Решение по дело №4686/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 249
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20212120204686
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120204686 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба
на Д. М. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, Обл Кърджали, ул.
„***“ № 5 против Наказателно постановление № 251а-51/31.08.2021г.,
издадено от директор на Областна дирекция на МВР - Бургас, с което на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на
чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не сочи доказателства. Не прави
искане за разноски.
За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен
преставител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на разноски.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена проверка от служители на РУ - Приморско към ОДМВР
Бургас, проверяващите установили, че на 25.07.2021 г., около 13,20 часа, в гр.
Приморско, Община Приморско, върху морски плаж „Младост-ММЦ“, в
поземлен имот с № 58356.502.137 по кадастралната карта на града, източно от
местен път Приморско-Китен, жалбоподателят Д.П. е паркирал лек
автомобил, марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№ К *** ВА, с
което виновно е нарушил чл.17б, ап.3 от Закона за устройството на
Черноморското крайбрежие, който предвижда забрана за преминаване,
паркиране и престой на превозни средства върху територията на морския
плаж.
Актосъставителят съставил АУАН на 25.07.2021г, в който, като
нарушена посочил разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 ЗУЧК. АУАН бил връчен на
жалбоподателя, който го подписал с възражението, че не е знаел за този текст
на Закона.
След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите
констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното
постановление, с което на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за
нарушение на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
2
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията
на съда са следните:
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН,
правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав поради
което, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57
ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.
По същество, съдът намира следното:
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното
постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат
спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление.
В случая, събраните по делото доказателства сочат по безспорен начин
на това, че на сочената дата, жалбоподателя не се е съобразил със забраната и
е паркирал управляваното от него МПС в границите на морския плаж. В тази
посока са показанията на актосъставителя - полицейски служител, присъствал
по време на проверката на място, който е категоричен, че превозното средство
на жалбоподателя е било паркирано на морския плаж.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е
територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица,
покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в
резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата
По отношение на авторството на деянието, същото не се оспорва от
страна на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК предвижда забрана за
3
поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни
(бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“,
освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.
Безспорно е установено, от събраните гласни и писмени доказателства,
че на горепосочената дата, жалбоподателят не се е съобразил с посочената
забрана, като е паркирал управлявания от него лек автомобил в границите на
морския плаж „Младост-ММЦ“.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.
17б, ал. 1 от ЗУЧК, за което е била ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Правилно е била ангажирана и отговорността на жалбоподателя,
съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, която предвижда санкция
глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 5000 лв. за
всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за
престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни)
и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“,
ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
В случая, доколкото на жалбоподателя е било наложено
административно наказание в минималния, предвиден в закона размер, то
очевидно АНО е определил същото, съобразно нормата на чл. 27 от ЗАНН
при отчитане наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като за съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под
законоустановения минимум.
Доколкото по делото не са установени обстоятелства, които отличават
извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на
такава, съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажно и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери
4
приложение. Напротив, нарушението е типично и касае нарушаване на
законодателна забрана, въведена от законодателя именно с оглед опазването
на едно от природните богатства на държавата ни – Черноморското
крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на ЗУЧК /чл. 2, т.
1/. Нещо повече, според настоящия съд прилагането на разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН спрямо подобно нарушение, би създало у нарушителите (в това
число и жалбоподателя) чувството за безнаказаност, би култивирало липса на
критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една
от основните функции на административно наказателния закон, а именно
индивидуална превенция на нарушенията. Поради тази причина, според
настоящия съд подобно нарушение не следва да се толерира, а следва да се
накаже както с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство, така и с оглед оказване на
превъзпитателно и предупредително въздействие, по отношение на
останалите граждани.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
по страните имат право на присъждане на разноски. Извършеното нарушение
е безспорно доказано и НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО,
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което Съдът, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото,
определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на Директор на Областна дирекция на МВР - Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-51/31.08.2021г.,
издадено от директор на Областна дирекция на МВР - Бургас против Д. М. П.
с ЕГН **********, с адрес: гр. Кърджали, Обл Кърджали, ул. „***“ № 5, с
което на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на
5
чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК.

ОСЪЖДА Д. М. П. с ЕГН **********, да заплати на Директор на
Областна дирекция на МВР - Бургас, сумата от 100 /сто/ лева, за
юрисконсултско възнаграждение

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6