Р Е Ш Е
Н И Е
София, 20.02.
С.ят Окръжен съд, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
състав в публично заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
при
секретар В. Д., с участието на Прокурор от СОП – Т. К., като изслуша докладваното
от съдия Бозаджиева ВНОХД № 688 по описа за
2019 година и за да се произнесе , взе предвид следното :
С. ОС, в качеството си на инстанция по
въззивен контрол е сезиран с протест на РП – Е. срещу присъда № 2 /
31.01.2019г., постановена по НОХД № 00082/2017г. по описа на РС- Е.. Против
постановената присъда е постъпила също така жалба от А.К.Б. и С.Р.Ц., частни
обвинители, подадена чрез повереника адв. Б.Т. от САК и допълнение към същата,
след изготвянето на мотивите, подадено чрез адв. Ж.Ж. от САК – повереник на
частните тъжители /пълномощно приложено към допълнението/. Наред с това е
депозирана жалба от защитника на подсъдимия С.С., адв. Г. У. и допълнителни съображения, съставляващи
неразделна част от същата.
С атакуваната присъда подсъдимият С.Б.С., е признат за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода, като е признат за
невиновен и оправдан по останалите
две обвинения, повдигнати с обвинителен акт на РП- съответно
по чл.325,ал.1 НК и по чл.144, ал.3 НК- за закана за убийство, отправена към
пострадалите лица- частните обвинители. На основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Постановената
от първия съд присъда е протестирана от РП – Е., в оправдателната и част и досежно
обвинението за извършени престъпления по чл. чл.325 ал.1 от НК и по чл. 144,
ал.3 вр. ал.1 от НК като постановена без обективен анализ и преценка на
наличните по делото доказателства и доказателствени материали и в нарушение на
материалния закон. В протеста се съдържа искане въззивният съд да измени или да отмени атакуваната с протеста присъда
и постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен, за
съответно посочените в обвинителния акт престъпления, по чл. 325, ал.1 и по чл.
144, ал.3, вр. ал.1 от НК и да му наложи съответни наказания и за тях.
Присъдата е обжалвана от частните обвинители А. К. Б.
и С.Р.Ц., чрез пълномощника адв. Б.Т. първоначално с бланкетна жалба, като незаконосъобразна и необоснована в частта, с която подсъдимият
е признат за невиновен в извършване на престъпление по член 325, ал.1 НК и в
частта, с която подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление
но член 144,ал.3, вр.ал.1 от НК.
Отправя се искане въззивният съд да отмени присъдата в
тези ѝ части и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за
виновен за престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.
След постановяването на мотивите с допълнение към
въззивната жалба частните обвинители, чрез адв. Ж.Ж. от САК, с пълномощно
приложено към същото, излагат допълнителни писмени съображения, съставляващи
неразделна част от жалбата, в които се съдържат оплаквания за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на присъдата
от първоинстанционния съд, както и за нейната необоснованост, поради
повърхностно и незадълбочено обсъждане на доказателствата по делото, довело до
превратно тълкуване и непълнота на доказателствената съвкупност, довели от своя
страна до неправилни фактически изводи и приложение на материалния закон. По
отношение на обвинението за
престъплението по чл.325, ал.1 НК, в жалбата се сочи, че за да признае
подсъдимия за невиновен, първоинстанционният съд приел, че наличието на личен
мотив в отношенията между подсъдимия и частните обвинители изключва хулиганския мотив в действията на
подсъдимия. Частните обвинители, излагат, че обективни факти, за това, че с
действията си подсъдимият е изпълнил състава на чл.325, ал.1 НК се съдържат в
показанията на свидетелите П. А. , Т. Т. и св. Л. и св. Ц., както и в тези на св.
С.Й.. Относно престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК, в жалбата се навеждат
оплаквания, че първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия, само с един
аргумент, базиран на отрицателен факт, а именно, че подсъдимият не бил изричал
конкретни закани по отношение на св. Б., в присъствието на органите на реда,
като в тази част присъдата на практика е лишена от мотиви. Сочи се, че
съдът неправилно е приел липса на
обективно възбуждане на основателен страх у частните обвинители, без да е изложил
доводи в тази насока.
Искането до въззивния съд е за отмяна на присъдата по
НОХД № 2/2017 г. на Районен съд - Е., в обжалваните части и постановяване на
друга, с която подсъдимият С.Б.С. да
бъде признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 325, ал. 1 НК и
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Алтернативно-в случай, че въззивният
съд счете, че първоинстанционната
присъда е постановена при посочените в жалбата нарушения на процесуалните
правила, въззивната инстанция да постанови отмяна и връщане на делото в РС- Е.,
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Присъдата е обжалвана и от защитника на подсъдимия – адв. Г. У., с въззивна жалба, с допълнение-
неразделна част от същата, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваната присъда в частта ѝ ,с която подсъдимият е признат за
виновен и осъден по чл.216, ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК, а така също и в частта
за разноските от 137,28лв., които е осъден да заплати.
Застъпва се становище, че РС Е. е допуснал нарушение
на материалния закон, постановявайки
осъдителната част на присъдата.
Искането е за отмяна на първоинстанционната присъда в
обжалваните части и за постановяване на нова присъда - оправдателна за подсъдимия
и алтернативно да бъде изменена, като подсъдимият да бъде освободен от
наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК.
Въззивният съд, като разгледа протеста и жалбите на
заявените основания, като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на
присъдата на РС- Е. по чл.314,ал.1 НК, в съответствие с доказателствата,
събрани в двете инстанции и приложимия закон, прие за установено следното:
Непълнотата на доказателствата,
изразяваща се в повърхностен и незадълбочен разпит на свидетелите-очевидци,
както и пропуска да бъдат проверени показанията им, посредством прочитане и
приобщаване на тези, дадени в хода на досъдебното производство по реда на
чл.281, ал.1 НПК, както и до голяма степен формалният и схематичен анализ,
който не е отчел, реалната степен на обективност
на всеки един от свидетелите, които са възприели пряко и са имали за задача да
установят релевантните за обвинението факти, са обусловили и предпоставили
необоснованост на някои от фактическите изводи на предходната инстанция.
По реда на открито въззивно съдебно следствие, тези
пропуски бяха преодолени от настоящата инстанция, като наред с това, новият,
по- задълбочен прочит на събраните и приобщени доказателства, налага ревизия на
някои от фактическите изводи на контролираната инстанция и приемането на
следната фактическа обстановка:
Свидетелите С.Р.Ц.
и А. К. Б., роден в Г., живеят в гр. Е., на ул.”В. Л.” № , двамата съжителстват на съпружески начала и от това
тяхно съжителство са родени две малолетни
деца. Към м. юни
Подсъдимият С.Б.С. се познавал и със св. Ц. св.А. К. Б. от две- три години преди инкриминираната дата, а от около месец имал по- близки отношения със свид. Р. Ц., на която бил предоставил ключ от жилището си в гр. Е., разчитайки по този начин отношенията им да станат интимни.
На 27.06.2016г. св. Ц. се видяла с поде. С. в домът му, след което се прибрала при св. Б. в семейното им жилище. По- късно, заедно с А.Б. и децата вечеряли на пицария. Около 20.00 часа се прибрали в къщата си на посочения адрес, гр.Е., ул.„В. Л.” № и започнали да приготвят децата за сън. Същата вечер, след 22.00 часа, поде. С. изпратил съобщение на мобилния телефон, който ползвала св. Ц. и св.Б. със Сим карта № . от ползвания от него мобилен телефон, със Сим карта № ., настоявал да му върне незабавно ключа за жилището му, който й дал. Св.Ц. му отговорила, че поради състоянието, в което се намирали децата, не можела да излезе и че ще му върне ключа на сутринта. Опитвала се да го убеди, че нямало смисъл да идва по това време през нощта за ключа, но подсъдимият настоявал това да се случи веднага. Започнал да проявява агресивност, изпратил съобщения във „Вайбър“, че идва към дома и, като няма да дойде сам, че ще й счупи крайниците, че ще „направи увеселение за съседите”, че ще им спретне безплатна „заря” /пок.св.л.29 от ДП, приобщени по реда на чл.281 НПК/. Св. А.Б. също разбрал за настояванията на С. и за отправяните закани от него към Ц., както и на свой ред получил нецензурни съобщения чрез мобилния си телефон. Около 23.46 часа вниманието на двамата пострадали било привлечено от „тътнещи удари”, които идвали отдолу от улицата и отеквали в нощната тишина. Св. Б. и Ц., погледнали през прозорците на жилището си и забелязали подсъдимия, който стоял отвън на улицата, бил във видимо нетрезво състояние и бил придружавано от още едно лице- св.Й. И. С..Викал и призовавал пострадалия А. Б. да слезе долу, за да се саморазправи с него, наричайки го „немски боклук”. Подсъдимият взел с двете си ръце голям камък от купчина с камъни, която имало на улицата, и го хвърлил към автомобила марка “Ауди”, с per. № ., паркиран на тротоара и уличното платно. След това на няколко пъти отново взимал камъни и ги хвърлял по автомобила, като от ударите се чувало силно тропане и шум от чупене на стъкла. Св.Б. и Ц. излезли на терасата и в този момент забелязали, че от ръката на подсъдимия се стичала кръв от счупените стъкла.С окървавена ръка С. взел от купчината голям камък, приближил се към лекотоварния автомобил, собственост на свид.Б. с несигурна и залитаща походка, хвърлил и счупил с него предното стъкло на същия автомобил- марка “Форд Транзит”, с per. № ., паркиран също пред домът им. Хвърлянето на камъните било придружено с викове- в посочения по- горе смисъл и псувни от страна на подсъдимия към свидетеля А.Б.. Шума от тропане на камъните и чупенето на стъкла отеквал в нощната тишина, започнали да лаят кучета от близките жилищни сгради, задействан бил светлоотразителен сензор. Силният шум предизвикан от подсъдимия в този късен час обезпокоил живущите в близост съседи. На светлината на сензора съседите на пострадалите – лица, обитаващи къщата –близнак на същия номер- С.Л., М.Л., дъщеря им- И. Св. Л. и съпруга на последната Н.А.Й. /към инкриминираната дата във фактическо съжителство с Л./, както и свидетелката С.Й.-живуща в отсрещната сграда /от другата страна на улицата/, събудени от шумовете се показали на прозорците и терасите си и възприели описаните по-горе действия на подсъдимия, който също ги забелязал и им отправил реплика „Вие нищо не сте видели”.Разпитана св. И.Л., установява, че е била събудена от „лая на кучетата”, но и „от викове”.Св. Й. установява в показанията си как подсъдимият е крещял спрямо пострадалите, отправяйки претенции „да му върнат ключове и пари”.Свидетелите –съпрузи С. и М. Л. също се събудили и се показали на терасата.Същите, признавайки в разпита си, че от дълго време имат недобро отношение към пострадалите, а особено към С. Р., /до степен, че виждайки вандалските действия и виковете на подсъдимия спрямо пострадалите, злорадо са заключили, че последните са си ги заслужили/, но макар и неохотно признават съставомерните факти, изложени в обвинителния акт. Т напр. свидетелката М.Л. в пок. си на ДП –л.45/приобщени по реда на чл.281 НПК/ е споделила, че след като е била събудена е „станала сънена и разтревожена” и се е показала на терасата, за да разбере какво се случва, съпругът и пък- Св. Л. е уточнил, че тези събития са се развили след полунощ, като потвърждава, че също се е събудил и се е показал на терасата, заедно със съпругата си. Най- обективни и безпристрастни в случая са пок.св С.Й., която обяснява, че е познавала много добре подсъдимия, бидейки даже негова учителка.Същата споделя, че през нощта е била събудена от силен трясък, от който била стресната.По-нататък логично и точно възпроизвежда действията на подсъдимия, така, както ги е възприела:”С. се наведе, взе нещо от земята, като предполагам, че това беше камък, който хвърли към предното стъкло на колата и отново се чу трясък…С. нещо крещеше, но не разбирах какво…След това С. отново се наведе и взе камък, който беше доста голям и се запъти към буса на А.…С. го хвърли към предното стъкло на буса, което се счупи”. По- нататък свидетелката обяснява причината, поради която я е накарала да се отдръпне от прозореца и да се прибере навътре в жилището си :”Аз се притесних, че ако остана до прозореца си С. може да ме види и да хвърли камък по прозореца ми и по тази причина се прибрах”. Разпитана по досъдебното производство свидетелката е изразила отношението си към деянието с думите „възмутена съм от поведението на С., не е това начина да се реши проблем”.
Св.Б. се обадил на тел. „112” и съобщил, че има инцидент и че подсъдимият трошил автомобилите им. Докато св.Б. стоял на терасата, подс.С. крещял и псувал, обиждал с нецензурни изрази. Последните, както и призивите на подсъдимия към св. Б. да слезе долу на улицата, „за да го набие” били възприети от пристигналите на място полицейски служители малко след полунощ, св. Т. Т. и П. А., които ги възпроизвеждат в показанията си/пок.св. л.41,42 от ДП/. Свидетелите още констатирали, че на улицата пред жилищната сграда на „В.Л.“ № , стъклата на паркираните автомобили, марка “Ауди”, с per. № . и марка “Форд Транзит”, с per. № . са изпотрошени и на самата улица има разпръснати счупени стъкла. Установили, че подс.С. бил в нетрезво състояние и имал кървяща рана на ръката.
На 28.06.2017г.
е извършен оглед на местопроизшествието в гр.Е. на ул.„В. Л.“ № , от ДСГ на РУ-
Е. с изготвяне на фотоалбум, при който е установено, че от нанесените удари с
камъни, подсъдимият причинил на лекия автомобил, марка “Ауди“, с per. № .
повреди - счупени предно панорамно стъкло и стъкло на задната лява врата, както
и лека деформация на купето при седалката на купето с колоната, между двете
леви врати, деформация на водобрана на същото место, както и деформация на
самата външна изпъкнала част на колоната в близост до снадката, леки деформации
на каналната лайсна за страничното стъкло на задната лява врата, а на
автомобила м. „Форд Транзит”, с рег. № .счупил предното панорамно стъкло, като
по този начин е нанесъл повреди на превозните средства оценени според
заключението на съдебно-икономическата /оценителна/ експертиза, както следва:
сумата от 652 лева – на л.а. „Ауди А-
Изложената фактическа обстановка е установена от въззивната инстанция от съвкупната преценка на доказателствата, на основата на анализ и търсене на действителния смисъл, /пречупен през съответната призма на степен на обективност на гласните доказателства, обусловено от отношенията на свидетелите с пострадалите/, в съответствие с формалната логика и държейки сметка на връзката на всяко от доказателствата с останалите от доказателствената съвкупност.
При така възприетата фактическа обстановка съдът констатира неверния- постановен в разрез със закона и доказателствата правен извод –за липса на осъществено хулиганство по чл.325, ал.1 НК от подсъдимия С. през нощта на 27/28.06.2016г. на улицата пред дома на пострадалите в гр. Е..
От правна гледна точка, следва да се подчертае, че
хулиганството, като всяко умишлено престъпление, за което не се изисква като
съставомерен признак специална цел е възможно от субективна страна да бъде
осъществено както с пряк умисъл, така и с евентуален- когато деецът пряко
преследва друг резултат, но се примирява, съгласява с настъпването на
обществено-опасните последици за обществото, стига да са налице в достатъчна
степен изискуемите от закона съставомерни признаци от обективна страна- грубо
засягане на обществения ред и изразяване на явно неуважение към останалите
членове на обществото. В такива случаи наличието на личен мотив не може да
изключи хулиганския характер на действията, щом е налице –екцес- прехвърляне на
мярата за житейски допустимото реагиране, предизвикано от личния мотив и
засягане от грубите и скандални действия на извършителя на останалите членове
на обществото, които са трети лица в отношенията на извършителя и опонента му,
както и да е налице от субективна страна съзнание у дееца, че действията му се
характеризират с грубост, нецензурност и бруталност и същите стават достояние и от тях се засягат и
други –понякога неорганичен кръг съвсем непознати и нямащи отношение към
страните лица –членове на обществото.
В конкретния случай, както от доказателствата се
установи умисълът на дееца да извърши хулигански действия не е само евентуален,
/преследвайки замисъла си да сплаши Б. и Ц., като накара последната да се върне
в дома му/, доколкото от пок.св. Ц. пред
съдия на досъдебното производство се установява, че се е отправил към дома на
фактическите съпрузи с намерението „да организира увеселение на съседите”, да
им „спретне безплатна заря”-тоест предварителните намерения на извършителя са
били пряко насочени към съседите –трети лица за конфликта. По- нататък
хулиганските действия се обективират от поведението на С., както и отражението на действията му спрямо
свидетелите-очевидци, съседи на пострадалите, които са ги възприели. Не на
последно място, извън вниманието на РС –Е.
е останал и фактът, че действието се е развило около полунощ, когато
свидетелите са били събудени и са се принудили да се покажат на прозорците и
дори да излязат на терасата си, за да видят какво се случва, „сънени и
разтревожени” /пок.св. М.Л./ и стреснати
и изплашени, имащи опасение, подсъдимият, който видимо е в нетрезво състояние и
агресивен, да не пренесе агресията и саморазправата си и спрямо тях, като
изпотроши и стъклата на техните прозорци
и дори да ги нарани- видно от пок.св. С.Й., която по тази причина се е прибрала
обратно в жилището си и не е посмяла да се покаже повече навън. Викове, псувни
и призиви за саморазправа са отеквали в нощната тишина, наред с това
подсъдимият е чупел и трошал, хвърляйки камъни по паркираните отпред на улицата
автомобили, от което е отеквал грохот, пронизвайки нощната тишина.Сам той е бил
с окървавена ръка, порязана от строшените стъкла, което допълнително е
въздействало, произвеждайки страховито впечатление у наблюдателите на инцидента
–стреснати и събудени от сън.Част от тях са били с.т. „възмутени”, изхождайки
от разбирането, че дори и да има личен повод неизвестен за тях, отношенията не
се решават по този вандалски начин- св. С.Й..Свидетелите –сем.Л. и тяхната
дъщеря и фактическия и съпруг св. Н.Й., също са били разтревожени по
признанието на св.Л., след като са били събудени от шума, преди да разберат
какво става, след което са наблюдавали действията на подсъдимия и крясъците му
спрямо пострадалите, значително по-спокойно, именно защото са съзнавали типично вандалския характер на действията му,
но са разбрали, че не са насочени пряко към тяхното имущество и права и злорадо
са наблюдавали цинични, шумни, стряскащи
и непристойни действия и думи, неприемливи от гледна точка на общоприетите
разбирания спрямо правата, спокойствието
и човешкото достойнство на засегнатите, но със съзнанието, че „последните са си
ги заслужили” т.к. според тези –лишени от обективност и безпристрастност
свидетели, /които са освен това в някакви родствени отношения с пострадалата С.Ц./-
тя и фактическия и съпруг Б. не се държали добре с тях /свидетелите/ и в крайна
сметка- „не били добри хора”.
По този начин, вън от всякакво съмнение е засягането
на обществените отношения свързани с реда и общественото спокойствие, особено в
късните часове, около полунощ, предназначени за сън и почивка.
Не буди съмнение с.т. че подсъдимият е осъществил
хулиганските действия умишлено, замислени с прякото намерение да организира
скандал пред дома на пострадалите, посредством който последните да бъдат
изложени и злепоставени пред съседите си, илюстрирани със заканата „да
организира увеселение за съседите”, както и съзнание у дееца за бруталния и
скандален, непристоен характер на осъществените действия в резултат на тези
намерения, че същите стават достояние на съседите, които не само подсъдимия е
възприел, събудени и стоящи на терасите и прозорците на жилищата си, но си е
позволил и да води диалог с тях-/ увещавайки ги „че нищо не са чули и видели”/,
примирявайки се и отнасяйки се с пълно безразличие към въздействието на
неговите прояви върху тези непознати и нямащи отношение към него лица, за техните действителни възприятия и чувства.
С оглед на изложеното по- горе, се налага извода за установяването
в зависимост от доказателствата на съставомерните признаци на инкриминирано деяние по чл.325,
ал.1 НК от страна на подсъдимия, което обуславя изменение на присъдата в тази
част- отмяна и постановяване на ново решение във въззивната инстанция по силата
на което подсъдимият С.С. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение за хулиганство.
В отговор на жалбата и протеста съдът констатира, че
от доказателствата, не се установи по безсъмнен начин, подсъдимият да е
отправял закани, които са възбудили основателен страх за живота на засегнатото
лице –А.Б..Обвинението по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК е недоказано, както правилно
е отсъдил първият съд.
Що се касае за отправеното алтернативно искане в
жалбата на защитника на подсъдимия за реализиране на института на
административно наказателна отговорност по чл.78а НК, то тази възможност категорично
е преградена от наличието на отрицателни предпоставки визирани в чл. 78а, ал.7 НК- пияното състояние на дееца и наличието на множество престъпления.
Престъпленията по чл. 216, вр.чл.26 НК и по
чл.325,ал.1 НК са осъществени в реална съвкупност от подсъдимия, не би могло да
има поглъщане на първия състав от втория, т.к. се касае за престъпления
насочени към различен родов обект на засягане-различни обществени отношения.
Съдът, като констатира от една страна – като
смекчаващи отговорността обстоятелства- необремененото съдебно минало на
подсъдимия и обстоятелството, че е бил емоционално повлиян от лична трагедия
–наличие на смъртен случай в семейството му, а от друга страна – като
отегчаващи отговорността- обстоятелството, че се е намирал под въздействие на
алкохола и многобройните и разнообразни прояви, в които се е изразило циничното
му и непристойно поведение – викове, закани, чупене и трошене на предмети,
диалог със съседите-живущите в двете срещуположни кооперации от двете страни на
улицата, намира, че наказателната отговорност следва да се реализира при превес
на смекчаващи същата обстоятелства, като да бъде определено наказание „лишаване
от свобода” за срок от 5 месеца, което да се кумулира с наказанието от 6 месеца
„лишаване от свобода” определено от РС-Е. за престъплението по чл.216 НК, което
настоящата инстанция намира за справедливо по размер.
Следва на подсъдимия С. да бъде наложено общо
наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години, поради липса на необходимост от ефективното му
изтърпяване от подсъдимия спрямо целите по чл.36 НК на специалната и на
генералната превенция.
Присъдата, в останалата част следва да бъде потвърдена
като законосъобразна и правилна.
При цялостната проверка на обжалваната и протестирана присъда, съдът не констатира
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи процесуални
права на страните, които да обусловят отмяна и връщане за ново разглеждане.
Решението в отменената част има характер на нова
присъда, поради което подлежи на
касационен контрол.
Предвид изложеното и на осн.чл.336, ал.1 т.2,
вр.чл.334, т.2 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА присъда № 2/ 31. 01. 2019г., постановена по
НОХД №82/2017г. по описа на РС- Е., ЧАСТИЧНО – в частта, в която подсъдимият е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.325,ал.1 НК,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА подсъдимия С.Б.С. –р. на ***г***, българин, български
гражданин, живущ ***, със средно образование, шофьор към „Е. М.” ООД – с. М.,
неженен, неосъждан, ЕГН- **********, ЗА
ВИНОВЕН в това, че около полунощ на
27 /28. 06. 2016г. в гр. Е. пред многофамилна жилищна сграда на ул. „В. Л.” № ,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи
явно неуважение към обществото, като в явно нетрезво състояние крещейки през
нощта отправил обиди, псувни и нецензурни
думи, спрямо А.К.Б.: „ще те пребия”, „Ще те смажа, немски боклук”, хвърлял
камъни и изпотрошил : предно панорамно стъкло /на стойност 260 лева/, стъклото
на задна панорамна врата / на стойност 102 лева/, и други повреди на л.а.
„Ауди” с рег. №., както и предно панорамно стъкло / на стойност 160 лева/ на
лекотоварен автомобил м.”Форд Транзит” с рег № ., предвид на което и на осн. чл.325, ал.1 и чл.54 НК ГО
ОСЪЖДА на лишаване от свобода за
срок от 5 месеца /пет месеца/, като ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и ГО ОПРАВДАВА за
това хулиганството да е осъществено посредством отправяне на закани чрез
електронни съобщения по мобилен телефон от С.Р.Ц. и А. К. Б.: че ще и счупи
крайниците, ще дойде и няма да е сам, ще им спретне безплатна заря, „ще те
пребия” , „ще те еба в гъза”.
На осн. чл.23, ал.1 НК ГРУПИРА така определеното наказание по отношенвие на
подсъдимия С.Б.С. с наказание от ШЕСТ месеца „лишаване от свобода”, определено за престъпление по чл.216,ал.1,
вр.чл.26 НК, като НАЛАГА и ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание в размер на
ШЕСТ месеца „лишаване от свобода”, чието изтърпяване ОТЛАГА на осн.чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението, в частта, досежно отмяна и ново осъждане на
подсъдимия С.Б.С., подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС в 15 дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.