Решение по дело №413/2019 на Районен съд - Разград

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                      №310, 08.07.2019г., гр.Разград

 

                                    В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                      състав

На двадесети юни                                                  две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 413 по описа за 2019г. на РРС

 

           Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.124 ГПК.

           Депозирана е искова молба от БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, с която молят съда да приеме за установено по отношение на отв. Д.И.Д., че дължи на ищеца сумата от 202.95лв.- главница, 18.90лв. възнаградителна лихва за периода 20.12.17г.-20.04.18г., сумата 18.40лв. обезщетение за забава за периода 20.01.18г. до 11.12.2018г., законната лихва върху главницата след този момент и разноски в двете производства. Ищецът твърди, че ответникът е сключил договор за потребителски заем CREX-14732537/07.04.2017г. за сумата от 434.91лв., която ответникът се е задължил да върне на 12 месечни вноски от по 44.37лв. Вноските включват освен главницата и оскъпяването й, съгласно ГПР-43.25% и ГЛП-36.48%. Длъжникът е погасил 7 месечни вноски и е преустановил плащанията по договора. Договорът е обявен за предсрочно изискуем към 20.01.2018г./считате от датата на падежа на втората непогасена месечна вноска/, за което е уведомен.Позовава се на ТР №8/02.04.19г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС. В условията на евентуалност твърди, че към 20.04.2018г. с изтичане срока на договора вземането е станало също изискуемо. Предвид забавата в плащанията ответникът дължи обезщетение от 18.40лв. за периода 20.01.18г. до 11.12.2018г  За дължимите суми ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Издадена е заповед за изпълнение №5479/31.12.18г. по ч.гр.д.№2669/18г. на РРС, по която длъжникът не е намерен за връчване.Съдът е дал указания по чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя. В законовоустановения срок кредиторът е предявил иск за установяване на вземанията си. Претендира и разноски в двете производства. Представя договор за потребителски паричен кредит, ОУ, погасителен план, застраховка по договора, ОУ по договора за застраховка, стандартен европейски формуляр. Има искане да се приложи ч.гр.д.№2669/2018г. на РРС.

             Ответникът Д.И.Д. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен представител счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва твърденията на настъпила предсрочна изискуемост, тъй като липсва уведомление за това до длъжника. Уговорената клауза за ГПР от 43.25% е нищожна, накърняваща добрите нрави.

             Съдът, след като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 04.07.2017г. страните са сключили договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14732537 за сумата от 434.91лв., платими на кредитора на 12бр. месечни вноски от по 44.37лв. Общата стойност на плащанията по договора са 532.44лв., която включва и застрахователна премия от 35.91лв. Страните са се уговорили и за начина на погасяване на кредита- падежи на вноските по погасителен план. Първата вноска е с падеж 20.05.17г., а последната-20.04.2018г. Уговорен е лихвен процент- 36.48% и ГПР-43.25%. Доказателства, че ответникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост няма, но срокът на договора е изтекъл.

             Според вещото лице сумата е усвоена от ответника на 07.04.17г. под формата на стоков кредит за покупка на мобилен телефон. Ответникът е заплатил общо 310.59лв., от които 231.96лв. главница и 78.63лв. договорна лихва. С тази сума са погасени първите 7 вноски по погасителния план, като остават дължими останалите пет. Дължимата главница по петте вноски е 202.95лв., а дължимата договорна лихва е 18.90лв. Изчислената мораторна лихва върху главницата от 202.95лв. за периода 20.01.18г.-11.12.18г. е в размер на 18.38лв.

             Въз основа на така установеното от фактическа страна и изявленията на страните, съдът намира исковете за основателни.

             Ответникът не оспорва наличието на договор за стоков кредит, по силата на който ищецът е кредитор, а ответникът кредитополучател. Не оспорва и факта, че ответникът е получил заемната сума и се е съгласил на поставените от кредитора условия. Същият твърди единствено наличието на неравноправна клауза и нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави относно уговорения ГПР в размер на 43.25%.  Този довод съдът не споделя. Уговореният  ГПР е под 50%, в унисон с разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Законосъобразността на уговорката препятства възможността както за противоречието и със закона, така и с добрите нрави, които касаят единствено неписани правила.

            Уговореният размер на дължимата възнаградителна лихва също е съобразен със закона. Тя може да бъде уговорена в размер такъв, че като се събере с останалите дължими плащания по кредита да не надвишава петкратния размер на законната лихва. Вещото лице твърди, че изчисленията на ищеца са коректно направени и съобразени с договорните клаузи за размера на договорната лихва и ГПР. Договорната лихва се дължи в пълния претендиран обем с оглед изтеклия срок на договора, въпреки че не е налице редовно уведомление на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди депозирането на заявлението по мл.410 ГПК, респ. предявяването на иска .   

            Установен е и началния момент на забавата-20.01.18г., от който се дължи уговореното в договора обезщетение за това, както е размерът на обезщетението-18.38лв. Същият е изчислен върху дължимата главница от 202.95лв.

            Предвид основателността на исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, както в заповедното, така и в исковото производства. Сторените разноски в заповедното производство са 75лв./държавна такса-25лв. и юк.възнаграждение-50лв./, а в исковото- 575лв. /държавна такса-125лв., възнаграждение за особен представител-150лв, депозит за вещо лице-200лв. и юк.възнаграждение в размер на 100лв./.

            Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                        Р    Е    Ш    И :

 

             ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от юк.Н. М. сумата от 202.95лв./двеста и два лева и деветдесет и пет стотинки/ като изискуема главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна CREX-14732537/07.04.2017г. PLUS-12808866/20.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.122018г. до изплащане на вземането, сумата 18.90лв./осемнадесет лева и деветдесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 20.12.17г. до 20.04.18г. и сумата 18.40лв. /осемнадесет лева и четиридесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 20.01.18г. до 11.12.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение № 5479/31.12.18г. по гр.д.№2669/18г. на РРС.

            ОСЪЖДА на Д.И.Д. да заплати на БНП Париба пърсънъл файненс С.А, клон България, гр.София сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски в заповедното производство и сумата от 575лв. /петстотин седемдесет и пет лева/ съдебни разноски.

           Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: