. Същите правилно са определени в размер на 2480.00
лева, съразмерно на наложената санкция. Ето защо подадената частна жалба се
явява неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Разноски
на частния тъжител в настоящето производство не се дължат, тъй като
производството по чл. 248 ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на производството по делото по
повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. Това производство е способ за защита
срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето
на съда по направеното искане по чл. 248 ГПК
е допълнение на вече постановен акт в производството пред инстанцията, за която
вече са присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат. По тази причина интересът в това производство е
материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва
да се допуска кумулиране на нови задължения за
разноски в "процеса относно разноските" за страните, по аргумент на
противното на уредбата на чл. 78 ГПК.
С оглед на горното искането на частният жалбоподател за присъждане на разноски
за настоящата инстанция в това производство, следва да се остави без уважение.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260197
от 08.02.2021 год., постановено по АНД № 4092/2020 година по опис на Районен
съд – Пловдив- VII н.с.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №260382/02.04.2021г.
по АНД № 4092/2020 година на Районен съд – Пловдив- VII
н.с..
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „Рециана“ ООД ЕИК205211738,
седалище гр.Пловдив сумата
от 2500.00 /две хиляди и петстотин/лева
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/