№ 116
гр. Свиленград, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20225620200482 по описа за 2022
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Н. Д. С. с ЕГН ********** от град
*******************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” №
42, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4559804 на
ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 300 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за
незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ, тъй като били допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закони.
В съдебната фаза, редовно призован, Н. Д. С., не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмено и гласно доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
1
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 01.12.2020 година в 16.45 часа на първокласен път № 8, при км. 365 +
500, до бензиностанция „Евроойл” при кръстовището с булевард „България”,
град Свиленград, на територията на община Свиленград, област Хасково, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14,
представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се
моторно превозно средство (МПС) марка „Сузуки”, модел „Гранд витара” с
държавен регистрационен номер ********, със скорост 82 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена
стойност на скоростта 32 км/ч. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 4559804 на името
на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство,
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, но
видно от Писмото на Нотариус Величка Василева с Договор за покупко-
продажба от дата 01.12.2020 година с нотариална заверка на подписите на
страните, процесното МПС е продадено около обед на посочената дата на
свидетеля П.В.З. от представител на жалбоподателя. ЕФ е изготвен по
образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на
вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1
към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно
отразените данни за установена скорост и превишението й, респ.
разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание
чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е връчен на
2
лицето на дата 24.06.2022 година (, видно от Справката за нарушител/водач,
от изложеното в Жалбата и от отметката, направена на ЕФ, приложен към
Жалбата), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да
плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал.
6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 01.12.2020 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 01.12.2020 година, времето (16.00 часа до 17.00 часа)
и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – първокласен път № 8, при км. 365 + 500, при кръстовището с
булевард „България”, град Свиленград, на територията на община
Свиленград, област Хасково, за ограничението на скоростта, въведено с
пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката
на задействие, така и броя на установените нарушения и други сведения,
съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков
материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи
от системата, общо налични са 3 броя снимки за конкретния клип, на които е
виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с
държавен регистрационен номер ******** в процес на приближаване към
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 85
км/ч, съответно наказуема установена скорост – 35 км/ч (преди приспадане на
допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена с пътен
знак В26, като превишението е 32 км/ч. (след приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка -
разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално
3
разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 16.45.46
часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (32
км/ч), наред с отразена и реално измерената, 85 км/ч.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен Съд –
Районен съд - Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила Наказателни постановления (НП) и ЕФ за нарушение
на ЗДвП. Няма наложени принудителни административни мерки.
По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество на
свидетел лицето П.В.З., който установи пред настоящия Съдебен състав, че на
дата 01.12.2020 година е закупил процесното МПС с Договор с нотариална
заверка на подписите, заверени от Нотариус Величка Василева, като сделката
е била финализирана около обед. Сочи, че продавачът бил в чужбина към
датата на сключване и финализиране на сделката.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
4
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозиране в Регистратурата на Районен съд -
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – от нарушителя съгласно Молба с вх.рег.№ 7252 от
10.08.2022 година, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има
изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, т.е. настоящият
Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по
отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП, поради което и заплащането на
намаления размер на Глобата по същия няма за последица влизането му в
сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, ЕФ се издава на
собственика, или на този, на когото е предоставено МПС. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил МПС. В конкретния случай за извършеното нарушение
АНО е приел, че е извършено от Н. Д. С., предвид на това, че в регистрите
на КАТ автомобилът към дата 01.12.202 година се води, че е собственост на
посоченото физическо лице, което в 14-дневен срок от получаване на ЕФ не е
посочило, на кого е предоставило управлението на автомобила. Пред Съда
жалбоподателят ангажира гласно доказателство в лицето на свидетеля П.З.
(Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като те кореспондират с
другите събрани по делото писмени доказателства), от показанията на който
става ясно, че към момента на заснемане (извършване) на нарушението,
жалбоподателят С. вече не е бил собственик на заснетия в нарушение
5
автомобил. Т.е. считано малко след обед (възможно най-късния час е 13.45
часа когато е платен местния данък) на дата 01.12.2020 година Н. Д. С. не е
собственик на автомобила, с който е било извършено нарушението. При това
положение дори и при получаване на ЕФ същият не е имал задължение, нито
е могъл да предположи кой е управлявал автомобила на посочените в ЕФ дата
и място. Независимо от обстоятелството, че в приложената Справка от АИС –
КАТ към дата 08.12.2022 година все още като собственик фигурира Н. Д. С.,
със сключването на Договора за покупко–продажба на МПС се прехвърля и
правото на собственост. В случая очевидно на дата 01.12.2020 година не е
била извършена регистрация на закупеното МПС от новия собственик (, която
регистрация съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП следва да се извърши до 1 месец
от придобиване на собствеността) и принципно правилно е бил санкциониран
предишния такъв в лицето на жалбоподателя. При конкретната хипотеза не би
могла да намери приложение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като
законодателят е предвидил подаване на Декларация от собственика на
автомобила, който е бил заснет в нарушение, когато друго, различно от него
лице, го е управлявало. Цитираната хипотеза обаче изисква водачът на МПС,
който е различен от неговия собственик, да го е управлявал към момента,
когато собствеността не е била вече прехвърлена на друго лице. В случая
жалбоподателят няма как да подаде изискуемата от закона Декларация, тъй
като към момента на заснемане на нарушението не е бил собственик на
автомобила (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение) и няма
откъде да знае кой го е управлявал. Т.е. в конкретния случай Съдът счита, че
авторството на нарушението не е установено в настоящото производство.
Отделно от това в случая не е установено по предвидения законодателен
ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно въззивният жалбоподател е
управлявал описаното в санкционния акт МПС, тъй като ангажираните от
негова страна гласни доказателства доказват, че на посочената дата той не е
бил на територията на Република България, респ. в деня, посочен в ЕФ
същият е бил в обективна невъзможност да е управлявал процесното МПС.
Предвид което неправилно последният е възприет за субект на нарушението в
качеството му на собственик на МПС и спрямо него е издаден санкционният
акт.
Констатираното съставлява основание за отмяна на обжалвания ЕФ като
неправилен.
6
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден
против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се
в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При
наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци,
Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2,
вр.ал. 1 от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
7
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно
решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият
Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична
разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на
Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик
Съдията Василка Желева). Обстоятелството, че ЕФ е връчен на С. на
24.06.2022 година не би съставлявало процесуално нарушение от кръга на
съществените, водещо до отмяната му на самостоятелно основание, тъй като
това не би рефлектирало неблагоприятно върху правото на защита на
наказаното лице. В процесния случай, след като на нарушителя е бил връчен
ЕФ, същият го е обжалвал в предвидения от закона срок и е реализирал в
пълнота правото си на защита. На следващо място би следвало да се посочи,
че обстоятелството, че ЕФ е бил надлежно връчен на адресата едва на
24.06.2022 година не изключва възможността за реализиране на
административнонаказателната му отговорност, доколкото както към датата
на съобщаване на ЕФ, така и понастоящем, не са изтекли нито
регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК относителна давност за
реализиране на административнонаказателно преследване, нито уредената в
чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които разпоредби са приложими в
административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година, ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете, които трябва да са изтекли
следва да са съответно 3 години и 4 години и 6 месеца, които към настоящия
момент не са изтекли.
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
8
издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общо достъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение.
Същото Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства. Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато
срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип (както би било в
настоящия случай), се считат от одобрен тип. Последващата проверка е
извършена преди изтичане срока на валидност на процесната АТСС в
съответствие с чл. 43 от ЗИ. Т.е. контролните органи са изпълнили
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В
обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за
измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл Съдът би приел,
че няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба.
Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от
посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за
контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на
критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин Съдът би
приел, че е установено нарушението. В посочения смисъл е и Решение № 604
от 12.10.2020 година по КАНД № 559/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Василка Желева.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към
Административнонаказателната преписка (АНП).
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба
възможност за анулиране на Фиша.
9
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени точния час на
нарушението, регистрационния номер на автомобила и скоростта на
движението му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал.
2, т. 4 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR
1-М № 656.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства, както и от изготвения от полицейските служители Протокол,
Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час,
регистрационният номер на автомобила, и останалите реквизити на акта;
налице би било и пълно описание на нарушението. Иначе казано Съдът би
приел, че мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на
нарушението, поради което не би се споделил довод в тази връзка за
нарушено право на защита. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно
чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол
и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от
10
АНП по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по
образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената Наредба. Към
Протокола е приложена снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. В този смисъл е и Решение № 604 от 12.10.2020 година по
КАНД № 559/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Василка Желева.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение
първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може
да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си.
В конкретния случай скоростта е превишена с 32 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при
11
изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението би била
приложима санкцията по т. 4 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от
ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
4 от ДР на ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 85 км/ч до
приетата за установена скорост от 82 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство
TFR 1-M. Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с
основния принцип в административното право, наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на базата
на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
изцяло би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите биха се
ценили изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства биха били пряко относими към изпълнителното деяние на
12
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като биха потвърдили фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост
над разрешената. Съдът не би кредитирал гласните доказателства и
представените такива от Нотариус Василева, тъй като биха били в
противоречие с другите, кредитирани, такива.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 4559804 на ОДМВР - Хасково, с който на Н. Д.
С. с ЕГН ********** от град *******************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13