Р Е Ш
Е Н И
Е №2
гр. П., 04.01. 2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на шести
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Димитър Бозаджиев
при секретаря Снежана Пискова, като разгледа
докладваното от съдията ИЛИЕВ в.гр.д.№759 по описа на съда за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №1129 от 25.09.2018г.,
постановено по гр.д.№3862/2017г. по описа на РС – П. по претенцията с правно
основание чл.38а от Закон за жилищностроителните кооперации /ЗЖСК/, предявена
от Г.Д.К., ЕГН **********, Р.Д.К., ЕГН ********** и Н.Д.Д., ЕГН ********** -
всички с постоянен адрес:*** срещу Г.М.Т.
***, е отхвърлена претенцията за изваждане на ответника от жилище
представляващо апартамент №3 на втория етаж от сграда на ЖСК „***“ - гр.П., с
административен адрес гр.П., ул.***, с идентификатор на обекта *** по
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.П. с площ от 43,95
кв.м. с принадлежащото избено помещение №3 с площ от 5,94 кв.м., като
неоснователна. Осъдени са Г.Д.К., Р.Д.К. и Н.Д.Д. да заплатят на Г.М.Т.
сторените по делото разноски в размер на 400лв.
В
срок е постъпила въззивна жалба от адв. С.В. – пълномощник на ищците с
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.
На
първо място в жалбата се твърди, че основното съображение на съда за отхвърляне
на исковата претенция се свежда до разбирането, че ответника се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост по реда на чл.587 ГПК, чиято
доказателствена сила не била оборена от ищците, затова бил заключил, че
ответникът е доказал в процеса свои противопоставими права на претенцията на
ищците. Твърди се, че първоинстанционният съд е добавил и съображението, че не
съществува законова пречка спорния обект, а именно изграденото четвърто жилище
на втория жилищен етаж на сградата строена от ЖСК да бъде предмет на
придобиване по оригинерен начин – с давностно владение, тъй като това
допълнително четвърто жилище на втория жилищен етаж било построено в периода от
време предшестващ обезсилването на втория архитектурен проект, което е станало
на 25.03.1994г. и затова не следвало да се третира като незаконен строеж. Сочи
се, че съдът е приел в тази връзка, че дори предмета на иска да е незаконен
строеж, това не било пречка за неговото придобиване с давностно владение в
предвидения по чл.79 ЗС срок, щом като този обект не подлежи на премахване. В
тази насока се твърди, че тези съображения са фактически и правно необосновани.
На следващо място се твърди, че верността на издадения нотариален акт по реда
на чл.587 ГПК е оспорен още с исковата молба и оспорването е доказано най-малко
с установения по делото факт, а именно, че за строителството извършвано по
обезсиления архитектурен проект не било издавано строително разрешение, като
основен документ от набора необходими строителни книжа за да се третира даден
строеж за законен. Твърди се, че такова строително разрешение било издадено
само за извършване на строителството по валидния арх.проект. Поддържа, че нито
РС- П., който е признал правото на собственост на ответника против ЖСК с
решението по гр.д.№477/2013г., нито нотариус, издал нотариалния акт по реда на
чл.587 ГПК са имали възможност да обсъждат значението на този строителен
документ, тъй като факта на липсата на строително разрешение очевидно
съзнателно е бил укрит от ответника, а и от представляващия ЖСК по посоченото
го-горе гр.д№477/2013г. Не се сочат доказателства не се правят доказателствени
искания.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание
жалбоподателите, редовно призовани, не се явява Н.Д.. Явявяват се Р.К. и Г.К.,
които поддържат жалбата и молят съда да я уважи.
В съдебно заседание
въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.К.
, който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски.
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът
констатира следното от фактическа страна:
В исковата молба на Г.К., Р.К. и Н. а Д. срещу Г.М.Т. се твърди, че ищците са
член-кооператори на ЖСК „***“ - гр.П., бул. ***, като първите двама ищци -член
кооператори по право, като собственици на части от отчуждения имот, върху който
било учредено от Държавата право на строеж на ЖСК „***", както и в
резултат на встъпване по реда на чл.23 от ЗЖСК в правата на покойния им баща Д.К.В.
- също член кооператор по право, а третата по ред ищца - по силата на встъпване
в правата на баща им по чл.23 ЗЖСК. Твърди се, че с Решение на ОС на ЖСК от
18.07.1985г. целият втори етаж на сградата, представляващ три апартамента с
номера №2 3 и 4 по одобрения архитектурен план от 18.03.1986г., бил разпределен
за тримата член кооператори по право- /Г. и Р. К. и покойният им баща - Д.К./,
независимо от това, че площта му надвишавала площта на жилищата определени със
заповедите за отчуждаване и обезщетяване по чл.98 ЗТСУ №921 и 923 от
27.05.1985г., с които посочените лица били обезщетени с две двустайни и едно
едностайно жилище / а жилища строени от ЖСК- по стопански начин в самостоятелен
парцел нямало ограничение за жилищната площ на отчуждените собственици - които
са член-кооператори на ЖСК, за строителството на която било извършено
отчуждаването, което важало и за останалите членове на ЖСК. Указания в този
смисъл били дадени от Комитетът по ТСУ- към Министерския съвет
№91-00-131/04.08.1987г. Въз основа на това решение, ОС на ЖСК с решение от
08.40.1985г. бил приет идеен проект и се възложило изработването на работен
проект, съгласно който на втория жилищен етаж били разположени общо три броя
апартаменти. В съгласие с тези решения на ОС на ЖСК бил извършен и избор на
жилищата в този втори етаж на сградата от тримата член - кооператори по право и
били съставени от СД "ИСС" - П. съответните протоколи за избор от
28.02.1986г. Останалите 5 бр. апартаменти били разпределени с друго решение на
ОС на ЖСК на останалите член-кооператори на същата. Архитектурният проект с
посоченото предвиждане за втория жилищен етаж на сградата бил одобрен на
18.03.1986г., по който проект било извършено и първоначалното ценообразуване на
обектите в сградата от СД „ИСС" - П..
Въпреки това, СД „ИСС"- П. отказал изготвяне на
заповеди по чл.100 ЗТСУ, които да са съобразени с Решението на ОС на ЖСК за
разпределението по чл.28, т.5 ЗЖСК, по съображение, че със заповедите по чл.98
ЗТСУ били обезщетени с по- малки жилища. Този отказ бил незаконосъобразен и без
правно значение, защото заповедта по чл.100 ЗТСУ по отношение на член
кооператори по право, нямало вещно правно действие,тъй като възникването на
правото на собственост върху съответното жилище - разпределено от ОС на ЖСК,
ставало по реда регламентиран в ЗЖСК,
т.е. със снабдяването на член кооператорите с нотариален акт за
собственост върху обекта, който им бил разпределен с решението на ОС на ЖСК.
Позовавайки се на това, ръководството на ЖСК възложило изменение на арх.проект
само за втория жилищен етаж. Съгласно това изменение на на вторият етаж се
предвиждали четири жилища - два двустайни и два едностайни апартаменти-
индивидуализирани с номера 2, 3, 4 и 5. Това изменение на проекта било одобрено
с решение на ОС на ЖСК от 21.04.1990г., а жалбата им против него била оставена
без уважение от РС - П. с решение по гр.д.№1057/1990г., отменено с Решение
№1408/27.12.1993г. по гр.д. № 1998/93 год. на ВС. Преди това, с Решение на ОС
на ЖСК, взето с протокол №12/15.01.1987г. на базата на отменения арх. проект за
втория етаж, била приета за член кооператор за получаване на едното от двете
едностайни жилища-обозначено като апартамент №3 А.Т.Т. - майка на ответника- Г.Т..
По тяхна жалба, с решение на РС-П. от 04.02.1997г. по гр.д.№3816/1995г.
посоченото решение на ОС на ЖСК от 15.01.1987г. било обявено за нищожно. А с
Решение №1460/01.07.1998г. по №172/1989г. окръжния съд отказал вписването на извършена
промяна в членския състав на ЖСК чрез замяната на А.Т.Т. с ответника Г.Т..
Въпреки това, неизвестно за тях кога - ответникът бил получил от Председателя
на УС на ЖСК ключ на въпросното жилище - апартамент №3 по отменения
архитектурен проект за втория етаж, с идентификатор *** по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.П. с площ от 43,95 кв.м., с
принадлежащото избено помещение №3 с площ от 5,94 кв.м. Това жилище обхващало
части от площта на апартамент №2 и №3 по първоначалния и действащ арх.проект
одобрен на 18.03.1986г., които били разпределени с посоченото решение на ОС на
ЖСК за наследодателя на ищците Д.К. и за ищцата Г. Д. К.. От ищцата Г.К. и от
останалите член- кооператори по право били подавани сигнали и жалби до РПУ и
Районната прокуратура-П., но въпреки това ответникът се намирал в посоченото
жилище без основание.
Междувременно им станало известно, че по иск на
ответника срещу ЖСК „***" било постановено решение на РС- П. от
31.05.2013г. по гр.д.№477/2013г., с което било прието за установено по
отношение ЖСК, че ответникът е собственик по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност върху процесното жилище. Въз основа на това решение, което
нямало действие по отношение на тях, ответникът поискал извършването на
обстоятелствена проверка, по която му е бил издаден и констативен нотариален
акт за собственост №142/09.12.2013г. от нотариус Дъбова.
Твърди се, че както по посоченото гражданско дело,
така и при извършването на обстоятелствената проверка след него, ответникът е
укрил изложените по-горе обстоятелства /техните възражения и сигнали за
самоуправни действия и молби за съдействие, както и обстоятелството, че
процесното жилище и останалите жилища на втория жилищен етаж на сградата били
изградени по обезсилен архитектурен проект./, поради което ответникът
неправилно е бил признат за собственик по давност на посоченото жилище, тъй
като дори владението му да е било „полезно“ /т.е.трайно и неоспорвано/- това не
водело до оригинерно придобиване на собствеността, щом като обектът на
владението нямал законен статут на жилище съответстващо на предвиденото такова
по действащия архитектурен проект на сградата. Следователно- ответникът държал
това жилище без законово основание и следвало да бъде изведен от него съгласно
чл.38а от ЗЖСК. Формулирано е искане да се постанови решение за изваждане на
ответника Г.Т. от жилище -апартамент №3, находящо се на втори етаж на сградата
на ЖСК „***“-гр.П., ул.***, с площ от 43,95 кв.м., с избено помещение №3 с площ
от 5,94 кв.м. и фактическата власт да се предаде на ищците. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен оттговор, в
който предявения иск се оспорва. Твърди се, че ищците не са собственици на
процесния самостоятелен обект в сграда. ЖСК "***" не била прекратена,
поради което все още ищците като член-кооператори не били придобили право на
собственост на нищо. До прекратяването на кооперацията, собственик на обектите
в нея била ЖСК. От своя страна ответникът бил установил с влязло в сила решение
по отношение на ЖСК "***", че е собственик на имота по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност. Впрочем и ищците признават, че
ответникът владял обекта. Сочи се практика на ВКС, според която "Искът по чл.38а ЗЖСК
е специфичен владелчески иск, за разлика от типичните владелчески искове по
чл.75 и чл.76 ЗС и има суброгаторен характер, тъй като с него се упражнявало
правото на бездействащия собственик ЖСК“. Твърде, че поради тези особености
предметът на доказване обхващал освен установяване на фактите на владението и
нарушението, още и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца и право на собственост на ЖСК
върху жилището. Срещу този иск ответникът можел да се брани с
възражението, че жилището не било собственост на ЖСК, противопоставяйки свои
самостоятелни права върху него, вкл. и придобиване по давност." (решение №71/17.04.2012г.
по гр.д.№1000/2011г. на II г.о. на ВКС). В този смисъл заявява, че
оспорва, че ЖСК "***" била собственик на процесния самостоятелен
обект. Твърди се, че ответникът бил негов собственик и това било установено със
сила на присъдено нещо. Следователно ищците не разполагали със суброгаторния
иск по чл.38а от ЗЖСК. В
аналогичен смисъл било и решение №74/22.03.2013г. по гр.д.№757/2012г. на I г.о.
на ВКС, според което докато ЖСК съществува, тя била собственик на всички
имоти и правото на отделния член-кооператор да държи разпределения му имот,
след като бил построен, съществува по отношение на ЖСК. Затова ЖСК, а не член-
кооператорът бил легитимиран да предявява иска по чл.108 ЗС срещу всяко трето
лице, което упражнява върху имота фактическа власт без основание. Но ЖСК можела
да бездейства. В тази хипотеза законодателят бил предоставил и на
заинтересования член-кооператор, на който имотът е разпределен, възможност да
го брани чрез иска по чл.38а ЗЖСК - това била възможност на заинтересования
член-кооператор да предяви пряко своите претенции към един чужд имот (на ЖСК)
срещу всяко трето лице, което неоснователно го държи, без участието на
действителния собственик (ЖСК). Твърди се, че искът по чл.38а ЗЖСК бил пряк, с
него член-кооператорът можел да предяви права, черпени от отношенията му с ЖСК,
срещу всяко трето лице,
което държи имот, собственост на ЖСК и при бездействието на ЖСК. Формулирано е
искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
За изясняване на фактическата страна по спора е
допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.
Въззивният съд като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори по делото, че с протоколно Решение на ОС
на ЖСК от 18.07.1985г. член-кооператирите на ЖСК са се съгласили жилищна площ
от 255 кв.м. с прилежащите общи части да бъде предоставена на
член-кооператирите по право, които са обезщетени с два двустайни и един
едностаен апартамент,съгласно приложение №2 към чл.46 ЗСГ .
Представени са по делото три броя протоколи за избор
на жилище от 28.02.1986г., издадени от Стопанска дирекция „Изграждане на
селищни системи“ - П., на името на лицата
– Д.К.В., Г.Д.К. и Р.Д.К. – съответно за апартамент №2, №3 и №4,
построени от ЖСК „***“ - П..
Установява се, че с представеното по делото решение
№1408/27.12.1993 г. на ВС по гр.д.№1998/1993г., е отменено по реда на чл.225 ГПК /отм./ съдебно решение от 08.07.1992 г. по гр.д.№1057/1990г. на ПРС и е
отменено Решението на ОС на ЖСК, взето с
протокол №23/21.04.1990г. – за изменения на архитектурния план на жилищна
сграда досежно втория етаж, на основание чл.39 ЗЖСК. В мотивите си ВС е приел,
че отменено решение на ОС на ЖСК, взето с протокол №25/21.04.1990г. приема
изменение на първоначалния архитектурен план, като недопустимо и в нарушение на
чл.41, ал.1 ЗЖСК е пререшен въпрос ,,решен с влязло в сила съдебно решени по
гр.д.№2230/1988 г. на ПРС /непредставено по делото/ относно предходно
протоколно решение на ОС на ЖСК от 14.12.1988 г., в частта, в която е прието
изменение на архитектурния план на втория жилищен етаж на ЖСК.
Съгласно влязло в сила съдебно решение от 04.02.1997г.
на ПРС по гр.д.№3816/1995г. /с решение по реда на чл.25 ГПК за преглед по реда
на надзора №201/16.03.1998 г. по гр.д.№686/1997. на ВКС/ е отменено изцяло
решението на ОС на ЖСК „***“, взето с протокол №24/03.11.1995г. и е обявено за
нищожно решението на ОС на ЖСК, взето с протокол №12/15.01.1987г., с което за член-кооператор
е приета А.Т.Т.. В мотивите си съдът е приел, че с решение на ОС на ЖСК взето с
протокол №5/18.07.1985г. цялата площ на втория етаж от сградата е бил
предоставен на трима члена по право – Г. и Р. К. и Д.В.. Прието е, че това
решение е влязло в сила и не е било отменено, поради което е недопустимо
съгласно чл.20, ал.1, т.1 ЗЖСК, приемането на А.Т. за член на ЖСК. Освен това е
прието, че решението на ОС от 03.11.1995г. – за отказ да се приеме встъпване в
членствените права на починалия Д.В. от неговите наследници Г. и Р.К. – е
незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл.12 ЗЖСК е отменена и не е
необходимо да се представят изискуемите от нея документи.
В тази връзка е и постановеното решение
№1460/01.07.1998г. по ф.д.№172/1989г. по описа на ПзОС, с което в хода на
охранително производство по глава 52 ГПК /отм/ е постановен отказ за
вписване за промяна на членствените
права на А.Т. чрез заместване от нейния син
Г.Т..
Представено е по делото препис от съдебно решение от
12.10.1986г. по адм.д.№593/1986г. по описа на ПзОС, което касае потвърждаване
на админитративни актове /три заповеди на Председателя на ОбНС П. /, доколкото
въз основа на тях са издадени представените от ищцовата страна три протокола за
избор на жилище от 28.02.1986г., с които на Д.В., Г.К. и Р.К. са разпределени –
съответно за апартамент №2, №3 и №4 построени от ЖСК „***“ - П..
Установява се от представеното по делото решение
№1204/29.02.2000г. по адм.д.№7321/1999г. по описа на ВАС, че съдът е оставил в
сила решение на ПзОС, по адм.д.№ 1311/1997г. /непредставено по делото/, с което
е отменена Заповед №418/28.05.1997г. на Кмета на общината за отстраняване на
построени на място отклонения от одобрения на 18.03.1986г. архитектурен проект,
презаверен на 25.03.1994г. за обособяване на преградни зидове на допълнителен
апартамент на втори жилищен етаж в ЖСК, като в мотивите си съдът е приел, че
същото не представлява незаконно строителство доколкото е осъществено въз
основа на действащ към този момент архитектурен проект , а последващите промени
/свързани с отмяна на решението на ОС за неговото одобряване/ не рефлектират
върху законността на това строителство. В мотивите на съдебното решение е
прието за установено, че строителството на втория етаж е извършено въз основа
на одобрения втори вариант на архитектурен проект , като въз основа на
решението на ВС от 1995г. , Главният Архитект на Общината е анулирал този втори
вариант на проекта и е презаверил първоначалния.
Не се спори, установява се от другите представени по
делото писмени доказателства, че с решение №443/31.05.2013г. по
гр.д.№477/2013г. по описа на РС – П., е уважен предявения от Г.Т. против ЖСК „***“
установителен иск за собственост на недвижим имот с идентификатор ***,
представляващ апартамент №3, находящ се на втория етаж от кооперация, построена
в гр.П., ул.***, ведно с избено помещение и ид.ч. от общите части на сградата.
С това решение съдът е възприел като основателно претендираното от Т. право на
собственост на основание изтекла в негова полза полезна десет годишна
придобивна давност. Въз основа на това съдебно решение ответникът в настоящото
производство Г.Т. се е снабдил с констативен нотариален акт за правото на
собственост по давност -№142/2013 г. по отношение на процесния имот.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните,
от заключението на която се установява, че процесния апартамент №3 не е
построен съгласно одобрения през 1986г. проект на сградата, а с допълнително
изработен такъв, приет с решение на ОС на ЖСК от 21.04.1990г. /обжалвано и
отменено с решение по гр.д.№1998/1993г. на ВС/. Вещото лице установява, че
коридорът и спалнята на процесния апартамент са обособени за сметка на част от
източния от трите проектирани с първоначалния проект жилища на етажа, а банята
с тоалетната и стаята с терасата са обособени за сметка на части от средния от
трите проектирани с първоначалния проект жилища на етаж.
При
така установеното от фактическа страна въззивният съд прави следното от правна
страна: С нормата на
чл. 38а от ЗЖСК /приета с изменението на
този закон -ДВ бр. 21/13.02.1990г. / е уредена възможността член на ЖСК да
предяви иск за изваждане на всеки, който се намира без основание в определеното
му с разпределителния протокол жилище. Този иск може да се предяви най-рано,
когато е налице жилище, т.е. годен обект за гражданския оборот по смисъла на
чл. 181 от ЗУТ. Най-късно искът по чл. 38а от ЗЖСК може да бъде предявен до
снабдяване на членовете на ЖСК с
нотариален акт за определения му с разделителния протокол обект, от който
момент той става собственик и защитата е вече чрез петиторните искове. В първоинстанционното производство съдът е приел за неоспорен
факта, който се установява и от представените
по делото писмени доказателства , че ищците са член- кооператори в ЖСК „***“,
както на собствено основание „ по право „, така и поради наследяването на
членствените права на починалия Д.К.В.- също бивш кооператор в ЖСК . Чрез
педявеният от тях иск като член-кооператори , те могат да защититят
правото си да придобият обект от ЖСК и да прекъснат евентуално започнала да тече давност в полза
на трето лице, или друг член-кооператор. Ето защо следва да се приеме , че за
ищците е налице правен интерес от предявяването на този иск , поради което
същият е процесуално допустим.
В производството по иск по
този иск следва да се установи правото на ЖСК върху жилището, предмет на иска и
възникване на членственото правоотношение с ищците за този обект. От друга
страна ответникът по този иск може да направи правоизключващи възражения,
противопоставяйки свои права върху същия обект, тъй като ако не бъдат направени
в този процес, те ще се преклудират със силата на присъдено нещо както в
отношенията с член-кооператора, така и с ЖСК, тъй като правата на ищците
–член-кооператори са производни от тези на ЖСК.
Като
неоснователни съдът намира оплакванията на жалбоподателките ,че издаденият
нотариален акт по реда на чл.587 от ГПК е оспорен с исковата молба и
оспорването е доказано с установения по делото факт,че за строителството
извършено по обезсиления арх.проект не било издавано строително разрешение.
В случая безспорно се установи, че ищците и техният наследодател Д.В. са получили в
качеството им на член-кооператори
чрез разпределение три апартамента - № 2,3
и 4 на втория етаж на жилищната сграда. Безспорто се установи, че тези
жилища са разпределени въз основа на одобрен архитектурен проект от 1986 г. ,
който проект впоследствие е бил изменен с обособяване на още един жилищен обект
за сметка на първоначалните три , но тъй като решението на ОС на ЖСК за
приемане на изменението е било атакувано по съдебен ред и отменено – това изменение на първоначалния
проект е било анулирано от Главния архитект на Общината. Установява се от
представените по делото съдебни решения, в мотивите на които съдът е приел за
установени определени факти и обстоятелства ,/ с доказателствена сила за тези
обстоятелства необорена в настоящото производство/ и по специално - решение по гр.д. № 7321/1999 г. на ВАС / ,
че по повод проверката на законосъобразност на заповед на кмета на общината за
отстраняване на отклонения в строителството по одобрения проект на ЖСК от
18.03.1986 г. е констатирано реализиране
на строителството на жилищните обекти, но не според одобрения проект, а според
този , който впоследстви е бил анулиран. Този факт се установява безспорно и
от заключението на допуснатата по делото
съдебно- техническа ексепертиза и тъй
като процесният апартамент е построен с реализирано строителство именно
според този анулиран архитекурен проект
негови части , попадат в части от първоначално предвидените за ищците
жилища. Не се оспорва , че ответникът упражнява
фактическата власт на това жилище и през 2013 г. след успешно проведено
съдебно производство по положителен установителен иск за собственост против ЖСК
– се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост, с който се легимира
като собственик по давностно владение в
хода на настоящото производство.
В
тази насока са неоснователни оплакванията на жалбоподателките,че нита РС П. -
признал правото на собственост на ответника против ЖСК ,нито нотариусът издал нот.акт по реда на
чл.587 от ГПК са имали възможността да обсъждат значението на този строителен
документ. В случая представеният
констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК притежава
задължителна обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда и
правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен
до доказване на противното с влязло в сила решение. Изхождайки от тези
съображения за доказателственото значение на издадения по реда на чл. 587 ГПК
нотариален акт, изложени в мотивите на ТР №11/2012г. от 21.02.2013г. по
тълк.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че в исковото
производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за
осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря
извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта
лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния
акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание
не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се
легитимира като носител на признатото с акта право на собственост, само ако
след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на
придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата
страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като
докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като
опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след
издаването на акта. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не
може да отрече осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно
основание / в този смисъл Решение
№184/11.10.2016 по дело №1147/2016 на ВКС, ГК, I г.о./
По
настоящото дело се установи, че в съдебното
производство по установяване на правото на собственост против коперацията,
ищците не са били страна по делото и не
са обвързани от сила на присъдено нещо
на постановеното съдебно решение . Освен това в конкретния случай следва да се
има предвид, че по дефиниция ищците претендират чужди права , от които
произтичат техните собствени. Затова , ако ЖСК чиито права заявяват, не се
лигитимира като собственик на обекта , то
и за ищците ще липсва материално- правна предпоствка за основателност на
техните претенции. В настоящото производство доказателствената сила на нот.акт
, с който ответникът се лигитимира като собственик по давност – не е опроверган
от други събрани по надлежен ред доказателства. Ето защо следва да се приеме,
че ответникът е доказал противопоставими права на претенциите на ищците, като
последните не са се възползвали от
възможността, в един по-ранен етап да прекъснят ,чрез иск придобивната давност
на ответника. По отношение на възражението ,че за
строителството не е издавано строително разрешение или че се доколкото се касае за обект изграден въз основа на анулиран
архитектурен проект и дали може да бъде годен обект на придобиване по давност,
в кориците на делото е приложено съдебно решение / по
гр.д. № 7321/1999 г. на ВАС /, чиито правни изводи се споделятот
настоящата инстанция, а именно че такова строителство не е незаконно , тъй като
е построено въз основа на действащ към момента на строителството архитектурен
проект / впоследствие анулиран/. Освен това по въпроса може ли да се придобие
по давност сграда , която е незаконен
строеж , в своята трайна практика ВКС приема,
че тя е обект на правото на собственост и може да се придобива по давност, ако
не подлежи на премахване, в какъвто смисъл са установените по делото факти и
обстоятелства.
Съобразявайки
изложеното по-горе въззивният съдъ приема , че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Въз основа на установената по делото фактическа страна на спора ,
районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден.
Не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване
на решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното
решение районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил
доводите на страните.Въззивната жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Съобразявайки изхода на делото в тежест на жалбоподателките следва да се възложат направените от ответника
съдебно-деловодни разноски в р-р на 400лв. –представляващи адв.възнаграждение
на адв.В.К. от ПАК . На
осн.чл.280,ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване пред ВКС гр.София.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И
-
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1129 от 25.09.2018г.
на районен съд П.
, постановено
по гр. д.3862/2018г.по
описа на същия съд. ОСЪЖДА Г.Д.К., с ЕГН: **********, Р.Д.К., с ЕГН:**********
и Н.Д.Д., с ЕГН: ********** - всички с постоянен адрес:*** да заплатят на Г.М.Т.,*** сторените по делото разноски в
размер на 400,00 лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.В.К.
от ПАК .
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред ВКС гр.София
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.