Определение по дело №92/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е въззивно и е образувано във връзка с постъпила жалба от М. А., с ЕГН *, против присъда № 3504/23.06.2011 г. по НЧХД № 942/10 г. по описа на РС – Г..

Жалбата е бланкетна. Моли се съда да отмени атакувания съдебен акт и постанови нов, с който признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение, както и да се уважи изцяло предявения граждански иск.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа изцяло жалбата си, като не сочи други доказателства. Развива допълнителни съображения.

Въззиваемите се явяват лично и с адвокат. Изразяват становище в насока, че подадената жалба се явява неоснователна. Молят съда да остави в сила присъдата. Също не сочат доказателства.

ОС, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С посочената по-горе присъда РС – Г. е признал подсъдимата А. М. М., с ЕГН *, за невиновна в това, че на 11.12.2010г. около 10.00часа в Г. пред дома на М. И. А., находящ се на У. Г. № 10 чрез нанасяне на удар с дърво по дясната ръка на А., й причинила лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, поради и което на основание чл.304 от НПК я оправдал по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Също така признал подсъдимият А. М. М., с ЕГН *, за невиновен в това, че на 11.12.2010г. около 10.00 часа в Г. пред дома на М. И. А., находящ се на У. Г. № 10, чрез нанасяне на удар с дърво по главата на А., й причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, поради и което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по внесеното срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Съдът отхвърлил и предявеният от М. А. граждански иск в размер на 5000 лева неимуществени вреди срещу двамата подсъдими като неоснователен и недоказан. Същата била осъдена да заплати на А. и А. М., направените от тях разноски по делото.

Приетите за установи факти от първата инстанция са следните :

Подсъдимите А. и А. М. са съпрузи, като същите живеят в наследствено жилище в Г. У. Г. № 10. Подсъдимият М. е брат на свид. И. М. и чичо на частната тъжителка М. А., които живеят на същия адрес, като къщите са близнак, но с различни входове и дворове, разделени от стена П. входните врати към имота. Между двете семейства съществува вражда от години във връзка с имуществен спор. По тази причина между двете семейства възниквали множество спорове, които прераствали и в по-сериозни инциденти, като и двете страни сигнализирали многократно органите на МВР.

На 11.12.2010г. около 10 часа свид. Ибрахим М. се прибирал вкъщи от пазара на Г. Я., където се срещнал с брат си - подсъдимият А. М. и между тях възникнал спор за имуществото им по пътя, който продължил и пред къщата им. Спора се пренесъл в двора на подсъдимия М., като прераснал и в бой между двамата. Междувременно в сблъсъка между свид.И. М. и подсъдимия М. се включила и М. А., която ударила подс.А. М. с дърво в областта на дясната половина на главата, който се опитал да се прикрие с дясната си ръка, но ударът попаднал както върху главата му, така и върху ръката му в областта на дясна предмишница. П. опита на свид.И. М. да удари подс.А. М. също с дърво, ударът попаднал върху частната тъжителка в областта на главата и ръката й. На инцидента присъствали подс.А. М., Ш. М., Е.П.. След инцидента частната тъжителка потърсила медицинска помощ, като била прегледана от Д. Ил. която обективно установила следните увреждания – хематом на главата с големина 10см., дясна ръка болезнена, показалеца не може да се движи, китката е подута, за което издала медицинско свидетелство от 11.12.2010г. На 21.12.2010г. частната тъжителка била прегледана от др-Б., който установил палпаторна болка в лява теменна област без обективни данни, сътресение на мозъка по анамнестични данни..

По делото е назначена и приета СМЕ № 92-00-104 от 10.03.2011г. на ч.тъжител А., от заключението, на която е видно, че същата е получила контузия с хематом на главата, контузия с оток на дясна ръка и сътресение на мозъка/ по анамнестични данни на пострадалата/, които са осъществили медико- биологичния признак „временно разстройство на здравето без опасност за живота”, като причинените увреждания може да са получени от удар с или върху твърд предмет и по механизма описан от пострадалата в частната тъжба.

Предвид горното и независимо от възраженията, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия и е разкрил изцяло релевантните факти и обстоятелства по делото. Разпитани са множество свидетели, назначена е била експертиза и др., в резултат на което и фактическата обстановка, която РС е изложил в мотивите си е правилно и обективно изяснена. Определено от същата се установява, че в резултат на нанесен й удар частната тъжителка е получила нараняванията, описани в тъжбата. Същевременно, анализирайки поотделно и в неговата съвкупност събрания доказателствен материал, съдът не е достигнал до несъмнен извод, че това нараняване се дължи на неправомерни действия от страна на подсъдимите М. Ето защо и оправдал последните по повдигнатото им обвинение. Становището на първата инстанция следва да бъде споделено. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ч.тъжител, че съдът неправилно е „възприел” показанията на свид.И. М., както и това, че необосновано е дал вяра на тези на свид. Ш. М. – дъщеря на въззиваемите. В тази връзка следва да се посочи, че наред с другите свидетели, РС е извършил разпит и на Ек. П. – очевидец на инцидента, за която липсват каквито и да било данни, че по някакъв начин е заинтересована от изхода на делото. Последната е категорична, че е видяла ч.тъжителка и нейния баща И. М. да държат в ръцете си по едно дърво и да нанасят с тях удари по въззиваемия А. М., като подробно описва тяхната последователност и местата, на които са попадали. Същевременно свидетелката не е възприела въззиваемите да са нанасяли такива на М. А.. Показателен факт в насока, че А. М. не е сторила това, което твърди в ч.тъжба А. е, че в собственоръчно изготвената и внесена непосредствено след инцидента в ПУ – Г. Я. от последната жалба никъде не се споменава, че М. и е нанесла побой.

Ето защо и ОС счита, че правилно първата инстанция е оправдала подсъдимите по повдигнатото им обвинение и е отхвърлила предявените срещу тях граждански искове.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда № 3504/23.06.2011 г. по НЧХД № 942/10 г. по описа на РС – Г..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :