Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, ……………г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
публично заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на
секретаря Александрина Янева, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова
административно дело № 2347/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.
145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от П.Г.Н., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 365з-6500 от 16.09.2022 г.,
издадена от Директора на ОД на МВР Варна, с която на младши инспектор П.Г.Н. –
полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР
Варна, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
С
жалбата се поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна –
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорва се описаната
фактическа обстановка като неотговаряща на обективната истина. Твърди се, че проверката не е извършена всеобхватно, а
анализът на събраните доказателства е едностранчив. Счита се, че е недопустимо
обхватът на проверката в хода на дисциплинарното производство да се припокрива изцяло
с фактите и обстоятелствата в обвинителния акт, като същевременно в оспорената
заповед са възпроизведени само доказателствата от досъдебното производство,
които ползват обвинителната теза. Аргументира се, че доколкото описаното в
заповедта нарушение представлява и престъпление, е недопустимо преди
установяване на вината за обективираното в обвинителния акт деяние
дисциплинарно наказващият орган да установява тези факти и да се произнася по
въпроса за вината. Според жалбоподателя това води до материална
незаконосъобразност на заповедта и е нарушение на чл. 35 АПК, която норма
изисква изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изтъква
се, че следва да се изчака влизането в сила на присъдата на наказателния съд, в
противен случай ще се изпразни от съдържание нормата на чл. 195, т. 4 ЗМВР,
регламентираща сроковете за налагане на дисциплинарно наказание за деяния,
осъществяващи състав на престъпление, които текат от влизане в сила на
присъдата. Позовавайки се на Тълкувателно постановление
№ 3 от 07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС,
жалбоподателят навежда доводи, че действие или бездействие на служителя при, по
повод и във връзка със служебни задължения, очертани с нормативен акт,
административен акт, разпореждане на ръководителя или с длъжностна
характеристика, не попада в хипотези на нарушени етични правила за поведение по
Етичния кодекс, основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, както се
е опитал да вмени в случая административният орган. Искането е да се отмени
обжалваната заповед, като се претендира и присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски. В хода на делото по същество адв. Д.Й. –
процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и моли за отмяна на
заповедта и за присъждане на разноски на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът – Директорът на ОД на
МВР Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Г. Г., изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на заповедта
като правилна и законосъобразна, издадена при наличие на съответните
материалноправни предпоставки. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е редовна и допустима.
Подадена е от заинтересовано лице – адресат на акта, за когото същият е
неблагоприятен, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК. Заповедта
е получена от оспорващия на 19.09.2022 г., а жалбата е подадена на 30.09.20022
г. – видно от печата върху пощенския плик, с който същата е изпратена. По
аргумент от чл. 211, изречение първо ЗМВР заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд
по реда на АПК, т.е. процесната заповед е годен за оспорване акт.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните, и фактите, изведени от събраните по делото доказателства, както и
с оглед разпоредбата на чл. 168
АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорената Заповед № 365з-6500
от 16.09.2022 г., издадена от Директора на ОД на МВР Варна, на младши инспектор
П.Г.Н. – полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при
ОД на МВР Варна, на основание: чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 2 и т. 4; чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ,
алт. първа, т. 8 и т. 13; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4;
чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на
връчване на заповедта.
По отношение компетентността на
издателя на оспорената заповед:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – Директорът на ОД на МВР Варна. Съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР
заповедите за налагане на дисциплинарни наказания се издават от ръководителите
на структурите по чл. 37 за всички наказанията по чл. 197, за служители на
младши изпълнителни длъжности (сред които е младши инспектор). В този смисъл
обжалваната заповед не е нищожна, а е издадена от орган в неговата материална
(предметна) и териториална компетентност.
По отношение изискването за
спазване на установената форма:
Оспорената заповед е писмена, а
от посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право,
респ. и в този аспект не се установяват основания за отмяна на заповедта. Спазени са изискванията за съдържанието на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, регламентирани в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като са
посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което са
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са изложени
конкретни мотиви, както относно осъществяване на деянието и квалифицирането му
като тежко нарушение на служебната дисциплина, така също и във връзка с
определяне на вида и размера на наложеното наказание чрез обсъждане на всички
обстоятелства, посочени в разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР.
По отношение съобразяването с
административнопроизводствените правила:
Съгласно чл. 195, ал. 1 ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като според чл.
196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на нарушителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган – чл. 196, ал. 2 ЗМВР.
В разглеждания казус последно
изготвената обобщена справка (от 08.09.2022 г.), ведно с материалите от
дисциплинарното производство, е постъпила при дисциплинарно наказващия орган
(ДНО) на 16.09.2022 г. видно от поставената върху нея резолюция. По аргумент от
чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР именно това е датата на откриване на нарушението.
Обжалваната Заповед № 365з-6500 на Директора на ОД на МВР Варна е издадена на
същата дата, поради което сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР се явяват спазени.
В съответствие с чл. 35 АПК
административният орган е издал заповедта, след като е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
При провеждането на
дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗМВР и в
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121з-877 от
06.07.2021 г.) процесуални изисквания и правила.
В случая дисциплинарното производство
е образувано в хипотезата на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР – със Заповед №
365з-2515/21.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР Варна (л. 189-193 от адм.
преписка), издадена във връзка с постъпили писмо рег. № 4855р-3384/15.04.2022
г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ (л. 184 от адм. преписка) и писмо
№ СП-9665/2021 г. от 18.04.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна (л.
186 от адм. преписка). Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 44, ал. 2 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година. На основание чл. 207, ал. 2 ЗМВР с
посочената заповед е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). П.Г.Н. е
запознат със заповедта на 19.05.2022 г., видно от вписаното от него на гърба на
заповедта – л. 189 от адм. преписка.
В съответствие с нормите на чл.
207, ал. 3 6 и 7 ЗМВР от дисциплинарно разследващия орган са извършени
необходимите процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване
на случая – изискана е и е събрана информация относно описаното в писмата, инициирали
дисциплинарното производство, деяние, както и във връзка със служебните
задължения на полицейския служител и конкретно осъществяваната от него дейност
в деня на извършване на нарушението; снети са сведения от лица – очевидци на
случая; приобщени са доказателства, събрани в хода на образуваното срещу П.Н.
досъдебно производство по описа на Окръжна прокуратура – Варна, след което са
изготвени обобщена справка № 439р-16909/08.07.2022 г. (л. 106-116 от адм.
преписка) и писмено становище № 439р-17675/18.07.2022 г. (л. 85-94 от адм.
преписка), в които подробно са описани констатираните факти и обстоятелства и
доказателствата, от които се установяват същите, като от ДРО е направено
предложение за налагане спрямо служителя на дисциплинарно наказание „уволнение“
и за прекратяване на служебното му правоотношение в МВР.
На държавния служител е
предоставена възможност за упражняване на правата по чл. 207, ал. 8 ЗМВР, вкл.
да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, от което право същият се е
възползвал. Подпомагащият го в защитата адвокат е направил искания, отразени на
гърба на обобщената справка и на становището. ДНО е запознат с обобщената
справка на 05.08.2022 г., видно от поставената върху нея резолюция (л. 94 от
адм. преписка).
Със Заповед № 365з-5157/05.08.2022
г. на ДНО – Директора на ОД на МВР Варна (л. 83-84 от делото), е разпоредено на
ДРО събирането на допълнителни доказателства, а със Заповед №
365з-5649/16.08.2022 г. на ДНО – Директора на ОД на МВР Варна (л. 81-82 от
делото), е изменен съставът на ДРО. П.Н. е запознат с посочените заповеди и е
направил искания във връзка с тях. От ДРО са извършени допълнителни процесуални
действия и са събрани доказателства (л. 51-75 от адм. преписка). Издадени са
обобщена справка № 439р-21156/26.08.2022 г. (л. 42-48 от адм. преписка) и
писмено становище № 439р-21265/29.08.2022 г. (л. 35-41 от адм. преписка), в
които подробно са описани установените факти и обстоятелства и доказателствата,
от които се установяват същите, като от ДРО отново е направено предложение за
налагане спрямо служителя на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за
прекратяване на служебното му правоотношение в МВР. П.Г.Н. е запознат с
обобщената справка на 26.08.2022 г. видно от саморъчно положения от него подпис
на стр. 13 от същата (л. 42 от адм. преписка). Независимо от посоченото, че ДНО
е запознат с обобщената справка на 16.09.2022 г., предвид поставената върху нея
резолюция (л. 48 от адм. преписка), очевидно ДНО се е запознал с процесната
справка по-рано, т.к. със Заповед № 365з-6110/01.09.2022 г. на ДНО – Директора
на ОД на МВР Варна (л. 32-33 от делото), е разпоредено на ДРО събирането на
допълнителни доказателства. Такива са събрани от разследващия орган вследствие
извършване на съответните процесуални действия (л. 19-31 от адм. преписка).
Изготвени са обобщена справка № 439р-22213/08.09.2022 г. (л. 9-16 от адм.
преписка) и писмено становище № 439р-22487/12.09.2022 г. (л. 1-8 от адм.
преписка), видно от които от ДРО е направено предложение за налагане на П.Г.Н.
на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на служебното му
правоотношение в МВР. Служителят е запознат с обобщената справка на 09.09.2022
г., което се установява от саморъчно поставения от него подпис на стр. 14 от
справката (л. 9 от делото), а подпомагащият го в защитата му адвокат е направил
искания, отразени на стр. 14-гръб от справката (л. 9-гръб от делото). ДНО е
запознат с обобщената справка на 16.09.2022 г. видно от поставената върху нея
резолюция (л. 16 от адм. преписка). Запознаването на служителя с обобщената
справка се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. В
показанията си, дадени в процесуалното качество на свидетел по делото, С.Ж.–
председател на комисията, назначена за ДРО, потвърждава изготвянето на покана
за запознаване с окончателната обобщена последна справка (тази от 09.09.2022
г.) и връчването на поканата и именно на справката от 08.09.2022 г. на младши
инспектор П.Н..
Заповедите за връщане на
дисциплинарното дело на ДРО за събиране на допълнителни доказателства са
издадени на основание чл. 57, т. 5 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г.
съобразно предоставеното в тази правна норма правомощие на ДНО. Обобщените
справки и становищата имат съдържанието, установено съответно в чл. 49 и чл. 53
от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година.
Налага се извод, че в хода на
дисциплинарната процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с
всички актове – заповедта за образуване на дисциплинарното производство,
последващи заповеди на ДНО за събиране на допълнителни доказателства и
изменение в състава на ДРО, обобщените справки и становища, заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание, както и с материалите от извършената
проверка.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 206, ал. 1 ЗМВР държавният служител е изслушан от ДНО и са приети писмените
му обяснения, за което е съставен нарочен протокол рег. № 365р-53947/15.09.2022
година (л. 200-203 от адм. преписка). Спазени са и разпоредбите на ал. 3 и ал.
4 от чл. 206 ЗМВР, регламентиращи действията на наказващия орган преди налагане
на дисциплинарното наказание – правото на наказващия орган да използва всички
начини и средства, допустими от закона, за разкриване на обективната истина,
както и задължението да събере и оцени всички доказателства, включително
събраните при други проверки и доказателствата, посочени от държавния служител.
На 16.09.2022 г. е издадена
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, надлежно връчена на държавния служител на 19.09.2022 година.
Неоснователни са твърденията в
жалбата за липса на всеобхватен анализ на доказателствата и за изграждане на
правните изводи на ДНО единствено въз основа на доказателствата, събрани в хода
на досъдебното производство, по което жалбоподателят е обвиняем, ползващи
единствено обвинителната теза. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР наказващият орган е
длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити
или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.
Чл. 39 АПК предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не
се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при
условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в
специалните закони. По делото е събрана цялата дисциплинарна преписка, в която
освен материали от досъдебното производство, които са изискани и приобщени към
дисциплинарната преписка по надлежния ред и за които няма данни и доказателства
да са събрани или изготвени не по надлежния ред, се съдържат и други
доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство от ДРО, в т.ч.
сведения от физически лица, кадрова справка, типова длъжностна характеристика,
отчетни месечни графици, ежедневни ведомости, разпореждания на Началника на
Пето РУ на ОД на МВР Варна, информационна карта за дейността на наряда, доклад
за проверени лица и превозни средства, дневник за зачисляване на АУАН. При
мотивиране на заповедта ДНО е обсъдил всички събрани в хода на дисциплинарното
производство доказателства – както приобщените такива, събрани в хода на
досъдебното производство, така и описаните по-горе, събрани в хода на
дисциплинарното производство от ДРО. Изводът на ДНО за допуснати тежки
нарушения на служебната дисциплина, представляващи основание за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание, е достигнат след извършен пълен и
обективен анализ на всички доказателства.
Оспорващият не сочи
доказателства, от които да се установява фактическа обстановка, различна от
приетата от ответника, поради което доводите му за неустановяване на
обективната истина се явява неоснователни.
Гореизложеното обуславя липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават отмяната на оспорваната заповед.
По отношение съответствието на
оспорения акт с материалноправните разпоредби:
Дисциплинарната отговорност по Глава осма от Раздел VІІІ ЗМВР е лична отговорност и за да бъде
наложено дисциплинарно наказание на служител от състава на МВР, следва
административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по
непредпазливост, в двете ѝ форми – небрежност и самонадеяност) е нарушил
служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от
хипотезите на чл. 194, ал. 2 ЗМВР. В тежест на дисциплинарно
наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства,
осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана
дисциплинарната отговорност на служителя.
В случая в обжалваната заповед е
прието, че в постъпилите с писмо рег. № 7855р-3387/15.04.2022 г. по описа на
дирекция „Вътрешна сигурност“ и писмо № СП-9665/2021 г. от 18.04.2022 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Варна материали се съдържат предварителни данни за извършено
от мл. инспектор П.Н. тежко нарушение на служебната дисциплина. Посочено е, че
деянието, за което Н. е привлечен като обвиняем – „за това, че
на 25.03.2022 г. в град Варна, в качеството му на длъжностно лице – полицейски
орган, на длъжност полицай в група „ Охранителна полиция “ на Пето РУ – Златни
пясъци при ОД на МВР Варна, е приел от лице сума в размер на 40 (четиридесет)
лева, които не му се следват, за да не извърши действие по служба — да не
санкционира лице за установено административно нарушение по Закона за
движението по пътищата“, съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на
службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо – „неизпълнение на
разпоредбите на този закон...“ (чл. 67 ЗМВР), т. 2 – ,,неизпълнение на
служебните задължения“, и т. 4 – ,,неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени са т. 15, 17, 19, 20, 42, 49
и 50 ЕКПДСМВР), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1 –
„...използване на служебното положение за лична облага...“, т. 8, предл. второ
– „злоупотреба с доверие“, и т. 13 – „деяния, несъвместими с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Констатирано е, че информацията
за извършеното от младши инспектор П.Н. деяние е станала обществено достояние
чрез множество публикации в различни медии.
Установено е, че на 25.03.2022
г., за периода от 08:00 ч. до 20:00 ч., младши инспектор П.Г.Н. – полицай в
група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци е бил назначен като част
от съвместен автопатрул № 547/511 КПД и ППД съвместно с младши инспектор Н.К.Н.
– младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ –
Златни пясъци, като служителите са изпълнявали служебните си задължения със
служебен автомобил марка „КИА Сийд“ с рег. № ***, който е оборудван със система
за GPS позициониране. Съгласно разпореждане рег. № 460р-7774/23.03.2022 г. на
началника на Пето РУ – Златни пясъци съвместен автопатрул 547/511 обслужва
участък на територията III — „Златни пясъци“, „Св. Св. Константин и Елена – кв.
Виница“, „Евксиноград – Св. Никола“ – маршрут от № 10, като продължителността
на установъчен пункт (УП) е до 60 минути. Това се установява от приложените по
дисциплинарната преписка утвърден график за работа (л. 160-161 от адм.
преписка) и ежедневна ведомост (л. 157 от адм. преписка), в която младши
инспектор П.Н. се е подписал.
Според информационната карта за
дейността на наряда № В 336448 (л. 140 от адм. преписка) на 25.03.2022 г. мл.
инсп. П.Н. съвместно с младши инспектор Н. Н. от 09:00 ч. до 12:30 ч. са били
на УП на Главен път I 9 до хотел „Сана“ в КК „Св. Св. Константин и Елена“. В
доклад за проверени лица и превозни средства (Приложение № 7, към чл. 13, ал.
2) е отразено, че в 10:30 ч. на 25.03.2022 г. спират за проверка товарен
автомобил „МАН“ с рег. № *** с водач М.И.А., като е отбелязано, че е съставен
фиш. При извършена проверка е констатирано, че на 25.03.2022 г., в 10:33 ч.,
подписаният Н. Н., на длъжност – младши автоконтрольор в Пето РУ – Златни
Пясъци при ОД МВР Варна, установява, че М.И.А., водач на товарен автомобил „МАН
ТГ 460“ с рег. № ***, в гр. Варна, до хотел „Сана“ е извършил нарушение по чл.
147, ал. 1 ЗДВП – не е представил ППС за технически преглед, поради което на
основание чл. 186 ЗДвП във връзка чл. 181, т. 1 ЗДвП, на водача е наложена
глоба в размер на 50 лева чрез съставен фиш с рег. № GT/1182302/25.03.2022
година. Местоположението на служебния автомобил на екипа – „КИА Сийд“ с рег. № ***,
е потвърдено от приложена разпечатка на Smart Tracker за маршрута на движение
на АП 547/511 (л. 138 от адм. преписка).
В свидетелските си показния,
дадени в Окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура – Варна (л. 127-128 от
адм. преписка), и в сведение рег. № 439р-15784/2022 г. (л. 126 от адм.
преписка) М.И.А. заявява, че на 25.03.2022 г., около 10:00 часа, пътува от гр.
Варна, посока КК „Златни пясъци“, като управлява товарен автомобил „МАН“ с рег.
№ ***. Когато стига до „Иванчов хан“, който е близо до хотел „Сана“, нарушава
знак, забраняващ движението на товарни МПС над 10 тона, във връзка с което
двама полицейски служители — катаджии, го спират за проверка, като единият
(видимо по-възрастният) му иска документите, уведомявайки го, че е извършил три
нарушения по ЗДвП — неспазване на пътен знак, несветещ фар и изтекъл документ
за преминат годишен технически преглед. Обяснява му, че глобата ще е поне 500
лева и спиране на камиона от движение, като му казва, че за едното нарушение ще
му напише фиш, но за останалите трябва да „почерпи“. Съставен му е фиш с номер
GT 1182302. М.А. поискал да се върне до камиона, което му е разрешено, като с
него отива и вторият полицай, който до момента не говори, а стои до колегата си
и наблюдава ситуацията. М.А. поставя в свидетелството си за управление на МПС и
документите на камиона две банкноти от по 20 лева, след което ги подава на
по-младия полицай, който е до него, като същият се обръща с гръб, оглежда
документите и взима двете банкноти, след което му връща документите и се
отдалечава, без да каже нищо. В даденото сведение М.А. посочва, че повторно е
извикан на разпит от следовател, след който е извършено разпознаване на лица от
мъжки пол и той категорично разпознава и двамата полицаи. Заявява, че полицаят,
който е взел от него сумата от 40 лева се казва П., а другият, който е съставил
фиша, се казва Н.. За този случай разказва на свои близки и познати, като
твърди, че всички са възмутени от действията на двамата служители на МВР.
Видно от протокол рег. №
365р-53947/15.09.2022 г. при изслушването му пред ДНО по реда на чл. 206, ал. 1 ЗМВР П.Н., в присъствието на подпомагащ защитата му адвокат, дава писмени
обяснения, че преди 25.03.2022 г. от около 4-5 месеца не е работил съвместно с
колегата си Н. Н., тъй като са били в различни отделения. Твърди, че не е
знаел, че колегата му е взимал пари. Заявява, че е запознат, че срещу Н. Н. е
имало образувано производство, като е мислил, че след това се е променил.
ДНО е
кредитирал показанията на М.А., приемайки че същият не е заинтересован от
изхода на дисциплинарното и на наказателното производство. Не са приети за
достоверни обясненията на П.Н., които са счетени за негова защитна теза, поради
заинтересоваността му от изхода на дисциплинарното производство. Освен това е
посочено, че Н. не е оказал съдействие в хода на разследването и не е
представил доказателства, с които да обори показанията на М.А..
Въз основа на горното в
оспорената заповед е прието, че младши инспектор П.Г.Н. е използвал служебното
си положение на полицейски служител, за да получи сумата от 40 лева от лице,
водач на МПС, спряно за проверка и санкционирано за част от допуснатите
нарушения. Въпреки че ДНО приема, че тъй като служителят не е запознат със Заповед
рег. № 365з-1065/21.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР Варна, с която са му
предоставени правомощия по издаване на фишове за налагане на глоби и съставяне
на АУАН по ЗДвП, същият няма задължения да ги прилага в служебната си дейност,
той, като полицейски служител, е участник в извършената проверка на водача на
МПС – осигурява безопасността на другия служител, а основно негово задължение е
да спазва и да следи за спазване на законността. Посочено е, че П.Н. е свидетел
на констатираните от младши инспектор Н. Н. три нарушения на водача, на
налагането на санкция само за едно от нарушенията, както и на думите на Н. Н.,
че за другите две нарушения водачът „ще почерпи“ вместо да бъде глобен. ДНО
намира за нелогично поведението на младши инспектор П.Г.Н., който след
приключване на проверката отива с водача М.А. до камиона и взема поставените в
документите на водача две банкноти по 20 лева. По този начин, като служител на
реда, носещ полицейска униформа, у П.Г.Н. са останали 40 лева, предназначени да
изразят благодарността на М.А., че не е санкциониран за другите нарушения.
Според ДНО е недопустимо
полицейски служител, имащ задължение да спазва и да следи за спазване на законността
в държавата, да получава облага, която не му се следва. Посочено е, че с
деянието си П.Г.Н. е създал впечатление у водача, че полицейските служители,
вместо да се борят със закононарушителите, самите те извършват правонарушения. Това
е довело до възмущението на М.А., а оттам и до уронване на престижа на
полицейската служба. Прието е, че с деянието си П.Г.Н. е злоупотребил с
доверието, възложено му от неговите началници и от Директора на ОД на МВР Варна
– назначаващ орган, който го е назначил за служител в МВР.
При така установеното ДНО е
приел, че на 25.03.2022 г., като е използвал служебното си положение на
полицейски служител, участник в извършената проверка на водач на МПС, младши
инспектор П.Г.Н. е получил от водача М. Г. сума за себе си в размер от 40 лева
– облага, която не му се следва. Счетено е, че извършеното от младши инспектор П.Н.
деяние съставлява тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, алт. първа от ЗМВР „....
използване на служебното положение за лична облага...“, за което е предвидено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Прието е също така, че с деянието
си мл. инспектор П.Г.Н. е злоупотребил с доверие, тъй като в качеството си на
полицейски орган не е предотвратил, пресякъл или разкрил извършени
правонарушения от гражданин. Злоупотребата с доверие е тежко нарушение на
служебната дисциплина, съставомерно по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 8, предл.
второ – „злоупотреба с доверие“, от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Счетено е, че с извършеното мл.
инспектор П.Г.Н. не е спазил етичните норми за поведение от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, регламентирани в:
т. 15 „Държавният служител
съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“;
т. 19 „Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява“;
т. 20 „Държавният служител
насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“;
т. 42 „Държавният служител е
неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел
лично облагодетелстване или с друга користна цел“;
т. 49 „Държавният служител не
участва в корупционни прояви“;
т. 50 „Държавният служител
проявява нетърпимост към корупционно поведение“.
Заключено е, че в условията на кумулативност са налице двете
материалноправни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, и уронване престижа на службата. Неспазването
на горепосочените етични норми от страна на младши инспектор П.Н. е довело до
уронване престижа на службата и представляват тежко дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1,
т. 13 ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Достигнат е краен извод, че
деянието на младши инспектор П.Г.Н. съставлява тежко нарушение на служебната
дисциплина, уронващо престижа на службата по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,
предл. първо – „неизпълнение на разпоредбите на този закон...“ (чл. 67 ЗМВР),
т. 2 – „неизпълнение на служебните задължения“, и т. 4 – „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, от
ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1 – „...
използване на служебното положение за лична облага...“, т. 8 предложение второ
– „злоупотреба с доверие“, и т. 13 – „деяния, несъвместими с етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, от
ЗМВР, е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
С оглед горното с обжалваната
Заповед № 365з-6500 от 16.09.2022 г. на Директора на ОД на МВР Варна, на
основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 2 и т. 4; чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ,
алт. първа, т. 8 и т. 13; чл. 204, т. 3; чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4;
чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 ЗМВР, на младши инспектор П.Г.Н. – полицай в
група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци при ОД на МВР Варна е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР
държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се
наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните
нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР и сред тях са: неизпълнение на
разпоредбите на ЗМВР – чл. 193, ал. 2, т. 1, предл. първо ЗМВР, т. 2 –
неизпълнение на служебните задължения – чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, и неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – чл.
194, ал. 2, т. 4 ЗМВР.
Правилно деянието на младши
инспектор П.Н. е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина в
проявните форми на използване на служебното положение за лична облага,
злоупотреба с доверие и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата – чл. 203, ал. 1, т.
7, предл. второ, алт. първа, т. 8 и т. 13 ЗМВР.
Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“, представляват деяния, несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Като
нарушени в случая са посочени разпоредбите на т. 15, 19, 20, 42, 49 и 50 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, според които
държавният служител: съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме; пази доброто име на институцията, която представлява; насърчава
хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; е неподкупен
и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично
облагодетелстване или с друга користна цел; не участва в корупционни прояви;
проявява нетърпимост към корупционно поведение. Описаното в обжалваната заповед
деяние, извършено от младши инспектор П.Н., изпълнява фактическия състав на
всяка от посочените за нарушени норми от Етичния кодекс, а оттам и на тежкото
нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Чрез приемане
на неследващата му се парична сума в размер на 40 лева от водача на проверения
от жалбоподателя и от колегата му товарен автомобил, заради несанкционирането
на същия за всички, допуснати от него нарушения на Закона за движението по
пътищата, П.Н. е участвал в извършване на незаконни действия по получаване на
парична сума; създал е впечатление, че така функционира системата на МВР, което
е станало достояние на широк кръг от лица – полицейски служители, прокурори и
следователи, лицето, което е дало паричната сума; дава личен пример за
незачитане на закона, а не за спазването му; злоупотребява със служебното си
положение като приема облага, която не му се следва, за да не изпълни
задължения по служба, което е длъжен да стори; възползва се от правомощията си,
за да се облагодетелства. Това поведение е несъвместимо със законността и
засилените морални изисквания към служителите на МВР, като с него
жалбоподателят не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на
МВР, а грубо го е разрушавал. Деянието на жалбоподателя се установява по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, включително сведенията
от водача на М.А., които правилно са кредитирани с доверие от наказващия орган
предвид незаинтересоваността на това лице от изхода на дисциплинарното
производство. От друга страна дадените от П.Н. писмени обяснения пред ДНО си
противоречат (служителят първо заявява, че не е запознат, че колегата му друг
път е приемал определени парични суми, а впоследствие твърди, че знае за
образувано срещу него производство, като е мислил, че след това се е променил),
поради което правилно е счетено, че същите целят единствено изграждането на
защитна теза в полза на жалбоподателя, и не са кредитирани. Макар да са в
основата на цялото дисциплинарно разследване, дисциплинарното обвинение не се
крепи само на показанията и сведенията на М.А.. Освен тях, в хода на
дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, от които да
се направи извод за извършено от П.Н. дисциплинарно нарушение, на които ДРО е
направил съвкупна преценка, което е отразено в изготвените обобщени справки и
становище. Същите са преценени и от ДНО преди издаване на оспорваната заповед,
видно от изложените в нея мотиви.
Неправомерното поведение на
младши инспектор П.Н. е станало известно на съдебни и прокурорски органи и на
служители на други структури в състава на МВР, както и обществено достояние
чрез множество публикации в различни медии, което несъмнено компроментира
доброто име на институцията, в която работи жалбоподателят. Освен това с действията
си служителят дава отрицателен пример на обществото и формира чувство на
безнаказаност у гражданите, които могат да сметнат, че могат да извършват
правонарушения, след което да се освободят от отговорност срещу даване на
известна сума пари. В основата на целта на създаването на етичните кодекси е
принципът за последователност и предвидимост на администрацията или т. нар.
„принцип на оправданите правни очаквания“. Действията, нарушаващи Етичния
кодекс на държавните служители в МВР, са обстоятелствено описани в заповедта и
инкорпорираните в нея обобщени справки. Нарушаването на посочените разпоредби
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за
да се приеме, че в случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла
на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. В конкретния случай, в условията на
кумулативност са налице двете материалноправни предпоставки съгласно
Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007
г. на ОСС на ВАС – 1) деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на
служителите на МВР, 2) с което се уронва престижът на службата, сочещи на
съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, съгласно чл. 203,
ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Оспорената заповед е постановена при правилно приложение
на материалния закон. От съвкупния анализ на доказателствения материал
дисциплинарно наказващият орган стига до правилния извод, че служителят
нарушава разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него е в
разрез с изискванията към държавния служител в МВР. Под деяние, несъвместимо с
етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва
да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което
не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител
представлява, каквото поведение категорично е установено в хода на
дисциплинарното производство.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че според Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по
тълкувателно дело № 4/2007 г. на ОСС на ВАС действие или бездействие на
служителя при, по повод и във връзка със служебни задължения, очертани с
нормативен акт, административен акт, разпореждане на ръководителя или с
длъжностна характеристика, не попада в хипотези на нарушени етични правила за
поведение по Етичния кодекс, поради което не е основание за ангажиране на
дисциплинарна отговорност. В посоченото тълкувателно постановление е прието
точно обратното – че едно деяние може да бъде едновременно както правонарушение
(престъпление или административно нарушение), така и да е несъвместино с
моралните и етични норми, тъй като същото може да засегне различни обществени
отношения, ако едно и също човешко поведение се регулира едновременно от правни
и от морални норми. Деянието може да подлежи на санкциониране като престъпление
или като административно нарушение, а същевременно да представлява и основание
за дисциплинарна отговорност, доколкото ЗМВР допуска за едно и също нарушение
служителят да носи дисциплинарна, наказателна и административнонаказателна
отговорност – аргумент от чл. 194, ал. 3 ЗМВР. Именно такъв е разглежданият
случай. С приемането на неследващата му се парична сума жалбоподателят е
нарушил конкретно посочените в оспорената заповед норми на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, като за същото деяние срещу него е
образувано наказателно производство за престъпление по чл. 302, т. 1 във връзка
с чл. 301, т. 1 от Наказателния кодекс.
Лишено от основание е
възражението, че когато с едно и също деяние се осъществява състав на
дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се
поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т.е.
необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда, като в този случай
сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на присъдата. Както се посочи
по-горе, няма законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и
тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по
аргумент от чл. 194, ал. 3 ЗМВР, съответно, че привличането към наказателна
отговорност е неотносимо. В случая дисциплинарното наказание „уволнение“ е
наложено на жалбоподателя не заради извършено престъпление, т.е. нарушението не
е определено като тежко поради осъждане
на жалбоподателя за умишлено престъпление от общ характер в хипотезата на чл. 203, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, поради което е неотносима тази норма. Дисциплинарната отговорност е
отделна и независима от наказателната. Процесното деяние представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина, което е несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР и уронва престижа на службата,
съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Производството по
налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната
отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като
не са изцяло обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила
присъда, установяваща че лицето не е извършило престъпление или обратното на
това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност.
След като е установено, че с действията си служителят е нарушил цитираните
правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижа на службата, то фактът
дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим
към законосъобразността на оспорената заповед. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна
отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да
са основание и за търсене и на друг вид отговорност.
Доказани се явяват и останалите,
посочени в обжалваната заповед, тежки нарушения на служебната дисциплина, а
именно: по чл. 203, ал. 1 т. 7, предл. второ, алт. първа и т. 8 ЗМВР –
използване на служебното положение за лична облага и злоупотреба с доверие.
Хипотезата на чл. 203, ал. 1, т.
7, предл. второ, алт. първа ЗМВР е свързана с действия на служител на МВР,
които не са в изпълнение на професионалните му функции и отговорности, а са
насочени към използване на властта, произтичаща от заеманата длъжност, за лично
облагодетелстване. В конкретния казус са налице доказателства, обосноваващи
извод за осъществяване на фактическия състав на посочената норма. Установеният
в хода на проведеното дисциплинарно производство факт, че младши инспектор П.Г.Н.,
при изпълнение на служебните си задължения, е получил от водача М. Г. парична
сума в размер на 40 лева, сочи на личното му облагодетелстване посредством
използване на служебното му положение. Несъмнено приемането на паричната сума
от водача на спрения за проверка автомобил представлява получаване на лична
облага от държавния служител, която не му се дължи. Доколкото получаването на
същата е пряко и непосредствено свързано с осъществяваните от жалбоподателя
професионални функции (към момента на извършване на деянието П.Н. е бил
назначен като част от съвместен автопатрул № 547/511 КПД и ППД заедно с друг
служител на ОД на МВР Варна), недължимото облагодетелстване е осъществено чрез
използване на служебното положение на Н..
Правилно е прието от ДНО, че
деянието на младши инспектор П.Н. осъществява състава и на нарушението на
служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Приемайки неследващата му
се облага, жалбоподателят е оставил негативни впечатления у водача на
проверявания товарен автомобил, като той и неговите близки и познати, на които
е споделил за случая, са били възмутени от действията на служителя. С
постъпката си младши инспектор П.Н. умишлено е злоупотребил с гласуваното му
доверие от страна на ръководството на ОД на МВР Варна с оглед на предоставените
му правомощия да следи за спазване на законността и да предотвратява
правонарушения. Вместо да предприеме законосъобразно поведение (да предотврати,
пресече и разкрие извършени правонарушения от гражданин), с действието си по
приемане на недължимата му облага (парична сума в размер на 40 лева)
жалбоподателят е злоупотребил с гласуваното му доверие.
ДНО е счел, че младши инспектор П.Н.
не е запознат със Заповед рег. № 365з-1065/21.02.2022 г. на Директора на ОД на
МВР Варна, с която са му предоставени правомощия по издаване на фишове за
налагане на глоби и съставяне на АУАН по ЗДвП, поради което същият няма
задължения да ги прилага в служебната си дейност, и не е обвързал нарушенията
„използване на служебното положение за лична облага“ и „злоупотреба с доверие“
с неизвършване на действия по служба – да не бъде санкциониран М.А. за
извършени нарушения по ЗДвП. В този смисъл твърденията на жалбоподателя относно
невръчване на посочената заповед са неотносими към законосъобразността на
обжалваната заповед. Действително и от показанията на свидетеля С.Ж.не се
установя въпросната заповед да е надлежно съобщена на оспорващия. Свидетелят
разяснява кои служители могат да съставят АУАН за нарушения по ЗДвП, както и
реда за предоставяне на бланките на АУАН и фишовете, т.е. само принципно е
изяснен един от аспектите на правомощието за съставяне на АУАН и фиш. Следва да
се отчете обаче и факта, че свидетелят работи в ІІІ РУ, а оспорващият е бил
служител в V РУ, т.е. няма преки и непосредствени наблюдения, които да са
относими конкретно към случая. Показанията на свидетеля в този аспект не
допринасят за изясняване на релевантните по делото факти.
В заключение съдът намира, че в
съответствие с установените факти и доказателствата за извършени дисциплинарни
нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, алт. първа, т. 8 и т. 13 от
ЗМВР ДНО законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото
в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР дисциплинарно наказание „уволнение“, обосновало
прекратяване на служебното правоотношение.
При издаване на оспорената
заповед не се установява и противоречие с целта на закона. В чл. 194, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания.
При определяне на наказанието от ДНО е съобразена нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като е преценено, че тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици и обстоятелствата, при които е извършено, надделяват над като цяло
доброто поведение на държавния служител по време на службата му. В случая
Директорът на ОД на МВР Варна е издал оспорената заповед след надлежно
установяване на извършено дисциплинарно нарушение, при съобразяване с
установената от закона цел за личната и генералната превенция при налагане на
дисциплинарни наказания на служителите от системата на МВР. При установяване на тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203,
ал. 1 ЗМВР, ДНО действа при условията на обвързана компетентност и следва да
наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – това по чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР.
С налагането на предвиденото в закона дисциплинарно наказание е изпълнена
неговата цел – да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителите в МВР
по реда и при условията на Глава осма от ЗМВР за извършените от тях
дисциплинарни нарушения.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав на Административен съд – Варна приема, че обжалваният
индивидуален административен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу
него следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът е направил искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което, на
основание чл. 143, ал. 3 АПК, следва да му се присъдят такива в размер на 100 лева, определени от съда в съответствие с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правната сложност на казуса,
както и факта, че процесуалното представителство по делото се осъществи в две
съдебни заседания.
Съдът, на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата от П.Г.Н., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 365з-6500
от 16.09.2022 г., издадена от Директора на ОД на МВР Варна, с която на младши
инспектор П.Г.Н. – полицай в група „Охранителна полиция“ на Пето РУ – Златни пясъци
при ОД на МВР Варна, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОСЪЖДА П.Г.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 100 (сто)
лева за юрисконсултско възнаграждение по адм. дело № 2347/2022 г. на
Административен съд – Варна.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му, с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: