№ 49
гр. Р., 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно търговско дело
№ 20234501000020 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез пълномощника им
юрисконсулт С.П.С. против Решение № 1221/ 08.10.2022г. по гр.д. № 6243/2021г. по описа
на Районен съд гр. Р., в частите му, с които са отхвърлени предявените искове за
установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2079/2021г. по описа на Районен съд гр. Р. – главница за сумата над 3609.32 лева до
5965.53 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2021г. до окончателното
плащане, договорна лихва за периода от 05.02.2020г. до 05.04.2021г. в размер на 988.04 лева
и обезщетение за забава за периода от 05.02.2020г. до 08.04.2021г. в размер на 1208.78 лева,
всички вземания, претендирани на основание договор за кредит № **********/30.08.2019г.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон в обжалваните му части. Излагат се аргументи, че договорът за
застраховка не е сключен в предвидения в чл.10, ал.1 ЗПК шрифт, тъй като представлява
отделно правоотношение, не е елемент от договора за кредит и отговоря за изискванията
към застрахователен договор по чл.344 и сл. КЗ. Задължението на кредитора за посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите не било абсолютно, а възниквало само ако са използвани допускания при
изчисляването на този процент. В процесния договор за кредит липсвали неясноти, които да
обуславят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради което такива
допускания не били предоставени като информация по договора. Поддържа, че
застрахователните премии не са част от разходите по кредита и неправилно
първоинстанционният съд е приел, че следва да се включат при изчисление на ГПР. Таксата
1
за оценка на риск не била свързана с управлението на кредита и не обуславяла дали
потребителят ще усвои кредита или не. Таксата покривала разходи, извършени от банката
към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Дори да се приемело, че
клаузата, уреждаща дължимост на тази такса е недействителна, то това не водело до
недействителност на договора за кредит. Моли за отмяна на решението в обжалваните му
части и присъждане на разноски за двете инстанции, не прави искания по доказателствата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата.
За да се произнесе по спора, съставът на Р.нския окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 6243/2021г. по описа на Районен съд гр. Р. е образувано по
искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу П. П. С., с която са предявени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена
заповед за изпълнение № 1079/20.04.2021г. по ч.гр.д. № 2079/2021г. по описа на Районен
съд гр. Р., както следва:
Сумата 5965,53 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до
изплащане на вземането; 988,04 лева – договорна лихва за периода от 05.02.2020 г. до
05.04.2021 г.; 1208,78 лева – обезщетение за забава върху просрочената главница за период
от 05.02.2020 г. до 08.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2019 г. между страните по делото бил сключен
Договор за потребителски кредит № **********, като ищецът предоставил на ответника
сума в размер на 7571,11 лева.
В чл. 7, ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит – 6000 лева,
като към отпуснатия кредит се включвала и еднократна такса за оценка на риска в размер на
811,19 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит и се финансирала от
кредитора, която се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. Предвид заявеното желание от ответника, еднократната такса за оценка
на риска в размер на 811,19 лв. се финансирала от кредитора.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора средствата по кредита се превеждали от кредитора по
банковата сметка на ответника. Ответникът пожелал да сключи застраховка „Bank Комбо
Живот“ в размер на 376,20 лв. и застраховка „Bank Комбо Безработица“ в размер на 383,72
лв. Така общото задължение по договора възлизало на 9300,38 лв., която сума следвало да
бъде погасена на 19 погасителни месечни вноски – 18 вноски всяка в размер на 489,50 лв. и
последна изравнителна вноска в размер на 489,38 лв. Уговорения между страните лихвен
процент бил в размер на 25,77 %, като ГПР бил в размер на 48,3 %. Ответникът забавил
плащането си, поради което дължимите суми били претендирани по реда на чл. 417 от ГПК,
било образувано ч.гр.дело № 2079/2021 г. по описа на РРС и издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и бил издаден изпълнителен лист. Срещу
дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение постъпило възражение от длъжника
в срока по чл.414 ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на
вземанията.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на
договор за потребителски кредит № ********** на 30.08.2019г. с описано в исковата молба
съдържание. Поддържа, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на
императивните правила, регламентирани в Закона за потребителския кредит. Моли за
обявяване на договора за кредит за недействителен и отхвърляне на предявените искове
изцяло, в евентуалност за установяване на задължение в размер на чистата стойност по
договора за кредит, намалена с платените от ответника суми.
Съставът на Р.нския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
2
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира
следните фактически изводи:
Не се спори между страните, че на 30.08.2019г. между тях е сключен договор за
потребителски кредит № ********** с описаното в исковата молба съдържание.
От заключението по назначената в първоинстанционното производство съдебно-
икономическа експертиза се установява, че в деня на сключване на договора по сметка на
ответника е преведена сума в размер на 7511.11 лева с основание „усвояване на кредит с код
от СмартИнфо: **********“. На същият ден ответникът е изтеглил на каса сума в размер на
6000 лева и от сметката му са удържани 811.19 лева такса за отпускане/
усвояване/одобрение и 759.92 лева застрахователни премии. Застрахователните премии са
преведени на ЗК „Уника Живот“ АД и ЗК „Уника“ АД на 19.09.2019г. За периода от
усвояване на кредита до подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК ответникът извършил плащания в общ размер на 2390.68 лева, които в
счетоводните регистри на ищеца били отнесени за погасяване на задължение за главница в
размер на 1605.58 лева, договорна лихва в размер на 741.23 лева и обезщетение за забава в
размер на 43.87 лева. Вещото лице е дало варианти за размерите на задълженията на
ответника според записванията в счетоводните регистри на ищеца, както и при погасяване
на главницата по кредита с всяко от извършените от ответника доброволни плащания.
Според заключението, при главница в размер на 6000 лева, месечна вноска в размер на
489.50 лева и еднократна такса в размер на 811.19 лева, ГПР по договора е в размер на
112.80%.
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Р.нски окръжен
съд формира следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на спора са вземания, които са възникнали по силата на сключен между
страните договор за потребителски кредит № **********/30.08.2019г.
С обжалваното решение е установено дължимостта на вземане на кредитора само за
чистата стойност на кредита, намалена с всички извършени от длъжника плащания,
независимо как са отразени в счетоводните регистри на ищеца. За да достигне до този извод,
първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен, като
неотговарящ на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК за представяне на всички елементи към
договора за кредит по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, както и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – посоченият в договора за кредит ГПР е
различен от действителния, който надвишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4
ЗПК и в договорът за кредит не е посочено как е образуван ГПР.
Изложените в обжалваното решение мотиви на първоинстанционния съд са подробни,
последователни и аргументирани, като се споделят от настоящия състав на съда.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
3
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит“. В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същия закон е дадена
легална дефиниция на понятието „общи разходи по кредита“. В договор за потребителски
кредит № ********** общият размер на кредита е формиран като сбор от получената от
ответника сума в размер на 6000 лева, застрахователна премия в общ размер на 759.92 лева
и такса за оценка на риска в размер на 811.19 лева. Застрахователната премия е платима от
ищеца директно по банкова сметка на съответния застраховател, включена е в общата сума,
дължима от потребителя, като в представените договорна информация за програма „Защита
живот безработица/хоспитализация“ и застрахователна полица се съдържат клаузи относно
процесния договор за кредит, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд,
че договорната информация на застрахователя и застрахователната полица са елементи от
договора за кредит и следва да отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК. Текстът на
договорна информация за програма „Защита живот безработица/хоспитализация“ и
застрахователна полица № 81001NLB2011 е с размер по-малък от предвидения в чл.5, ал.4
ЗПК в редакцията, действала към момента на сключване на договора. Разликата в размера
на шрифта не се оспорва от жалбоподателя, а и може да се установи при съпоставяне и
сравнение между отделните части на договора за кредит и без да са необходими специални
знания или умения. Предвидената от законодателя санкция за нарушение на въведената
забрана за използване на шрифт по-малък от 12 при сключване на договори за
потребителски кредит не противоречи, а съответства на целите не Директива 2008/48/ЕО и
липсват основания да не бъде приложена нормата на чл.22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 16 ЗПК, която предвижда императивно задължение за кредитора да
оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
нормата на чл. 16 от ЗПК, и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Тази такса е пряк разход, свързан с кредита, оскъпява неговата
стойност, погасява се с ежемесечните вноски и следва да бъде включена в изчисляване на
ГПР по кредита.
При включване на уговорените в договора за кредит застрахователна премия в
разходите по кредита ГПР по кредита достига до размер от 112%, съгласно заключението на
вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-икономическа
експертиза. Този действителен процент по разходите надвишава максимално допустимия
процент по чл.19, ал.4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за
потребителски кредит ГПР. Установено по делото надвишаване на посочения в договора за
кредит ГПР повече от два пъти от действителния ГПР по кредита следва да се приравни на
липса на посочен ГПР в договора за кредит.
Нарушенията на изискванията по чл.10, ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК са основание за
недействителност на договора за потребителски кредит по чл.22 ЗПК, поради което
потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Извършените от ответника плащания по кредита правилно са отнесени
към погасяване само на действително възникналото задължение, а не съобразно вписванията
в счетоводните книги на ищеца.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено възнаграждение за
4
осъществената адвокатска защита в производството пред настоящата инстанция, което
съдът определя на 755.30 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.280, ал.2,
т.1 ГПК.
Водим от горното, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1221/ 08.10.2022г. по гр.д. № 6243/2021г. по описа на
Районен съд гр. Р., в частите му, с които са отхвърлени предявените искове за установяване
дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2079/2021г. по описа на Районен съд гр. Р. – главница за сумата над 3609.32 лева до 5965.53
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.04.2021г. до окончателното
плащане, договорна лихва за периода от 05.02.2020г. до 05.04.2021г. в размер на 988.04 лева
и обезщетение за забава за периода от 05.02.2020г. до 08.04.2021г. в размер на 1208.78 лева,
всички вземания, претендирани на основание договор за кредит № **********/30.08.2019г.
Решението в останалата му част не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. Д. Х. – АК Р.,
личен номер ********** и служебен адрес гр. Р., ул. „Д.“ ** сумата от 755.30 лв.
/седемстотин петдесет и пет лева и тридесет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника пред настоящата инстанция,
определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5