РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1513

11.07.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа АХД № 125 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по постъпила жалба от М.Н.К., ЕГН **********,*** против РЕШЕНИЕ №2153-15-291/21.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /Прот. № N01393/ от 12.10.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.117 от КСО.

В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в писмени бележки.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Със заявление вх. № 2113-15-2941/29.06.2018 г. К. прави искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). По отношение на осигурителния си доход, със заявлението за пенсиониране К. представя само документ за осигурителен доход за трите избрани от нея години до 31.12.1996 г., а именно УП-15 №5506-15-931#1/23.03.2016 г.

С разпореждане № Протокол № N01393 от 12.10.2018 г. на Ръководител „ПО" при ТП на НОИ-Пловдив на М.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО. На К. е зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 36 г. 11 м. 03 дни, в това число 1 година и 09 месеца на отложено пенсиониране и осигурителен доход за периода от 01.08.1989 г. до 31.07.1992 г. - 29028.00 лв.; от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. - 3833394.60 лв. и от 01.07.1999 г. до 25.06.2018 г. вкл. - 105130.35 лв. Съгласно цитираното разпореждане, при определяне на осигурителния доход за изчисляване размера на пенсията на основание чл.40, ал.7 от НПОС е включена минимална работна заплата за страната за следните периоди: 01.01.1997 г. - 30.04.1997 г.; 01.01.1998 г.- 28.02.1998 г.; 01.01.1999 г. -28.06.1999 г. и 01.08.2001 г. - 30.11.2002 г. Причината е от една страна непредставянето от лицето на документ за осигурителен доход за тези периоди и липсата на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за времето от 01.01.1997 г. - 30.04.1997 г.; 01.01.1998 г.-28.02.1998 г.; 01.01.1999 г. -28.06.1999 г.. подадени от осигурител ЗК "София живот" АД - клон Пловдив и от 01.08.2001 г. до 30.11.2002 г, от "Марс ЛЗ" ООД - Пловдив, а от друга - непредаването на разплащателни ведомости от тези осигурители в Архивохранилището на поделение на НОИ и невъзможността за извършване на проверка при тези работодатели.

Основното възражение на лицето е обосновано с искането при определяне размера на пенсията, за посочените по-горе периоди да се ползват данните за заплата, записани в графа 4, страница 20-25 от трудова книжка №218/28.08.1973г., които според жалбоподателката са в по-висок размер от използвания и водят до по-висок размер на пенсията. Съгласно чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Според чл. 40, ал. 1 от НПОС, стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесния случай е налице трудова книжка, правилно оформена в съответствие с изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване.

Както всеки писмен документ (независимо дали е официален или частен) може да бъде неистински, така и една редовна трудова книжка може да бъде неистински документ. За установяване на нейната неистинност обаче следва да бъде проведено регламентирано от закона редовно производство - установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК или оспорване на истинността на документа по реда на чл. 193 и чл. 194 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. В процесния случай нито едно от тези две производства не е било проведено.Видно от данните по делото, цитираното доказателство- трудова книжка, не е било оспорено от процесуалния представител на ТП на НОИ - гр. Пловдив, като е било прието и приобщено към доказателствения материал по делото.

Като не е обсъдена трудовата книжка на заявителя, ведно със записванията за трудово възнаграждения в нея, органите по пенсионното осигуряване са постановили незаконосъобразни административни актове. Неизлагането на конкретни мотиви поради неизследване на действителните факти от значение за случая съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е детерминирало и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. В случая записванията в трудовата книжка досежно възнаграждението, не са обсъждани от административния орган, а в решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив се прави анализ на разпоредбите от чл. 40 от НПОС, с които настоящият състав не е съгласен в конкретния случай.

В тази насока е и Решение №8747 от 28.06.2018 г. по АХД № 11525/2017 г. на ВАС.

С издаденото разпореждане и потвърдилото го решение, пенсионните органи неправилно са приели, че няма данни за трудовото възнаграждение и са определили осигурителния доход въз основа на данните за минималната работна заплата за страната през спорния период, поради което РЕШЕНИЕ №2153-15-291/21.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив и Разпореждане № ********** /Прот. № N01393/ от 12.10.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив следва да бъдат отменени и делото върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган.

При този изход на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 450.00 лв.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. Второ от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2153-15-291/21.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив  и потвърденото с него Разпореждане № ********** /Прот. № N01393/ от 12.10.2018 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.117 от КСО.

ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –Пловдив за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на решението.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ Пловдив да заплати на М.Н.К., ЕГН **********,*** разноски в размер на 450.00 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: