Решение по дело №569/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 391
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191700500569
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

391

01.11.2019г.             град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 01.10.2019г., при участие на секретаря Катя Станоева в следния състав:

                                                                       Председател : Методи Величков

                                                                              Членове : Димитър Ковачев

                                                                                            Роман Николов

 

Като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 569 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от С.С. чрез особения представител адвокат С.С. срещу Решение № 848 от 11.06.2019г., постановено по гр. д. № 2165/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважен предявения от „Мост финанс Мениджмънт“АД (като цесионер) осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД с предмет вземания по договор за паричен заем, сключен от въззивника-ответник с друго дружество (цедент), като е осъден за заплащане на деловодни разноски за производството.

С жалбата моли решението да бъде отменено в уважителните части и исковете да бъдат отхвърлени.

Изложени са множество оплаквания, които по същество се свеждат до твърдения за необоснованост - липса на разглеждане от ПРС на възраженията в отговора на исковата молба и непосочване на доказателствата въз основа на които ПРС е направил извод, че между цедента и ответника е имало сключен договор.

Постъпил е отговор на жалбата с която същата се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

ПОС при проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество за правилно. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че не бил даден отговор на възраженията на ответника. ПРС е разгледал възраженията и за погасителна давност и за липса на подпис на договора от представител на ищеца, също и за липса на застрахователен договор и за нарушения във формата на договора (относно шрифта на текста. Било е представено цялото кредитно досие, а особения представител на ответника не е изпълнил указанията на съда да уточни във връзка с кои свои възражения иска оригинали на документи и следователно ПРС не е имал задължение да се произнася по това искане. Други възражения в отговора на исковата молба не е имало.

Конкретни възражения няма и във въззивна жалба-не е посочено по кои възражения съдът не се е произнесъл и за въззивния съд не съществува задължение служебно да извършва проверка на правилността.

Направените едва с писмена защита пред ПОС оплаквания за погасяване по давност на всички лихви дори да подлежаха на разглеждане от ПОС биха били неоснователни. Лихва за забава се дължи върху главницата за период от три години преди датата на исковата молба в случая за периода от 28.03.2015г. до 28.03.2018г. действително ПРС е посочил в решението си по дълъг период ( с начало от 26.04.2013г.) но ПОС е направил собствени изчисления с помощта на софтуерна изчислителна програма за изчисляване на лихви „АПИС“ и установява че дължимата за правилния период лихва е в размер на 134,05 лева, което е повече от поискания с исковата молба и присъден с решението размер и което означава,че по краен резултат решението по иска за лихва за забава е правилно.

Предвид гореизложеното решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото на въззиваемия ищец се дължат разноските за въззивното производство. Особения представител е направил възражение за прекомерност на исканото юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лева, което ПОС намира за неоснователно. Несъстоятелни са аргументите на особения представител, че не се е явил юрисконсулт, и възраженията в отговора на жалбата били общи и неясни и шаблонни. Същото може да се каже и за въззивната жалба. Въззиваемия е изложил подробни писмени становища, а исканото възнаграждение за юрисконсулт е в среден размер предвид нормативно установените минимум и максимум съгласно закона за правната помощ и наредбата за нейното заплащане, поради което възражението се явява неоснователно.

На въззиваемия се следват и разноските за особен представител в размер на 300,00 лева внесени след последното заседание но в срока даден от съда с определение 808/26.09.2019г.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 848 от 11.06.2019г., постановено по гр. д. № 2165/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважен предявения от „Мост финанс Мениджмънт“АД (като цесионер) осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД за сумите от 265,00 лева главница, 131,52 лева мораторна лихва  и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С.К.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Мост финанс мениджмънт“Ад с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ситняково“ 23, ет. 5 сумата от 450,00 лева разноски за въззивното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател :                                 Членове  :  1.                                               2.