Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 18.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 4056
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** против *** ***, в която се твърди, че ищецът
е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, по
която е образувано ч. гр.д.№ 2024/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за
изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
Твърди се, че ответникът е собственик на
топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода
01.08.1999г-29.02.2016г. топлинна енергия в размер на 6889,73 лв, от която 3938,11лв. представляваща главница и сумата
2951,62 лв лихва за забава за периода 01.10.1999г.- 14.03.2016г. и не е погасил
задълженията си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на
ищеца ***. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 831,23 лв, от която 730,50 лв. представляваща главница за
периода 01.02.2013г-29.02.2016г. и сумата 100.73 лв лихва за забава за периода
02.04.2013г.- 14.03.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК не е
представил писмен отговор.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 671/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от 03.12.2007г.
на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между ***, наричана “продавач” и потребителите за
битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия
купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. По делото не
се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество.
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът е абонат с абонатен № 12890 и е използвал
доставяната от *** *** *** топлинна енергия за процесния период. Според
заключението размера на главницата за периода 01.08.1999г.- 29.02.2016 е 3938,11лв.,
а за периода 01.02.2013-29.02.2016 е в размер на 730,50лв. ВЛ е установило, че
главницата за периода 01.02.2013г.- 29.02.2016г. е в размер на 730,50 лв, формирана от топлинна енергия за
отопление в размер на 321,36 лв, сградна инсталация в размер на 402,78 лв. и
такса за услугата дялово разпределение 6,36 лв. лихвата за забава за периода
02.04.2013-23.03.2016г е в размер на
102,56 лв.
С
оглед представените доказателства съдът намира, че от момента на изискуемостта
на част от вземанията на *** гр. *** към
ответника до момента на
подаването на молбата по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
ответникът не е предприел никакви действия във връзка с дължимите му се от
абоната суми за консумирана топлинна енергия. Видно от заключението на вещото
лице В.В., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно, че размера на главницата за периода 01.02.2013г.- 29.02.2016г. е в
размер на 730,50 лв, формирана от
топлинна енергия за отопление в размер на 321,36 лв, сградна инсталация в
размер на 402,78 лв. и такса за услугата дялово разпределение 6,36 лв. лихвата
за забава за периода 02.04.2013-23.03.2016г е
в размер на 102,56 лв. По делото не са представени доказателства, че посочените по-горе суми са заплатени от
ответника.По делото не е направено изменение на предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, поради което съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 730,50 лв, представляваща
главница за периода 01.02.2013г.-29.02.2016г., както и сумата 100,73 лв
представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013-23.03.2016г., до който
размер е претенцията за лихва.
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. От представения по делото
списък на разноските е видно че ищецът е направил разноски в исковото
производство за юрисконсулт- 360 лв, 50 лв за държавна такса и 120 лв за ВЛ. Ето
защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 360 лв
представляваща юрисконсултско възнаграждение, 50 лв за държавна такса и сумата
120 лв представляваща разноски за ВЛ.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 38,53лв. представляваща
направени разноски в заповедното производство съобразно претендираната сума в исковото производство.
Следва да бъде
обезсилена издадената заповед по ч.гр.д.№ 2024/2016г. за разликата от 730,50 лв
до 3938,11 лв представляваща главница за периода 01.08.1999г.- 01.02.2013, както и
за разликата от 100,73лв до 2951,62 лв представляваща лихва за забава за
периода 01.10.1999г.- 02.04.2013г.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че *** *** ЕГН ********** дължи на кредитора "***-***" ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, *** ЕИК *** сумата 730,50 лв,
представляваща главница за периода 01.02.2013г.-29.02.2016г., както и сумата
100,73 лв представляваща лихва за забава за периода 02.04.2013-23.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.03.2016г.- датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2024/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК *** *** ЕГН ********** да заплати на “***-***” *** гр.***, със
седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 360 лв представляваща юрисконсултско
възнаграждение, 50 лв за държавна такса и сумата 120 лв представляваща разноски за ВЛ представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК *** *** ЕГН ********** да заплати на “***-***” ***
гр.***, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от
законен представител *** сумата 38,53лв представляваща деловодни разноски направени в
заповедното производство съобразно уважената част от иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената
заповед № 1347/24.03.2016г. по ч. гр.д.№ 2024/2016г. по описа на ПлРС за
разликата от 730,50 лв до 3938,11 лв
представляваща главница за периода
01.08.1999г.- 01.02.2013, както и за разликата от 100,73лв до 2951,62 лв
представляваща лихва за забава за периода 01.10.1999г.- 02.04.2013г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: