Решение по дело №1106/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 77
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 7 март 2020 г.)
Съдия: Вероника Антонова Бозова
Дело: 20191420201106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Враца, 19.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, I-ви състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА

 

при участието на секретаря Р. Маркова

като разгледа докладваното от съдията

н.а.х.д.№1106 по описа на ВрРС за 2019 г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Р.И.,***, срещу Наказателно постановление (НП) №19-0967-001375/25.10.2019  г., издадено от началник група към ОДМВР–Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно, тъй като не е извършено вмененото с него нарушение. При това се прави искане за отмяна на НП.

В с.з. жалбоподателя се явява лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна – ПП при ОДМВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

Пред първоинстанционния съд са събрани нови доказателства – разпитани са свидетелите К. К., А. Й., Т. Иванова и В. И..

 

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 16.10.2019 г., около 21:25 часа, жалбоподателят управлявал л.а. ********** и се движел по ул. Околчица в посока към центъра на града. Той пътувал със св. *******, която седяла на задната седалка и със св. В. И., който седял на предната седалка до шофьора. Св. *********и жалбоподателят ползвали обезопасителен колан по време на движението на автомобила.

На кръстовището в бул. Мито Орозов същият бил спрян за проверка от св. К. К. и Я. Й.. На водача била извършена проверка и му бил съставен акт от св. К. К. за това, че управлява автомобила без да ползва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. АУАН е съставен на мястото на проверката, връчен е на жалбоподателя лично и същият го е подписал без да съобщава за наличието на възражения. 

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДвП, на 25.10.2019 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

 

Изложената фактическа обстановка се установява от разпитаните по делото свидетели ******** и В. И. и отчасти от показанията а св. К. К. и Я. Й.. Съдът кредитира в пълнота показанията на св. Т. Иванова и В. И., от които се установява, че към момента на извършената проверка жалбоподателят е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан. Установява се и това, че жалбоподателят е управлявал автомобила в тъмната част на денонощието и се е движел по ул. Околчица, предприемайки десен завой по бул. Мито Орозов. Съдът кредитира и показанията на св. К. К. и Я. Й. в частта, в която заявяват, че са извършили проверка на жалбоподателят и че същият не е пътувал сам. Не кредитира показанията им обаче в частта, в която заявяват, че са спрели жалбоподателят, тъй като са забелязали да се движи без обезопасителен колан. За да не даде вяра на твърденията им съдът съобрази разказаното от св. ********** и В. И., които твърдят, че жалбоподателят е бил с обезопасителен колан. Съобрази и това, че жалбоподателят е управлявал в тъмната част на денонощието, при което твърденията на св. К. К. и Я. Й., че са спрели жалбоподателят, тъй като са видели, че той управлява без обезопасителен колан, са логически неиздържани. Ето защо съдът не се довери на така твърдяното от св. К. К. и Я. Й. в тази му част и го дискредитира.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като намира, че същите са непротиворечиви по отношение на релевантните за доказване факти.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Изследвайки материално-правната законосъобразност на атакуваното НП съдът приема, че от възприетата по делото фактология се установява, че на процесната дата и час, когато на жалбоподателят е извършена проверка, същият е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан. При това посоченото в АУАН и НП нарушение, че е управлявал МПС без обезопасителен колан остава недоказано. А недоказаността на обвинението влече след себе си като последица отмяната на санкционния акт. В крайна сметка издаването на НП не е самоцел и същото следва да се прави само тогава, когато наистина се установи извършването на нарушение.

 

Водим от горното и по изложените в настоящия акт съображения за недоказаност на вмененото нарушение атакуваното НП като неправилно следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.

 

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0967-001375/25.10.2019  г., издадено от началник група към ОДМВР–Враца, сектор ПП Враца, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП, за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП, на И.Р.И.,***, е наложена глоба в размер на 50,00 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: