№ 77
гр. Враца , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от Г. М. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание адв. Д.К. - защитник на И. поддържа молбата, с
изложените в нея доводи и прави искане доверителят му да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Такова е становището и на осъденото лице.
Ст. Комисар И. С. - Началник на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви, не
осъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата
в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение от 08.06.2021 г., постановено по НОХД № 93/21 г.
по описа на ОС Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, И. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр.чл. 198, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2, вр.чл. 29, ал. 1, б. "б" НК, за което при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1
НК му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6
месеца, като на основание чл. 59, ал. 1 НК, съдът е приспаднал времето, през което И. е
бил задържан под стража, считано от 23.03.2020 г. до 08.06.2021 г.
1
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 08.06.2021 год., като до момента
е изтърпял фактически 1 месец и 12 дни. От предварителен арест му се зачитат 1
година 2 месеца и 15 дни, а от работа – 1 месец и 12 дни или общо 1 година 5 месеца и
9 дни.
Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 21 дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е
започнал да се поправя и превъзпитава.
При първоначалната оценка се регистрира висок риск от рецидив на престъпно
поведение - 87 точки.
В профила на криминогенните нужди дефицитни зони са: „Настоящо
правонарушение“ - осъден за користно - насилствено престъпление, реализирано
срещу възрастен човек; „Криминално минало" - многократно осъждан, с ранни
деструктивни прояви; „Отношение към правонарушението“ - слабо критичен към
реализираното поведение, с формирани криминални нагласи, не е склонен да се
съобразява с установените правила; „Взаимоотношения“ - израства в неблагоприятна
семейна среда, в условията на формални грижи и липса на контрол, настаняван в
пансион за осем години; „Управление на финансите и доходи" - липсват постоянни
доходи от трудова дейност, среща затруднения при планиране и разпределение на
личните средства; „Начин на живот и обкръжение“ - от ранна възраст е внедрен в
среди на криминално проявени лица, склонен към безразсъдно поведение под влияние
на средата; „Емоционални проблеми“ по негови данни е лекуван за психично-
здравни проблеми като войник, споделя за минали суицидни мисли в резултат на
емоционални проблеми; „Междуличностни проблеми“ - склонен да действа
агресивно, със слаби умения за самоконтрол; „Умения за мислене“- не е
последователен, в това, което смята за проблемно, не се заема пряко с проблемите си.
Рискът от вреди е определен като среден за служителите и за останалите
лишените от свобода по време на изтърпяване на наказанието - избягва конфликти, но
е възможно да прояви вербална агресия към служителите. Склонен към импулсивно и
необмислено поведение при възникване на проблем и/или конфликт. Не е декларирал
дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и самоувреждане е клонящ към средни стойности, тъй като
при изтърпяване на предишна присъда е декларирал такива намерения. Възможно е да
има автоагресивни прояви с демонстративен характер, поради което ИСДВР смята, че е
необходимо проследяване на цялостното му поведение. Рискът от бягство е определен
като нисък.
Среден е рискът от вреди за обществото след освобождаване и се определя от
настоящото му користно-насилствено престъпление и от криминалното му минало -
осъждан за управление на МПС без свидетелство за управление и за набеждаване на
полицейски служител за нанесен побой.
2
В изготвения План на присъдата като цели са заложени подобряване на
уменията за разпознаване и разрешаване на проблемите; формиране на ясни и
реалистични цели; формиране на самокритичност и осъзнаване на нанесените вреди;
приучване към социално приемливи порядки в МЛС; недопускане на агресивно и
автоагресивно поведение; стабилизиране на емоционалното състояние.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и
след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди се
запазват за всички категории.
От доклада на социалният работник е видно, че в резултат на интензивно
провежданото корекционно въздействие, в И. се наблюдава частична положителна
промяна, но относително краткия престой в МЛС не позволява пълноценното
проследяване на поведението му. Посочено е, че осъденият има примерно поведение и
към момента се съобразява и спазва законовите изисквания в контролирана среда.
Предпазва се от конфликтни ситуации. Спазва режимните изисквания и няма
извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания.
От постъпването в групата е изразил желание и е записан в училището към
затвора - ученик в девети клас. Посещава учебните занятия.
ИСДВР обаче е категоричен, че въпреки демонстрираното примерно поведение
в МЛС към настоящия етап от изтърпяване на присъдата И. не е предоставил
безспорни и убедителни доказателства за постигнат поправителен ефект на
наказанието. Той не е изпълнил в пълен обем заложените цели и задачи в Плана на
присъдата. По отношение на извършеното престъпление поема известна отговорност,
опитва да дефинира мотивите за криминалното си поведение, но е непоследователен в
това, което смята за проблемно.
Според ИСДВР демонстрираното примерно поведение в контролирана среда не
е категоричен индикатор за наличие на трайна промяна на личността, ориентирана към
спазване на законите и добрите нрави. Рискът от рецидив на престъпно поведение е
висок и съществува възможност осъденият да извърши ново престъпление след
освобождаване.
Заявява становище, че с оглед утвърждаване на законосъобразно поведение и
изпълнение в пълен обем на целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК е
необходимо корекционната работа с лишения от свобода И. да продължи до постигане
на пълна самокритичност към извършеното престъпно деяние и осъзнаване на
вредните последици от собственото поведение.
Изготвената и приложена по делото оценка не сочи на настъпили съществени
положителни промени у лишения от свобода. Налични са дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата и все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл. 439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
3
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил. Риска от рецидив е запазил високите си
стойности и то в контролирана среда. Риска от вреди е запазил средните си стойности
за посочените категории. За времето на престоя в затвора И. не е участвал в
корекционни програми, а заложените цели в плана на присъдата не са изпълнени в
пълен обем.
Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за
съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали
обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента
не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения
институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една
потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за
лишаване от свобода.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че И. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
4
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г. М. И., роден на *** в гр.
Лом, обл. Монтана, понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно
Определение от 08.06.2021 г., постановено по НОХД № 93/21 г. по описа на ОС
Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, в размер на 1 година и 6 месеца, с
остатък от 21 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на И., а след влизането му в сила да се
изпрати и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5