Решение по дело №347/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от началник отдел "Оперативни дейности "[област], дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ЦУ на НАП, чрез юриск. Б., срещу Решение № 3/02.01.2024г., постановено по АНД № 5706/2023 г. по описа на Районен съд – [област], с което е отменено Наказателно постановление № 722946-[рег. номер]/30.08.2023 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – [област], дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на "ШАНС-2005" ООД, с [ЕИК], на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., във вр. с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

Касаторът счита, че оспорваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на закона. Твърди се, че към настоящия момент Заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е влязла в сила, и че същата няма санкционен характер, поради което процесното НП не се явява втора санкция за едно и също нарушение. Моли се да бъде взето предвид, че ограничението на основното право по чл.50 от ХОПЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането на легитимни цели. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции - по 150 лева за всяка. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба "ШАНС-2005" ООД, чрез процесуалния си представител адв.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени Наказателно постановление № 722946-[рег. номер]/30.08.2023 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – [област], дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, районен съд е приел за безспорно установено и доказано извършено от „ШАНС - 2005“ ООД, като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като не е регистрирало и отчитало всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. От друга страна обаче е съдът се е съобразил с Решение на СЕС от 04.05.2023г. по дело С‑97/21 и е приел, че с процесното НП деецът е санкциониран с налагане на административно наказание в немалък размер от 800 лв. и същевременно за същото нарушение, му е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на проверения обект за срок от четиринадесет дни, като запечатването е реално изпълнено няколко месеца преди издаване на НП. Направил е извод, че едновременното санкциониране на основание чл.185 от ЗДДС и прилагането на ПАМ по чл.186 от ЗДДС, съобразно т.49 от Решението представлява кумулиране на две отделни санкции по своята същност, наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго, което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл.50 от Хартата на основните права на ЕС.

Решението е правилно.

Районен съд се е съобразил с Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/21, като е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по дело С-97/21, доколкото и в двете производства се касае за случай, при който за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице е наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Необходимо е да се отбележи, че преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи и създават задължение за тяхното спазване от всички национални юрисдикции на запитващата държава.

Според посоченото решение на СЕС, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В т. 55 на Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21, СЕС посочва, че в случая, видно от данните, предоставени от запитващата юрисдикция и от българското правителство, кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в член 185 и в член 186 от ЗДДС, изглежда, е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на член 118, алинея 1 от този закон данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки. Следователно такова кумулиране сякаш не зависи от изчерпателно определени условия по смисъла на посочената в точка 53 от настоящото решение съдебна практика, поради което разглежданата в главното производство национална правна уредба не изглежда да съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитането на основното съдържание на правото, предвидено в член 50 от Хартата.

Както е посочил районен съд, налагането на ПАМ и имуществената санкция се извършва в два самостоятелни процеса /по АПК и по ЗАНН/, пред различни органи и подлежи на обжалване пред различни съдилища, като и двата процеса са приключили в различен времеви интервал. Правилно е отчетено, че санкцията по чл.186 от ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лева заплатен адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.03.2024г. (лист 13 по делото). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е под минимума предвиден в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 02.01.2024г., постановено по АНД № 5706/2023 г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "ШАНС-2005" ООД, с [ЕИК], сумата в размер на 350 (триста и петдесет) лева, разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.