Р Е Ш Е Н И Е
№ 383
гр. Велико Търново, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И.изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 246 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Г.З. ***, чрез
пълномощника *** Б., против принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171,
т.5, б. „б“ от ЗДвП - принудително преместване на паркирано пътно превозно
средство, разпоредена от инспектор „ПНП ППС“ при „Организация на движението,
паркинги и гаражи“ ЕООД град Велико Търново, обективирана в констативен
протокол № 001197/01.04.2019г.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваната ПАМ. На първо място се
излагат доводи, че при налагане на ПАМ са допуснати редица нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочва се, че от формална гледна
точка издадения констативен протокол, с който е наложена ПАМ, не отговаря на
нормативните изисквания, както и, че съдържа непълноти и противоречия. В тази
връзка се излагат доводи, че е налице несъответствие между посочените в
титулната и в мотивната част правни основания за налагане на ПАМ. Сочи се, че от констативния протокол, в който е обективирана обжалваната ПАМ, не
става ясно чрез кого следва да се обжалва същата, с което е нарушено правото й
на защита. Освен това административният акт е постановен в противоречие с
материалноправните разпоредби на ЗДвП,
ЗАНН, АПК и Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на гр. Велико Търново. Твърди се, че спирайки автомобила си на това
място, като клиент на магазина, за каквито има указателна табела, е паркирала
правилно. От съда се иска да отмени обжалваната принудителна мярка и да
разпореди възстановяване на заплатената
парична сума за освобождаване на автомобила. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по
изложените в същата съображения. Счита, че по делото не е доказано, че
съществува нарушение, доколкото от представените касови бележки и от
изслушаните свидетелски показания
безспорно е установено, че е клиент на магазина и е била по – малко от
половин час на посоченото паркомясто.
Ответникът по жалбата - Инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр.В.Търново, чрез
процесуалния си представител *** Х., заема становище за неоснователност и
недоказаност на така подадената жалба. Счита,
че противно на твърденията в жалбата, автомобилът на жалбоподателката е
престоял повече от разрешеното време на паркоместата, обозначени за клиенти на
магазин „Охрид“, а представените касови бележки от този магазин, касаят
покупки, извършени през м. юни, а ПАМ е наложена през м. април. Намира, че в
случая по безспорен начин е доказано, че инспекторът при „ОДПГ“ ЕООД се е убедил лично, че за този
автомобил са налице законни предпоставки, за да разпореди неговото
репатриране. С оглед на горното моли да
бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира направени
по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144
от АПК В указания срок представя писмено
становище, в което доразвива доводите си за законосъобразност на наложената
ПАМ.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните в хода на производството доказателства намира от
фактическа страна за установено следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че на 01.04.2019г., в 16,33 часа по сигнал на П.Х. - управител на
магазин „Охрид“ в гр. Велико Търново и по нареждане на С.П.С.– инспектор ПНП
ППС при „ОДПГ“ ЕООД гр. Велико Търново е създадена организация и е натоварен
лек автомобил марка „Ауди“ с ДК № ***, собственост на жалбоподателката, който е
бил паркиран на ул. „Алек Мак“ пред магазин „Охрид“ в гр. Велико Търново в
нарушение на правилата за престой и паркиране при наличието на пътен знак В 27
и допълнителна табела Т 17, което представлява нарушение на разпоредбата на
чл.6, ал.1 от ЗДвП, във вр. с чл.25, ал.1, т.5 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. За предприетите
действия и констатираното нарушение е съставен Констативен протокол №
001197/01.04.2019г. и 8 бр. снимки към него, удостоверяващи мястото, на което е
бил паркиран процесният автомобил, както и състоянието на автомобила преди и
след като е натоварен на репатриращия автомобил. Мярката е била изпълнена чрез
репатриране на автомобила със специализирано средство на охраняем паркинг
„Старо военно училище“ в гр. Велико Търново, откъдето по-късно същия ден, след
заплащане на дължимата за това такса (видно от фискален бон на стр.6 от делото),
Н.Я.(приятел на жалбоподателката) е получил превозното средство, видно от
разписка за предаване на автомобил от 01.04.2019г. Срещу така наложената ПАМ е
била подадена жалба вх. № АСД-02-137/15.04.2019г. по описа на „ОДПГ“ ЕООД – В.
Търново, въз основа на която е образувано и настоящето дело.
Като писмени доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалвания акт, изпратени с писмо
изх. № АСД-02-137/18.04.2019г. по описа на ОДПГ Велико Търново, представените
по искане на съда свидетелство за регистрация Част 1 и цветна снимка, както и
представените от процесуалния представител на жалбоподателката 10 броя касови
бележки, издадени от супермаркет „Охрид“ гр. Велико Търново на дати 06.06.2019
г.; 08.06.2019 г.; 22.06.2019 г.; 29.06.2019 г.; 23.06.2019 г.; 21.06.2019 г.;
28.06.2019 г.; 22.06.2019 г.; 18.06.2019 г.; 16.06.2019 г.
По искане на
процесуалния представител на ответника са изслушани свидетелските показания на П.Х.Х.
– подала сигнала към ОДПГ за репатриране на автомобила. Същата посочва, че в магазина е инсталирана система за
видеонаблюдение и при по-продължителен престой на автомобили се прави проверка,
тъй като от камерите се вижда водачът на
автомобила като слиза от него, къде отива, дали влиза в магазина или на друго
място, и при повече от 30 минутен
престой се обажда за репатриране на автомобила. По отношение на автомобила на
жалбоподателката посочва, че е бил спрян на паркоместата, които са указани, че
са за паркиране само на клиенти на супермаркет „Охрид“, а тя не е била клиент
на магазина, като автомобилът е бил паркиран там от около 8,30-9,00 часа сутринта и предвид това, че до
късния следобед не е имало никакво движение и същият не е преместен е пуснала
сигнала към ОДПГ.
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя са изслушани свидетелските показания
и на К.К.Я., който дава показания, че е приятел на жалбоподателката и знае, че
притежава „Ауди А-3” ,сив цвят, с Добричка регистрация. Посочва, че е паркирала
пред супермаркет „Охрид” и като са излезли от колата тя е отишла до магазина да
напазарува, а той до магазина отсреща. Чул е шумотевица и като се обърнал видял,
че репатрират автомобила на приятелката му, която отишла при служителите и ги
помолила да не го вдигат, но те отказали. Посочва също, че с управителката на
магазин „Охрид” не е имал проблеми и обикновено колата я паркират на отсрещния
тротоар. Не помни какво са купили от
магазина.
По реда на
чл.176 от ГПК вр. чл.144 от АПК по делото е изслушан ответника С.П.С., който
посочва, че около 16,05 часа е получил сигнал чрез диспечера на фирмата за
автомобил, който трябва да се репатрира. Техническото време, което му е нужно,
за да стигне от единия край на града до там е около 20-25 мин. Когато отишъл на
място видял номера на автомобила (който знае от диспечера), сложил леП.къде се
премества, и тогава с протокола влязъл вътре в магазина, попитал управителката дали
става въпрос за този автомобил, за да може лично да се убеди в това. Посочва,
че управителката на магазина е потвърдила, че това е автомобилът и е подписала
протокола, че сигнала, който е подаден е нейн. Не разчита само на думите на
управителката, за да прецени, че трябва да се репатрира автомобилът. Посочва,
че от подаване на сигнала до репатриране на автомобила са изминали най-малко 30
мин.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата срещу принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП е процесуално допустима. Събраните по
делото доказателства сочат на наличие на основание за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 5, б."б" от ЗДвП, за която в
закона не е предвидена писмена форма. При условие, че ПАМ по чл. 171, т. 5, б.
"б" от ЗДвП е неформален акт, в случая наличието на издадена такава
мярка не се спори от страните по делото, както и се обосновава от събраните по
делото доказателства – съставеният констативен протокол №001197/01.04.2019г.,
разписка за предаване на автомобил от същата дата, докладна записка от
инспектор ПНП-ППС и приложеният снимков материал.
Подадената жалба е процесуално недопустима
в частта й, в която се претендира възстановяване на причинени имуществени вреди
- платена парична сума за освобождаване на автомобила, в размер на 44 лв. Така
направеното искане за присъждане на вреди или получени без правно основание
суми от „ОДПГ” ЕООД в настоящето производство не може да бъде разгледано.
Същото е недопустимо, тъй като на първо място „ОДПГ” ЕООД е търговско
дружество, юридическо лице, и като такова същото не може да бъде ответник по
дела от административен характер. Посоченото дружество не може да бъде и
ответник в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е сред лицата,
посочени в този текст, които следва да носят отговорност по реда на този закон.
Всички други спорове относно причинени вреди, пропуснати ползи и неоснователно
обогатяване са от гражданско-правен характер, поради което е недопустимо разглеждането
на искането в тази му част в административните съдилища. Ето защо жалбата в
тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати.
В останалата си част, по отношение на
оспорването на наложената ПАМ, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко засегнато от действието на акта, при наличие на правен
интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по
съществото на повдигнатия правен спор.
След служебно извършената на основание чл.
168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е наложена от
компетентен орган. Административният орган, оправомощен да приложи ПАМ от вида
на процесната, трябва да е от кръга на субектите, визирани в чл.168, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която такава компетентност е предоставена на определени от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя. Смисълът на последно цитираната
норма е на всеки един от посочените в нея субекти да бъде предоставена
възможност да определя и оправомощава съответните длъжностни лица, които да
налагат ПАМ. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за
пътищата /ЗП/, сочеща, че контролът на организацията на движението се
осъществява от оправомощени длъжностни лица от службите за контрол на МВР и на
собственика на пътя /улицата, която едновременно е участък от републикански или
общински път/, и на администрацията управляваща пътя, в съответствие с
изискванията, определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 от ЗДвП. Тоест всеки
собственик или администрация, управляваща път по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП, има законова възможност да оправомощи лица, които да налагат съответните
принудителни мерки. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗП, републиканските пътища се
управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, общинските пътища от кметовете на
съответните общини, частните пътища от техните собственици. Няма спор, че в случая
автомобилът на оспорващата е бил паркиран на улица, която представлява „път“
според посочената дефинитивна норма и въпросният път се управлява от кмета на
Община Велико Търново.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че в случая принудителната мярка е разпоредена от С.С.,
който към него момент е заемал длъжността „инспектор“ в „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД – гр. В. Търново. Не е спорно и че процесната ПАМ е
наложена с устно разпореждане на С., като това обстоятелство се установява и от
констативния протокол от 01.04.2019г., съставен от същото лице, неговата
докладна записка до управителя на „ОДПГ“ ЕООД и издаденият от дружеството
фискален бон. Съгласно Заповед №РД 22-1490/17.09.2014г. на кмета на Община В.
Търново „ОДПГ” ЕООД е определено за служба за контрол по смисъла на Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Велико Търново и ЗДвП. Със Заповед №РД 22-1906/09.11.2018г. на заместник - кмета
на общината е възложено на служители от дружеството, сред които е и С.С. -
инспектор звено "ПНП ППС", да прилагат или нареждат прилагането на
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б. „а“, „б“ и „г“ от ЗДвП.
Предвид изложеното репатриралият
автомобила служител може валидно да бъде натоварен с административни правомощия
за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Ето
защо, съдът приема, че по делото се доказва материалната компетентност на
длъжностното лице, издало разпореждането за принудителното преместване на лекия
автомобил, собственост на жалбоподателя. След като лицата са посочени изрично
от Кмета и овластени да издават ПАМ, то настоящата инстанция намира, че ПАМ е
наложена от компетентен орган.
Настоящият състав не споделя възражението за формална и процесуална
незаконосъобразност на обжалвания акт. Нормата на чл.
59, ал. 2 от АПК предвижда задължителните реквизити на административните
актове, издадени в писмена форма за действителност, но същевременно с ал. 3 на същата разпоредба законодателят допуска актове
да бъдат издавани и в устна форма, когато това е предвидено в закон. Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП изброените там ПАМ се прилагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите по контрол. Доколкото в цитираната правна
норма не е спомената хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДвП и по
аргумент на противното, следва да се приеме, че ПАМ в тази хипотеза може да се
приложи с устно нареждане на съответните оправомощени лица. Отделно от това,
съобразно предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗМВР възможност за издаване на устни
разпореждания от полицейските органи, не съществува пречка мярката да бъде
приложена с устно разпореждане. Тоест, процесното устно разпореждане съставлява
волеизявление, имащо характеристиките на индивидуален административен акт за
прилагане на ПАМ, с което предвидената от закона форма е спазена.
Неоснователно е наведеното от страна на
жалбоподателката възражение, че от обжалваната ПАМ не става ясно чрез кой орган
следва да обжалва, което е довело до нарушаване правото й на защита. Това
твърдение не отговаря на действителните факти, доколкото видно от приложения по
делото констативен протокол № 001197/01.04.2019г., с който е наложена ПАМ е, че
в титулната част на същия е изписано „Организация на движението, паркинги и
гаражи“ ЕООД, като в горния ляв ъгъл наименованието на дружеството е изписано с
абревиатура „ОДПГ“ ЕООД. Действително, в частта, в която е изписано в какъв
срок и чрез кой орган следва да се обжалва ПАМ, наименованието на дружеството е
изписано с абревиатурата, но това обстоятелство не може да обоснове извод, че
за жалбоподателката е възникнала неяснота относно органа, чрез който следва да
обжалва ПАМ, още повече, че в случая същата е упражнила своевременно правото си
на жалба срещу ПАМ и то чрез надлежния орган.
За пълнота следва да се отбележи, че дори
и да се приеме, че от КП, в който е обективирана ПАМ, не става ясно чрез кой орган следва да се обжалва (което не е така предвид
изложеното по-горе), то в този случай приложение би намерила разпоредбата на
чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за
неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
Независимо от факта, че административният акт е в устна форма не
се изключва изискването за неговото мотивиране и за доказване на фактическите основания за неговото издаване. В този смисъл
съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на
които е издаден административният акт, е на административния орган. В случая съществуването
на фактическите основания, послужили за реализирането на обжалвания акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му се установява от
приложените в преписката писмени и веществени доказателства, както и от
обясненията на инспектор С. /докладна записка на л.16 от делото/. Видно от
приложения по делото снимков материал на 01.04.2019 г. моторното превозно
средство марка „Ауди“, регистрационен № ТХ5937АН, е било паркирано в зоната на
пътен знак B 27 „Забранен престой и паркиране“ и допълнителна табела Т
17, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Възможността за паркиране в процесния участък е осигурена единствено за клиенти
на супермаркет „Охрид“ до 30 минути. В случая жалбоподателката не оспорва, че
автомобилът й е бил паркиран на посоченото място, а че към момента на
репатриране на автомобила й, същата е била клиент на магазина. За доказване на
това обстоятелство, същата представи фискални бонове, видно от които е обаче,
че същите касаят извършени покупки от магазин „Охрид“ на различни стоки през м.
юни 2019г. (на дати 06.06.2019 г.;
08.06.2019 г.; 22.06.2019 г.; 29.06.2019 г.; 23.06.2019 г.; 21.06.2019 г.;
28.06.2019 г.; 22.06.2019 г.; 18.06.2019 г.; 16.06.2019 г.), а
репатрирането на автомобила е разпоредено на 01.04.2019г. Тук следва да се
отбележи, че дори и представените фискални бонове да бяха с дата 01.04.2019г.,
то същите биха установили възможността жалбоподателката да е била клиент на
магазин „Охрид“, но това обстоятелство не би довело автоматично до извод, че
към момента на репатрирането същата е била клиент на магазина. В тази връзка от
изслушаните в хода на съдебното производство показания на св.П.Х. – управител
на магазин „Охрид“, се установи, че автомобилът на жалбоподателката е бил
паркиран на паркоместата, които са
указани, че са за паркиране само за клиенти на супермаркет „Охрид“, от
около 8,30-9,00 часа сутринта, т.е.
автомобилът е стоял повече от разрешените 30 мин. Тези показания съдът цени
като обективни и безпристрастни, доколкото отговарят на установената от другите
доказателства фактическа обстановка, а и като търговец, свидетелката не би
имала интерес да причинява умишлено неблагоприятни последици за автомобили,
собственост на клиенти на нейния магазин. Житейски нелогично и неоправдано е да
се приеме обратното, както и твърденията на жалбоподателката, че между нея и
управителката на магазина съществуват противоречия, които са причината за
репатрирането на автомобила й. Ако се приеме тази теза, то едва ли
жалбоподателката би паркирала автомобила си именно на паркоместата,
стопанисвани от магазин „Охрид“.
От друга страна
от обясненията, дадени от ответника по реда на чл.176 от ГПК вр. чл.144 от АПК,
се установи, че техническото време от подаване на сигнала от диспечера на
„ОДПГ“ ЕООД до инспектора, неговото придвижване до мястото откъдето е подаден
сигнала, изготвяне на снимки на автомобила, както и другите фактически действия
по натоварване на автомобила на специализирания автомобил отнема повече от 30
мин., поради което дори и да се приеме, че жалбоподателката действително е била
клиент на магазина на 01.04.2019г. (за което обстоятелство по делото не се
представиха доказателства), то разрешеното време за престой до 30 мин. на
паркинга пред магазин „Охрид“ за автомобила й е изтекло много преди инспектор
ПНП ППС да разпореди преместването на същия на охраняем паркинг „Старо военно
училище“ в гр. Велико Търново.
При така
изложеното, съдът намира, че по безспорен начин се доказа основанието за
принудителното преместване на МПС, а тя е между тези, визирани в ЗДвП – чл.
171, т.5, б. „б“, предл. първо от ЗДвП – МПС е паркирано в нарушение на
правилата на движение на място, което се намира в зоната на действие на пътен
знак В 27 и наличие на табела Т 17, предупреждаваща за принудително преместване
на паркирано превозно средство.
Следва да се
отбележи в тази връзка, че съдът не кредитира свидетелските показания на К.Я.,
тъй като показанията му са изключително общи, неконкретни и не установяват по
безспорен начин точното време, в което жалбоподателката е паркирала автомобила
си на паркомястото, стопанисвано от магазин „Охрид“. Съответно тези общи и
неконкретни показания правят невъзможна преценката за това дали към момента на
репатрирането на автомобила й са изтекли допустимите за клиенти на магазин
„Охрид“ 30 мин., т.е. от разпита на свидетеля не се установяват нови факти от
значение за настоящия правен спор.
Предвид
гореизложеното, оспорването на процесната ПАМ следва да бъде отхвърлено в
цялост, т.к. контролирания ИАА е издаден от компетентен АО, в допустимата от
закона форма, при спазване на процедурата за това и правилно приложение на
материалните норми. ПАМ е обоснована и необходима, по основание и вид е
съответна на целта на закона.
При този изход на делото жалбоподателят
следва да понесе отговорността за разноските, сторени от другата страна. „ОДПГ“
ЕООД В. Търново е направило такива за адвокатско възнаграждение. Платени са в брой 300 /триста/ лева, видно от
оформената разписка в договора за правна защита и съдействие на л. 42 от
делото. Като своевременно заявени и доказани по размер, същите следва да бъдат възложени
в тежест на оспорващата.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, осми състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Г.З. ***,
чрез пълномощника *** Б., против „Организация на движението, паркинги и гаражи“
ЕООД град Велико Търново, в частта й, в която се претендира възстановяване на причинени имуществени вреди
- заплатена без правно основание парична сума за освобождаване на автомобила, в
размер на 44 лв. от налагане на ПАМ, обективирана в констативен протокол № 001197/01.04.2019г.като
процесуално недопустима.
ПРEКРАТЯВА производството по АД № 246/2019г. по описа на АС – В. Търново в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.З. *** против принудителна административна мярка (ПАМ) по
чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП - принудително преместване на паркирано пътно
превозно средство, разпоредена от инспектор „ПНП ППС“ при „Организация на
движението, паркинги и гаражи“ ЕООД град Велико Търново, обективирана в
констативен протокол № 001197/01.04.2019г.
ОСЪЖДА Д.Г.З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на общинско
дружество “Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД Велико Търново сумата
от 300 (триста) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която е оставена без разглеждане подадената жалба, може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България
в седмодневен срок от съобщаването му. В останалата си част решението е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. от чл. 172, ал.5, изр.
последно от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: