№ 97
гр. Търговище , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101517 по описа за 2020 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 288а, ал.3, вр.ал.1, т.1, вр.
чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.)
Ищецът Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп. директори М.К. и С.С.,
действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.К.В. -ТАК, твърди в
исковата молба, че е изплатил по щета № 11-0068/15.01.2016г. обезщетение в размер на
1 324,26лв., за причинени имуществени вреди на л.а.”Мерцедес 190А” с рег.№ ********
вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2015г. причинено от ответника В. Д. Н. от
гр.Търговище, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********* с несъобразена
скорост и не пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а., като управлявал
автомобила и без валидно действаща задължителна застраховка ГО, при което ищецът
счита, че за него е налице правен интерес да предяви регресна претенция против
причинителя на вредите за изплатеното обезщетение; претендират се законната лихва и
разноските по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният
представител на ищеца адв.К.В.-ТАК поддържа иска и пледира за уважаването му,
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника,
предявеният иск се оспорва изцяло, като неоснователен и недоказан.Излага се, че вземането
е погасено по давност; че не са били налице законовите изисквания за изплащане на
обезщетението от страна на ищеца, а също, че не е спазена законовата процедура за това;
оспорва се и твърдението за липса на валидна застраховка „ГО” към момента на ПТП,
доколкото това било посочено единствено в съставения АУАН, но административно-
1
наказващият орган не му наложил наказание за това, като установяването на това
обстоятелство в настоящото производство би било недопустимо; оспорва и
доказателствената стойност на вписаните обстоятелства в базата данни на ГФ.Поради
изложеното иска отхвърляне на претенцията, като неоснователна.В съдебно заседание
ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства, а именно- Протокол за ПТП №
1553731/12.08.2015г., неоспорен от ответника се установява, че на 12.08.2015г. около 17.30ч.
на кръстовището на ул.”Кап. Данаджиев” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.Търговище ответникът,
който управлявал л.а. л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********* с несъобразена скорост и
като не пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а., .”Мерцедес 190А” с рег.№
********, собственост и управляван от Е.Х. , предизвикал ПТП с имуществени вреди.В акта
е посочено, че ответникът няма валидна застраховка „ГО”, като актът е подписан от
ответника. За процесното ПТП е съставено НП № 15-1292-001461 от 06.11.2015г., с което на
осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,ал.2 от ЗДвП, на ответника е наложено наказание глоба в
размер на 100лв., като НП е връчено на ответника на 30.12.2-015г. и видно от отбелязването
върху него, същото е влязло в законна сила на 11.01.2016г. От Справка от базата данни на
ИЦ към ГФ от 18.01.2016г. се установява, че към датата на процесното ПТП -12.08.2015г., за
автомобила, управляван от ответника не е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, като е отбелязано, че издадената полица № 02115000293782 от 13.01.2015г. е
анулирана на 15.01.2015г..От представената застрахователна преписка по щета №
110068/15.01.2016г. се установява, че същата е заведена по молба на собственика на
увредения автомобил и от страна на застрахователя на същия „БУЛИНС” е извършен оглед,
като е извършена и техническа експертиза от служители на ищеца, от които са установени
щети в размер на 1 324,26лв., като от Заключителна техническа експертиза по щетата,
имуществените вреди са окончателно определени в размер на 1 324,26лв., която сума е
изплатена на правоимащото лице на 17.02.2016г., видно от представеното преводно
нареждане. Представена е и покана за плащане изх. 267/15.09.2016г., отправена от ищеца до
ответника, както и обратна разписка за пратка от „Спиди” от 15.09.2016г., в която е
отразено, че съдържа посочената по-горе покана за плащане, но не се установява дали е
получена от ответника. Същата е връчена на ответника с преписа от исковата молба.Не е
спорно, че и до момента ответникът не е изплатил претендираната сума от 1 324,26лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца е обоснована с обстоятелството, че е изплатил по щета № 11-
0068/15.01.2016г. обезщетение в размер на 1 324,26лв., за причинени имуществени вреди на
л.а.”Мерцедес 190А” с рег.№ ******** вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2015г.
2
причинено от ответника В. Д. Н. от гр.Търговище, който управлявал л.а. „Фолксваген
Голф” с рег.№ ********* без валидно действаща задължителна застраховка ГО и около
17.30ч. на кръстовището на ул.”Кап. Данаджиев” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.Търговище, се
движел с несъобразена скорост и не пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а.,
.”Мерцедес 190А” с рег.№ ********, собственост и управляван от Е.Х., причинил
имуществени вреди по автомобила на Х.. Посочените обстоятелства относно процесното
ПТП не се оспорват от ответника, който не е оспорил и съставения му АУАН и НП, при
което съдът приема за установено наличието на виновно поведение на ответника за
настъпването на ПТП, от което са причинени имуществени вреди на друг автомобил, т.е.
налице е и причинна връзка между поведението на ответника и причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2 от КЗ, Фондът изплаща обезщетения по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за: имуществени
и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо
имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета
държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното
споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите-б.”а”, а съгласно чл. 288, ал. 12
от КЗ, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. С оглед посочената правна
регламентация съдът приема, че в случая са налице предпоставките за извършеното плащане
от страна на ГФ, който е изплатил обезщетението за причинените от ответника на трето
лице неимуществени вреди. За неоснователни приема съдът доводите на ответника за това,
че не е установена липсата на валидна застраховка „ГО”, а установяването на това
обстоятелство в настоящия процес е недопустимо, поради следното: На първо място,
липсата на застраховка „ГО” е констатирана от актосъставителя на посочения по-горе
АУАН, а актът е подписан от ответника, като участник в ПТП поради което самия АУАН се
ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е
верифицирано с подписа на последния. На следващо място, обстоятелството дали
администравно-наказващият орган е наложил наказание на ответника за липсата на
застраховка „ГО” или не е ирелевантно за настоящия спор, а съобразно разпределената от
съда доказателствена тежест, наличието на валидна застраховка „ГО” към датата на ПТП е
възложено в тежест на ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в тази
връзка. Съдът счита за неоснователни и доводите на ответника за това, че справката от
регистъра на Информационния център на ищеца е документ съставен от него, т.е.
установяващ изгодни за ищеца обстоятелства, тъй като съгл. разпоредбата на чл. 295, ал.7
КЗ, данните в Информационния център имат официално оповестително действие и до
доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с
обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за
3
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”(Решение № 161/13.11.2012г. по т.д.№
607/2011г. на ВКС II т.о.).На следващо място, съобр. разпоредбата на чл.292, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) вписването на прекратяването на застрахователния договор, създава
оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение. В случай, че
застрахованият твърди, че публично оповестеното чрез вписване обстоятелство не е
възникнало валидно т. е. че облигационната връзка по застрахователния договор не е
прекратена, в негова тежест е да установи това, т. е. следва да установи положителния факт
на съществуване на валидна застраховка гражданска отговорност, чрез опровергаване на
предхождащите вписването факти и/или обуславящи го действия, както се посочи и по-горе,
но ответникът не е провел доказване на посочените обстоятелства(в този см. Решение № 183
от 22.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 746/2017 г., I т. о.). По отношение на претендирания от
ищеца размер на регресната претенция от 1 324,26лв., съдът намира следното: при наличие
на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения,
че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на чл.162
ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице. В
този смисъл е константната практика на ВКС, постановявана по реда на чл. 290 ГПК /напр.
решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 253 от
2.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г., ІV г.о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр.д. №
342/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
и др./. В случая ищецът не е поискал допускането на съдебно-оценителна експертиза по
отношение на претенцията за настъпилите имуществени вреди, но от представените по
делото доказателства за оценка на причинените щети, както и съобразно разпоредбата на чл.
162 ГПК, съдът намира, че размерът й съответства на исковата претенция в размер на
1 324,26лв.Що се отнася до въведеното от ответника възражение за погасяване на вземането
по давност, съдът приема същото за неоснователно, поради следното: Основанието за
встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на
законово регламентираното задължение на Гаранционен фонд за плащане на
застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в лимитативно
предвидените случаи, следователно давността започва да тече от датата на заплащане на
обезщетението, което в случая е 17.02.2016г., като исковата молба е депозирана в рамките
на общия петгодишен давностен срок с депозирането й на 27.11.2020г.Следва да се посочи,
че регресното право на Гаранционен фонд да иска от причинителя на вредата това, което е
платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в правата, които
увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични на регресното и
суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.), като по въпросите за
погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС №
7/77 г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК
решения на ВКС - решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение №
173 от 30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II т.о., решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. №
356/2008 г., I т.о., решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II т.о., решение № 15
4
от 04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II т.о. и др., в които се приема, че регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати обезщетенията на
правоимащите лица.
С оглед на изложеното, съдът приема, че е безспорно установено обстоятелството, че
ответникът не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за управляваното от него МПС при причиняването на ПТП, установени са
и вредите по основание и размер, както и причинната връзка между настъпването им и
виновното поведение на ответника, обстоятелства, обуславящи основателността на
предявената регресна претенция и ангажирането на гражданско-правната отговорност на
ответника за заплащането на претендираната сума от 1 324,26лв., ведно със законната лихва,
считано от 27.11.2020г. до изплащане на задължението, на осн. чл. 288а,ал.3 вр. ал.1 във
вр. с чл. 288,ал.12 вр. ал.1,т.2,б.“а“от КЗ.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по делото в размер на 52,96лв. държавна такса, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. Н. с ЕГН ********** от
гр.*********************************************, да заплати на Гаранционен фонд
гр.София, представляван от изп. директори М.К. и С.С., действащи чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.К.В. -ТАК, сумата от 1 324,26лв.( хиляда триста
двадесет и четири лв. и двадесет и шест ст.), представляваща регресна претенция по платено
обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а.”Мерцедес 190А” с рег.№ ********
вследствие на ПТП, настъпило на 12.08.2015г. причинено от ответника В. Д. Н. от
гр.Търговище, който управлявал л.а. „Фолксваген Голф” с рег.№ ********* без валидно
действаща задължителна застраховка ГО и около 17.30ч. на кръстовището на ул.”Кап.
Данаджиев” и ул.”Граф Игнатиев” в гр.Търговище, се движел с несъобразена скорост и не
пропуснал движещият се по пътя с предимство л.а., .”Мерцедес 190А” с рег.№ *********,
собственост и управляван от Е.Х., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до
изплащане на задължението, на осн. чл. 288а,ал.3 вр. ал.1 във вр. с чл. 288,ал.12 вр.
ал.1,т.2,б.“а“от КЗ.
ОСЪЖДА В. Д. Н. с ЕГН ********** от
5
гр.*********************************************, да заплати на Гаранционен фонд
гр.София, представляван от изп. директори М.К. и С.С. разноските по делото в размер на
52,96лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6