Решение по дело №2848/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр. чл. 4 от ЗМДТ.

Производството е образувано по жалба на „Бул Инс 95“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. „София“ № 2, вх. 3, ет. 1, ап. 26, представлявано от Г.А.Г., срещу АУЗ № АУЗД5311000496-1/17.10.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № **********/17.11.2022 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, с който са установени задължения за такса „битови отпадъци“ /ТБО/ в общ размер на 2248,59 лв., от които 1768,15 лв. главница и 480,44 лв. лихви към 17.10.2022 г.

В жалбата се твърди, че АУЗ е издаден в нарушение на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, тъй като счита, че сградите, върху които е начислена ТБО, се намират извън територията на село Градинарово и такава услуга не е предоставяна. Сочи се, че не се установява да е налице поставен съд за смет в местност „Ирeклик“, където се намират процесният имот и сгради. В представена молба с.д. № 4428/23.03.2023 г. се поддържа изложеното в жалбата и се иска отмяна на акта в обжалваната част.

Ответната страна оспорва жалбата в приложена по делото молба /л. 34 от делото/, поддържа становище за неоснователност и моли съда за нейното отхвърляне.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД5311000496-1/17.10.2022 г., издаден от Р И  – главен специалист МДТ, Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, с който са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за земя и сграда с партиден № 5311F317679243. АУЗД е бил връчен по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК и е влязъл в сила в частта си, с която са установени задължения за ДНИ.

Срещу изготвения АУЗ била подадена жалба по административен ред с вх. № РД-2600-863/02.11.2022 г. с твърдения за неправилност на акта, по отношение на начислените задължения за ТБО пред Началника на отдел „МДТ“ при Община Провадия. Компетентният орган постановил решение № **********/17.11.2022 г. по жалбата в 60-дневния срок по реда на чл. 155 от ДОПК, с което отхвърлил изцяло жалбата.

От Заповеди № 3116/27.10.2016 г., № 3047/20.10.2017 г., № 2856/30.10.2018 г., № 3172/28.10.2019 г., № 3146/19.10.2020 г. и № 3295/29.10.2021 г. на Кмета на Община Провадия се установява, че са определени границите на районите, вида на предлаганите услуги по събирането и извозването в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и честотата на сметоизвозването на териториите на обществено ползване съответно през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. в населените места в Община Провадия, вкл. и за село Градинарово, което попада в Първи район с организирано сметосъбиране. Установено е по делото, че имотът е частна държавна собственост, видно от Акт за частна държавна собственост № 10227/09.02.2022 г. /л. 8-9 вкл. от делото/, с идентификатор ***по КККР на с. Градинарово, с площ 48, 001 дка и с данъчна оценка в размер на 76 033, 60 лв. В акта е посочено също така, че сградите, намиращи се в имота, са собственост на жалбоподателя.

От ответната страна са представени Договор за възлагане на обществена поръчка № 67/15.07.2014 г., Договор № 40/06.06.2017 г., Договор № 108/20.10.2017 г., Договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-147/31.12.2019 г., както и графици за обслужване на съдовата база съответно през 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г., от които се установява, че Община Провадия е възложила поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в общината на сметопочистващата фирма „Технокар“ ЕООД.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата на „Бул Инс 95“ ЕООД за допустима и частично основателна по следните съображения:

АУЗ е обжалван по административен ред с жалба вх. № РД-2600-863/02.11.2022 г. Административният орган се е произнесъл с решение № **********/17.11.2022 г. по жалбата в 60-дневния срок по чл. 155, ал. 1 ДОПК. Жалбата до АдмС – Варна с вх. № РД2600-966/09.12.2022 г. е в срока по чл. 156, ал. 5, вр. чл. 155, ал. 1 от ДОПК, поради което настоящият състав счита, че същата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК, по отношение на който е налице правен интерес от съдебното му оспорване.

По законосъобразността на обжалвания АУЗ.

За да възникне задължение за такса за този вид услуга, необходимо е да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставена от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна. Задължението отпада единствено в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗМДТ.

Таксата за битови отпадъци съдържа три компонента и се дължи за следните услуги, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 1-3 вкл. от ЗМДТ: сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ размерът на ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на съответния общински съвет и поотделно за всяка от изброените три услуги въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци /кофи, контейнери и т.н./, събиране и транспортиране на отпадъци до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им и т.н. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозването се определят със заповед на кмета на общината и се обявява публично до 31.10 на предходната година, както повелява чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ.

От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят е собственик на постройки, намиращи се в процесния имот, поради което се явява задължено лице за ТБО на основание чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ.

От приложените по делото, графици за обслужване на съдовата база през 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и заповеди на Кмета на Община Провадия за съответните години се установява, че са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване в съответствие с чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Установи се, че процесният имот, частна държавна собственост, се намира извън границите на село Градинарово, което попада в определените със заповеди на Кмета райони, за които общината е организирала събирането и извозването на битови отпадъци. Макар и да е извън границите на селото, имотът е със статут „урбанизирана територия“ и за него се дължат данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, ако се докаже, че съответните услуги са били осъществявани.

Не се установи по делото от ответната страна, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна за процесния имот, за което на ответника бяха дадени указания по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК. Установяването на тези факти е в негова тежест и при неангажиране на доказателства за тях, съдът следва да приеме, че те не са налице, а именно, че не се доказа извършването на услуга по сметосъбиране и сметоизвозване. От представените графици за обслужване на съдовите бази през съответните години не може да се заключи, че е налице съд /контейнер, кош, бобър/ за отпадъци в близост до имота, което налага извод, че услугата по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ няма как да е предоставяна за процесния имот. Факта, че в близост до процесния имот няма поставен съд за отпадъци се доказва и от представената в последното съдебно заседание схема на разположение на съдовата база с. Градинарово, община Провадия. /л.48 от делото/. Видно от схемата процесния имот дори не попада в очертанията на схемата. От обясненията на процесуалния представител на ответника, имота на жалбоподателя се намира някъде в дясно на пътя посочен в схемата „към Провадия“. Страната потвърди, че в близост до имота не е поставен съд за отпадъци, тъй като жалбоподателя не бил заявил такъв.

Съгласно чл. 71 от ЗМДТ такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Не се установи по делото да е подадена декларация, че имотът няма да се ползва за който и да е от процесните периоди, като не се и твърди да е подавана. Не се установи, обаче и услугата по сметосъбиране и сметоизвозване да е предоставяна за имота от страна на ответника.

По отношение на определената такса за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. за горепосочената услуга /по сметосъбиране и сметоизвозване/ оспореният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен в тази част. В останалата си част АУЗ № АУЗД5311000496-1/17.10.2022 г. следва да бъде потвърден като законосъобразен.

По отношение на останалите два компонента от съдържанието на ТБО /обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване/ законодателят е приел, че услугите не са обвързани с ползването на имота от задълженото лице по чл. 11 от ЗМДТ и за тях не е налице възможност за деклариране, че няма да се ползват. В допълнение на изложеното, установи се по настоящия случай от представените по делото писмени доказателства, че горепосочените две услуги по чл. 66, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗМДТ са предоставяни за процесния имот.

От доказателствата по делото е видно, че за 2017, 2018 и 2019 г. ставката за сметосъбиране и сметоизвозване в ТБО е била 2,96 на хиляда от по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. За 2020, 2021 и 2022 г. тази ставка е била 3,55 на хиляда. Установи се, че за всички години с изключение на 2019 г., таксата е изчислена върху данъчната оценка на сградите, а за 2019 г. таксата е изчислена върху отчетната стойност на сградите, поради грешка на органа по приходите, но се явява в полза на жалбоподателя. За 2022 г. органите по приходите са установили задълженията за ТБО на годишна база в размер на 392,56 лв., но като дължима сума са посочили само половината от таксата в размер на 196,28 лв., ведно с лихвата от 01.07.2022 г. до издаване на АУЗ на 17.10.2022 г.

Въз основа на горното съдът намира, че следва да отмени обжалвания АУЗ, в частта на определената ТБО, за компонента „сметосъбиране и сметоизвозване“, както следва:

За 2017 г. за сумата от 94,75 лв., главница и 49,80 лв. лихви.

За 2018 г. за сумата от 93,92 лв., главница и 39,63 лв. лихви.

За 2019 г. за сумата от 93,06 лв., главница и 29,22 лв. лихви.

За 2020 г. за сумата от 110,59 лв., главница и 22,12 лв. лихви.

За 2021 г. за сумата от 109,83 лв., главница и 10,89 лв. лихви.

За 2022 г. за сумата от 110,20 лв., от които 55,10 лв. дължима главница и 0,86 лв. дължими лихви.

За да определи размера на ТБО – досежно компонента сметосъбиране и сметоизвозване, съдът съобрази числата посочени в Решение №**********/17.11.2022 г. издадено по жалбата на дружеството от началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия /л.7-14 от преписката/. Лихвите са изчислени чрез програмния продукт за изчисляване на държавни такси на „АПИС“, като не е начислена лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. съгласно чл.6 от ЗМДВИПВ.

При този изход на спора съдът не присъжда направени по делото разноски, тъй като искане в тази насока не е постъпило своевременно от страните.

Водим от гореизложените обстоятелства, настоящият състав на Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД5311000496-1/17.10.2022 г., издаден от главен специалист „МДТ“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, потвърден с Решение № **********/17.11.2022 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, в частта, в която са определени задължения за такса битови отпадъци, както следва:

За 2017 г. за сумата от 94,75 лв., главница и 49,80 лв. лихви.

За 2018 г. за сумата от 93,92 лв., главница и 39,63 лв. лихви.

За 2019 г. за сумата от 93,06 лв., главница и 29,22 лв. лихви.

За 2020 г. за сумата от 110,59 лв., главница и 22,12 лв. лихви.

За 2021 г. за сумата от 109,83 лв., главница и 10,89 лв. лихви.

За 2022 г. за сумата от 110,20 лв., от които 55,10 лв. дължима главница и 0,86 лв. дължими лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бул Инс 95“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул. „София“ № 2, вх. 3, ет. 1, ап. 26, представлявано от Г.А.Г., против Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУЗД5311000496-1/17.10.2022 г., издаден от главен специалист „МДТ“ към Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Провадия, потвърден с Решение № **********/17.11.2022 г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Провадия в останалата й част.

На основание чл. 160, ал.7 от ДОПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: