РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502667 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№12469/15.10.2021г. депозирана от Т. Г. ЗЛ. с
ЕГН-********** против решение № 261694/11.06.2021г. постановено по гр. д.№
7534/2020г. по описа на ПРС, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.124 от ГПК,
предявен от Т. Г. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес в гр. *****, чрез адв. Д.Н. Д., съдебен адрес:
гр. *****, за признаване за установено по отношение на ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
представлявано от Т. П. и П. Х., че не дължи сума в размер на 1 336,36 лв., представляваща
неоснователно претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция па
сметка за периода от 11.03.2020 г. до 11.06.2020 г, за която сума е издадена фактура
№**********/19.06.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. С
постановеният съдебен акт в полза на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Т. П. и П. Х., са
присъдени направените по делото разноски в размер на 320лв. С оплакване за
незаконосъобразност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния
закон, от въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да уважи предявения иск.
Претендират се разноски пред двете инстанции, съгласно представения списък с направени
1
такива.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *****, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Л.Т. оспорва жалбата като неоснователна, моли да
се потвърди решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.
Претендира се юрисконсулско възнаграждение, направено е възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, приема за установено следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Т. Г. ЗЛ. ЕГН ********** против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр. *****, ЕИК *****. От съда се иска да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът не му дължи сумата от 1 336,36 лв., представляваща неоснователно
претендирана от ответника сума, начислена по едностранна корекция па сметка за периода
от 11.03.2020 г. до 11.06.2020 г, за която сума е издадена фактура №**********/19.06.2020
Ответникът оспорва иска. Счита процесната сума за дължима въз основа извършена
по реда на чл. 56 от ПИКЕЕ едностранна корекция на сметка с оглед констатациите в
протокол № 1025296/11.06.2020 г. за промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване в обекта на ищеца, вследствие на която, част от консумираната
електроенергия не била измерена и заплатена. С обжалваното решение РС е приел
вземането за дължимо, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че
е доставено, но незаплатено количество електрическа енергия в резултат на неточно
измерване на електромера на клиента, което е законосъобразно изчислено на основание
разпоредбите на ПИКЕЕ действали към процесния период.
При служебна проверка на решението съобразно правомощията на въззивния съд по
чл. 269, изр. първо от ГПК, настоящата инстанция намира решението за валидно и
допустимо.
На основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението, единствено по изложените във въззивната жалба съображения.
Настоящата инстанция не споделя извода за дължимост на спорното вземане, по
следните съображения:
Безспорно между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител на електрическа
енергия за обект, находящ се на адрес: гр.*****, ул.“*****, със средство за търговско
измерване с фабричен номер №***** и клиенски номер №*****, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Ответното дружество е лицензирано да осъществява
дейността по „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия, в границите
на която се намира и обектът на потребление на ищеца. Снабдяването с електрическа
2
енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от друг субект –
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД. Безспорно също е, че ответното дружество е начислило
процесната сума като дължима по фактура №**********/19.06.2020, вследствие
едностранна корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия, извършена
на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Според настоящата инстанция това е сторено при липса на основание цената за
доставено и неотчетено количество електрическа енергия да се начислява посредством
корекция на сметка като дължима в полза на ответното дружество, което е лицензирано за
извършване разпределяне, а не снабдяване с електрическа енергия. Обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ,
пренос, разпределение на електрическа енергия и търговията с електрическа енергия се
уреждат от Закон за енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни 2
актове – Наредби и Правила. Дейностите по разпределение на електрическа енергия и
експлоатация на електроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–
собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия (извършвано от крайния
снабдител, търговеца на електрическа енергия или доставчика от последна инстанция) са
услуги от обществен интерес (чл. 88, ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на
които е издаден нарочен лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се
осъществяват по силата на различни договори при публично известни общи условия (чл.
98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са различни субекти, и следва да се прави
разграничение между цена за пренос и цена за продажба (доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а представлява начин за
парично остойностяване на отделено количество електрическа енергия, когато то е било
доставено, но не е могло да бъде измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от
ПИКЕЕ. Според чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.), операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото".
Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума,
определена от същият този оператор. От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от
ЗЕ ясно посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на
сметката по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ). Това са
крайният снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“). Следователно налице е нормативно
противоречие относно това кой субект има право да извърши корекция в сметката на
потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена
електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда,
че това е операторът на електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ –
крайният снабдител. Съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и
3
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта от по-висока
степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, следва да се
приеме, че ответникът не разполага с основание да извърши процесната корекция на
сметка, поради което спорната сума не му се дължи. На това основание – липса на
материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума – предявеният
отрицателен установителен иск следва да се приеме за основателен и като такъв следва да
бъде уважен.
Като е достигнал до различни правни изводи и е приел сумата за дължима, РС е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат направени пред настоящата
инстанция разноски в размер на 26.73лв държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 423.54лв, което предвид характера и степента на фактическа и правна сложност
не следва да бъде намалено. Следва да бъдат присъдени и разноски пред първата инстанция
в размер на 423.54лв адвокатско възнаграждение и 53.45лв държавна такса.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261694/11.06.2021г. постановено по гр. д.№ 7534/2020г. по
описа на ПРС, тринадесети гр.с. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****,
представлявано от Т. П. и П. Х., че Т. Г. ЗЛ. ЕГН **********, с адрес в гр. ***** НЕ
ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК ***** сума в размер на 1
336,36 лв./ хиляда триста тридесет и шест лева, и тридесет и шест стотинки/,
представляваща неоснователно претендирана от дружеството сума, начислена по
едностранна корекция па сметка за периода от 11.03.2020 г. до 11.06.2020 г, за която сума е
издадена фактура №**********/19.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, представлявано от Т. П. и П. Х. да заплати на Т. Г. ЗЛ.
ЕГН **********, с адрес: в гр. *****, със съдебен адрес: гр.***** , ул.“*****“, партер
ап.*** направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 450.27лв/ четиристотин
и петдесет лева, и двадесет и седем стотинки/ и направени пред първата инстанция разноски
в размер на 476.99лв./ четиристотин седемдесет и шест лева, и деветдесет и девет стотинки/
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5