ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 80
гр. гр. София, 07.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от
НПК.
Производството е образувано въз основа на постъпили частни жалби от
адв.М. П., защитник на подс.С.К. и адв.И. Л. и адв.Х. К., защитници на
подс.Н.Д., срещу определение, постановено в разпоредително заседание,
закрепено в протокол №230 от 14.03.2022 г. на Специализирания наказателен
съд (СНС), 20-ти състав по НОХД № 2369/2021 г. по описа на СНС. С
атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането на
защитниците да прекрати съдебното производство и да върне делото на
Специализираната прокуратура за отстраняване на допуснати съществени
отстраними процесуални нарушения. В частните жалби са развити детайлни
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен
акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на СП за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производснво, довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимите
лица.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди
1
доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери за
установено следното:
Частните жалби са подадени от надлежните страни и в
законоустановения срок, поради което са допустими. Разгледани по същество
същите се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Апелативният специализиран наказателен съд намира обжалваното
определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го
потвърди. Първоинстанционният съд е достигнал до правилния краен извод,
че внесения в СНС обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246, ал.2
от НПК, като е намерил, че не са допуснати от представителя на СП
съществени нарушения при изготвянето му. Съдът в определението си не е
обсъдил направените от защитниците на подсъдимите Н.Д. и С.К. възражения
касаещи наличието на съществени процесуални нарушения, като е застъпил
становището, че аргументите изложени от защитниците в хода на
проведеното разпоредително заседание са такива по същество на делото и не е
изпълнил задължението си да даде отговор на всеки един от тях. Настоящият
съдебен състав намира, че изложените възражения от адв.К. и адв.Л.,
защитници на подс.Н.Д. и адв.П., защитник на подс.С.К., в по-голямата им
част не касаят доказаността на повдигнатите на подзащитните им обвинения,
а по съществото си представляват възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения при формулирането на обвинителния акт и най-вече
липса на фактически твърдения, изнесени от представителя на прокуратурата
обосноваващи обективната и субективната съставомерност на деянията по
чл.219 от НК и чл.282 от НК.
Първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 2369/2021 г.
пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен
обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимият Н.
Н. Д. е обвинен в извършване на престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал.3, вр.
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, а подсъдимата С. П. К. в извършването на
престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Принципно положение в българското наказателно процесуално право е
обстоятелството, че обвинителният титул очертава рамките на обвинението и
същият следва да съдържа в своята обстоятелствена част описание на
2
фактите, които обуславят обективната и субективна съставомерност на
деянието и разбира се участието на подсъдимото лице в него. В обвинителния
акт инициирал съдебното производство по НОХД №2369/2021 г. по описа на
СНС се съдържа описание на всички съставомерни признаци очертаващи
деянията, в които са обвинени подс.Н.Д. и подс.С.К. и отговаря на
изискванията заложени в чл.246, ал.2 от НПК и Тълкувателно решение
№2/2002 г. на ОСНК.
Съдът намира за неоснователно възражението изложено от адв.Л. в
депозираната частна жалба досежно това, че в обвинителния титул не се
съдържат фактически твърдения относно всяко едно от отделните деяния, за
които е повдигнато обвинение на подс.Н.Д., а именно относно това, че не
положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и
запазването на повереното му съгласно чл.11, т.1 и т.3 и чл.13, ал.1, т.1 от
Закона за водите имущество, като намира, че това са четири отделни форми
на вмененото на подзащитния й престъпно деяние. Безстопанствеността се
изразява в неполагане на достатъчно грижи за ръководенето, управлението,
стопанисването и запазването на повереното на подсъдимото лице имущество
или за възложената му работа. Формата на изпълнителното деяние може да
бъде бездействие или в неправилно действие, а субект на това престъпление
по чл. 219, ал. 1 НК може да бъде само длъжностно лице, което има
взаимоотношения с обекта или предмета на посегателство. От възложените
права и задължения на субекта, отношението му към обекта или предмета на
посегателство зависят формите и съдържанието на изпълнителното деяние.
Изпълнителното деяние фактически е „неполагането на достатъчно грижи“ и
то е свързано с преценката за констатирани нарушения или неизпълнения на
конкретни права и задължения на длъжностното лице, произтичащи от
нормативни актове, безспорни положения от науката, общопризнати такива за
съответната стопанска област, които определят дали имуществото му е било
поверено за ръководене, управление, стопанисване или запазване и на
възложената му работа (в този смисъл Решение № 166 от 18.04.2013 г. на ВКС
по н. д. № 414/2013 г., I н. о., НК). В обвинителния акт са изложени
фактически твърдения касаещи взаимоотношението, което подс.Д. и имал към
повереното му имущество и възложената му работа в качеството на министър
на околната среда и водите.
Установяването на признака "не положи достатъчно грижи" е свързано с
3
преценка на редица обстоятелства, отнасящи се до правата и задълженията на
длъжностното лице, и най-вече кои от тях не е изпълнил или нарушил
(Постановление № 7 от 23.XII.1976 г. по н. д. № 10/76 г., Пленум на ВС, изм.
с Постановление № 6 от 29.XI.1984 г. и Постановление № 7 от 6.VIII.1987 г.).
Съгласно обвинителния акт подс.Д. следва да отговаря, защото през месец
април 2019 г. не изменил според законовите приоритети месечния режимен
график и не преустановил водовземането от язовир „С.“ и на определени дати
за 7 от деянията е утвърдил месечни графици без да вземе предвид –
актуалната информация за състоянието на язовир „С.“ през предходния месец,
определената с годишния график стратегия, прогнозата за очаквания приток,
хидрометериологичната обстановка, преценката на исканията в месечните
заявки за месец 2019 г. от титулярите на разрешителните за водовземане,
приоритетите по чл.50, ал.4 от Закона за водите и издадените разрешителни
за водовземане и ползване, не извършил анализ на водностопанския баланс на
язовир „С.“, не спазил законовия ред за удовлетворяване на водовземанията
по приоритети. Безспорно законът установява задължение на органите на
досъдебното производство да установяват какви точно грижи при какви
условия и време е било длъжно да положи длъжностното лице и какво
конкретно не е изпълнило, т.е. какви са фактите по проявеното неправомерно
действие/ бездействие. Вменените неправомерни действия на подс.Д. са
обусловени съгласно изложеното в обвинителния акт, от посочените по-горе
обстоятелства, които подробно са конкретизирани в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Описание на дължимите грижи, които е следвало да
положи подс.Д. за периода на цялото продължавано престъпление фигурира
на л.12 от номерацията на обвинителния акт, детайли за водния баланс на
язовир „С.“ – л.27-28, данни за разрешителни за водовземане фигурират на
л.31-33, данни за годишния график - л.34, месечни режимни графици - л.34-
35, метеорологични и хидрологични месечни оценки, публикувани в
Месечния хидрометереологичен бюлетин - 35-42, месечни прогнози за
месеците май - ноември 2019 г. са изнесени на л.43-55 от обвинителния
титул.
На следващо място престъплението по чл. 219, ал. 1 НК е типично
резултатно престъпление и за да бъде осъществено от обективна страна е
необходимо при осъществяване на една или повече от формите на
изпълнителното му деяние да е налице пряка причинно-следствена връзка с
4
настъпили значителни вреди. Определянето на тези вреди (независимо дали
става дума за повреда, унищожаване или разпиляване на имущество) е
възможно единствено и само на базата на реално увреждане на повереното за
управление имущество на подсъдимия и има конкретен паричен еквивалент.
Обвинителният титул съдържа фактическо описание на механизма на
причиняване на имуществената вреда според разбирането на представителя на
прокуратурата, както и нейната стойност, а също така и обосновка защо
случаят е квалифициран като такъв по чл.219, ал.4 от НК, тъй като е прието,
че престъплението по чл.219, ал.3 от НК е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай (л.63-67 от номерацията на обвинителния
акт). В същия раздел на обвинителния акт са изнесени и твърдения за наличие
на причинна връзка между деянието и твърдяния престъпен резултат.
АСНС намира, че са изложени също така и достатъчно фактически
твърдения в обвинителния акт, касаещи субективната страна на деянието по
чл.219, ал.4 от НК, което се сочи, че е реализирано от подс.Н.Д. (л.63-68 от
обвинителния акт).
По останалите изложени от адв.Л. възраженията, съдът намира, че
действително неописването на сочените в обвинителния акт „добри
управленски практики“ представлява нарушение на процесуалните правила,
но то не е съществено, тъй като в обвинителния акт се сочат и други
източници, от които произтичат задълженията на подс.Д. в качеството му на
министър на околната среда и водите.
По отношение на възражението на адв.Л. за това, че в обвинителния акт
липсват факти кои длъжностни лица съставяли графиците, които се вменяват
на подс.Д., че неправомерно утвърждавал, какви са критериите за изготвянето
им, какви данни се предоставят на министъра преди утвърждаването и пр.,
АСНС намира, че представлява възражение по доказаността на обвинението и
следва да се разгледа по същество в хода на съдебното следствие по делото.
АСНС намира изложеното възражение от адв.К. за наличие на
несъответствие между фактическата обстановка изложена в обвинителния акт
и правната квалификация на деянията и диспозитива на обвинителния акт за
неоснователно. Действително обвинителният акт съдържа изложение на
множество функции, задължения и правомощия на други министерства
различни от МОСВ и ведомства – МРРБ, Басейнова дирекция и ВиК – П., но
5
техни действия, противно на становището на адв.К., съдът намира, че не са
вменени на подс.Д.. В обстоятелствената част от л.16 до л.20 от обвинителния
акт са описани събирателните деривации и други съоръжения – помпена
станция „К.“ и карстов извод „В.“, съоръжения до входа на ТЕЦ „Р.“, „С. и.“
АД, водоснабдителната мрежа на гр.П. и ВЕЦ „С.“, влияещи на притока към
язовир „С.“, които представляват факти свързани и пряко касаещи водния
ресурс в язовира и са относими към предмета на доказване. В обвинителния
акт са изнесени факти, които в най-общ план са свързани също така със
съхранението, пазенето и разходването на водния ресурс в Р.България, както
и начина на формиране на същия, които по своето същество също са
относими към предмета на делото. По отношение на изложеното от адв.К.
възражение касаещо правомощия на министъра на околната среда и водите и
на ВиК дружествата и направеното между тях разграничение, същото касае
делото по същество и по същността си не представлява такова сочещо
наличието на съществено процесуално нарушение допуснато от прокурора
при съставянето на обвинителния акт.
По отношение на обвинението повдигнато подс.С.К. за престъпление по
чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК, АСНС намира, че също не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт.
Престъплението, което сочи представителят на СП, че е извършила подс.К.
действително е описано пестеливо на л.58 –л.59 и л.68-70 от обвинителния
акт, но описанието обхваща всички признаци на престъплението както от
обективна, така и от субективна страна. Изложени са също така и факти
относно специалната цел на престъплението по чл.282 от НК, която се
твърди, че подс.К. в качеството на длъжностно лице е преследвала - да набави
за себе си облага от неимуществен характер. Бланкетната норма на чл.282 от
НК е изпълнена с конкретни правни норми, от които представителят на
прокуратурата е намерил, че произтичат задълженията на подс.К. в
качеството й на длъжностно лице Вр.ИД кмет на община П., а именно чл.44,
ал.1, т.1 и чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.41,ал.4 вр.ал.3, т.4 от Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, във връзка с
Параграф 2 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба. Именно в
допълнителните разпоредби се сочи, че се съдържат задълженията на
подсъдимата, които се твърди, че същата не изпълнила, като не предприела
6
съответните действия за издаване на заповед за въвеждане на режим на
водоползване в населените места от община П.
Предвид гореизложеното и направените констатации за липса на
допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила
накърняващи правото на защита на подс.Н. Д. и С.К., в хода на досъдебното
производство, АСНС намира, че следва да потвърди атакуваното определение
и да върне делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото.
Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 във вр. с чл.341, ал.2 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в разпоредително
заседание, закрепено в протокол №230 от 14.03.2022 г. от Специализирания
наказателен съд (СНС), 20-ти състав по НОХД № 2369/2021 г. по описа на
СНС.
ВРЪЩА делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7