№ 1039
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
в присъствието на прокурора Кремена Пламенова Господинова-Димитрова
(АП-София)
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501184 по описа за 2021 година
С решение от 26.01.2021 г., постановено по гр. дело № 173/2020 г., коригирано с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 18.03.2021 г.,
Благоевградският окръжен съд, Гражданско отделение, 14 състав, е осъдил ответника
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на ищеца Г. И. С. 10 000
лева обезщетение за неимуществени вреди и 500 лева обезщетение за имуществени
вреди на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
В останалата им част претенциите, предявени за 50 000 лева за неимуществени и
за 1 000 лева за имуществени, са отхвърлени като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни по спора, които са подали
въззивни жалби.
Във въззивната жалба на ищеца Г. И. С. се твърди, че решението на окръжния
съд е неправилно в частта, с която претенцията за заплащане на неимуществени вреди
е отхвърлена за разликата над 10 000 лева до претендираните 50 000 лева. Излагат се
съображения, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
е нарушен чл.52 от ЗЗД и не са съобразени доказаните страдания, които ищецът е
1
претърпял в резултат от незаконното обвинение, от невъзможността да започне работа
в чужбина. Поддържа се, че дисциплинарното производство срещу ищеца е образувано
като последица от повдигането на обвинение за престъпление. Относно заболяването
на бащата на ищеца, довело до смъртта му, се заявява, че ищецът претендира
обезщетение не заради заболяването на баща си, а заради причиненото му
безпокойство и чувство за вина спрямо починалия родител.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер.
В частта, с която частично е отхвърлена претенцията за обезщетяване на
имуществените вреди, решението не е обжалвано.
Въззиваемият ответник ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
обжалва решението в осъдителната му част. На първо място излага съображения, че
неправилно съдът е приел, „че възражението за изтекла погасителна давност е
неправилно“, тъй като исковата молба е недопустима поради изтекла 5-годишна
давност. Пред въззивния съд представителят на Софийската апелативна прокуратура
не поддържа това оплакване.
На второ място от представителя на ПРБ се поддържа, че са налице условията на
чл.5 от ЗОДОВ, тъй като с поведението си ищецът е причинил отрицателните за него
последици от наказателното производство.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска изцяло, а евентуално –
намаляване на обезщетението.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният окръжен съд е изяснил фактическата обстановка по
делото. Установено е, че на 06.06.2013 г. ищецът Г.С. е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл.294, ал.4 от НК – лично укривателство, извършено от
полицейски орган. Впоследствие досъдебното производство е било частично
прекратено с постановление от 13.11.2013 г. на прокурор при Районна прокуратура гр.
Сандански – по обвинението по чл. 294 от НК. С постановление от 06.01.2015 г.
прокурорът отново е привлякъл Г.С. по обвинение по чл. 387, ал.1, т.1 /злоупотреба с
власт/ и по чл.294, ал.4 от НК. Ищецът е бил обвинен в това, че в качеството си на
длъжностно лице /полицейски орган/, по време, в което е бил в седмична почивка, с
2
цел да осуети наказателно преследване на лицето В. Т. /управлявал лек автомобил след
употреба на алкохол след като е бил вече осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК/, облякъл полицейската си униформа и представил за медицинско изследване друго
лице, което не е употребило алкохол.
С постановление от 29.05.2015 г., влязло в сила на 11.06.2015 г., прокурор при
Районна прокуратура – гр. Сандански е прекратил досъдебно производство № 14/2014
г. по описа на ОСлО – Благоевград. Видно от мотивите на прокурора, в тях подробно
са описани действията на ищеца и събраните по делото доказателства, които ги
установяват. Прокурорът е приел, че действията на С. са били неправомерни и в
нарушение на служебните му задължения. За да прекрати обаче производството,
прокурорът е изложил в постановлението мотиви, че не са събрани доказателства, от
които по несъмнен начин да се установява, че обвиняемият С. е знаел за предишното
осъждане на лицето Т..
Мярката за неотклонение, която е била наложена на ищеца по време на цялото
досъдебно производство, е била „подписка“.
По делото са представени доказателства, че със заповед на директора на ОДМВР
– Благоевград от 29.04.2013 г., Г.С. е бил дисциплинарно уволнен. Посочените
причини за уволнението са „извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в това, че около 21.15 ч. на 11.12.2013 г. полицай Г.С. виновно е
злоупотребил с власт и доверие и е извършил деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на
службата“. Описаните факти, представляващи нарушение на етичните правила, са
аналогични на тези, за които ищецът е бил привлечен като обвиняем. По делото не се
спори, че цитираната заповед за дисциплинарно уволнение е влязла в сила, след като е
била и обект на съдебен контрол.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
наказателното преследване са допуснати до разпит свидетелите Н. Ш. и П. П.. И
двамата свидетели са заявили пред съда, че обвинението за извършено престъпление се
е отразило много тежко на ищеца, още повече, че случаят бил широко отразен
медийно. С. бил „смачкан“, отказвал да излиза и да се среща с приятелите си, за да не
им причини неприятности. Според свидетелите, обвинението срещу ищеца се отразило
много зле и на неговия баща, който се разболял от левкемия и за което С. се чувствал
лично виновен.
3
Свидетелите знаят, че ищецът е бил дисциплинарно уволнен от МВР, което
довело и до сериозни финансови проблеми за семейството му. В един период
тричленното семейство разчитало само да доходите на съпругата на С., което било
унизително за него. Поради наложената му мярка за неотклонение „подписка“ не
могъл да започне работа в Испания. Свидетелите се опитвали да му помогнат да си
намери работа в гр. Сандански, но наказателното производство се оказало пречка за
назначаването му.
По делото са представени копия от публикации в местни и централни медии със
заглавия: „Уволняват полицай, опитал да подмени кръвна проба на пиян шофьор,
представил се за човек на К. Д.“; „Уволниха дисциплинарно полицай, спасил човек на
К. Д.“; „Полицай манипулира тест за алкохол, за да спаси човек на К. Д.“; „Полицай
води трезвен приятел на кръвна проба, за да спаси човек на К. Д.“ и др. В тези
материали е посочено името на ищеца и подробно са описани обстоятелствата,
установени и в досъдебното, и в дисциплинарното производство.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
На първо място следва да се посочи, че исковите претенции не са погасени по
давност. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в
сила на 11.06.2015 г., а исковата молба е постъпила в съда на 08.06.2020 г. – три дни
преди изтичане на срока по чл.110 от ЗЗД.
Наказателното производство е продължило около 2 години и пет месеца. Спрямо
ищеца е била приложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
невъзможност да си намери работа, чувство за вина поради заболяването на неговия
баща, се установяват от показанията на разпитаните свидетели. За вредите определено
са допринесли и отразяванията на случая в медиите, чрез които обвинението срещу
ищеца е станало достояние на широк кръг граждани.
Въззивният съд намира обаче, че първата съдебна инстанция необосновано не е
уважила своевременно направеното в отговора на исковата молба искане за
приложение на чл.5 от ЗОДОВ, който в ал.2 предвижда, че когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Това възражение на
ответната прокуратура дори изобщо не е било обсъдено от окръжния съд.
4
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана както в
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, ОСГК, така и в последващи
решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че в хипотезата на
чл.5, ал.2 от ЗОДОВ при определяне на крайния размер на дължимото обезщетение
съдът следва да вземе предвид и доказателствата, установяващи личния принос на
увреденото от наказателната репресия лице. Съдът е длъжен да прецени доколко е
налице причинно-следствена връзка между поведението на обвиненото лице и
понесените от него морални вреди с оглед на обстоятелствата по всеки конкретен
случай.
В настоящия случай фактите, заради които е образувано наказателното
производство, са посочени както в постановлението на прокурора за прекратяване на
досъдебното производство, така и в мотивите към заповедта за дисциплинарно
уволнение на ищеца. А те са, че ищецът, в качеството си на полицай, се е опитал да
помогне на водача на МПС В. Т., употребил алкохол, което било установено с
техническо средство от пътната полиция, да избегне законна санкция /независимо дали
наказателна или административна/. И тази помощ се е изразявала в довеждането за
вземане на кръвна проба в болнично заведение на лице, неупотребило алкохол,
представено от полицай С. като водача Т.. Тези факти не са оспорени от ищеца в
настоящото производство. Същите са били приети за доказани и в дициплинарното
производство.
Съдът не възприема тезата на жалбоподателя ищец, че дисциплинарното
производство е било образувано срещу него в резултат от привличането му като
обвиняем. Както е видно от данните по приложената дисциплинарна преписка, ищецът
е бил привлечен към дисциплинарна отговорност поради извършените от него
противоправни действия. Обстоятелството, че прокурорът е приел, че не е налице
престъпление с единствения мотив, че не е доказана субективната страна на деянието,
не може да обоснове извод, че са опровергани фактическите констатации относно
действията на ищеца.
С оглед на горните съображения, въззивният съд приема, че с действията си Г.С.
е предизвикал образуването на наказателно производство срещу него и в съществена
степен това негово поведение му е причинило вредите, за които претендира
обезщетение. Налице е хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, поради което въззивният
съд приема, че обезщетение в размер на 10 000 лева е несправедливо завишено.
Отчитайки тежестта на нематериалните вреди и приноса на увреденото лице за
настъпването им, съдът приема, че справедливото обезщетение е 1 000 лева. В този
смисъл следва да бъде изменено решението на окръжния съд.
Неоснователно е искането на прокуратурата, искът да бъде изцяло отхвърлен,
5
тъй като от обективна страна са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение.
С оглед неоснователността на жалбата на Г.С., на него не му се дължат разноски
за производството пред апелативния съд. А присъдените от окръжния съд разноски в
размер на 517,67 лева следва да бъдат намалени на 51,76 лева.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Благоевградският окръжен съд, Гражданско отделение,
14 състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 173/2020 г., коригирано с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 18.03.2021 г., В ЧАСТТА, с
която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г. И.
С. обезщетение за неимуществени вреди над 1 000 /хиляда/ лева до присъдените от
окръжния съд 10 000 /десет хиляди/ лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Г. И. С., предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
разликата над 1 000 /хиляда/ лева до присъдените от окръжния съд 10 000 /десет
хиляди/ лева
ОТМЕНЯ решението на Благоевградския окръжен съд, Гражданско отделение,
14 състав, постановено на 26.01.2021 г. по гр. дело № 173/2020 г., коригирано с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 18.03.2021 г., В ЧАСТТА, с
която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г. И.
С. разноски за производството пред Благоевградския окръжен съд над 51,76 /петдесет
и един лева и 76 ст./
ПОТВЪРЖДАВА решението на Благоевградския окръжен съд в останалата му
обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7