РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Исперих, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100719 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба по чл.341 и сл. от ГПК във фазата по
извършването й.
С влязло в сила на 15.08.2024 г. Решение № 126/18.07.2024 г. по
настоящото производство е допусната съдебна делба между Б. А. М. от
с.Самуил, Б. А. М. и А. М. А. от с.Самуил, върху следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални
регистри на с.Самуил, общ.Самуил, обл.Разград, одобрени със Заповед № РД –
18-112/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение, засягащо имота от 19,07,2022 г., находящ се чертите на с.Самуил,
обл.Разград, ул.“***“ № 4 – 4а, с площ 1155.00 кв.м., с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 645,
квартал 53, парцел: II, при граници на имота: имоти №№ 65276.501.971,
65276.501.644, 65276.501.1030 И 65276.501.665, ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 134.00 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна,
при права:
- 6/28 ид.части за Б. А. М. върху Поземлен имот с идентификатор *** и
28.71/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1
- 15/28 ид.части за Б. А. М. върху Поземлен имот с идентификатор *** и
59.79/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1
- 7/28 ид.части в режим на СИО за Б. А. М.и А. М. А. върху Поземлен
имот с идентификатор *** и 45.5/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1.
В съдебно заседание на 19.12.2024 г. (първото след допускане на делбата)
и с допълваща молба вх. № 1/02.01.2025 г. съделителят Б. М. предявява срещу
съделителите Б. М. и А. А., претенция за възлагане на процесния делбен
недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и претенции за сметки по чл. 346
1
ГПК във вр. с чл. 12, ал. 1 Закон за наследството ЗН), във връзка с извършени
в делбения имот подобрения (полезни разноски), за които да бъдат осъдени
ответниците да му заплатят общата сума от 39287.31 лв. или за всеки един
както следва: за Б. М. – сума от 22 309,70 лв., за Б. М. и А. А. общо за двамата,
с оглед общия им дял в режим на СИО - сума от 16 977.61 лв., представляваща
припадащата се част за всеки от съделителите от стойността на извършените
от претендиращия съделител подобрения в Поземлен имот с идентификатор
*** и по конкретно в сграда с идентификатор ***.1, както следва:
Направа на ел. и ВиК инсталации – 6000.00 лв. с включени материали и
труд.
Направа на покрив – 56.00 кв.м., дървен материал, греди, тачки,
керемиди, капаци и поставяне на олуци – 15 000.00 лв. с включени
материали и труд.
Спалня № 1 от 14.00 кв.м.:
- окачен таван с метална конструкция и гипскартон, шпакловане и
боядисване;
- замазка на под и поставяне на ламинат с ласини и первази;
- стени – 36.00 кв.м., поставяне на армирана мрежа, мазилка, шпакловка и
боядисване;
- поставяне на интериорна врата, алуминиева (цвят златен дъб), 1.90 м. –
0.90 м. Z – каса;
- поставяне на прозорец PVC – златен дъб, троен стъклопакет (с К стъкло)
и комарник.
3. Спалня № 2 от 14.00 кв.м.:
- окачен таван с метална конструкция и гипскартон, шпакловане и
боядисване;
- замазка на под и поставяне на ламинат с ласини и первази;
- стени – 36.00 кв.м., поставяне на армирана мрежа, мазилка, шпакловка и
боядисване;
- поставяне на интериорна врата, плъзгаща с размер 2.40 м. – 1.60 м.,
PVC (цвят златен дъб), 1.90 м. – 0.90 м. Z – каса;
- поставяне на прозорец PVC – златен дъб, 1.40 м. – на 1.60 м., троен
стъклопакет (с К стъкло) и комарник;
- поставяне на климатик.
4. Хол – 20.15 кв.м. :
- окачен таван с метална конструкция и гипскартон, шпакловане и
боядисване;
- замазка на под и поставяне на ламинат с ласини и первази;
- стени – 45.00 кв.м., поставяне на армирана мрежа, мазилка, шпакловка и
боядисване;
- поставяне на интериорна и входна врати, PVC (цвят златен дъб), 2.10 м.
– 0.90 м. Z – каса;
- поставяне на прозорец – 5 бр., PVC – златен дъб, 1. 40 м. – 1.60 м.троен
стъклопакет (с К стъкло) и комарници.
5. Кухня 15.00 кв. м. :
- окачен таван с метална конструкция и гипскартон, шпакловане и
боядисване, допълнителни декоративни гипскартонови кутии на тавана със
слотове;
- замазка на под и поставяне на ламинат с ласини и первази;
- стени – 23.00 кв.м., поставяне на армирана мрежа, мазилка, шпакловка и
боядисване;
2
- поставяне на интериорна врата, PVC (цвят златен дъб);
- поставяне на прозорец PVC – златен дъб, 1.50 м. – 2.60 м., троен
стъклопакет (с К стъкло) и комарник;
- климатик.
6. Баня 2.60 кв.м. :
- окачен таван с метална конструкция и гипскартон, шпакловане и
боядисване;
- замазка на под и поставяне на теракота;
- стени – 16.00 кв.м., замазка и поставяне на фаянсови плочки;
- поставяне на интериорна врата, PVC (цвят златен дъб), 1.90 м. – 0.70 м.;
- поставяне на прозорец PVC – златен дъб, 0.50 м. – 1.20 м., троен
стъклопакет (с К стъкло) и комарник.
За дограмата (врати и прозорци) в изброените помещения ищецът твърди,
че е заплатил обща сума в рамер на 10 000.00 лв., включително и труда на
работниците.
За извършените СМР по подове, стени и тавани в посочените помещения
ищецът твърди, че е заплатил на строителната бригада 14 000.00 лв., като в
нея са включени всички материали. Отделно е заплатил за труд на
работниците 3000.00 лв.
За поставените климатици е посочена цена от 2000.00 лв.
Общият размер на подобренията възлизали на 50 000.00 лв., като ищецът
претендира припадащата се част на останалите съделители.
В съдебно заседание и в предоставения срок за писмен отговор на така
предявените претенции двамата ответници, действащи чрез адв. С. Д. от АК -
Разград, на първо място също предявяват претенция за възлагане на имота.
Оспорват предявените претенции по сметки по основание и размер. Правят
възражение за извършените подобрения – направа на ел. и ВиК инсталации,
ремонт на покривна конструкция и ремонт на спалня № 1, като твърдят, че
същите са извършени от тях, но през други периоди, различни от посочените
от ищеца. Не оспорват извършените от ищеца подобрения в спалня 2, хол и
баня, както и поставянето на интериорна врата, прозорец и комарник в спалня
1, но по отношение на размера считат, че същия подлежи на доказване. Не
оспорват и поставянето на климатиците от ищеца, но считат че същите не
следва да се включват като претенция за извършени подобрения и нямат такъв
характер, тъй като са движими вещи и подлежат на демонтаж. Оспорват
претендираните суми, представляващи заплащане на труд.
Съдът, след преценка на събраните по делото даказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Още във фазата по допускане на
съдебната делба и с оглед на събраните доказателства, съдът е приел за
доказано, че процесният имот във вида, в който е допуснат до делба, ведно с
описаните сгради, построени в него, е съсобствен между ищеца и
ответниците, като съсобствеността е възникнала, въз основа на наследствено
правоприемство, разпоредителни сделки и по давност.
От показанията на разпитаните във втората фаза на производството
свидетели А.А. и М.П. се установява, че през 2012 г. ищецът Б. е правил
основен ремонт в източната част на къщата, където по това време са живеели
родителите му. Св. Ахмед посочва, че е участвал лично в ремонта на стаите и
коридора, като са слагали гипс картон на стените, шпакловка, боя, ламинат на
подовете. Направили са и нова ел. инсталация и ВиК инсталация в къщата. За
тези ремонтни дейности, както и за строителните материали било платено
изцяло от ищеца Б., а ответникът Б. не го бил виждал по това време в имота и
3
той не му е плащал нищо за ремонта.
Св. Пашов завява, че неговата фирма е поставила нова дограма в имота на
Б. и по-конкретно в лявата страна на къщата – близнак, гледана откъм улицата.
Дограмата е включвала подмяна на прозорци и вътрешни врати, включително
и входната врата и струвала 10 000 – 12 000 лв. Твърди, че когато е отишъл в
имота, покривът на сградата вече бил направен. Б. му споделил, че ремонтът
на покрива му струвал около 15 000.00 лв. За подмяната на дограмата му
платил само Б.. По същото време в имота имало и други майстори, които
правели ел. инсталацията и ВиК инсталацията.
От своя страна св. Назиф Рамадан заявява, че бащата на Б. и Б. имал две
къщи. Едната къща била във фаза на строеж и поради тази причина
родителите на ищеца и ответника се били преместили да живеят в къщата –
близнак. Двамата братя по това време били в чужбина и когато се връщали
отсядали при родителите си в тази къща. Когато бащата – бай А. починал,
синовете му не били в България, но когато са се връщали след това, отново там
са отсядали.
Назначената в настоящата фаза на процеса съдебно-техническа и
оценъчна експертиза, изготвена въз основа на оглед на място в процесния
делбен имот, описва същия и построената в него сграда, представляваща
самостоятелен обект, както следва (т.ІІІ.2 от основното заключение):
Поземленият имот е разположен в западната част на с. Самуил, община
Самуил, на около 1 200 м от идеалния център на населеното място и от ж.п.
гара Самуил. Районът, в който е разположен имота, е обособен като жилищен,
с напълно изградена инфраструктура. В близост са ситуирани едноетажни и
двуетажни еднофамилни жилищни сгради и земеделски имоти.
В имота е построена Жилищна сграда с идентификатор ***.1
(Приложение № 1), представляваща едноетажна полумасивна постройка с
приземен етаж, разположена на уличната регулационна линия и на източната
дворищна граница с поземлен имот с идентификатор 65276.501.644. Състои се
от две части източна и западна, които са обособени като самостоятелни обекти
с отделни входове.
Източната част на къщата е завършена и се обитава. Състои се от две
спални, дневна с кухненска ниша и обща баня с тоалетна. Подовите настилки
са от ламиниран паркет, а в банята и кухненската ниша от теракота. Стените и
таваните в стаите са облицовани с гипскартон и боядисани с латекс, а в банята
и кухненската ниша стените са облицовани с фаянсови плочки. Оглед на
западната част е извършен отвън - от улицата и от двора, защото помещенията
бяха заключени. Тази част от къщата е частично измазана с външна мазилка,
но вътре помещенията не са измазани и са на тухла. Тази част не е обитаема.
Според експертното заключение, допуснатия до делба имот не е реално
поделяем съобразно правата на страните и техническите правила и норми на
ЗУТ и не може да се състави проект за разделителен протокол. В този смисъл
е и становището на главния архитект на Община Самуил, дадено по реда на
чл. 201 ЗУТ.
Експертизата определя пазарна оценка на допуснатия до делба недвижим
имот в размер на 66 700 лв., включваща стойност на ПИ с идентификатор ***
в размер на 16 300 лв. и пазарна стойност на жилищната сграда с
идентификатор ***.1 в размер на 50 400 лв.
Дяловете на страните в парична стойност са:
За Б. А. М.:
- от Поземлен имот с идентификатор ***: 6/28 ид. ч. от 16 300 лв. или 3
4
493 лв.;
- от Сграда с идентификатор ***.1: 28.71/134 ид. ч. от 50 400 лв. или 10
798 лв.; Обща пазарна стойност на дела: 14 291 лв.
2. За Б. А. М.:
- от Поземлен имот с идентификатор ***: 15/28 ид. ч. от 16 300 лв. или 8
732 лв.
- от Сграда с идентификатор ***.1: 59.79/134 ид. ч. от 50 400 лв. или 22
488 лв.; Обща пазарна стойност на дела: 31 220 лв.
3. За Б. А. М. и А. М. А. в режим на СИО
- от Поземлен имот с идентификатор ***: 7/28 ид. ч. от 16 300 лв. или 4
075 лв.
- от Сграда с идентификатор ***.1: 45.50/134 ид. ч. от 50 400 лв. или 17
114 лв. Обща пазарна стойност на дела: 21 189 лв.
По отношение на претендираните от ищците строително-ремонтни
работи експертът посочва, че същите са извършени в имота така както са
посочени в молбата и са подробно описани по видове и количества в
Приложение № 3 към експертизата. Към делото няма приложени копия от
платежни документи за закупени материали и платен труд, по които да се
установи периода на извършване на ремонтните дейности в жилищната сграда.
Предвид свидетелските показания в публичното заседание, проведено
03.04.2025 г. вещото лице приемам, че те са извършени през 2012 г. Всички
претендирани подобрения съществуват в имота към датата на огледа във вида,
в който са заявени, но при извършените преки измервания са установени
разлики в количествата им. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
единствено климатиците са оборудване, което може да бъде премахнато и не
се приемат като подобрения, повишаващи стойността на сградата.
В Приложение 3 към експертизата е изчислен размера на действителните
разходи за извършване на констатираните подобрения, съобразно вложените
средства за материали и труд по средни пазарни цени към момента на
извършването им в общ размер на 30 677.75 лв.,
В заключение вещото лице посочва, че в резултат на извършените в имота
подобрения пазарната му стойност се е увеличила с 19 730,29 лв.
Заключението е прието и се кредитира от съда, въпреки направените
възражения от страна на процесуалния представител на ищеца за неточно
оценяване както на имота, така и на извършените в него подобрения. В с.з.
вещото лице аргументирано и обосновано е отговорила на всички поставени
от страните въпроси, позовавайки се на използваните нормативно определени
методи за оценка на сгради и на земя, както и на направените от нея
проучвания на пазара за продажби на недвижими имоти в района на Община
Самуил. По отношение на проучване при нотариусите за извършени сделки в
региона заявява, че в случая такова не е правено, тъй като в практиката си във
връзка с изготвяне на заключения по други дела е установила, че обичайно
сделките се изповядвали на цена приблизително равна на данъчната оценка, а
представените в експертизата аналози са от имотни сайтове.
При оценката на извършените в имота подобрения вещото лице се е
позовала изцяло на средни пазарни цени на материали и труд за периода,
които се съдържат в справочници за цените в строителството на издателство
„Стройексперт“, тъй като по делото не са представени разходнооправдателни
документи за закупени материали и заплатен труд. Няма друг източник на
информация и всички оценители ползвали тези справочници. Поради тази
причина за целите на експертизата са ползвани цитираните справочници.
5
По искане на страните е назначена и допълнителна СТОЕ, като експертът
е определил дяловете на страните в парична стойност след спадане
увеличената стойност след подобренията, както следва:
за Б. А. М.: 29 794,00 лв. (двадесет и девет хиляди седемстотин
деветдесет и четири лева нула стотинки);
за Б. А. М.: 22 416,46 лв. (двадесет и две хиляди четиристотин и
шестнадесет лева четиридесет и шест стотинки);
за Б. А. М. и А. М. А. в режим на СИО: 14 489,54 лв. (четиринадесет
хиляди четиристотин осемдесет и девет лева петдесет и четири
стотинки); .
В производството страните са направили разноски за депозит за
експертизи, но не са направили искане за присъждане на такива
Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Законодателят регламентира различни способи за
прекряване на съсобствеността в делбеното производство, като основният
критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите.
В процесния случай делбената маса включва единствен жилищен имот,
който сам по себе си е неподялем съобразно правата на съделителите и без
възможност от този имот да бъдат образувани реални дялове за всеки един от
тях. Неподеляемостта на поземления имот, ведно с построената в него
жилищна сграда, е категорично установена с оглед становището на Главния
архитект на Община - Самуил и заключението на съдебно-техническата и
оценъчната експертиза, съобразно обективните дадености на имота и
изискванията на закона – чл.201, ал.2 във вр. с чл.19 от ЗУТ за минимално
установените размери за лице и повърхност на урегулираните поземлени
имоти и с оглед разположението на съществуващите в имота сгради, както и
чл. 203 от ЗУТ за самото жилище, поради което съдът изцяло възприема
становището на експертизата за неподеляемост на същите като компетентно и
обосновано.
Възлагателна претенция, с оглед неподеляемостта на този имот, имаща
своето правно основание в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, предявяват
както ищеца, така и ответниците, като взаимно оспорват претенцията на
другата страна.
Като своевременно заявени, от надлежна страна по производството,
претенциите са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения
процес, ако за претендиращия съделител-наследник са налице всички
материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.349, ал.2 от
ГПК. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено
възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една
страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител.
Делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен (т.е. да
е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ - съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди). Тук е
мястото да се отбележи, че под "жилище", съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК,
следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към
6
нея, предвид обслужващото му значение.
Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е от него да не могат
да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един
от съделителите. Качества, които безспорно са налице по отношения на
процесния имот.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също
поставя две изисквания: 1. Да е живял в сънаследствения имот (в жилището
на наследодателя) при откриване на наследството (в случая това е моментът
на смъртта на наследодателите А. М.ов М.еминов, починал на 17.05.2015 г. –
чл. 1 от ЗН) и 2. Отрицателното условие съделителят да не притежава друго
жилище към момента на извършване на делбата (вж. Тълкувателно решение
№ 1/19.05.2004г. по тълк.дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7).
В случая делбеният имот е жилищен и е неподеляем – обстоятелства,
които са категорично установени по делото и за тях не е наличен спор.
Спорният момент е до колко всеки един от двамата съделители отговаря на
изискванията на закона за възлагане на имота.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая не е налице т.нар.
„комбинирана съсобственост“, разгледана в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК.
Съгласно цитираната задължителна съдебна практика комбинирана е тази
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт -
прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част
от имота и наследяване и др. При това положение възлагането по чл. 349, ал. 2
ГПК е недопустимо и делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия
жилищен имот на публична продан.
Същевременно съгласно доразвитата в тази насока съдебна практика
хипотезите на „комбинирана съсобственост“ са тези, при които лице, извън
кръга на наследниците, е придобило част от собствеността в наследствен имот,
чрез правна сделка. Тогава, когато сделката е осъществена между
сънаследниците, не е налице смесена съсобственост, тъй като
разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а само
уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците. Не възниква
смесена съсобственост и когато при извършването на разпоредителната
сделка с част от наследствен имот, приобретателят сънаследник е в брак, тъй
като съпругът участва не като трето лице, което придобива по сделка част от
наследствения имот, а правата му произтичат от закона (решение № 50156 от
16.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4161/2021 г., I г. о., решение № 86 от
9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2011 г., II г. о., решение № 239 от
6.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 81/2011 г., I г. о.; решение № 18 от 27.02.2013
г. на ВКС по гр. д. № 572/2012 г., I г. о.; решение № 144 от 11.07.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., ГК, решение № 158 от 25.11.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 2233/2016 г., II г. о.)
В настоящия случай съсобствеността между двамата братя първоначално,
към момента на откриване на наследството е възникнала само на основание
наследствено правоприемство. В последствие сестрата на Б. и Б. прехвърля с
договор за дарение притежаваните от нея идеални части от имота, с което е
уголемила квотата на ответника Б. М.. Останалата идеална част от имота
ответниците са придобили в режим на СИО в резултат на възмездна сделка
(наследникът Назиф М.емин продава своята идеална част на трето лице –
А.С., която в последствие я продава на Б. М. и А. А.) – обстоятелства, които са
установени и приети с решението по допускане на делба.
При това положение се налага извода, че изискванията за възлагане на
7
имота, касаещи обекта на съсобственост, са налице.
От друга страна обаче съдът счита, че за нито един от двамата
съделителите не са налице другите две важни предпоставка за уважаване на
претенцията за възлагане, а именно – да са живели в имота към оммента на
откриване на наследството и да не притежават друго жилище. От събраните в
хода на съдебното дирене гласни доказателства се установи категорично, че
двамата братя от дълги години живели и работели преимуществено в чужбина
и в имота отсядали само когато се завръщали за кратко в България. Към
момента на смъртта на наследодателя А. М.емин нито един от тях не е бил в
България, съгласно свидетелските показания. Обстоятелството, че ищецът Б.
М. е правил ремонт през 2012 г. по никакъв начин не доказва, че той е живял в
имота към момента на смъртта на баща му през 2015 г. За съделителя Б. М.
свидетелите са категорични, че не са го виждали в имота отпреди 2010 г.
С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че по делото не са
ангажирани доказателства, че ищеца и първия ответник са живели в
жилището към момента на откриване на наследството, както и че не
притежават друго жилище, за съда се налага извода за неоснователност на
претенцията им за възлагане. При това положение делбеният имот следва да
бъде изнесен на публична продан.
По претенцията за сметки по чл.346, във вр. с чл. 12, ал. 2 от Закона
за наследството (ЗН), предявена от ищеца Б. М. срещу ответниците Б. М. и
А. А. съдът приема следното:
За да бъде уважена тази претенция е необходимо претендиращият
съделител да докаже, при доказана вече съсобственост върху имота в
настоящата фаза на процеса, наличието комулативно на следните
предпоставки:
- че има качеството на наследник /т.е. съсобственик единствено и само на
основание наследствено правоприемство/ или негови законни наследници,
който лично е допринесъл за увеличението на наследството;
- че е спомогнал за увеличаване на наследството, изразяващо се в
увеличаване на актива или намаляване на пасива на имуществото на
наследодателя, като приносът е ясно изразен в някаква форма - изграждане на
постройка, трайни насаждания, изплащане на задължения на наследодателя,
вложени личен труд и средства на наследника или др.;
- увеличението да е станало приживе на наследодателя и да е налице към
момента на откриване на наследството;
- наследодателят да е бил съгласен или да е приел действията на
наследника, чрез които се е увеличило наследственото имущество или е бил
спестен някакъв разход на наследството, чрез което е осуетено намалението
му и
- претендиращият наследник да не е бил възнаграден по друг начин.
Когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от
значение подобренията да са извършени приживе на наследодателя от
евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз
на наследството.
В настоящия случай безспорно се доказа, че Б. М. е наследник на
наследодателя А. М.емин. По отношение на направените в имота подобрения,
така както са заявени от ищеца, се събраха достатъчно доказателства, които по
категоричен начин доказват, че през 2012 г. той е заплатил за част по-голямата
част от извършените ремонтни дейности, с изключение на ремонта на
покрива. В тази насока са както свидетелските показания на А.А. и М.П., така
8
и заключението по назначената СТОЕ.
Безспорно тези подобрения са извършени преди смъртта на
наследодателя, с негово съгласие и той ги и приел. Според св. Ахмед и св.
Пашов по време на ремонта майката и бащата на ищеца са били живи и са
живеели в имота, като няма данни по делото наследодателят да се е
противопоставил на ремонтните дейности. Според експертното заключение
тези подобрения са налице към момента на огледа (т.е. и към момента на
откриване на наследството), увеличили са стойността на имота и по този
начин са допринесли за увеличаване на наследството.
По делото не са събрани доказателства ищецът да е бил възнаграден по
друг начин за извършените подобрения.
Всъщност ответниците заявяват както в писмения си отговор, така и в
хода на устните състезания, че не оспорват извършените от ищеца
подобрения, като възразяват само по отношение на ремонта на покрива и
считат, че в тази насока по делото са събрани противоречиви доказателства.
Настоящият съдебен състав споделя тези възражения поради следните
съображения: В тежест на ищеца е да докаже, че действително само той е
извършил твърдения от него ремонт на покрива. Съгласно експертното
заключение такъв ремонт действително е бил извършен и неговата стойност е
включена в размера на подобренията и в увеличената стойност. Същевременно
по делото не се представиха достатъчно убедителни доказателства, че този
ремонт е извършен, респективно заплатен от ищеца. Единствено св. М. Пашов
твърди, че когато отишъл да сменя дограмата покрива на къщата бил направен
и Б. му споделил, че му излязъл 15000 лв., но свидетелят не посочва да е
виждал да се прави ремонт на покрива, а и заявява, че не знае какво точно е
изхарчил. Други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че през
2012 г. е правил ремонт на покрива, не се събраха, поради което претенцията й
в тази част следва да бъде отхвърлена.
Заключението по назначена по делото съдебно-техническа и оценъчна
експертиза установява, че в резултат на извършените подобрения се е
увеличила стойността на имота общо с 19 730,29 лв., а стойността, с която се е
увеличил имота в резултат на ремонта на покрива е 4 937,80 лв. Като се
приспадне от общата стойност на увеличението стойността на увеличението
на покрива, се получава сумата от 14 792,49 лв. Именно от този размер следва
да се направят и съответните изчисления относно припадащата се на
ответниците част от подобренията, съгласно квотите им и съобразно
заключението по допълнителната експертиза, както следва: - 6600,32 лв. за Б.
М. и 5022,82 лв. за Б. М. и А. Ахмед в режим на СИО. До тези размери следва
да бъдат уважени претенциите по сметки на ищеца.
На основание чл. 355 от ГПК, във вр. с чл. 8 от действащата Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните
следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Исперих държавна
такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, съобразно доказаната
пазарна цена на делбения имот (66 700 лв.), ведно с постройката в него, която
държавна такса, изчислена за всеки от съделителите, съобразно правата им
върху имота възлиза, както следва:
- за Б. М., при обща стойност на дела му от 14 291,00 лева –
дължима ДТ в размер на 571,64 лева;
- за Б. М., при обща стойност на дела му от 31 220.00 лева –
дължима ДТ в размер на 1248,80 лева
- за Б. М. и А. А. в режим на СИО при обща стойност на дела им от
9
21 189.00 лева – дължима ДТ в размер на 847,56 лева;
Върху уважения размер на претенциите за сметки, също се дължи ДТ в
размер на 4 % върху стойността им, на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (предвид, че не се
събира такава при предявяването им) и е дължима от осъдените за
заплащането им съделители, както следва:
- за Б. М. дължимата държавна такса е в размер на 264,01 лева
върху уважения размер на претенцията по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 12, ал.
2 от Закона за наследството (ЗН) ,
- за Б. М. и А. А. дължимата държавна такса е в размер на 200,91
лева върху уважения размер на претенцията по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл.
12, ал. 2 от Закона за наследството (ЗН)
Тъй като страните не са направили искане за присъждане на разноски,
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ делбеният
недвижим имот, представляващ:
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Самуил, общ.Самуил, обл.Разград, одобрени със
Заповед № РД – 18-112/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение, засягащо имота от 19,07,2022 г., находящ се чертите на
с.Самуил, обл.Разград, ул.“***“ № 4 – 4а, с площ 1155.00 кв.м., с начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 645,
квартал 53, парцел: II, при граници на имота: имоти №№ 65276.501.971,
65276.501.644, 65276.501.1030 И 65276.501.665, ведно с построената в имота
Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 134.00 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, при следните
права:
- 6/28 ид.части за Б. А. М. върху Поземлен имот с идентификатор ***
и 28.71/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1
- 15/28 ид.части за Б. А. М. върху Поземлен имот с идентификатор ***
и 59.79/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1
- 7/28 ид.части в режим на СИО за Б. А. М.и А. М. А. върху Поземлен
имот с идентификатор *** и 45.5/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор
***.1.
с обща пазарна стойност на имота 66 700 (шестдесет и шест хиляди и
седемстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 от Закона
за наследството, Б. А. М., ЕГН: **********, от с.Самуил ДА ЗАПЛАТИ на Б.
А. М., ЕГН: ********** от с.Самуил сумата от 6600,32 (шест хиляди и
шестстотин) лева, представляваща припадащата му се част от увеличената
стойност на делбения имот в резултат на извършените от претендиращия
съделител подобрения, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над този размер, до
първоначалния претендирания размер от 22 309,70 лв. като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 от Закона
10
за наследството, Б. А. М., ЕГН: ********** и А. М. А., ЕГН: ********** в
режим на СИО, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. А. М., ЕГН: ********** от с.Самуил
сумата от 5022,82 (пет хиляди двадесет и два лв. и 82 ст.) лева ,
представляваща припадащата се им се част от увеличената стойност на
делбения имот в резултат на извършените от претендиращия съделител
подобрения, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над този размер, до
първоначалния претендирания размер от 16 977,61 лв. като неоснователна и
недоказана
ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС - Исперих
следващата се ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им от
делбения имот, както следва:
- Б. М. - 571,64 (петстотин седемдесет и един лв. и 64 ст.) лева;
- Б. М. - 1248,80 (хиляда двеста четиридесет и осем лв. и 80 ст.) лева
- Б. М. и А. А. в режим на СИО - 847,56 (осемстотин четиридесет и седем
лв. и 56 ст.) лева
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Б. А. М., ЕГН:
********** и А. М. А., ЕГН: ********** в режим на СИО, ДА ЗАПЛАТЯТ по
сметка на РС - Исперих дължими държавни такси върху уважените размери на
претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 12, ал. 2 от Закона за
наследството, както следва:
- за Б. М. - 264,01 (двеста шестдесет и четири лв. и 01ст.) лева,
- за Б. М. и А. А. - 200,91 (двеста лв. и 91 ст.) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
11