Р Е Ш Е Н И Е
№................/………………
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и оесмнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Галина
Славова
като разгледа докладваното
от мл. съдия Чаракчиев
в. гр. дело № 2681 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника му адв. В.М.,
срещу Решение № 4490/06.11.2017 г., постановено по гр. дело № 6940/2017 г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на
въззивника, че П.М.П. ЕГН ********** не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258, сумата от
1345,13 лв. /хиляда триста четиридесет и пет лева и 13 стотинки/,
представляваща стойността на начислена за периода от 29.10.2015 г. до
28.10.2016 г. електроенергия за обект на потребление в гр. Добрич, ул. Максим
Горки № 4, кл. № **********, за която сума има издадена фактура № ********** от
10.02.2017 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата се моли за отмяна на обжалваното решение
като неправилно, необосновано и постановено в разрез със събрания
доказателствен материал. Сочи се, че вземането на въззивника е дължимо на
основание чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) вр. чл. 200, ал.1 от ЗЗД, за енергия потребена в обекта на ищеца. Изложени са доводи за спазване на разпоредбите на
ПИКЕЕ относно констатирането на неправомерно въздействие върху софтуера на СТИ
и в частност за наличието на предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ за допълнително
изчисляване на реално разходвани количества електроенергия, установени след
извършена проверка на процесния електромер и разчитане на скрит регистър 1.8.3.
и 1.8.4. Въззивникът моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска, както и
за присъждане на сторените разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите П.М.П., чрез адв. М.Т., в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –
деловодни разноски.
В хода на проведеното
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата. Докладвана е молба от
въззивемия, депозирана чрез адв. Маркова, с която се моли да бъде даден ход на
делото и се изразява становище по съществото на спора.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищецът П.М.П. твърди, че притежава
недвижим имот в гр. Добрич, ул. „Максим Горки“ № 4 с абонатен № ********** и
клиентски № **********. Въз основа на констативен протокол, съставен от
служители на „Енерго Про Мрежи“ АД, ответникът „Енерго Про Продажби“ АД
начислил на ищеца сумата от 1345,13 лв. с ДДС по фактура №
02151316695/10.02.2017 г., както и лихва за забава поради неплащането на
сумата. Ищецът оспорва дължимостта на начислената сума представляваща
допълнително начислени суми за ел. енергия за минал период. Оспорва изцяло и
констативния протокол за проверката. Оспорва начина и методиката, по който е
начислена процесната сума, като незаконни и неправилни. Поддържа, че е изрядна
страна по договора за продажба на ел. енергия, а сумата по корекцията е
произволно начислена. Оспорва корекционното правомощие на „Енерго Про Мрежи“
АД, както и обстоятелството, че именно ответникът „Енерго Про Продажби“ АД
доставя ел. енергия до процесния обект. Сочи, че корекционната процедура се
основава на нищожни правни норми. Счита, че „Енерго Про Мрежи“ АД не е
изпълнило задълженията си по поддръжка на измервателния уред. Излага, че няма
данни неизправността на измервателния уред да е причинена от потребителя на
ел.енергия. Твърди, че измерването на ел.енергия се е извършвало от незаконно
монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, като ключ не е предоставен на
потребителя и той е лишен от възможността за механично въздействие. Излага, че
процесното СТИ не е от одобрен тип, същото не било замерено в БИМ съгласно
чл.31 от ЗИ и не му е била правена нито първоначална нито последваща проверка.
Сочи, че клаузата от ОУ за корекция на сметки е неравноправна. Счита, че
едностранната корекция на сметки за дължима електроенергия за минал период е в
нарушение на чл.19 ал.2 от Конституцията. Формулира петитум, съобразно който съдът
да приеме, че ищецът не дължи сумата по корекцията.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от „Енерго Про Продажби” АД, в който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява част от цената на
коригираното количество ел. енергия за периода 29.10.2015 г. – 28.10.2016 г.,
на основание чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ и се дължи от ищеца
на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се, че в ПИКЕЕ от 2013 г. е регламентирано правото на
ответника да коригира сметките на абонатите, както и че страните по делото са
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и ОУ на ДПЕЕ. Сочи се, че в изпълнение на чл.44 от
ПИКЕЕ е извършена проверка на средството за измерване на абоната, при която са
спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е
съставен констативен протокол (КП) при спазване разпоредбите на чл. 47 и чл. 50
от ПИКЕЕ и чл. 61 от ДПЕЕЕМ. В хода на проверката е установена потребена
електрическа енергия в невизуализирани регистри 1.8.3. и 1.8.4. Извършената
метрологична експертиза установила външна софтуерна намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия в скритите регистри. Въз основа на
тези констатации от „Енерго Про Мрежи“ АД е изготвено становище за начисление
на ел.енергия. На негова база ответникът фактурирал процесната сума
представляваща корекция, но въз основа на реално доставена и потребена
ел.енергия, натрупана в невизуализиран регистър на електромера. Моли за
отхвърляне на иска.
След преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство
по делото е приет Констативен протокол № 1201042, от който се установява, че на
28.10.2016 г. служители на „Енерго Про Мрежи“ АД са извършили проверка в обекта
на потребление на ищеца в гр. Добрич. При проверката, извършена в отсъствието
на клиента, СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ. Протоколът е
подписан от служителите и двама свидетели.
Видно от КП на БИМ гр.Русе
за изготвена метрологична експертиза на процесното СТИ, при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера, както и наличие на
преминала енергия на тарифа Т3-0005570,869 кВтч и тарифа 4-0003853,430 кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Посочено е, че електромерът съответства на
метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
На 08.02.2017 г. „Енерго
Про Мрежи“ АД е изготвило становище за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ въз основа
на протокола от проверката. Въз основа на становището ответникът Енерго-Про
Продажби” АД е издал фактура № **********/10.02.2017 г. с получател П.П. за
периода 29.10.2015 г. до 28.10.2016 г. за сумата от 1345,13 лв. по кл. №
**********.
С писмо изх. №
4406509/10.02.2017 г., абонатът е уведомен за извършената корекционна
процедура.
По делото е прието заключение
по допусната СТЕ, което не е оспорено от страните. От него се установява, че отчитането
в процесния обект е двутарифно, а абонатът е битов. Съгласно изводите на вещото
лице наличието на данни в регистър 1.8.3 и 1.8.4 на процесното СТИ се дължи на
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на
измервателния уред и по точно в тарифната му схема. Сочи, че регистри 1.8.3. и
1.8.4. не са визуализирани при редовен отчет, както и че схемата на свързване
на СТИ не е променена. Поддържа, че доставената ел.енергия от захранващия кабел
към процесният обект е преминала през измервателната схема на СТИ за дневна и
нощна енергия, но количеството ел. енергия определено в становището от
08.02.2017г. не е визуализирано на дисплея поради неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на процесното СТИ. Експертът сочи, че прочетеното от
СТИ количество ел.енергия може да бъде доставено. В настоящият случай не е
използвана методика за изчисление на неотчетена електроенергия, не е
регистрирана енергия от редовен отчет, това количество не е визуализирано на
дисплея. Направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане
ел.енергия са математически точни и съобразени с решенията на утвърдените от
ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесния период. Прочетеното
количество ел.енергия 9423 кВтч отговаря на прочетените от паметта на СТИ натрупани
в регистър 1.8.3 и регистър 1.8.4.
В о.с.з. експертът сочи, че
количеството енергия от трета и четвърта тарифа се съдържа в сумарния регистър
и е преминало през измервателната система на електромера – т.е. то е
действително доставено на абоната. Поддържа, че щом СТИ е монтирано при нулеви
показатели на 1 и 2 тарифа, то другите тарифи също са били нулеви.
Съдът, въз основа на така установеното
от фактическа страна, прави следните правни изводи:
В процесния казус
допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от
правния интерес на ищеца да препятства прекъсването на подаваната електрическа
енергия до неговия обект на потребление, чрез установяването спрямо ответника
посредством силата на пресъдено нещо на обстоятелството, че не дължи в негова
полза търсената сума по издадената фактура за потребена ел. енергия за минал
период.
По делото не се спори, че П.П.
е бил битов потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът, който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно ищецът е страна и по
договор за продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи
условия (чл. 98а от ЗЕ) - източник на облигационно задължение, по силата на
който ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия до
процесния обект на потребление срещу задължението на потребителя да заплаща
цената на доставената електрическа енергия.
Между страните по делото е
спорно обаче дали ответникът има право да извършва едностранна корекция и в
частност налице ли са били предпоставките, даващи основание дружеството да
извърши такава корекция по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ. Провеждането на пълно и
главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е
възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е
предявен отрицателен установителен иск.
Във връзка с горното съдът
на първо място намира за установено, че към датата на извършване на процесната
проверка е съществувала законова възможност регламентираща правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия. Правото е
уредено в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ,
обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по
т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл. 21, ал.1, т.9, вр. с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ. Цитираните правила имат правната характеристика на
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1
- 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС
по адм.д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., но в
случая отменените текстове следва да намерят приложение, доколкото са действали
към момента на извършване на проверката на електромера на абоната – 28.10.2016 г.
В чл. 50 от Правилата, на
който се позовава ответника (сега въззвник) като основание за извършената
корекция, е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества ел. енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата
ел. енергия като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите
количества ел. енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ,
но за период не по-дълъг от една година.
Ако отнесем горната хипотеза на Правилата към
процесния казус то в тежест на ответното дружество е да докаже в условията на
пълно и главно доказване кога е бил началният съответно крайният момент на
допуснатата грешка - т.e. какъв е периодът на грешката (нормативно ограничен до
максимум от една година) както и какво е количеството на отчетената и на
преминалата ел. енергия за същия този период. В този смисъл за да приеме съдът
за установено, че ответникът е бил в правото си да фактурира количествата
електрическа енергия, коригирани от оператора на разпределителната мрежа (ОРМ),
дружеството трябва да даде категоричен отговор на всеки от поставените по-горе
въпроси.
По отношение на първия въпрос, съдът намира, че по
делото не е даден категоричен отговор, съответно не е доказано по безспорен
начин, кога е допусната "грешката" при отчитането. Де факто по делото
няма представени доказателства, от които може да се установи началният период
на манипулацията. Затова остава неизяснен въпросът как ОРМ е определил периода,
в който е била налице "грешката". За да начисли процесната сума,
ответникът се е позовал на корекцията извършена от ОРМ за максимално допустимия
в разпоредбата едногодишен период. И докато крайният момент на корекцията
логично съвпада с датата на проверката извършена от служители на „Енерго-Про
Мрежи” АД, при която неточното отчитане е установено и СТИ е подменен, то не
става ясно защо за начална дата е взета точно датата, една година преди тази на
проверката, тъй като по делото не са събрани доказателства, че тогава в
действителност е започнало неточното отчитане. В тази връзка би могло да се
приеме за вярно твърдението на вещото лице, изложено в о.с.з., че СТИ е монтирано при нулеви
показатели на всички тарифи. Този факт
обаче е годен единствено да изключи от всички възможни дати за настъпване на
грешката датата на монтаж на процесното СТЕ - 14.12.2011 г., а в случая
правнорелевантен е въпросът кога е възникнала грешката, а не кога не е могла да
възникне. Обстоятелството, че корекцията е „вместена” в предвиденият от ПИКЕЕ,
нормативно определен максимален период от една година по никакъв начин не
освобождава ответника от задължението му да установи кога точно е възникнала
грешката. Щом началната дата на неточното отчитане в случая не е установена при
условията на пълно и главно доказване, следователно не е установен и периодът,
за който следва да бъде извършена корекцията. При липса на доказателства за
този правнорелевантен факт, съдът не би могъл да пристъпи към изследване на
въпроса за наличието на следващите елементи от фактическия състав на чл. 50 от
ПИКЕЕ, който ответникът е релевирал като основание за претендиране на
процесната сума от ищеца, тъй като същите трябва да са налице кумулативно. Ето
защо правото на ответника да начисли исковата сума въз основа на тези
корекционни правила следва да се отрече.
Съгласно изложеното по-горе ответникът не доказал
основанието за извършената корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй като към момента на
корекцията не са съществували предпоставки да упражни правомощията си за това
по отношение на ищеца - абонат. Същевременно по делото не е посочено, съответно
доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на въззивника
твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума. При
това положение след като ответникът е твърдял, че е титуляр на спорното право,
то той е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните
последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В
случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 1345,13 лв. по процесната фактура се изразява в уважаване на
исковата претенция предявена срещу дружеството.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника следва да бъдат възложени
разноските за адвокатско възнаграждение направени от въззиваемия пред
настоящата инстанция. Съобразно представените доказателства - списък по чл. 80
от ГПК и договор за правна защита и съдействие от 18.01.2018 г. сключен между П.М.П.
и адв. Е. М., същите възлизат на 350,00 лв. Доколкото единственото извършено
действие от процесуалния представител на въззиваемия – адв. М., е депозирането
на молба по хода на делото без явяване в о.с.з., съдът намира за основателно
своевременно наведеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл.
78, ал.5 от ГПК. Поради това съдът следва да присъди на въззиваемия разноски
определени съобразно минимума предвиден в Наредба № 1 от 09.07 2004 г., възлизащ на 324,16 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4490/06.11.2017
г., постановено по гр. дело № 6950/2017 г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на П.М.П.,
ЕГН **********, сума в
размер на 324,16 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал.3, т.1, предл. първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.