РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Г. В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000344 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Т. АЛ. СТ. с ЕГН:**********,
представляван от адвокат А.В. П., вписана в АК –П. против Решение №
260048 от 11.02.2021 г.,постановено по търг.дело №709/2019 г. по описа на
П.ския окръжен съд.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от
Т. АЛ. СТ. от град С. против „Л.“АД ЕИК *** иск по чл.226 от КЗ / отм./ за
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди,представляващи болки и страдания поради смъртта на брат му М.А. С.,
настъпила вследствие на ПТП , настъпило на 13.08.2014 г., вина за което има
подсъдимият П. В. П., признат за виновен в това, че по непредпазливост е
причинил смъртта на М.А. С., ведно със законната лихва върху
претендираната главница ,считано от 13.08.2016 г.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон и не е съобразено със
задължителните указния дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018
г. по тълкувателно дело №12016 г за лицата ,които са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък.
1
Претендира се отмяната на обжалваното решение като
незаконосъобразно и постановяване на въззивно решение по същество по
силата на което съдът да присъди обезщетение за причинените на ищеза
неимуществени вреди по справедливост.
Въззиваемата страна Застрахователна компания „Л.“АД-С.,
представлявана от пълномощника си по делото адвокат В.Д. от АК - П.
поддържа мотивиран писмен отговор, съгласно който жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
П.ският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната
жалба оплаквания и доводи във връзка с представените доказателства,
приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
Процесното ПТП е настъпило на 13.08.2014 г. при действието на КЗ
/отм/, поради което се прилагат правилата на отменения КЗ.
Ищецът претендира присъждането на застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, които е изпитал,
поради преждевременната смърт на брат му М.А. С., починал на 13.08.2014 г.
Няма спор, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на товарен
автомобил марка „М.“ с рег.№ *** и полуремарке П. В. П., който е
конституиран като трето лице- помагач на ответника. Вината на прекия
причинител на увреждането, т.е. на третото лице –помагач е призната с влязла
в сила присъда № 25 от 29.03.2019 г, постановена от Габровският окръжен
съд по НОХД №104/2018 г. Същият е признат за виновен в това ,че е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на две лица:М.А. С.- това е брата на ищеца. Причинил е
смъртта и на още едно лице Т.С.Г..
Ищецът твърди ,че е имал с покойния си брат силна емоционална
връзка, двамата са били военнослужещи и са работили заедно имали са свои
семейства и са поддържали отлични семейни отношения.
Основният проблем, върху който въззивната жалба акцентира не е
правен, а фактически и се свежда до това дали между ищеца и покойния му
брат е била създадена една трайна и дълбока емоционална връзка поради
което след смъртта на брат си ищецът изпитва продължителни болки и
страдания. Именно тези страдания –физически и психически са предмет на
претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
И двете страни се позовават на задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г на ВКС по тълк.дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК, докладчик: съдия Веска Райчева. Разбира се всеки има собствен
прочит но мотивите на посоченото ТР, които са пределно ясни. В мотивната
част на решението е поставен акцент върху това, че правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да се реализира, ако
лицето, претендиращо обезщетение се установи по един безсъмнен начин, че
действително е претърпял неимуществени вреди.
2
В този смисъл в диспозитива на цитираното Тълкувателно решение
изрично е формулирано, че обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
Конкретно за установяване на връзката между двамата братя ищеца
ангажира гласни доказателства, като пред първата инстанция са разпитани
двама свидетели -Г.Д.П., който е зет на починалия М. С. и П.Г.К.,
последният без родство с ищеца. Според свидетеля Г.П. отношенията между
Т. и починалия му брат М. С. са били наистина братски и приятелски. И
двамата братя са живели в град С., всеки си има свое семейство,но братята са
си запазили добрите приятелски отношения. Заедно са работили като
военнослужещи в едно военно поделение в К., заедно са били заедно на
семейните празници и през почивните дни. Свидетелят трикратно е
определил отношенията като топли,братски отношения. Разликата между
братята е била по-малко от две години и от малки са били все заедно и са
ходили на едно и също училище.
След смъртта на брат си М. ищеца Т. видимо се е променил, станал е по-
затворен в себе си и въобще загубата на брат му се е отразила зле. В този
смисъл са и показанията на другия свидетел П.К., който е познавал и двамата
братя, тъй като са били в една компания.Свидетелят потвърди, че
отношенията са били приятелски и между тях е имало прекрасни братски
отношения. Братята са били неразделни и в службата си и през почивните си
дни и на празнични дни. Според св.П.К. след смъртта на брат си М. Т. вече
не е същия човек и е преживял загубата на брат си много тежко. И в момента
съпругата на починалия М. Е. продължава да бъде в компанията на
семейството на Т., като детето им Д., който е бил малък когато баща му е
починал е израснало при чичо си Т. / ищеца/ и при вуйчо си Г..
От показанията на свидетелите става ясно ,че отношенията между
братята са били топли,братски, приятелски отношения на взаимна обич и
уважение. Живели са задружно и когато са създали семейства пак са
продължили да бъдат заедно. Това са типичните и традиционни за нашето
общество отношения между двама братя и в тези отношения няма нищо
изключително. А това е основният разграничителен момент върху който
посоченото ТР акцентира, а именно: материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт лица са тези,
които са изрично посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г на Пленума на Върховния съд. Но освен
тези лица е посочено ,че правоимащо „ по изключение е и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания „, които е
справедливо да бъдат обезщетени. В конкретния случай правоимащи лица с
пълно основание да получат обезщетение са преди всичко съпругата на
починалия брат М., неговия непълнолетен син, неговите родители с
нерадостната съдба да надживеят собственото си дете.
Справедливостта изисква тези именно най-близки и същевременно
най-нуждаещи се от финансови средства лица да получат застрахователно
обезщетение за причинените им болки и страдания. В крайна сметка ищецът
не установи по безсъмнен начин, че връзката между него и починалия му
брат М. е била наистина специална и в този смисъл напълно различна от
3
традиционните братски отношения.
Всъщност прочита на показанията на свидетелите на ищеца показва
точно това: връзката между братята е била наистина приятелска, братска, но
това че братята са работили заедно като военнослужещи, че са били
постоянно на празници – семейни и национални,че семействата са живеели
задружно – това само по себе си не обосновава извод за изключителност на
връзката помежду им. Това е нещо напълно типично за връзката между двама
братя с малка разлика помежду им, която е характерна за по-малките градове,
какъвто е град С..
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно закона и задължителните указания, дадени на
съдилищата с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на
ВКС,постановено по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК- т.1от
диспозитива на същото решение.
Не е направено искане за присъждане на съдебни разноски от
въззиваемата страна, поради което и такива не се присъждат.
С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260048 от 11.02.2021 г., постановено
от П.ският окръжен съд по търговско дело№ 709/2019 г.
Настоящото решение е постановено при участието на третото лице-
помагач П. В. П. от град П., с ЕГН:***.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считан от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4