№ 272
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Р. Г. Сл.
като разгледа докладваното от Александър Желязков Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600457 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на адвокат С. С. от САК, защитник на
осъденото лице И. Б. С., за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 9131/2020 г. по описа на СРС; ВНЧД № 4332/21 г. по описа на СГС.
С Протоколно определение от 13.10.2021 г., по НОХД № 9131 /2020г.
по описа на СРС, 23 състав, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
на И. Б. С. е било определено едно общо най - тежко наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 18757/2018г. по описа на Софийски районен съд,
НОХД № 15643/2019г. по описа на Софийски районен съд, НОХД №
21587/2018г. по описа на Софийски районен съд, като на основание чл. 57, ал.
3, вр. ал. 1, .т 2, б. „в“ от ЗИНЗС, по отношение на С. е бил определен
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.
59 от НК е зачетено времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2
от НПК и чл. 72, ал. 1 от ЗМВР по някое от делата, включително и по
съвкупността.
Със същото Определение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, по
отношение на И.С. е било приведено в изпълнение и наказанието „Лишаване
от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено му по НОХД №
1
8839/2008г. по описа на Софийски районен съд, като е бил определен
първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.
59 от НК е било зачетено времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2
от НПК и чл. 72, ал. 1 от ЗМВР по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13
състав.
С Решение от 13.04.2022г. по ВНЧД № 4332/2021г. по описа на СГС,
НО, XII въззивен състав, първоинстанционното определение е било
потвърдено изцяло.
Според защитника на осъдения по делото е налице неправилно
приложение на материалния закон, а също така са налице допуснати
нарушения на процесуалните правила в двете редовни инстанции, които са
довели до ограничаване процесуалните права на И.С.. В тази насока адв. С.
излага пространни доводи.
Твърди се нарушение на материалния закон, както следва:
В първоинстанционното определение, потвърдено с въззивното
решение на СГС било постановено привеждане в изпълнение на наказание,
наложено на осъдения С. по НОХД № 8839/2008г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 13 състав, с присъда от 12.12.2008г., влязла в законна сила
на 30.12.2008 г. Адв. С. подчертава, че от момента на влизане в сила на
присъдата по това дело до момента на постановяване на определението на
СРС на 13.10.2021 г., е изтекъл период от време, значително надвишаващ
абсолютната давност за изпълнение на горепосоченото наказание. Цитира чл.
82, ал. 1, т. 4 от НК, като се аргументира, че щом когато наказанието
„Лишаване от свобода“ е в размер по - нисък от 3 години, при което
давността за изпълнение е 5 години, то абсолютната давност за изпълнение на
наказанието е 7 години и 6 месеца, който срок е изтекъл на 30.06.2016г. затова
защитникът поддържа, че определението на СРС, както и решението на СГС,
в частите им, с които е приведено в изпълнение наказанието, наложено на
И.С. по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав е незаконосъобразно.
Цитира съдебна практика в подкрепа на становището, че при групиране на
наказания следва да се включват единствено тези, които са изпълняеми, като
не могат да бъдат включвани наказания, които към момента на постановяване
на определението на съда не могат да бъдат изпълнени. Според вносителя на
искането за възобновяване тези обстоятелства не са отчетен нито от СРС,
нито от въззивния съд, като в тази връзка са допуснати нарушения на
материалния закон поради допускане на изпълнение на наказание, давността
за което е изтекла.
Като отделно нарушение се сочи,че с постановеното и влязло в сила
определение по делото,възобновяване на което се иска, е било постановено
ефективно изтърпяване на наказанието, доколкото деянието предмет на
осъждане по това дело / НОХД № 9131 /2020г. по описа на СРС/ е било
извършено в изпитателния срок на предишни осъждания, за престъпления, за
които е бил осъден по НОХД № 21587/2018г. по описа на СРС, НО, 23 състав
2
и НОХД № 12237/2019г. по описа на СРС, НО, 114 състав. СРС
незаконосъобразно приел, че с оглед датите на извършване на деянията по
НОХД № 21587/2018г. по описа на СРС, НО, 23 състав и НОХД №
12237/2019г. по описа на СРС, НО, 114 състав, а именно в изпитателния срок
на наложеното по НОХД № 8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав наказание,
следва определеното най - тежко общо наказание да бъде изтърпяно
ефективно. Защитникът изразява несъгласие с този извод на съда, поради
следното: Присъдата по НОХД № 8839/2008г. влязла в законна сила на
30.12.2008г., като със същата, по отношение на И.С. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е било
отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Разпоредбата на чл. 88а, ал. 1
от НК, предвижда, че когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок,
равен на този по чл. 82, ал. 1 от НК и лицето не е извършило друго
престъпление, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“,
осъждането и последиците от него се заличават, независимо от предвиденото
в друг закон или указ. Чл. 88, ал. 3 от НК сочи, че при условно осъждане,
горепосоченият срок започва да тече от изтичане на изпитателния срок. От
момента на изтичане на изпитателния срок по горепосоченото наказание е
започнал да тече посоченият в чл. 88а, ал. 1, вр. ал. 3 от НК срок от 5 години,
тъй като наложеното наказание с влязлата в сила на 30.12.2008г. присъда е за
срок от 11 месеца, чието изпълнение е отложено с 3 години. С оглед на това,
защитникът твърди, че по отношение на И.С. е настъпила абсолютна
реабилитация на 30.12.2016г., по отношение осъждането му по НОХД №
8839/2008г. по описа на СРС, НО, 13 състав.
Съответно, към датата на постановяване и влизане в сила на актовете
на СРС, по отношение на осъждането на И.С. по НОХД № 8839/2008г според
защитника е изтекъл абсолютният давностен срок за изпълнение на
наказанието, поради което по отношение на С. е настъпила абсолютната
реабилитация за въпросното осъждане. Сочи се, че към постановяване и
влизане в сила на актовете на 23 и 114 състав на СРС, за осъждането по
НОХД № 8839/2008г. на СРС, НО, 13 състав е изтекъл срок, който значително
надхвърля не само обикновения давностен срок за изпълнение на наказанието,
предвиден в чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, а и този на абсолютната давност, посочен
в чл. 82, ал. 4 от НК, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК.
С поглед изложеното, адв.С. поддържа, че към момента на
постановяване на съдебните актове по НОХД № 21587/2018г., на СРС, НО, 23
състав и НОХД № 12237/2019г. на СРС, НО, 114 състав И.С. е бил напълно
реабилитиран по смисъла на чл.88а от НК, тъй като е бил изтекъл
законоустановеният срок и С. не е бил санкциониран с наказание „Лишаване
от свобода“ в този срок, поради което счита, че не се налага същият да търпи
ефективно определеното му общо най - тежко наказание „Лишаване от
свобода“. Изтъква се като допълнителен аргумент в тази насока задължението
на органите на съдебната власт да приключват започнатите дела в разумен
срок, което, според адвоката не е спазено в настоящия случай.
3
Твърди се, на отделно място, допуснато съществено процесуално
нарушение. Според защитата, по отношение на И.С. е била проведена
незаконосъобразна процедура. При извършеното кумулиране на наказания по
предходни осъждания съдът недопустимо се произнесъл по правилността на
влезели в сила съдебни актове. В тази насока се подчертава, че по отношение
на тези съдебни актове е била налице възможността да бъде осъществен
инстанционен контрол, а също така е била налице и възможността за
иницииране на производство по възобновяване на наказателни дела, в случай,
че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Адв.С. твърди, че
към произнасянето на атакуваните определение на СРС не е бил изтекъл
преклузивния срок за подаване искане за възобновяване от прокурора, както
неправилно приел въззивният съд в редовното производство.
Като отделно оплакване се изтъква разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от
НПК, когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления,
за които има влезли в сила присъди, постановено от различни съдилища,
компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла
в сила. Защитникът изтъква, че е налице присъда по НОХД № 12237/2019г.,
по описа на СРС, НО, 114 състав, която е влязло в законна сила след
присъдата по НОХД № 21587/2018г. на СРС, НО, 23 състав. В тази връзка,
счита, че компетентен да определи общо най - тежко наказание по отношение
на И.С. е бил Софийски районен съд, 114 състав, по НОХД № 12237/19 г. За
да бъде посочен от законодателя за компетентен да определи общо наказание
по няколко присъди именно съдът, постановил последната влязла в сила
присъда, се има предвид, че този съд разполага с най - пълни данни за
личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Според вносителя
на искането за възобновяване, в настоящия случай е безспорно, че 114 състав
на Софийски районен съд е имал най - всеобхватен поглед върху съдимостта
на И.С. - относно датите на деянията, наказанията, както и датите на влизане в
сила на актовете на съда. С оглед посоченото, защитникът счита, че в
настоящия случай и първоинстанционният, и въззивният съд са допуснали
съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правата на
осъдения И.С., поради което производството следва да бъде възобновено и
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Формулирано е искане за възобновяване на наказателното
производство и връщане на делото за ново разглеждане пред друг състав на
първостепенния съд. Алтернативно се иска изменение на
първоинстанционното определение, с произнасяне за оставяне без уважение
искането на СРП за привеждане в изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено по НОХД №
8839/2008г., на СРС, НО, 13 състав, като също така да бъде определено едно
общо наказание по горепосочените присъди в размер на 1 година и 6 месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
В съдебното заседание осъденото лице И.С., редовно призован, се явява
и поддържа искането си.
Явява се и защитникът му адвокат С., като пледира да бъде прието за
4
основателно и уважено искането на осъдения за възобновяване. Поддържа
основанията и доводите, изложени в искането за възобновяване и ги развива
пред съдебния състав.
Представителят на САП поддържа, че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство и искането на осъдения следва
да бъде оставено без уважение.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е подадено в законоустановения срок от
активно легитимирана страна, против съдебен акт в кръга на визираните в чл.
422, ал.1, т.5 от НПК и е процесуално допустимо, разгледано по същество е
неоснователно.
От материалите по делото се установява, че спрямо осъдения И.С. съдът
в първата инстанция, сезиран с нарочно предложение от прокурор в
Софийска районна прокуратура /по което е било образувано производството
по ЧНД№ 9131/2020 г. на СРС/ е съобразил следните данни за неговите
осъждания:
1. С присъда по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 13 състав, на С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок
от 3 години. Деянието е извършено в периода от 03.05.2006 г. до
16.06.2006 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 30.12.2018 г.;
2. С присъда по НОХД № 18757/2018 г. по описа на СРС, НО, 105 състав на
осъдения С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г.
и 4 м., изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено за
периода от 29.08.2012 г. до 26.02.2013 г., а съдебният акт е влязъл в сила
на 15.03.2019 г.;
3. С присъда по НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 116 състав, влязла в сила 28.12.2019 г., на С. е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м., което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години за извършено
деяние на 27.05.2012 г.;
4. С присъда, постановена по НОХД № 21587/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 23 състав, влязла в сила на 02.01.2020 г., на С. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок от 3 г., за извършено престъпление в периода от 18.11.2010 г. до
02.06.2013 г.;
5. С присъда по НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 114 състав, влязла в сила на 21.02.2020 г. за извършено
престъпление в периода от м. март 2011 г. до 07.05.2013 г., му е
5
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години.
За да се произнесе с определението си, СРС е извършил обстоен,
пълноценен и систематичен анализ на информацията относно осъжданията на
лицето И.С., който е залегнал в решението на л.223-л.224 от
първоинстанционното дело. Правилно първият съд е приел, че са налице
всички материалноправни основания за групиране на наказанията, с
определяне на едно най-тежко наказание, по осъжданията по НОХД
18757/2018 г.; НОХД № 15643/2019 г., НОХД № 21587/2017 г. и ПОХД №
12237/2019 г. – всички по описа на Софийски районен съд. Също така, в
съответствие с материалния закон СРС е установил, че е налице основание за
привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода по НОХД №
8839/2008 г. по описа на СРС, което следва да се изтърпи отделно.
На свой ред, при извършената цялостна въззивна проверка на
определението на СРС, Софийски градски съд, по ВНЧД № 4332/2021 г. е
постановил решение, с което е потвърдил изцяло същото.
Софийският апелативен съд, в настоящото извънредно производство,
след като се запозна с данните за всички осъждания на лицето, намира
произнасянето на първата инстанция за правилно, съответно счита, че
въззивният съд на свой ред е упражнил пълноценно правомощията си на
инстанция по същество, извършил е цялостна проверка на присъдата и е
постановил решение в съответствие с материалния закон. Не е налице
основание по чл. 422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както по
същество се твърди от защитата на осъденото лице.
Оплакванията на защитника на осъденото лице, които съставляват
според него основания за възобновяване на наказателното производство са
насочени в следните насоки:
1. Твърди се, че конкретният съдебен състав на СРС не е компетентен
да се произнася по групирането на наказанията, тъй като според защитника не
се явява „съд, постановил последната присъда“.
2. Твърди се материална незаконосъобразност на произнасянето
относно привеждане, на осн.чл.68, ал.1 от НК, в изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ наложено по НОХД № 8839/2008 г., изпълнението на
което е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Твърди се
едновременно настъпване на реабилитация, както и изтичане на абсолютната
давност за изпълнение на това наказание;
3. Поддържа се, че чрез произнасянето относно групиране на
предходните осъждания на лицето съдът е пререшил по същество въпроса
относно начин на изтърпяване на наказанието по едно от осъжданията, за
което според прокурора е било допуснато нарушение на закона от решаващия
съдебен състав, но е бил пропуснат срока за внасяне на искане за
възобновяване.
6
4. Наведено е отделно оплакване, че съдът в двете редовни инстанции
е оставил изцяло без обсъждане изричното възражение на защитника относно
изтичането на давността за изпълнение на първото по ред наложено наказание
на осъдения С..
Първото оплакване на вносителя на искането, свързано с материалната
компетентност на решаващия съд е неоснователно. Когато с присъдата съдът
не се е произнесъл по чл.306, ал.1, т.1 от НК за групиране на наложеното
последно по ред наказание с с наказанията по предишни осъждания,
прокурорът може да внесе искане, отправено до същия съд, за образуване на
отделно производство и произнасяне по този ред. Дали това ще бъде сторено
чрез извеждане от архив на делото, по което е постановена последната
присъда или ще бъде образувано ново частно наказателно дело пред същия
съд е въпрос на съдебно администриране на делата в съответния съд, като
практиката познава и двете разрешения. Същественото е произнасянето да
бъде извършено от съда, постановил последната присъда, с единствената цел
да бъдат съобразени всички осъждания на лицето. Защитата на осъдения С.
стеснително тълкува законовата разпоредба като твърди, че единствено
компетентен се явява конкретният съдебен състав постановил присъдата.
САС не споделя това становище, то не намира опора и в закона. В
конкретния случай И.С. е бил осъден с влезли в сила присъда в общо пет
съдебни производства, всички по описа на Софийски районен съд. След
постановяване на присъдата по НОХД № 21578/2017 г. която се е явявала
четвърта, „последна“, към момента на внасяне предложението на прокурора
от СГП за групиране на наказанието и приложение на чл. 68 от НК, е
образувано дело под нов номер 9131/2020 година. Делото е образувано на
15.07.2020 г. Съдът е изискал актуална информация за всички осъждания на
лицето и са положени значителни процесуални усилия за призоваване на С. и
осигуряване на личното му участие в процеса, както и за гарантиране правото
му на защита, вкл. чрез назначаване на служебен защитник. В хода на това
производство, чрез изискване на нова актуална справка за съдимост, изд.на
12.04.2021 година е установено, че междувременно е била постановена още
една присъда срещу С., с която той отново е бил признат за виновен /по
НОХД № 12237/2019 г. отново на СРС/ и му е наложено наказание лишаване
от свобода, с приложение на чл. 66, ал.1, от НК. Съдът по настоящото дело е
съобразил и това ново осъждане и доколкото е бил родово компетентен и се
явява същия съд, който е постановил и последната присъда, се е произнесъл
за групиране на наказанията. По мнение на настоящия съдебен състав не е
налице такова процесуално нарушение, което да е съществено, доколкото не е
било накърнено или ограничено по никакъв начин правото на защита на
лицето, нито е била налице непълнота на доказателствата относно всички
осъждания на С.. В при образувано и висящо производство по чл.306, ал.1, т.1
от НК пред един и същи съд, безпредметно е прекратяването на делото пред
един състав и изпращането му за образуване на ново дело и произнасяне пред
7
друг състав на същия съд, въз основа на идентична информация относно
съдимостта на лицето.
Второто възражение, поддържано от вносителя на искането касае
въпроса за приложение правилата за реабилитация чл. 88а от НК спрямо
осъждането на И.С. по НОХД № 8839/2008 г. на СРС, както и изтичане на
абсолютната давност за изпълнение на наложеното с присъдата по това дело
наказание лишаване от свобода. САС намира и двете твърдения на защитника
за неоснователни.
Съгласно чл. 88а, ал.1 от НК, реабилитация настъпва независимо от
предвиденото в друг закон или указ, при наличие на две кумулативно
изискуеми предпоставки: 1. от изтърпяване на наказанието да е изтекъл срок,
равен на съответния давностен срок по чл.82, ал.1 НК и 2. осъденият да не е
извършил /в посочения срок-бел.на съда/ ново умишлено престъпление от
общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Съгласно ал.3 на същата норма, в случаите на условно осъждане срокът по
ал.1 започва да тече от изтичане на изпитателния срок, т.е. в настоящия
случай – от 30.12.2011 г.
Давностният срок, както правилно е посочил защитникът на осъдения,
за наказанието по първото осъждане е пет години, т.1., за да настъпи
реабилитация на С. е следвало той да не е извършил престъпление
включително до 30.12.2016 година. От справката за съдимост на осъденото
лице е видно, че с влезли в сила присъди по посочените наказателни дела от
общ характер е установено, че той е извършвал десетки престъпни деяния в
периода от 2010 г. до 2013 година включително, т.е. през изпитателния срок и
след изтичането му. Тези факти са задължителни за съобразяване от съда, с
оглед непререшаемостта на въпросите, решени с влезлите в сила присъди,
вкл. време на извършване на престъпленията, за които лицето е признато за
виновно. Несъстоятелна е развиваната от защитника на осъдения теза, че
доколкото присъдите на СРС са били постановени и влезли в сила в един по-
късен етап, то съдът при групиране на наказанията е следвало да счита, че до
датите на влизане в сила на съдебните актове осъденият С. е бил невиновен и
съответно към момента на своето произнасяне, при преценка относно
наличието на предпоставки за реабилитация да не зачита извършените
престъпни деяния.
Аналогично е положението с приложение правилата относно
давността. Началният момент на срока на давността за изпълнение на
наказанието, определен в посочената правна норма, започва да тече от
момента когато наложеното наказание става изпълнимо - по силата на
ефективно налагащата го присъда (чл. 82, ал. 2, пр. 1 от НК) или когато с друг
акт при условията на чл. 68 от НК е постановено отложеното наказание да се
изтърпи (чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК). В хипотезите като настоящата,
последващият съдебен акт / в случая-определението на СРС по ЧНД №
8
9131/2020 г./ е този, който придава изпълнимост на наложеното наказание и
именно влизането му в сила е определящ за началния момент на
изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на присъдата, с
която е определено условното наказание (виж в този смисъл Р № 297/2010 г.
на ВКС, ІІІ н. о. по н.д. № 273/2010 г., Р № 289/2011 г. на ВКС, І н. о. по н. д.
№ 1564/2011 г., Р № 137/2010 г. на ВКС, ІІІ н. о. по н. д. № 779/2009 г.). Ето
защо, осъденото лице и неговият защитник не могат да се позовават на
изтекла абсолютна давност в хода на обжалване на определението по чл. 68 от
НК, с което всъщност се поставя началото на протичане на давностния срок.
САС намира, че не е налице и третото твърдяно от вносителя на
искането за възобновяване нарушение на закона. Нормите на чл. 23, чл.25 и
чл. 27 от НК се намират в Глава втора „Престъпление“ от Общата част на НК
и съставляват предоставения от законодателя на съдилищата механизъм за
групиране на наложени наказания в хипотезата на извършени от едно лице
множество престъпления. Групирането на наложените по отделните
осъждания наказания трябва да се извърши в съответствие с установения с
ППВС № 4/1965 г. и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ, принцип на
най-благоприятно за осъдения съчетание, изискващ преценка кои от
наказанията следва да влязат в съвкупност и кои да се отделят от нея и
включат в друга или да се търпят отделно.
С произнасянето си в производството по чл.306, ал.1 от НК съдът
определя едно ново общо наказание, при което за първи път и самостоятелно
определя както вида, така и размера на новото наказание, при съблюдаване на
общите правила и на тези по чл.25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК.
Произнасянето относно вида и размера на наказанието предхожда
обсъждането на въпроса относно приложението на чл. 66 от НК, като изцяло
в преценка на решаващия съдебен състав е да съобрази дали в конкретния
случай, по отношение на конкретния осъден, са налице предпоставките за
прилагане на условно осъждане. В случая съображенията на прокурора,
изложени в иницииращото производството предложение, относно
неправилността на влязлата в сила присъда по НОХД № 21587/2017 г. на
СРС, както и заявените в същото предложение неудачи, свързани с
пропускане на срока от страна на прокуратурата да поиска възобновяване на
делото, се явяват ирелевантни за настоящото производство и напълно
основателно не са били обсъждани от съда в атакуваното определение.
Районният съд никъде в съдебния си акт не е аргументирал произнасянето си
с пропуск, допуснат в предходно производство, напротив – убедително е
отговорил на това оплакване на защитника в мотивите на определението –
стр.5, абзац последен от същото. Следва да се подчертае, че дори и при
наличието на всички формални предпоставки за това, прилагането на
правилата за условно осъждане не е императив за съда, който е призван да
индивидуализира наказанието и да определи начина на изтърпяването за
всеки отделен случай, като съобрази личността на дееца и необходимостта от
изолирането му в пенитенциарно заведение, за постигане челите визирани в
9
чл. 36 от НК. на свой ред, в решението си въззивният СГС е изложил
убедителни мотиви по този въпрос /стр.5 , абзац първи от решението по
ВЧНД № 4332/2021 г./.
По четвъртото оплакване на защитника на осъденото лице, САС
намира, че действително, както районният съд, така и въззивната инстанция в
съдебните си актове не са отговорили в мотивите си по възраженията на
защитата свързани с изтичане на абсолютната давност. Това нарушение не се
явява съществено и оттам- самостоятелно основание за възобновяване на
наказателното производство. Както бе изложено по-горе съдебните състави в
редовните инстанции са били поставени да се произнасят по въпроса относно
изтичане на давностен срок, който не е започнал да тече към тяхното
произнасяне, доколкото началният момент на изчисляването на срока е
идентичен с датата на влизане в сила на определението на СРС, сиреч- датата
на произнасяне на въззивния съдебен акт, с което то е било потвърдено.
С оглед констатацията на апелативния съд за правилност на
определението на първия съд и съответно на решението на градския съд, с
което се потвърждава първоинстанционния акт, не следва да се извършва
ново произнасяне по същество в настоящото производство по възобновяване.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат С. С. – защитник на
осъдения И. Б. С., за възобновяване на наказателното производство по НЧД
№ 9131/2020 г. по описа на Софийски районен съд, приключило с
определение от 13.10.2021 г., потвърдено с решение 279/13.04.2022г.
постановено по ВНЧД № 4332/2021 г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10