№ 1545
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110106442 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от „У.Б.“ АД срещу В. П. М. и З. К.
М. пасивно субективно и активно обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79 и чл. 92 ЗЗД за заплащане на
всеки от тях на следните суми, а именно: 1005,65 лв., представляваща главница по
Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-315-00182-2018 от 28.04.2018 г.;
сумата от 37,64 лв. – договорна лихва върху редовна главница по договора за кредит за
период от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г.; сумата от 167,63 лв. – лихва за просрочена
главница по договора за кредит за периода от 20.12.2019 г. до 20.04.2021 г.; сумата от
36 лв. – дължими разходи за уведомяване по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 28.04.2018 г. между ищецът и П.В. М.,
починал преди датата на подаване на настоящия иск, е подписан Договор за кредитна
карта на физическо лице № CCIR-315-00182-2018, съгласно условията на който ищецът
предоставил на П.В. М. кредитен лимит в размер на 2000 лв., а последният се задължил
да ползва и върне размера на кредита по договора за кредитната карта съгласно
условията в него и действащите Общи условия (Общи условия за банкови карти за
физически лица и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови
карти като електронни платежни инструменти), в т.ч. да възстановява ползваните суми
от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска. Размерът и броят на
погасителните вноски зависели от това дали и колко пари е усвоил оправомощеният
държател. При този вид кредит нямало ясно дефинирани брой вноски, които следва да
бъдат направени с цел погасяване на кредита, т.е. не се изготвял погасителен план.
Сочи се, че в чл. 3.1. от договора е определена единствено минимална погасителна
вноска в размер на не по - малко от 3 % от отпуснатия кредитен лимит, която
оправомощеният държател се задължава да осигурява ежемесечно по сметката си,
посочена в чл. 3, и то в случай че ползва суми до размера на кредитния лимит. В чл.
3.1.1. от договора бил посочен период на клиентски плащания, т.е. периодът, в който
оправомощеният държател може да усвоява, т.е. да ползва, суми до размера на
1
кредитния лимит - всеки календарен месец от първо до последното календарно число с
изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на
срока му, които месеци обхващат реалните дни. В чл. 3.1.2. от Договора бил посочен
период на погасяване/издължаване, т.е. периодът, в който задължително следва да бъде
осъществена поне минималната погасителна вноска за погасяване на използваните
суми по кредитната карта - от 1-во до 15-то число от всеки месец, следващ периода на
клиентските плащания, т.е. на ползването на кредитната карта. В чл. 2, във вр. с чл. 7
от договора, страните са уговорили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите,
които се дължат, при ползване на суми от кредитния лимит и/или при допуснати
просрочия. Следвало да се има предвид, че периодът на погасяване, уреден в чл. 3.1.2.
се отнася както за погасяването на главницата, така и за погасяването на лихвите по
договора за кредит.Определен бил срок на действие на договора - до 30.04.2020 г. (чл.
3.4 от договора), респ. срок за пълно погасяване на усвоената сума - до 30.04.2020 г.
(чл. 3.5 от договора). В уточняваща молба от 17.06.2021 г. ищецът поясноява, че
предоставеният кредитен лимит от 2000 лв. не означава, че отпуснатият кредит на П.В.
М. е в размер на 2000 лв., а означава, че за всеки период на клиентски плащания
(месечен период) до изтичане на срока на договора е могъл да усвоява суми до 2000 лв.
Твърди се, че кредитополучателят е услвоил общо 3746,19 лв. за периода от 25.05.2018
г. до 06.09.2019 г., като се претендира неплатеният остатък в размер на 2011,33 лв. от
усвоената обща сума. Въпреки правените плащания от страна на длъжника, към
момента на изтичане на срока на действие и погасяване на договора - 30.04.2020 г.,
същите били недостатъчни да погасят пълния размер на предоставения и изразходван
кредитен лимит. Към 16.10.2019 г. кредитополучателят е изпаднал в забава при
плащането на няколко вноски, поради което са начислени лихва върху просрочената
главница. Ищецът претендира като дължима и сумата от 72 лв., представляваща
разходи за уведомяване по договора за кредит, която представлявала общо заплатена
сума от Банката към адвокатското дружество за оформяне на документите по
връчването на поканата за доброволно изпълнение, както и заплатена сума за
фактическото връчване на поканата, осъществено от частен съдебен изпълнител Лучия
Тасева, на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. С оглед факта, че оправомощеният
държател по договора за кредитна карта П.В. М. е починал, исковете се предявяват
срещу законните му наследници В. П. М. (син) и З. К. М. (съпруга). Поддържа се, че по
силата на чл. 60 ЗН, наследниците отговарят за изпълнението на поетите от починалия
задължения, поради което същите следва да заплатят произтичащите от договора за
кредитна карта парични задължения до размера на припадащата им се част – по 1/2 от
цялото задължение. Навежда се, че към момента на подаване на настоящата искова
молба наследниците не са уведомили доверителя ми за настъпилата смърт на
длъжника, нито са върнали издадената кредитна карта, съгласно уговореното в чл. 1.20
от ОУ към договора. При тези съображения моли за уважаване на исковите претенции
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника В. П. М., чрез назначения му особен представител адв. М. Станоева-
Василева, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове, като оспорва същите по основание и размер. Излага, че не са
представени доказателства за настъпилата смърт на кредитополучателя и че
ответниците са единствените му наследници. Сочи, че предмет на делото е договор за
кредитна карта от 28.04.2018 г., а се представят доказателства за покана за доброволно
изпълнение по договор за банков кредит от 10.04.2014 г. и справка за тегления и
плащания от 2014 г. Поддържа, че няма данни за уведомяването на кредитополучателя
за забавата и предсрочното прекратяване на договора, както и за сочената начална дата.
Оспорва изцяло плащането на разходи по покани и др., доколкото се отнасят по
предишен договор от 2014 г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата З. К. М. не е постъпил отговор на
исковата молба.
2
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
Установява се от представения по делото Договор № CCIR-315-00182-2018 за
Кредитна карта за физически лица от 28.04.2018 г., че между П.В. М. и „У.Б.“ АД е
сключен на посочената дата договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, по
силата на който ищецът се е задължил да предоставя и дава право на
кредитополучателя, който е и оправомощен държател на основната карта, както и на
оправомощените държатели на допълнителни кредитни карти, да усвояват в рамките
на периода за клиентски плащания и при условията на договора кредитен лимит от
2000 лв., а кредитополучателят се е задължил да възстановява ползваните суми по
кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска от 60 лв. или минимално
дължимата сума – т. 3.1.а от договора. Според посочено в т. 3.1.1. от договора
кредитният лимит може да бъде усвояван в периода на клиентски плащания, а именно
всеки календарен месец от първо до последното календарно число с изключение на
първия след сключването на договора и последния след изтичане на срока му, които
месеци обхващат реалните дни.
Видно от т. 3.1.2. на договора кредитополучателят е следвало да издължава
кредита от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец следващ периода на клиентски
плащания.
Страните са уговорили за краен срок за ползване на разрешения кредитен лимит
30.04.2020 г. – т. 3.2 от договора. Изяснява се от съдържанието на клаузата на т. 2.1 от
договора, че за усвоената сума от кредитния лимит кредитополучателят дължи
договорна лихва за всеки отделен месец през срока на действие на договора в размер
на 1,33%. В чл. 7.2, вр. чл. 2.1. е уговорено, че при просрочие кредитополучателят
дължи лихва за делия дълг, формиран от теглене на при в брой, считано от датата на
съответната трансакция, както и от безкасови плащания, до окончателното погасяване.
Според уговорките в договора (т. 10.1.1, т. 10.3.5 и т. 11.1.2) банката има право
едностранно без предизвестие да прекрати договора за кредит в случай на
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по договора и ОУ и да
обяви задълженията по кредита за изцяло или частично предсрочно изискуеми.
В т. 10.2 от договора е посочено, че при смърт на кредитополучателя
наследниците остават солидарно задължени до окончателното събиране на всички
изискуеми вземания на банката по сключения договор.
Приобщено към доказателствения материал е съпроводително писмо с изх. №
8951/08.04.2020 г. от ЧСИ Лучия Тасева, в което е посочено, че покана за доброволно
изпълнение относно договор за банков кредит от 10.04.2014 г. и анекси към него от
„У.Б.“ АД до П.В. М. не е връчена, тъй като при посещение на адреса на 09.03.2020 г. е
установено, че лицето е починало.
Представена по делото е справка за операциите по банковата сметка на П.В. М. в
периода 10.04.2014 г. – 29.11.2019 г.
Изяснява се от представения препис-извлечение от акт за смърт от 16.03.2023 г.,
че кредитополучателят П.В. М. е починал на 29.06.2019 г. и негови наследници са
ответниците З. К. М. (съпруга) и В. П. М. (син), видно от приложеното удостоверение
за наследници с изх. № 964/16.03.2023 г.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
ищецът е предоставил на кредитополучателя по договора за кредит на 28.04.2018 г.
банкова карта и ПИН код, която е използвана и са усвоявани суми от кредитния лимит
в рамките на периода за клиентски плащания (ПКП) чрез извършване на финансови
операции. Установява се от изложеното в заключението, че непогасените задължения
по договора за кредит от 28.04.2018 г. към датата на депозиране на исковата молба в
3
съда са в размер на 2011,33 лв. за главница, 75,28 лв. за редовна договорна лихва за
периода от 01.09.2019 г. до 20.12.2019 г., като за посочения период е начислена
договорна лихва в размер на 97,70 лв., от които с плащане на 09.04.2020 г. са погасени
22,42 лв., както и лихва за просрочена главница за периода от 20.12.2019 г. до
20.04.2021 г. в размер на 335,27 лв., като за посочения период е начислена лихва за
просрочие от 412,85 лв., от които са погасени 77,58 лв. с плащане на 09.04.2020 г.
Според констатираното от вещото лице счетоводно отразяване на просрочения при
ищеца има за периода от 20.12.2019 г. до 20.04.2021 г., като за този период е
начислявана наказателна лихва върху главницата от 2011,33 лв. В счетоводството на
ищцовото дружество е отразено и задължение в размер на 72 лв. за дължими разходи за
връчване на ЧСИ Лучия Тасева на покана за доброволно изпълнение.
Видно от Приложение № 1 към ССчЕ към датата на сключване на договора за
кредитна карта за физически лица от 28.04.2018 г. салдото по банковата сметка на
кредитополучателя е било отрицателно – 266,68 лв. като до датата на смъртта на
кредитополучателя – 29.06.2019 г. са усвоявани суми от кредитния лимит посредством
извършване на банкови операции, с които се е задължавала кредитната карта и на
28.06.2019 г. общото задължение по същата е било 2024,17 лв. След кончината на
кредитополучателя на 25.07.2019 г. е направена вноска на каса в размер на 85 лв., с
което е намалено задължението, впоследствие с тегления, начисляване на лихви и
такси отново са усвоявани суми по кредитния лимит, както и са направени погасявани
чрез вноски на каса от 153 лв. на 04.09.2019 г. и 100 лв. на 09.04.2020 г., така в края на
срока за ползване на кредитния лимит банковата сметка на кредитополучателя е била с
отрицателно салдо от 2385,10 лв.
Според поясненията на вещото лице, дадени при изслушването му в о.с.з.,
проведено на 21.04.2023 г., вероятно процесният кредит не е бил единственият, който е
бил обслужван по банковата сметка на кредитополучателя, тъй като е проследило
тегления, плащания и лихви от 2014 г. и към датата на сключване на процесния кредит
от 18.04.2018 г. сметката е била с отрицателно салдо.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
При свъкупния анализ на събраните в производството доказателства съдът
намира, че между ищцовото дружество и П.В. М. е породено облигационно
правоотношение, възникнало от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ.
Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е писмена), възмезден
и комутативен, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от
заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер, като в настоящия
случай е консесуален и двустранен, тъй като предоставянето на уговорената заемна
сума не е част от фактическия състав от договора за банков кредит, а в изпълнение на
вече поето договорно задължение – арг. чл. 1 и 2 от договора. Възнаградителната лихва
представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или
на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени в
собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата
на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в
заем капитал и времето на ползването му.
В настоящия случай кредитополучателят многократно в рамките на уговорения
период на клиентски плащания всеки месец е усвоявал суми от предоставния му
кредитен лимит като до датата на неговата смърт – 29.06.2019 г. е усвоил главница в
размер на 2024,17 лв.
Според клаузата на т. 10.2 от договора за кредит в този случай (при смърт на
кредитополучателя) отговорни за заплащането на задълженията по договора стават
неговите наследници. Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на
кредитополучателя, ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той
запазва действието си по отношение на наследниците, които придобиват правата и
4
задълженията по него в качеството си на универсални правоприемници. (В този смисъл
– Решение № 63/29.07.2019 г. по т.д. № 1528/2018 г. на ВКС, II т.о.).
Ответниците в настоящото производство В. П. М. и З. Къстева М. са неговите
единствени наследници и съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН отговарят за
задълженията на своя наследодател при равни дялове – по 1/2. В срока за отговор на
исковата молба от ответниците не е оспорено приемането на наследството от тяхна
страна, нито е релевирано възражение, че същите са се отказали от наследството на
своя наследодател.
Следователно, ответниците отговарят за задълженията по процесния договор за
кредит след смъртта на кредитополучателя до края на срока на ползване на разрешения
кредитен лимит – 30.04.2020 г., като според заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза възлизат общо на 2011,33 лв. за главница, 75,28 лв. за
редовна договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. 20.12.2019 г., както и лихва за
просрочена главница за периода от 20.12.2019 г. до 20.04.2021 г. в размер на 335,27 лв.,
а всеки от ответниците дължи по ½ от тези суми.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Не се установи по делото вземанията на кредитора да са били надлежно обявени
за предсрочно изискуеми, доколкото въпреки настъпилото просрочие на 20.12.2019 г.,
от представените доказателства не може да бъде направен извод, че ищецът е изразил
воля да обяви задълженията по процесния кредит от 28.04.2018 г. за предсрочно
изискуеми, тъй като съпроводителното писмо от 08.04.2020 г. от ЧСИ Лучия Тасева
касае покана за доброволно изпълнение относно друг договор за банков кредит от
10.04.2014 г. В този смисъл настоящият съдебен състав не може да приеме за доказано
и реализирането на разходи за уведомяване по договора за кредит в размер на 72 лв.,
поради липсата на доказателства за изпращането на покана за доброволно изпълнение
по процесния договор за кредит.
Независимо от липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита към датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.04.2021 г. е настъпил
крайният срок за издължаване на кредита – 30.04.2020 г., поради което вземанията на
кредитора са изцяло изискуеми.
С оглед гореизложените обстоятелства и правни съображения се налага изводът,
че предявените срещу всеки от ответниците обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД са
основателни и следва да бъдат уважени за сумата от 1005,65 лв., представляваща
главница по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-315-00182-2018 от
28.04.2018 г., сумата от 37,64 лв. – договорна лихва върху редовна главница по
договора за кредит за период от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г. и сумата от 167,63 лв. –
лихва за просрочена главница по договора за кредит за периода от 20.12.2019 г. до
20.04.2021 г., а предявеният иск за заплащане на сумата от 36 лв. за дължими разходи
за уведомяване по договора кредит за кредит следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от
него разноски в исковото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а
5
именно сумата от 1525,58 лв., представляваща сбор от заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение, депозити за особен представител на ответника и депозит за
ССчЕ, както и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, поради което
всеки ответник следва да бъде осъден да заплати сумата от 762,79 лв. за разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД,
Е*** ***, сумата от 1005,65 лв. (хиляда и пет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-315-00182-2018 от 28.04.2018 г., сумата от 37,64 лв. (тридесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки) – договорна лихва върху редовна главница по договора
за кредит за период от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г. и сумата от 167,63 лв. (сто
шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) – лихва за просрочена главница по
договора за кредит за периода от 20.12.2019 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 36
лв. за дължими разходи за уведомяване по договора за кредит.
ОСЪЖДА З. К. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД,
Е*** ***, сумата от 1005,65 лв. (хиляда и пет лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща главница по Договор за кредитна карта на физическо лице №
CCIR-315-00182-2018 от 28.04.2018 г., сумата от 37,64 лв. (тридесет и седем лева и
шестдесет и четири стотинки) – договорна лихва върху редовна главница по договора
за кредит за период от 16.10.2019 г. до 20.12.2019 г. и сумата от 167,63 лв. (сто
шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) – лихва за просрочена главница по
договора за кредит за периода от 20.12.2019 г. до 20.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 430, ал. 1
и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на сумата от 36
лв. за дължими разходи за уведомяване по договора за кредит.
ОСЪЖДА В. П. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД,
Е*** ***, сумата от 762,79 лв. (седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА З. К. М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „У.Б.“ АД,
Е*** ***, сумата от 762,79 лв. (седемстотин шестдесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6