РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Перник, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500322 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЧРЕЗ юрк. Т.Д.К.
СРЕЩУ: РЕШЕНИЕ № 261158 от 15. 11. 2021 г., постановено по
гр.д. № 1036/2021г. на Районен съд – Перник,
С подадената въззивна жалба се обжалва решението само в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените искове от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу
длъжника по договор за потребителски кредит Р. П. М.. Сочи се като неправилно Решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е установено, че ответникът не дължи,
претендираната сума, представляваща договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит в размер на 244,47 лева. Намира за прекомерен адвокатския хонорар и
прави възражение, относно неговия размер. Моли да бъде отменено като неправилно
решението в обжалваната част, относно дължимото от ответната страна договорно
възнаграждение в размер на 244,47 лева, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, като се установи дължимостта на
същата. Отправена е молба за присъждане на направените разноски в производството,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна Р. П. М., чрез адвокат Д. Л. Ф. е подала НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА
1
ЖАЛБА, с която е отправено искане да бъде отменено Решение № 261158 от 15. 11. 2021 г.,
постановено по гр.д. № 1036/2021г. на РС – Перник, като същото намира за неправилно в
частта, в която е признато за установено, че М. дължи сумата от 112,15 лева, представляваща
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, както и
сумата в размер на 37,76 лева- мораторна лихва по договора за кредит за периода от
15.11.2019г. до 23.11.2020г. Твърди, че изводите, до които е достигнал районния съд и на
които е базирал своето решение в тази му част са неправилни. Моли се за отмяна на
постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част, както и присъждане на
сторените разноски.
В законоустановения срок „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез юрк. Г.И. П. е
депозирал отговор по насрещната въззивна жалба. С него се твърди, че въззивната жалба,
подадена от Р. П. М., чрез процесуалния му представител е неоснователна и недоказана,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Счита, че постановеното от
Районен съд Перник Решение е правилно и законосъобразно в обжалваната от ответната
страна част. Намира за неоснователни и недоказани твърденията на ответника относно
начина на изчисляване на ГПР. Поддържа направеното във въззивната жалба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД искане да бъде отменено Решението на пернишки районен съд, в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу Р. П. М., относно дължимото договорно възнаграждение, в размер на 244,47 лев,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумата. Отново моли за намаляване на присъденото с решението адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не изпраща представител,
депозирал е молба, с която няма възражения при наличие на процесуални предпоставки по
хода на делото, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено
първоинстанционното решение по подробно изложените съображенията във въззивната
жалба, като бъдат присъдени и направените в хода на настоящото производство разноски по
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не
изпраща представител, депозирала е молба, с която няма възражения при наличие на
процесуални предпоставки по хода на делото, подържа така депозирания отговор на
въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното решение по подробно
изложените съображенията във него. Претендира присъждане на направените в хода на
настоящото производство разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Страните по делото били обвързани от процесния договор по отношение на
задължението за връщане на предадената в заем сума. От представения по делото Договор
се установявало, че бил е сключен между Р. П. М. като заемополучател / клиент и „Профи
Кредит България“ ЕООД, по силата на този договор ищцовото дружество се задължило да
отпусне кредит в размер на 2900 лева. В т. VI „Параметри“ от договора е било предвидено
следното: сума на кредита: 2900 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на вноска 179,28
лева; ГПР 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо задължение: 4302,72 лева.
Съдържа се още клауза за поето задължение за заплащане на сума в размер на 2054,64 лева
за предоставен пакет от допълнителни услуги.
От представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
се установява, че услугите за стойността 2054,64 лева се изразяват в следното: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. възможност за отлагане
2
на определен брой погасителни вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, 4. възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
От приложения анекс № 1 от ***, се установява че страните са уговорили, че
вноски №№3,4,5 се отлагат, се изготвя нов погасителен план. ГЛП се запазва на 41,17%, а
ГПР ще стане 38,59%, а останалите клаузи се запазват, като е приложен и новият
погасителен план.
От приложения анекс № 2 от ***, се установява, че страните са уговорили, че
размерът на вноски №№6,7,8,9 се намалява на 66,89 лв., като се изготвя нов погасителен
план. ГЛП се запазва на 41,17%, а ГПР ще стане 31,71%, а останалите клаузи се запазват
като е приложен и новият погасителен план.
От приложения анекс № 3 от ***, с който страните са уговорили, че вноска № 10 се
отлага, изготвя се нов погасителен план. ГЛП се запазва на 41,17%, а ГПР ще стане 29,98 %,
като останалите клаузи се запазват, като е приложен и новият погасителен план.
От представено уведомително писмо до ответника, се установява че ищецът е
уведомил ответника, че поради неизпълнение на задълженията му по кредита, същият се
обявява за предсрочно изискуем от 16.08.2019г. Видно от приложена обратна разписка
писмото е било връчено лично на длъжника на 30.03.2020г.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Районен съд Перник, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 6203 / 2019г. по описа на Районен съд – Перник. Тъй като е било подадено възражение
от длъжника за сума извън 675.72 лв. на осн. чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до
кредитора да предяви иск за вземането си за останалите претендирани суми. В срока по чл.
415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Първоинстанционният съд се е произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно отхвърлил исковите
претенции, в частта за вземането за договорно възнаграждение на 244.47лв. дължимо за
периода от 15.10.2018г. до 16.08.2019г., в едно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане на вземането.
По делото не е спорно, че въз основа на Договора за потребителски кредит заем №
***, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД (кредитор) и Р. П. М., кредиторът е
предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 2 900.00 лева, която
кредитополучателят се е задължил да върне на 24 месечни вноски, всяка в размер на 179.28
лева. Страните са уговорили, че годишния лихвен процент е в размер на 41.17 %, а годишен
3
процент на разходите в размер на 49.89 %, а общ размер на всички плащания е в размер на
сумата 4 302.72 лева., с лихвен процент на ден 0.11 %, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги от 2054 и размер на вноската по допълнителни услуги 85.61 лв. или
общо дължимо 6 357.36, общ размер на вноската 264.89 лв.
Основният спор по делото наведен, като довод в подадената въззивна жалба е
съсредоточен върху това, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че по Договора за
потребителски кредит заем № ***, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД
(кредитор) и Р. П. М. и Р. П. М. не се дължи възнаградителна лихва в размер на 244.47 лв.,
поради което и исковата претенция за тази сумата не била неоснователна.
При произнасянето си по съществото на спора първоинстанционния съд е
съобразил, че от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 30.03.2021 г. не се
дължи възнаградителна лихва, а именно включената в трите погасителни вноски, съгласно
погасителния план към анекс 3 с падежи 15.04.2020 г. -15.05.2020 г. и 15.06.2020 г. в размер
на 310,08 лв. Следователно размерът на дължимата лихва е 1092, 64 лв. Ответникът с
извършените плащания е погасил съгласно заключението на вещото лице сумата от 819,84
лв. или остава сумата от 272, 80 лв.
Същевременно ищецът претендира възнаградителна лихва до 16.08.2019 г. и не
претендира възнаградителната лихва за периода от 16.09.2019 г. до 30.03.2020г., в който
размерът на същата, получен при събиране на стойностите по погасителния план към анекс
№ 3 в размер на 391,76 лв. Следователно ищецът претендира лихва за период, в който
същата е погасена чрез плащане, при съобразяване на правилото на чл. 76, ал.1 ЗЗД. С
извършените плащания ответникът е погасявал възникналите по – стари задължения. В този
смисъл заявената претенция за заплащане на възнаградителна лихва за периода от 15.10.2018
г. до 16.08.2019 г. се явява неоснователна.
И според настоящия съдебен състав с оглед заключението на вещото лице безспорно
се установява погасяване на възникналите задължения на ответника, поради което исковата
претенция се явява неоснователна, поради което правилно първоинстанционният съд я е
оставил без уважение.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционният съд, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба
на осн. чл. 273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК на въззивника не се следва да бъдат
присъждани, направените в хода на въззивното производства, разноски.
Въззиваемият Р. П. М. претендира и доказва разноски в размер на 647.87 лв.
платено адвокатско възнаграждение разписка от 15.02.2022г. /л.31/ и 50 лв. – заплатена
държавна такса – платежно нареждане от 15.02.2022г. /л.30/
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261158 от 15. 11. 2021 г., постановено по гр.д. №
1036/2021г. на Районен съд – Перник в обжалваната ЧАСТ, с което е ОТХВЪРЛЕН като
неоснователен иска за признаване за установено, че в полза на „Профи Кредит България“
ЕООД, съществува изискуемо вземане срещу Р. П. М., представляващо договорно
възнаграждение за потребителски кредит заем № ***, сключен между „Профи кредит
България“ ЕООД (кредитор) и Р. П. М. в размер на 244,47 лева.
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
4
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ на Р.
П. М., ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата 647.87 лв. – адв. възнаграждение за
въззивното производство и 50.00 лв. платена държавна такса за подаване на насрещна
въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5